Решение по дело №2122/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 169 /13.03.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2122 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Д.Й.Т. ***.

Ищецът твърди, че бил член-кооператор в ответната кооперация и че през 2009 г. след проведено общо събрание тя сключила договор с фирма „Гримингер", по силата на който й предоставила всичките си дълготрайни материални активи срещу сумата от 200 000 лв. С получената сума кооперацията изплатила всичките си задължения към своите кредитори, а през 2010 г. се провело Общо събрание на член-кооператорите, на което се взело решение да се изплати дяловият капитал на всеки член-кооператор. Председателя на кооперацията И.Г.И. изплатил суми, представляващ дялов капитал, на 208 член-кооператори, като в следствие на това били освободени и лицата, избрани в управителния съвет включително и председателя на управителния съвет и лицата, участващи в контролният съвет. Сочи се и че ищецът заедно с още няколко членове на кооперацията депозирали през 2015 г. жалба до Районна прокуратура - Хасково по повод отказ на Председателя на кооперацията И.Г.И. да им изплати полагащия им се дялов капитал, но която се произнесла с  Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.01.2016 г. по пр.пр. № 2811/2015 г., тъй като били налице гражданскоправни отношения, регламентирани по ЗК и ГПК. В началото на 2016 г. ищецът депозирал молба до ЗКПУ „Царева Поляна" с искане да бъде освободен като член на кооперацията и му бъде изплатен дяловия капитал съобразно вписаните в книгата на кооператорите дял. Молбата била получена лично от председателя И.И. на 09.02.2016 г., като той заявил, че останалите член - кооператори, които не били освободени от кооперацията, трябвало да си направят общо събрание, да изберат ново ръководство, включително и ново председател, на който той щял да предаде парите и да се разплати с останалите членове на кооперацията. Сочи се и че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1742/2018 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за процесната сума, но в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът възразил, което пораждало правен интерес да предяви иск по чл. 422 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца спрямо него за сумата от 714,47 лв., представляваща стойността на дяловия му капитал като член-кооператор, за изплащането на който е било взето решение на Общо събрание на кооперацията, проведено през 2010 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1742/2018 г. по описа на РС-Хасково в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди се, че ищецът не бил подал заявление въз основа на решението на Общото събрание на кооперацията, а представеното от него писмо /молба/ не било получено от администрацията на ответната кооперация. Сочи се и че сумата, която следвало да се изплати на член-кооператори за дяловият им капитал, била дадена през 2010 г., а след това кооперацията не разполагала с парични средства в банки и в каса. Прави се и възражение за погасяване на процесното вземане по давност, тъй като от датата на решението на Общото събрание на кооператорите на ЗКПУ „Царева поляна" за изплащане на дяловия капитал на член-кооператори през 2010 г. до датата на подаване на молбата от ищеца - 09.02.2016 г., били изминали повече от 5 години.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и представеното извлечение от книгата на кооператорите е видно, че ищецът е бил член-кооператор в ответната кооперация и дяловата му вноска е в размер на 714,47 лв.

От протокол № 6/04.07.2010 г. се установява, че е проведено отчетно-изборно събрание на ЗКПУ „Царева поляна“, като в него е посочено и че на заседание на УС на 25.02.2010 г. е взето решение за изплащане на 45 % от дяловия капитал, а на заседание на УС на 20.03.2010 г. е взето решение за изплащане на още 40 %.

По жалба от ищеца и други член-кооператори на ЗКПУ „Царева поляна“ е образувана пр.пр. № 2811/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, като с  Постановление от 07.01.2016 г. тя е прекратена и е отказано да се образува наказателно производство, тъй като в случая е нямало данни за извършено престъпление от общ характер.

 С молба от 02.02.2016 г., получена от ответната кооперация на 09.02.2016 г. според представеното известие за доставяне, ищецът е заявил, че желае да бъде освободен като член-кооператор на ЗКПУ „Царева поляна“ и в седемдневен срок от получаването й да му бъде изплатен дяловия капитал.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1742/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 13952/16.07.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 750/19.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 714,47 лв. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 31.07.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 60, вр. с чл. 14, ал. 1 ЗК, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:

Съгласно чл. 14, ал. 1, изр.1 ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, които им се изплащат след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията.

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил член-кооператор в ответната кооперация, че членственото му правоотношение е прекратено при условията на чл. 12, ал. 3 ЗК с едномесечно писмено предизвестие от подаване на молбата за това на 02.02.2016 г. и че дяловата му вноска е в размер на 714,47 лв.

Правото за получаване на дяловата вноска възниква от момента на прекратяване на членственото правоотношение – чл. 9, т. 7 ЗК, но към този момент то съществува в неопределено, висящо състояние. За настъпване на изискуемостта му по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да бъде определено, а определеността му настъпва с приемане от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет /арг. от чл. 15, ал. 5 ЗК/, което е приповторено и в нормата на чл. 14, ал. 1 ЗК, но вече и като условие за изплащане на задължението на кооперацията. В този смисъл е и Решение № 150/05.11.2010 г. по т. д. 165/2010 г. на ВКС, І т.о.

По делото не се твърди, а и не се установява приемане от общото събрание на ответната кооперация на годишния финансов отчет за годината, през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение на ищеца. От друга страна, не е изтекъл и предвиденият в чл. 29, ал. 5 ЗК срок, според който дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в продължение на три години. При това положение не би могло да се приеме, че е настъпила изискуемостта на вземането на Д.Й.Т. за дяловата й вноска. Приема се, че искът относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен и като такъв той се явява неоснователен, а не недопустим. Уместно е да се отбележи и че отхвърлянето му не е пречка да се предяви нов иск, след като изискуемостта настъпи. Това е така, защото ще бъде налице нов факт, така че отвод за пресъдено нещо не може да бъде предявен. В този смисъл вж. Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 2004, с. 205.

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ответникът има право на разноски, но тъй като не е заявил своевременно претенция за присъждането им, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.Т., ЕГН ********** ***, срещу ЗКПУ „Царева поляна“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Царева поляна, обл. Хасково, иск за установяване съществуването на вземане на Д.Й.Т. *** за сумата от 714,47 лв., представляваща стойността на дяловия й капитал като член-кооператор, за изплащането на който е било взето решение на Общо събрание на кооперацията, проведено през 2010 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1742/2018 г. по описа на РС - Хасково в съда до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.