О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
15.01.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година, проведено в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 710
по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД - гр.
Варна, ЕИК *********, подадена чрез адв. А.Т., срещу определение №
4011/12.11.2018г., постановено по т. д. № 804/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което производството по делото е спряно до приключване на
производството по адм. дело № 8822/2015г. на Административен съд – София, с
влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания
съдебен акт по съображения за липса на преюдициалност между двете дела по
смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и
връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна „ВГ-
6“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, - ищец в първоинстанционното производство,
в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени
доводи и съображения.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е
процесуално допустима.
Съставът на ВнАпС, като обсъди
доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази
становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира жалбата за
неоснователна по следните съображенията:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск за
присъждане цена на произведената от ищеца „ВГ- 6“ ЕООД –гр. София и доставена,
но неплатена от ответника ел. енергия за месец септември 2015г., ведно с
обезщетение за забава за плащане за периода от 30.11.2015г. до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащане на
задължението. Неплащането на преференциалната цена за процесните количества ел.
енергия е резултат от изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, което е довело до
изменение на сключения между страните договора за изкупуване на ел. енергия №
91/17.02.2010г. в частта относно подлежащите на изкупуване по тази цена
количества енергия. В изпълнение на законови задължения КЕВР е издала Решение
СП – 1/31.07.2015г., с което е определено нетното специфично производство на
ел. енергия. Спорът между страните е относно тълкуването на Решение №
СП-1/31.07.2015г., с което се определя нетното специфично производство на
енергия, подлежо на заплащане по преференциалните цени, съобразно изменението
на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Спорният въпрос е как се определя цената на
произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до
и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично
производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или
т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на
основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след
изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение №
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови
категории, определени в т. 1.7 и т. 1.8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г.
С оглед така очертания правен спор по делото, за да направи преценка
относно наличието на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съставът на
ВнАпС съобрази следното:
Основание за спиране на исковото производство поради висящ административен
спор е налице, когато решението по административното дело има значение за
правилното решаване на спора в исковото производство. Връзка на преюдициалност
ще е налице, в случаите, когато валидността и законосъобразността на
административния акт, оспорен от съда, има значение за
възникването/изменението/ погасяването на субективните права, предявени за
защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство. / в
този смисъл определение по ч. гр. д. № 795/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о./
С решение № Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, издадено на основание чл. 21 от
ЗВАЕИБ, считано от 11.04.2011г., е определена преференциална цена за продажба
на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност
до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2 250часа същата е определена
в размер на 188,29лв/Мвтч /т.8/, а за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа в
размер на 172,95лв./Мвтч. С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, е предвидено
общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват
произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по
преференциална цена за количествата ел. енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за
количествата, надхвърлящи производството по т. 1. В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е
предвидено, че „ в срок до 31.07.2015г., в съответствие със ЗЕВИ КЕВР приема
решение, с което установява нетно специфично производство на ел. енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизане в сила на този закон.“. В изпълнение на законово
задължение, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както следва: 2000 kWh, при
определената цена – 188.29лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250часа
/т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена – 172.95лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ
работещи над 2 250часа /т.1.8/.
Страните не спорят и на съда е служебно известно, че Решение № СП-1/31.07.2015г.
на КЕВР е предмет на оспорване по образуваното адм. д .№ 8522/2015г. на АС –
София град, постановеното решение по което е обжалвано, а по жалбата е
образувано адм. д.№ 5284/2017г. по описа на ВАС.
Атакуваното Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР представлява индивидуален
административен акт и, въпреки че с него не се определя цената за изкупуване на
ел. енергията, произведена от ищеца, то има пряко значение за прилагането на
утвърдените цени с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, тъй като определя
количествата ел. енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Отмяната
му, като индивидуален административен акт, ще доведе до отпадане с обратна сила
на породените с него правни последици по отношение на всички, включително и по
отношение на страните по настоящото дело.
Въз основа на посоченото, като прецени предмет на спора във връзка с
изложеното по - горе относно начина на определяне цената на изкупуване на ел.
енергията, респ. на количества, подлежащи на заплащане на преференциалната цена
намира, че отмяната на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР ще доведе до
отпадане на един от ценообразуващите елементи в процесното правоотношение,
тълкуването и приложението, на който е основният спорен въпрос в спряното
исковото производство, следователно административният спор се явява преюдициален
по отношение на спора пред гражданския съд с обща компетентност.
Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни
инстанции относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 4011/12.11.2018г.,
постановено по т. д. № 804/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.