№ 15746
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110124788 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Г. М. , с която е
предявен иск по чл. 128 КТ срещу „ФИРМА“ООД .
Ищцата Р. М. поддържа , че при прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответника със Заповед №1008/29.11.2021г. са останали
незаплатени трудови възнаграждения, по отношение на които страните са
постигнали писмено споразумение от 16.02.2022г. за разсроченото им
изплащане от работодателя – на вноски с определени падежи. Поддържа, че е
заплатена само първата вноска от дължимото възнаграждение, като
останалите единадесет вноски по споразумението на обща стойност
5915,09лева , чиито падежи са настъпили, не са били заплатени. Иска се
осъждане на работодателя за заплащането им. Претендира и законна лихва
върху търсената сума от датата на исковата молба, както и разноски по
производството.
Ответникът не оспорва обстоятелството , че до датата на прекратяване
на трудовото правоотношение между страните ищцата е полагала труд по
трудово правоотношение при него. Оспорва дължимостта на търсеното
трудово възнаграждение , като твърди, че във връзка с въведеното извънредно
положение с Решение от 13.03.20г. и извънредна епидемиологична обстановка
в страната с Решение на МС от 14.05.20г. е издал заповеди за установяване на
непълно работно време на служителите , като с намаляването на работното им
време съответно е намаляло и брутното трудово възнаграждение. Оспорва се
предявения иск по размер.
1
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено от работника на основание чл. 327, т. 2 от
КТ.
Доколкото ищецът претендира сумите въз основа на постигнато между
страните писмено споразумение и доколкото в срока за отговор същото не е
оспорено от ответника, в тежест на ответника е да докаже извършено
плащане, в случай, че твърди такова, както и правоизключващите и
правопогасяващите си възражения.
Не се спори между страните, и от писмените доказателства, се
установява, че по силата на Заповед № 1008/29.11.2021г. е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327, ал.1, т.2 от
КТ.
Установява се от представените към отговора писмени доказателства-
Заповед № 880/23.03.20г., Заповед № 937/20.02.21г. и Заповед №
981/23.04.21г. , издадени от работодателя , че в периода от 16.03.20г. до
31.05.21г. работодателят е установил непълно работно време за всички
работници и служители в „ФИРМА“ООД поради намаляване обема на работа
в условията на извънредно положение.
Видно от представеното по делото между страните писмено
споразумение от дата 16.02.2022г. , със същото работодателят се е задължил
да заплати на работника – ищцата по делото, останали след прекратяване на
трудовото правоотношение неизплатени месечни възнаграждения до датата
на прекратяване на трудовото правоотношение заедно в общ размер от
6215,09лева. С представеното и прието по делото писмено споразумение,
неоспорено от ответника , последният като работодател на ищцата се е
задължил да заплати неизплатеното възнаграждение на дванадесет вноски с
спосочени падежи , като последната вноска е с посочен падеж на 28.02.2023г.
Предвид събраните по делото писмени доказателства, както и
неоспорване на факти и обстоятелства от ответника, съдът намира, че ищцата
доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния
период, за който се претендира, че има право на трудово възнаграждение,
наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както
и размера на трудовото възнаграждение – в случая незаплатения от
работодателя остатък съгласно представеното споразумение , а същевременно
ответникът не е доказал, че е изпълнил в цялост задължението си да заплати
уговореното трудово възнаграждение.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, релевирани
с отговора на исковата молба, относно недължимост на възнаграждението
2
поради въведено намалено работно време в предприятието , доколкото с
представеното и прието по делото писмено споразумение между страните ,
което е изготвено /вдно от датата, на която е подписано/ след изтичане на
периода, през който работодателят е въвел намалено работно време,
ответникът е признал изрично дължимостта на търсените възнаграждения в
посочения размер , т.е. налице е признание на неизгоден за страната факт ,
доколкото споразумението не се оспорва от ответника.
Или в настоящия случай, при липсата на други относими доказателства
, включително на такива, доказващи заплащане на признатото от ответника за
дължимо и незаплатено трудово възнаграждение, съдът намира исковата
претенция на ищцата за доказана по основание и размер, поради което същата
ще следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора между страните, на ищцата се следват разноски
по производството за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1000лева, съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК и договор
за правна защита.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважения иск в размер на
236,60лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ ФИРМА “ ООД с ЕИК ***** , да заплати на Р. Г. М. с
ЕГН ********** на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ общата сума от
5915,09лева – неизплатени трудови възнаграждения, дължими до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед №
1008/29.11.21г., на основание подписано между страните споразумение от
16.02.2022г. , ведно със законната лихва върху общата сума , считано от
подаване на исковата молба – 29.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „ ФИРМА “ ООД с ЕИК ***** , да заплати на Р. Г. М. с
ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1000лева ,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ ФИРМА “ ООД с ЕИК ***** да заплати по сметка на
Софийския районен съд на основание чл. 78, ал.6 ГПК , сумата от
236,60лева - държавна такса върху уважените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 2-
3
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4