Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
25.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Елка Горанова и
прокурора …................……………………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 2213 по
описа на съда за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Н.М.,
депозирана против наказателно постановление № 17-1085-002269 от 13.10.2017г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно. Оспорва се приетата
за установена фактическа обстановка и се ангажират твърдения, че жалбоподателят
не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
отговорност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. В.В. - РАК, поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че жалбоподателят
не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
Инвокират се твърдения, касаещи неправилно приложение на материалния закон, тъй
като нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, изисква да е налице непосредствена
опасност от настъпването на ПТП, каквато в случая се твърди, че не е налице, с
оглед местоположението на двете моторни превозни средства. На следващо място се
твърди, че с оглед гласните доказателства, събрани в хода на производство, не
се установява двете моторни превозни средства да са имали пресечна точка, което
от своя страна да е породило задължение за жалбоподателя да пропусне движещото
се по пътя с предимство МПС. На последно място се развиват съображения, че
посоченото в АУАН и НП МПС с рег. № Р 15322 РВ, обективно не може да
съществува, поради и което няма как жалбоподателят да му е отнел предимството и
да е извършил нарушението, за което е санкциониран.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е било образувано със съставянето на АУАН № 17-1085-002269/18.09.2017г.
(бл. № 102172 от същата дата) срещу жалбоподателя, за това, че на 18.09.2017г.,
около 12,10 часа, в град Русе, бул. „Тутракан“ кръгово кръстовище до Безмитна
зона, в условията на ясно време и сухо платно за движение, управлявал товарен
автомобил „Дачия“ с рег. № Р 18 21 ВС, като нарушил правилата за предимство,
като при наличие на пътен знак Б-1, навлиза в кръстовището и принуждава водача
на служебен автомобил Р 5322 РВ да намали рязко скоростта си и да спре, за да
предотврати ПТП.
Така
приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал като нарушение
на чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като единствено номера на служебния
автомобил е бил посочен като Р 15322 РВ, като на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на така приетите за
осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената
съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа, в които е прието, че е извършено нарушението. Както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, което административнонаказващият
орган е приел, че е извършено, а така също и конкретната законова разпоредба,
под която са субсумирани установените от административния орган факти и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за осъществили
се факти от обективната действителност, нормата под която същите са субсумирани
и санкционната разпоредби, въз основа на която е ангажирана отговорността на нарушителя.
Съдът
намира за неоснователни доводите на пълномощника на жалбоподателя, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед изписването в НП на
регистрационен номер на моторното превозно средство, на което се твърди, че е
отнето предимство, който обективно не съществува.
В
случая, това не представлява съществено нарушение, което да има за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление, тъй като неправилното
отразяване на номера на това моторно превозно средство, по никакъв начин не е
ограничило или нарушило правото на защита на наказаното лица да разбере, за
какво нарушение е ангажирана неговата отговорност и да организира защитата. В
хода на производството безспорно е установено, че се касае именно за МПС с рег.
№ Р 53 22 РВ, което действително се е намирало на посоченото в АУАН и НП място.
Съгласно
разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено,
когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е
отстранено. В случая, чрез събраните в хода на производството гласни
доказателства е отстранено нарушението, като е установено конкретното МПС, на
което се твърди, че жалбоподателят е отнел предимство, като по никакъв начин не
е накърнено правото на защита на санкционираното лице да разбере, за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да организира адекватно
защитата си.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното им качество на
свидетели П.К.А. и Е.В.В. се опровергават, изложените в АУАН и НП фактически
констатации, касаещи приетите от страна на административнонаказващия орган за
осъществили се факти от обективната действителност, а именно, че с поведението
си жалбоподателят е създал непосредствена опасност за движението, а именно
настъпването на ПТП.
От
показанията на свидетеля П.К.А., който е полицейският служител, управлявал
автомобила и на свидетеля Е.В.В. се установява, че към момента, в който
управляваният от жалбоподателя автомобил е навлязъл в кръстовището с кръгово
движение, полицейският автомобил, управляван от свидетеля А. се е намирал на 10
метра от автомобила на жалбоподателя, а според показанията на свидетеля В.,
полицейският автомобил е бил на 15 метра. С оглед изложеното от двамата
свидетели, съобразено с конкретното местоположение, където се твърди, че е
извършено нарушението – кръстовище с кръгово движение, то положението на
полицейския автомобил, спрямо автомобила на жалбоподателя е бил на такова
разстояние, което не би могло да обоснове извод, че в случая в резултат на
нарушението на жалбоподателя е създадена непосредствена опасност за движението.
С оглед
това, следва да бъде обоснован извод, че неправилно е издирена и приложена от
страна на административнонаказващият орган санкционната норма, като е приложена
нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, а на жалбоподателя е следвало да
бъде наложена санкцията предвидена в чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. последно ЗДвП,
която именно предвижда административно наказание за водач, който не спазва
предимството на друг участник в движението, без да е налице непосредствена
опасност за движението, доколкото такава не се установява от събраните в хода
на производството доказателства.
Съдът
намира за неоснователни доводите на защитника на жалбоподателя, че не е била
налице пресечна точка между траекторията на двата автомобила. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля П.А., в частта им, че полицейският
автомобил, управляван от него се е движил в посока град Мартен – град Русе, тъй
като показанията на този свидетел, в тази им част, напълно се сугестират от
показанията, както на свидетеля З.В.Г., който е бил в полицейският автомобил,
така и от показанията на Е.В.В., всеки един от които двама свидетели, посочва,
че полицейският автомобил е идвал от Безмитна зона и е навлязъл в кръстовището
в посоката, в която се е движел и управлявания от жалбоподателя автомобил.
По
гореизложените мотиви, касаещи неправилно приложение на материалния закон, наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
17-1085-002269 от 13.10.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
Русе, с което на М.Н.М., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 50,
ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: