МОТИВИ по НЧХД № 514/2019 год. по описа на РС-Харманли
04.08.2020г., гр.Харманли
Производството по делото е
образувано по тъжба на Н.А.Д., ЕГН:********** *** срещу И.С.Т., ЕГН:********** *** за това, че на 06.06.2019 година в гр.Симеоновград нанесъл на Н.А.Д.
лека телесна
повреда, причиняваща разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129
от НК, изразяваща се в оток по тилната окосмена част на
главата, масивен оток и кръвонасядане по челото в ляво, отоци, кръвонасадяния и
разкъсно-контузни рани по устните на устата, кръвонасядания на венците, оток по
трети пръст на лявата ръка, охлузване по дясното коляно - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В законоустановения срок за отговор
подсъдимият И.Т. не депозира отговор по обвинението.
РС-Харманли с определение, поставено
в открито съдебно заседание на 17.01.2020г., на основание чл.84 от НПК, е
конституирал тъжителя Н.А.Д. в качеството му
на граждански ищец, като е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство и предявения от него граждански иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за причинени вследствие
на деянието по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди.
В съдебно заседание тъжителят и
повереника му адв.Ч. поддържат обвинението и предявения граждански иск.
Подсъдимият И.Т. и защитникът му
адв.И. оспорват обвинението и гражданския иск като недоказани и неоснователни и
молят за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на
обвинението. При условията на евентуалност защитникът счита, че следва да се
приложи института на реторсията.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2019 година, около 02.30 часа тъжителят Н.Д.
се прибирал от гостуване заедно със семейството си (съпругата му св.М. Д. и сина
му), като съпругата му управлявала автомобила марка „Фолксваген”, модел „Поло”.
Св.М.Д.., съпруга на тъжителя, паркирала автомобила на паркинга пред жилищния
блок, в който живеел тъжителя със семейството си, находящ се в гр.Симеоновград,
ул. „Раковски” №.. МПС-то било паркирано до автомобила на подсъдимия марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, който също живеел в същия жилищен блок. Още при
пристигането на тъжителя до дома му се чувала вече задействаната аларма на
автомобила на подсъдимия. След паркирането на МПС-то на тъжителя, той и
семейството му се насочили към входа на блока, като били пресрещнати от подс.И.Т.,
който се развикал, че била задействана алармата на колата му, като след това
нанесъл на тъжителя удари с юмруци в областта на главата. Вследствие на
ударите, тъжителят Н.Д. паднал на земята. След като се свестил, посетили
полицейския участък в гр.Симеоновград.
Тези факти се потвърдиха по
категоричен начин от показанията на незаинтересования от изхода на делото
свидетел Лилия Господинова, живуща в същия жилищен блок в гр.Симеоновград, на
първи етаж, която заяви, че на 06.06.2019г., около 02.30 часа се включила
алармата на автомобила на подсъдимия, който бил паркиран срещу нейния прозорец,
при което 5-10 минути след задействането на алармата, тя уведомила подсъдимия Т.
по домофона, че алармата на автомобила му била включена. При уведомяването на
подс.Т. по домофона, св.Л.Г., видяла тъжителя Н.Д. да се прибира по това време
заедно със съпругата си, като същите не били паркирали все още своя автомобил.
След това св.Л.Господинова се прибрала вкъщи, но чула шум и се показала на
прозореца, при което видяла как подс.Т. нападнал с удари с юмруци по лицето
тъжителя Д., мислейки че тъжителят е направил нещо на колата му. Вследствие на
ударите, св.Господинова потвърди, че тъжителят е паднал на земята, като същата
е видяла, че има кръв по лицето му, а на следващия ден имал насинявания под
очите. Всичко това се случило пред детето на тъжителя Д., като след този
инцидент св.Господинова потвърди, че тъжителят и семейството му се преместили
да живеят на друго място.
В унисон с казаното от
св.Л.Господинова, пряк очевидец на случилото се, са и твърденията на
св.М.Делчева, която по аналогичен начин описва така развилата се ситуация. В
подкрепа на горното са и показанията на св.Е.Г., който потвърди, че при
проверката на място е видял охлузвания по главата и устата на тъжителя, както и
показанията на св.Петър Бакърджиев, пред който на следващия ден тъжителят
разказал за случилото се и който видял, че тъжителят имал следи от удари,
устната му била сцепена и имал насинявания около очите. Този свидетел също
потвърди, че след инцидента тъжителят и семейството му се преместили да живеят
на друго място.
След инцидента тъжителят посетил
съдебен лекар – др.Т.П., който видно от представеното съдебно-медицинско
удостоверение №80-I/2019г., е дал заключение, че при прегледа
на тъжителя е установил болезнен оток по тилната окосмена част на главата,
масивен оток и кръвонасядане по челото в ляво, отоци, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани по устните на устата, кръвонасядане на венците, оток по
трети пръст на лявата ръка, охлузване по дясното коляно, за които е посочено,
че могат да бъдат получени при нанасяне на удари с юмруци и последващо падане
върху терен, както и че са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Съгласно приетото по делото
заключение по изслушаната съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Х.Е.,
което съдът възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и
съобразно поставената задача, тъжителя Н.Д. е получил следните увреждания: оток
в тилната част на главата, масивен оток и кръвонасядане на челото в ляво,
отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на двете устни, кръвонасядане на
венците, оток на трети пръст на лявата ръка, охлузване на дясното коляно.
Вещото лице е посочило, че описаните увреждания са причинени от действие на
твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с юмруци, съпроводен с падане
на терена. С това според вещото лице е причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като срокът за пълното възстановяване е
посочен от експерта на 20 дни.
Вследствие на нанесените му удари,
тъжителят Д. се чувствал зле, бил разсеян, страдал от недоспиване. Изпитвал също така страх и стрес вследствие на
преживяното съгл. неопроверганите показания на св.М.Делчева и св.П.Бакарджиев.
Гореописаните обстоятелства съдът
установи чрез събраните по делото гласни доказателства, а именно от показанията
на свидетелите Л. Г., М. Д., П. Б., св. Е.Г., св.А.П. (частично), които съдът
кредитира с доверие и извлича изводи за действителното фактическо положение по
делото, тъй като същите са логични, убедителни, непротиворечиви помежду си,
както и в съответствие с останалия доказателствен материал по делото – съдебно медицинско
удостоверение №80-I/2019г. на д-р
Пасев, заверено копие от преписка №271000-3416/07.06.2019г. по
описа на РУ-Харманли, заключение
по съдебно-медицинската експертиза.
Не се кредитират показанията на св.А.П. в
частта им досежно неустановени по времето на проверката след сигнала
наранявания по тъжителя Д., доколкото в тази част показанията му се
опровергават както от показанията на свидетелите Г., Д. и Б., така и от приложеното
съдебно медицинско
удостоверение №80-I/2019г. на д-р П.
и заключението по съдебно-медицинската експертиза. Показанията на този свидетел
в тази им част остават изолирани и неподкрепени от категорични доказателства в
обратна насока, поради което в посочената част не се кредитират с доверие от
съда.
Не се кредитират и показанията на
св.К.А., живуща на семейни начала с подсъдимия, в частта им относно твърдяното
от нея, че тъжителят бил този, който започнал боя и пръв нанесъл удари на
подсъдимия и че същият нямал наранявания вследствие на побоя, доколкото в тази
им част показанията на св.Асенова противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал, обсъден и анализиран по-горе, и най вече на
показанията на незаинтересования от изхода на делото св.Л.Г., както и данните,
съдържащи се в приложеното съдебно медицинско удостоверение №80-I/2019г. на д-р П. и приетото и неоспорено заключение по
съдебно-медицинска експертиза. Тези гласни доказателства в
тази им част остават изолирани и неподкрепени от други доказателства в тази
насока, като освен това същите са дадени от заинтересовано от изхода на делото
лице (живуща на семейни начала с подсъдимия), поради което според съда в
посочената част не отразяват достоверно действителното фактическо положение по
делото.
По същите съображения не се
кредитират и показанията на св.И. Те., сестра на подсъдимия, доколкото същите
са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице, не възпроизвеждат преки и
непосредствени впечатления на свидетеля, а преразказват версията на подсъдимия,
като освен това са в противоречие с показанията на свидетелите Г., Б., Д. и
писмените доказателства по делото.
От приетата като доказателство справка
от 21.01.2020г. на РС-Харманли се установява, че подсъдимият И.Т. не е осъждан.
Съгласно изготвената от РУ-Харманли
характеристика на подсъдимия И.Т., същият няма регистрирани противообществени
прояви и не е конфликтна личност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че подсъдимият И.Т.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е
предаден на съд и за което му е повдигнато обвинение с тъжбата на Н.Д., а
именно престъпление по чл.130, ал.1 от НК, осъществено на 06.06.2019 година в гр.Симеоновград, при което причинил на тъжителя Д. разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като му нанесъл лека
телесна повреда, изразяваща се в оток по тилната окосмена част на главата, масивен
оток и кръвонасядане по челото в ляво, отоци, кръвонасадяния и
разкъсно-контузни рани по устните на устата, кръвонасядания на венците, оток по
трети пръст на лявата ръка, охлузване по дясното коляно.
Съдът намира, че със събраните по
делото доказателства, анализирани по-горе в мотивите на съда, се доказва по
несъмнен начин така повдигнатото обвинение. От показанията на свидетелите Л. Г.,
М. Д., П. Б., св. Е.Г., св.А.П. (частично) се установи, че на тази дата 06.06.2019 година в гр.Симеоновград възникнали пререкания между
подсъдимия и тъжителя във връзка с включената аларма на автомобила на
подсъдимия, вследствие на което станал и побой, при който подсъдимият Т.
нанесъл удари с юмруци по лицето на тъжителя, в резултат на които последният
паднал на земята. Тези факти се установиха по безспорен и категоричен начин от
гореописаните свидетелски показания, вкл. и частично от показанията на
св.К.Асенова (потвърждаващи наличието на сбиване), кредитирани от съда с
доверие като непротиворечиви, логични, убедителни и последователни.
С тези си действия подс.Т. причинил на
тъжителя Д. оток по
тилната окосмена част на главата, масивен оток и кръвонасядане по челото в
ляво, отоци, кръвонасадяния и разкъсно-контузни рани по устните на устата,
кръвонасядания на венците, оток по трети пръст на лявата ръка, охлузване по
дясното коляно, което се потвърди от съдебно медицинско удостоверение №80-I/2019г. на д-р П. и от неоспореното заключение по
съдебно-медицинската експертиза. Така причинените увреждания представляват и
престъпния резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, като същите са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК съгласно приетото заключение по
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, възприето от съда като обективно
изготвено и от компетентно вещо лице.
При тези данни по делото и с
оглед на така установените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия,
насочени срещу здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия, следва да
се приеме за несъмнено доказано, че подсъдимият Т. от обективна страна е
осъществил престъплението, за което е предаден на съд, по чл.130, ал.1 от НК,
като не се събраха надлежни доказателства в обратна насока, разколебаващи тези
изводи на съда.
Безспорно е доказана и
субективната страна на деянието. Действията на подсъдимия показват, че в
съзнанието му е била оформена ясна представа, че чрез нанасяне на удари с
юмруци по лицето на пострадалия иска да му причини телесна повреда. Той е
съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал и целял тяхното настъпване. Ето защо,
следва да се приеме, че престъплението е извършено умишлено, при пряк умисъл
като форма на вината. Този извод се налага както от показанията на разпитаните
по делото свидетели (Л. Г., М. Д., П. Б., св. Е.Г., св.А.П. (частично), така и
се извлича от непосредствените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия
Т. при осъществяване на деянието, описани подробно от посочените
свидетели-очевидци – Л. Г.а и М. Д..
Недоказани останаха
твърденията на защитника на подсъдимия за нанасяне на удари и от страна на
тъжителя спрямо подсъдимия, които да обосноват прилагане на реторсията по
чл.130 ал.3 от НК и съответно освобождаване от налагане на наказание. По делото
не се събраха категорични доказателства за причинена от тъжителя на подсъдимия
също такава телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, вследствие на отвръщане
веднага на ударите на подсъдимия, тъй като липсват каквито и да било
доказателства за нанесени на подсъдимия телесни увреждания. Напротив, от всички
събрани по делото гласни доказателства се установява, че подс.Т. не е имал
никакви наранявания.
По вида и размера на
наказанието:
Подсъдимият И.Т. е неосъждан
съгласно приложената справка за съдимост от 21.01.2020г. на РС-Харманли.
Следователно подсъдимият Т. не е осъждан за престъпление от общ характер към
момента на извършване на престъплението по чл.130, ал.1 НК, като не е и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Липсват и данни за причинени имуществени вреди
от престъплението. Същото е умишлено, но е наказуемо с наказание „лишаване от
свобода” за срок до две години или „пробация”. Поради това, съдът счита, че са
налице кумулативните условия и предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, като не са налице и пречките, визирани в
ал.7 на същата разпоредба. Поради това съдът с присъдата си освободи подс.Т. от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба” в
минимален размер от 1000 лв.
При определяне на размера на
наказанието съдът взе предвид подбудите за извършването на деянието, степента
на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете ниската степен на обществена опасност
на извършеното и на дееца, младата възраст на дееца, чистото му съдебно минало
и добрите му характеристични данни. Не се констатираха отегчаващи вината
обстоятелства. Поради това административното наказание следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
минималния размер от 1000 лв., предвиден в санкцията на чл. 78а от НК.
По гражданския иск:
При
така приетата за установена фактическа обстановка и във връзка с признаването на подсъдимия за виновен в причиняването на разстройство на здравето на пострадалия – лека телесна повреда, то предявеният от последния граждански иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди, се явява доказан по основание. Настъпването на неимуществените
вреди се доказа от показанията на свидетелите М.Д., П.Б., които обясниха в
разпита си, че тъжителят Д. действително е страдал от нанесените му удари по
лицето, което е довело до физически и психически болки и страдания, причинило
му е и значителен стрес, страх, недоспиване и т.н., като възстановителният
период е продължил около 20 дни съгл. заключението по съдебно-медицинската
експертиза.
Що се касае до размера, в който същият следва да бъде уважен, то на първо място следва да се отчете и характера на претенцията - репариране на причинените на Д. болки и страдания. С оглед
характера на причинените
наранявания (оток по тилната окосмена
част на главата, масивен оток и кръвонасядане по челото в ляво, отоци,
кръвонасадяния и разкъсно-контузни рани по устните на устата, кръвонасядания на
венците, оток по трети пръст на лявата ръка, охлузване по дясното коляно) и отчитайки факта на необходимия период на пълно възстановяване
от около 20 дни, то
се налага изводът,
че същият е преживял немалки по характер, интензитет и продължителност страдания във връзка с увреждането, нанесено му от подсъдимия, изразяващи се в чувство
на дискомфорт и болка.
Предвид всичко изложено и вземайки предвид и
стреса и страха от преживяното, настоящият
състав намира, че в конкретния случай справедливият размер съгласно чл.52 от ЗЗД за репариране на преживените от тъжителя неимуществени вреди се явява сумата от 1000 лв. Поради това и подс.И.Т. следва, на основание чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден да заплати на Н.Д. тази сума като обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди от деянието, за което е признат за виновен. В останалата му част предявеният
граждански иск за разликата над горепосочената сума до пълния претендиран размер от 3 000лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказаха
някакви изключителни и нетърпими болки и страдания или прекалено дълъг период
на възстановяване, които биха обосновали уважаване на иска в пълния му размер.
В съответствие с така постановената
присъда и на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха и направените от тъжителя разноски по делото в размер на общо 665 лв.
за вещо лице, държавна такса и адвокатски хонорар.
С оглед уважената част на гражданския
иск, на основание чл.1 от ТДТССГПК, съдът осъди подс.Т. да заплати и следващата
се държавна такса от 50,00 лв. по сметка на РС-Харманли.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: