Решение по дело №451/2022 на Административен съд - Варна

       Р Е Ш Е Н И Е

 

   №……../……..2022 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ            ЕВЕЛИНА ПОПОВА

                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН 

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 451 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Б.Б.К. срещу решение № 997/02.12.2021 г. по н.а.х.д. № 2751/2021 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 4697503 но ОД на МВР – Варна, с който на касатора за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП. По съображения, сочещи на допуснато от въззивния съд нарушение на закона, се иска въззивното решение да бъде отменено и наместо него да се постанови ново по съществото на спора от касационната инстанция, с което оспореният електронен фиш също да се отмени. 

В съдебно заседание касаторът Б.Б.К., редовно призован, не се явява и не се представлява. От него са подадени писмени бележки с. д. № 6026/13.04.2022 г., с които касационната жалба се поддържа изцяло.  

Ответната по касация страна – ОД на МВР – Варна, редовно призована, също не се представлява в заседанието. От пълномощника й юрисконсулт Л.-А. са подадени писмени бележки с. д. № 6036/13.04.2022 г., с които се оспорва основателността на касационната жалба и се претендира при оставяне в сила на въззивното решение съдът да присъди на ОД на МВР-Варна, на основание чл. 63д ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН,  юрисконсултско възнаграждение за осъщественото за дирекцията процесуално представителство от юрисконсулт по делото.  

Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Варна е  обжалваното решение да се остави в сила поради отсъствието на основания за отмяната му.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК; и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 24.01.2022 г. /л. 18 от н.а.х.д. № 2751/2021 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 04.02.2022 г. като с нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С обжалвания пред Районен съд – Варна електронен фиш серия К, № 4697503 на ОД на МВР – Варна е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на касатора Б.Б.К. за това, че на 08.04.2021 г. в 16:31 часа в гр. Варна по бул. „Васил Левски” в посока бул. „Осми приморски полк”, до стадион „Варна”, е управлявал лек автомобил марка „Деу Такума”, рег. № В****ТС, със скорост 91 км./ч. при допустима за населеното място от 50 км./ч., при което е превишил с 41 км/ч. пределно допустимата скорост за участъка.

Потвърждавайки електронния фиш, решаващият делото съд е постановил правилен съдебен акт, в мотивите на който са обсъдени всички релевантни за законосъобразността на електронния фиш факти и въз основа на тях са изведени правилни правни изводи във връзка с приложимата норматива уредба.

Относно задължителните реквизити на електронния фиш съдът правилно се е позовал на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, приемайки при това, че той може да бъде издаден както за засечено със стационарно автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ превишение на скоростта на превозното средство, така и с мобилно такова. Обсъдил е съставения в случая на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР протокол рег. № 819р-11127/08.04.2021 г. /погрешно посочен в решението като протокол рег. № 819р-261118/24.11.2018 г./,  от съдържанието на който се установява, че на датата 08.04.2021 г. точно в посочения в електронния фиш участък на бул. „Васил Левски” до стадион „Варна” процесното мобилно АТСС ARH CAM S1№ 11743с9 е било включено в интервала от 16:00 ч. до 17:00 ч. в автоматичен режим на работа, при който въздействието на контролния орган е единственно по отношение на включването и изключването му, без да е необходимо престояване на място през времетраене на работния режим на АТСС. За да достигне до този извод, съдът правилно се е позовал на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, регламентираните изисквания на която относно въвеждането в експлоатация и реда за използване на мобилните АТСС не изискват постоянното им обслужване от контролен орган, извън включването и изключването им. Допуснатата в мотивите на решението фактическа грешка при изписване на регистрационния номер на съставения протокол по чл. 10 от наредбата не може да повлияе на правилността на съдебния акт, доколкото цялостната преценка на изложените във връзка с него мотиви недвусмислено показва, че при обсъждането му съдът е имал предвид именно приложения по преписката протокол рег. № 819р-11127/08.04.2021 г. Съпоставката между отбелязаните в протокола данни за работата на АТСС с датата и часа на установеното движение на процесния автомобил и мястото на установяване, така като те са отбелязани в електронния фиш, сочи че именно на мястото, на което е било поставено мобилното АТСС и в часовия му диапазон на работа е било отчетено превишението на скоростта при управлението на автомобила.     

Некореспондиращо на документите по преписката е оплакването на касатора, че при произнасянето си по делото съдът не бил отчел факта, че върху снимката от техническото средство, представляваща доказателство за извършеното превишение на скоростта при управлението на превозното средство, не били отбелязани датата и часа на заснемането. Елементарният преглед на приложения по преписката снимков материал опровергава верността на това твърдение. Върху приложената към съставения електронен фиш снимка са отбелязани датата и часа на заснемане на превозното средство с рег. № В7444ТС, локализиран е пътният участък, в който е извършено заснемането, посочена е засечената скорост на движение на автомобила - 94 км./ч., при лимитирана такава от 50 км./ч., и е вписано автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението. Снимката е напълно ясна и четима във всичките си части, поради което е годно доказателство за установяване на скоростта на движението на автомобила на посочените в нея място, дата и час на заснемането.  Невярно е и твърдението на касатора, че при съставянето на електронния фиш не бил приспаднат дължимият по закон толеранс от 3 км./ч. при отчитането на скоростта. При отбелязана върху снимката скорост на движението на автомобила от 94 км./ч. в електронния фиш е посочена установена скорост на движение от 91 км./ч., от което е видно, че толерансът от 3 км./ч. е приспаднат.

При тези факти по делото съдът правилно е приел, че приложимият за нарушението административно-наказателен състав е този на чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП, предвиждащ налагане на административно наказание във фиксиран размер от 600 лв., за какъвто размер на глобата е издаден и обжалваният електронен фиш.

Касационната инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд относно неприложимостта към случая на чл. 28 ЗАНН, поради което, без да ги преповтаря, препраща към тях, на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК.

В съвкупността си изложеното сочи, че обжалваното по реда на касационния контрол решение на ВРС следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид изрично направеното искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Варна, на основание чл. 63д ал. 4 вр. ал. 5 ЗАНН, юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от 80 лв. по чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Воден от изложеното, съдът

 

                          Р   Е   Ш   И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 997/02.12.2021 г. по н.а.х.д. № 2751/2021 г. на Районен съд – Варна, ХХХІІ състав, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 4697503 но ОД на МВР – Варна, с който на Б.Б.К. за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП.

ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение от 80 /осемдесет/ лв. за осъщественото в касационната инстанция процесуално представителство от юрисконсулт. 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                        2/