Р Е Ш Е Н И Е
№262083
22.07.2021 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр.
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6709/2020
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив
искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи
против ответника С.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на дружеството,
за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба , ищецът
е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило
на ответника до неин обект – къща в гр. ***************** , питейна вода за
периода 12.03.2016г. – 06.12.2019г. за сумата от 924.15 лв., която останала
незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане , предвиден
в Общите условия по договор между страните. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по
ч. гр. дело №240 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІІІ гр.състав , в която освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 123.42 лв. за период от 31.05.2016г до 30.11.2019г. и законна лихва от датата на подаването на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което
дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си.
Ответникът оспорва иска в
своевременен отговор. Възразява , че за част от вземането е изтекла погасителна давност. Отделно от това
се оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, с мотив, че
няма качеството на потребител, тъй като нито е титуляр на право на собственост,
нито ползвател на жилището на някакво правно основание, а липсвало и основание за служебно начисляване
на количеството на начисляваната вода. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Установителен
иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен
между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86
от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен,
като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане
вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по
смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за
водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия.Страни по
договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези
комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които
има разкрита партида в оператора на тяхно име. Не се спори в тази връзка, че
партидата в имота е разкрита именно на името на ответника. Спорно е обаче дали М.
е собственик на водоснабдения имот.
Предвид периода на иска,
приложими са ОУ на оператора , одобрени от ДЕКВ на осн. чл 6 ал. 1 т. 5 от
ЗРВКУ с решение ОУ- 09 от 11.08.2014 г. За да има съобразно тези условия и
Наредба 4 от 14.09.2004 г ответникът качеството на потребител на ВиК услуги трябва
да се установи да е собственик или ползвател на имота на годно правно
основание, с разкрита на негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2
ал.1 от ОУ. Нито едно от тези качества не се установи по отношение на М. . Не е
достатъчно това, че същата е фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ***************** за водоснабдения имот, посочен по-горе, и че
на нейно име има партида.
По делото отсъстват данни, М. да
е собственик или ползвател на имота на
ул. *************. Няма данни за подадена за имота декларация по чл. 14 от ЗМДТ
от М.. Отсъстват нотариален акт или какъвто и да е документ доказващ собственост
или право на ползване, нито индикация за такава, напр. кадастрална скица на имота .
Дори да приемем, че партидата на
имота е разкрита на името на М., то това не изключва задължение на оператора
като ищеца да докаже, че ответника е собственик или ползвател на имота в
етажната собственост, по смисъла на чл. ал. 1 т . 2 от ОУ. Затова не може да се
приеме, че за ответника има договор като източник на задължение да плати сумите
за доставена питейна вода, респ., отведена за пречистване канална такава.
Горното е достатъчно на съда да формира извод, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Исковете следва да бъдат
отхвърлени .
Разноските, вкл. тези по
заповедното производство, са за сметка
на ищеца.
За пълнота, съдът споделя отчасти
и възражението за изтекла погасителна
давност. Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена
питейна вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на
Тълкувателно решение №3/2011 г., ОСГКТК, и чл. 111 буква В, предл. Последно от
Закона за задълженията и договорите. Вземанията за периодични плащания се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност, тоест, с изтичането на
период на бездействие на кридитора от три години. Крайната дата на този срок е 09.01.2020
г., когато ищецът- кредитор предприема първото действие за събирането на
вземането си, като инициира процес за него- депозира заявление за издаване на
заповед за плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от
месечните сметки, дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато
ищецът следва да издава ежемесечно ( чл. 33, ал. 2 от Общите условия), тоест,
биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил
преди 09.12.2016г., падеж , каквито има и са на обща стойност от 78.23 лева от главницата и 41.67 лева от
лихвите.
Затова исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Разноските, вкл. тези по
заповедното производство, остават в тежест на ищеца.
Ответникът е бил представляван от
особен представител, чието възнаграждение е било внесено от ищеца по реда на
чл. 47 от ГПК, разноски не е направил и такива не могат да му бъдат
присъдени.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се признае за установено спрямо С.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че в отношенията между страните, дължи на
ищеца плащане на следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 72 по ч. гр.
дело № 240/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр.с.: 924.15 лв.,
питейна вода за периода 12.03.2016г. – 06.12.2019г. , лихва в размер на 123.42 лв. за период от
31.05.2016г до 30.11.2019г. и законна
лихва от датата на подаването на заявлението – 09.01.2020г до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалван е
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ