Р
Е Ш Е Н И Е
№210
гр. Велико Търново, 21.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието
на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №686 по
описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на М.Н.С. *** против Решение № Ц1012-04-82 # 1 /
16.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което са отхвърлени
жалбите на лицето срещу Разпореждане № 044-00-790-2 / 31.08.2020г. /погрешно
посочено в решението като Разпореждане № 044-00-833-2/ 31.08.2020г./ и
Разпореждане № 044-00-790-3/31.08.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ Велико Търново. В жалбата се твърди незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони.
Излагат се доводи за полагане на труд от лицето в предприятието. Моли се за
отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото
разноски. В открито заседание чрез представителя си адв.М. аргументира, че
трудовият договор, по повод на който се сочи липса на упражняване на трудова
дейност, е счетен за действителен от съда, видно от решенията на ВТРС и на
ВТОС, като с влязло в сила решение на АСВТ е прието еднозначно, че тя е
упражнявала трудова дейност въз основа на този договор.
Ответната страна, директорът на ТП на НОИ –Велико Търново изразява
становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени в представената
писмена защита съображения. Моли за отхвърляне на оспорването и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е допустима. Жалбоподателката е легитимирана да
оспори решението на ответника, издадено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, тъй като е негов адресат и в оспорената част я засяга неблагоприятно. Следва
да се посочи, че именно това решение може да е предмет на спора пред съда по
аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е направено в 14-дневния решителен и преклузивен срок.
Жалбата е адресирана до компетентния да се произнесе съд.
С Разпореждане от 09.11.2020г. от настоящото дело е отделено това по
оспорване на Решение № Ц 1012-04-82#1 / 16.10.2020г. на директора на ТП на НОИ
– В. Търново в частта, в която е отхвърлена жалбата на М.С. срещу Разпореждане
№044-00-790-3 / 31.08.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – В. Търново, поради което предмет на настоящото съдебно производство
е Решение № Ц1012-04-82 #1 / 16.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико
Търново, единствено в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу
Разпореждане № 044-00-790-3 на ръководителя на осигуряването за безработица, с
което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив за
липса на осигуряване във фонд „Безработица“ за поне 9 месеца от последните
петнадесет преди прекратяване на осигуряването, тъй като са заличени данните,
подадени от осигурителя.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема
за установено от фактическа страна следното:
М.Н.С. на 01.11.2017г. подава Заявление вх. № 044-00-790 / 01.11.2017г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица поради прекратяване на
правоотношението от 01.11.2017г. с ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“. Към заявлението е
приложена Заповед № 5 / 01.11.2017г. за прекратяване на трудово правоотношение.
С Разпореждане № 040-00-790-1 / 03.11.2017г. на оправомощено лице за
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Велико Търново на
лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от
01.11.2017г. до 30.04.2018г. в размер на 11,62 лв. дневно.
По повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични
обезщетения и помощи от ДОО със Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020 г. на
оправомощено лице за ръководител на ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл.
107 от КСО на контролен орган в ТП на НОИ - Велико Търново - старши инспектор
по осигуряването, е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на
ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“ - гр. Велико Търново. В хода на проверката до управителя на
осигурителя Д.В.е изпратено писмо изх. № 1043-04-470#8 / 12.06.2020г., с което
е изискано трудовото досие на М.С., както и доказателства за извършвана трудова
дейност от лицето. В отговор от управителя са представени обяснения с вх. № 1043-04-470#16/22.06.2020 г.
В отговор на изпратено писмо изх. № 1043-04-470#10 / 17.06.2020 г. от ТД
на НОИ – Велико Търново, от М.С. са представени обяснения с писмо вх. №
1043-04-470#26/14.07.2020г. с информация относно изпълняваната от нея длъжност
при осигурителя.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №
КП-5-04-00788407 / 24.07.2020г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ - Велико Търново, в който контролните органи приемат, че липсват
доказателства М.С. да е упражнявала трудова дейност в ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“ - гр.
Велико Търново. Въз основа на
констативния протокол, от главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново е издадено и
задължително предписание № ЗД-1-04-00788382 / 24.07.2020г. към работодателя за
заличаване на декларираните данни за осигуряване на работника М.С. за периода
от месец 08.2015г. до месец 10.2017г. Същите не са обжалвани в законоустановения
срок и след влизането им в сила са изпълнени от осигурителя.
Впоследствие обаче пред съда, а впоследствие с оглед подведомствеността
на искането и пред ответника е претендирана нищожността им, като с решение
№2103-04-12#10 от 16.07.2021 година на Директора на ТП на НАОИ тази претенция е
отхвърлена, като видно от решение №11/13.04.2022 година, постановено по АД
№474/2021 година по описа на АСВТ, оставено в сила с решение №11810/19.12.2022
година по АД №4815/2022 година по описа на ВАС
това искане е отхвърлено, като посоченото решение на ответника е потвърдено.
Предвид резултатите от извършената проверка, обективирани в цитирания по
–горе констативен протокол, с Разпореждане № 044-00-790-2 / 31.08.2020г.
(посочено впоследствие в решението на горестоящия орган като Разпореждане
№044-00-833-2/31.08.2020г.) на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново е отменено
Разпореждане № 040-00-790-1 / 03.11.2017г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО. С Разпореждане № 044-00-790-3 / 31.08.2020г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново на
жалбоподателката е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО, тъй като е прието, че не са налице 9 месеца от последните 15
месеца преди прекратяване на осигуряването с внесени или дължими осигурителни
вноски във Фонд „Безработица“.
Двете разпореждания са обжалвани пред горестоящ орган, който с Решение №
Ц1012-04-82#1 / 16.10.2020г. е отхвърлил жалбите на С. като неоснователни.
Решението е оспорено директно пред съда с жалба, подадена чрез пощенски
оператор на 04.11.2020г., въз основа на която е образувано настоящото
дело. С Разпореждане от 09.11.2020г. от
настоящото дело е отделено това по оспорване на Решение № Ц 1012-04-82#1 /
16.10.2020г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново в частта, в която е
отхвърлена жалбата на М.С. срещу Разпореждане №044-00-790-3 / 31.08.2020г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – В. Търново, като
имено тази част от решението е предмет на делото.
Освен преписката по издаването на оспорената част от решението на ответника
/подробно описана в съпроводителното писмо на л.60 от делото, съдържаща
заповедта за оправомощаване на изпълняващия длъжността директор на ПТ на НОИ –
В.Търново, сигнал, писма, обяснения на управителя на „Пи Ем Студио“, обяснения
на жалбоподателката, служебни справки, констативен протокол за факти и
обстоятелства, касаещи работодателя „Пи Ем Студио“, задължителни предписания,
писма на ТД на НАП, три роя разпореждания, сред които и потвърденото от
ответника, обратни разписки, административна жалба и прочие/, съдът е приел
като доказателства по делото решение №21/07.01.2022година, постановено по грд.
№1651/2021 година по описа на НТРС, оставено в сила с решение №308/22.06.2023
година по в.гр.д.№105/2022 година на ВТОС, и решение №11 от 13.04.2022 година по
АД №474/2021 година по описа на АСВТ, оставено в сила с решение
№11810/19.12.2022 година по описа на ВАС, както и справка от персоналния
регистър на НОИ.
Следва да се констатира, че както на съда, така и на страните е известно,
че с влязло в сила решение №214 /25.06.2021 година, постановено по АД №746/2020
година по описа на АСВТ /оставено в сила с решение $391/18.01.022 година на ВАС/ е отменено
решение №Ц1012-04-094#1/5.11.2020 година на
настоящият ответник, с което е потвърдено разпореждане
№РВ-3-04-00811135/15.09.2020 година на ръководителя на контрол по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което пък е разпоредено възстановяването на
недобросъвестно получените суми от С., представляващи обезщетения за бременност
и раждане и отглеждане на малко дете за
периода от 15.08.2015 година до 17.09.2017 година в размер от 13 262,27
лв. От мотивите на решенията на АСВТ и на ВАС се констатира, че на база на
същите писмени доказателства, на които се е позовал ответника и които
съставляват преписката по издаване на оспорената част от неговото решение
/същият трудов договор на лицето с „Пи Ем Студио“, същата заповед за
прекратяване на трудовото и правоотношение, същият констативен протокол за извършената
проверка на осигурителя и прочие/ и след събирането и на гласни доказателства,
съдът е констатирал, че както ръководителят на а контрол по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Велико Търново, така и ответникът, директорът на ТП на НОИ- Велико
Търново неправилно са приложили разпоредбата на чл.50 от КСО и чл.53 от КСО
предвид липсата не недобросъвестно държане от страна на осигуреното лице и възникналото
основание за осигуряване съгласно разпоредбите на чл.10 от КС и на §1, т.3 от
ДР на КСО. Всъщност в резултат на анализа на доказателствата съдът е приел, че
за периода от 01.08.2015 година до 15.08.2015 година С. ефективно е упражнявала
трудова дейност по трудовият договор признат за действителен с влязло в сила
решение на гражданският съд. Пак от анализа на тези доказателства се установява,
че всъщност липсва недобросъвестно поведение на жалбоподателката по повод на
престирането на работната и сила въз основа на въпросният трудов договор.
Както на съда, така и на страните по делото е известно и, че с решение №
140/08.06.2023 година, постановено по АД №680/2020 година по описа на съда,
което е влязло в сила, е отменено решение №Ц1012-04-82#1 от
16.10.2020 година на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново в частта му, с
която е отхвърлена жалбата на С. срещу разпореждане № 044-00-790-2/31.08.2020
година на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е отменено разпореждане №044-00-790-1/03.11.2017 г. на същия
орган за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
Какви са изводите на съда?
На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято
законосъобразност с аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО е предмет
на делото, е валиден административен акт, издаден в условията на заместване от
компетентен по материя, степен и територия административен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне
и прекратяване на обезщетенията за безработица“. Съответно според разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането
и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато
не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Видно от нормата е, че при реализирането на административното обжалване на задължителните
предписания като процесното ответник е именно съответният ръководител на ТП на
НОИ, който следва да се произнесе писмено с мотивирано решение, в което да
изложи доводите си по същество, както е процедирано в случая.
Решението на ответника съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени
са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му,
съответствието между които е въпрос по същество.
Няма данни за допусната процесуална незаконосъобразност, доколкото не се
установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният
орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай. Не се установява в хода
на производството да са нарушени принципите на административния процес при
упражняване на процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са
извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Няма основание да се
приеме, че някое от предприетите действия, извършени за изясняване на всички
относими факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК.
Решението в оспорената му част не съответства на материалния закон.
Въпросът за наличието на реално осъществявана трудова дейност по
сключения между М.Н.С. и ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“ трудов договор № 4 от 31.07.2015г.
е разрешен с влязло в законна сила на 18.01.2022г. Решение № 214 / 25.06.2021г.
по а.д. № 746 / 2020г. по описа на АСВТ. Със същото състав на АСВТ отменя Решение № Ц1012-04-94#1/05.11.2020г.
на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-04-00811135/15.09.2020 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Велико Търново, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете
за периода от 15.08.2015г. до 17.09.2017г. общо в размер на 13 262,27 лв., като
приема, че М.С. действително е полагала труд и е изпълнявала своите трудови
задължения при работодателя ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“ във връзка със сключения между
нея и ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“ трудов договор № 04 от 31.07.2015г. Установеното с
посоченото решение полагане на труд от С. във връзка със сключения между нея и
ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“ трудов договор представлява нов факт от значение за делото
по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който следва да се съобрази при
постановяване на това решение. Съгласно посочената разпоредба, установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта, се преценява към
момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива
факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно
положение. Значение на такъв факт има именно влязлото в сила Решение № 214 /
25.06.2021г. по а.д. № 746 / 2020г. по описа на АСВТ, което опровергава
обективираните в Констативен протокол №КП-5-04-00788407/24.07.2020г.
констатации от извършената от контролен орган на ТП на НОИ – Велико Търново
проверка, че липсват доказателства за съществуване на трудово правоотношение
между М.Н.С. и ЕООД „ПИ ЕМ СТУДИО“, на които констатации се позовава ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Велико Търново, а впоследствие и
директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
Посоченото решение № 214 /
25.06.2021г. по а.д. № 746 / 2020г. по силата на чл.177, ал.1, изречение второ
от АПК има задължителна сила за всички, вкл. и за настоящият състав, като от
друга страна правните последици на това решение следва да се съобразят от
всички, вкл. от ответника и съда.
След като от мотивите на посоченото решение се установява, че за периода
от 01.08.2015 година до 15.08.2015 година С. ефективно е упражнявала трудова
дейност по трудовият договор и притежава качеството на осигурено лице по
смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, то предпоставките на чл.54а, ал.1 от КСО към
момента на подаването на заявлението за отпускане на обезщетението за безработица
са били налице. Без значение в случая е обстоятелството, че работодателят, въз
основа на задължително предписание, е заличил данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на С.
за периода 01.08.2015 година до 31.10.2017 година, доколкото последната не е
участвала в това административно производство и издаденият административен
акт и е непротивопоставим. Всъщност решението
на съда, с което е отхвърлена жалба срещу решение на Директора на ТП на НОИ, с
което е отхвърлена жалбата, претендираща нищожността на задължителни
предписания №ЗД-1-04-00788382 от 24.07.2020 година, обвързва със задължителната
си сила единствено страните в това производство – арг. от чл.177, ал.1, изречение
първо от АПК. Затова правните му последици не обвързват настоящата
жалбоподателка, нито са и противопоставими. Правото по чл.54а от КСО не е
обусловено и не зависи от действията на осигурителя, както се опитва да внуши
ответника чрез акта си и доводите, изложени в писмената защита на представителя
му.
При този изход на спора на жалбоподателката следва да се присъдят исканите
разноски.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № Ц1012-04-82 # 1 / 16.10.2020г. на Директора на ТП на
НОИ Велико Търново в частта му, с която е отхвърлена жалбата на М.Н.С. ***, ЕГН
**********, против разпореждане №
044-00-790-3/31.08.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ Велико Търново.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на М.Н.С. ***, ЕГН **********,
разноски от 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: