РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12030 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.В.А. твърди, че е
собственик по наследство на недвижим имот, представляващ празно регулирано
дворно място /бивша нива/ от 700кв.м., находящо се в
гр.София, НПЗ”Илиянци"- запад I и II /пьрва и
втора/ част, в местността „Среден път"- незастроена част, представляващо
имот планоснимачен номер 97, в кв. N нов улица, 10
/десет/ ст.4, 10 по плана на София, местността „НПЗ Илиянци - Запад" I и
II /първа и втора/' част, при съседи: улица, имот N 96 - наследници на П.И.,
път и имот N 98 - наследници на Г.А., представляващ в момента Поземлен имот с
идентификатор 68134.1369.137(незастроен) с площ по КККР, одобрени със Заповед №
РД -18 - 48/12.10.2011г. на ИД на АГКК. Сочи, че ответникът е отчуждил този
имот, като определеното парично обезщетение в размер на 59 218,80лв.
платил на трети лица, които неправилно приел за собственици на имота. Твърди,
че тези лица са се легитимирали с нотариален акт за собственост № 81, т.І,
рег.№ 5266, дело № 73/18г. на Нотариус Р., с който е извършено невярно
нотариално удостоверяване. Посочва, че ответникът не е изяснил собствеността
върху имота и е платил обезщетение за отчуждаването му без правно основание.
Посочва, че по имота вече се провеждат мероприятията, за които е бил отчужден.
Поради това не може да претендира връщането на имота или да търси отговорност
от лицата, получили обезщетението за отчуждаването му. Предявява осъдителен иск
срещу ответника за заплащане на сумата 59 218,80лв., представляваща
сумата, с която Столична община се е обогатила неоснователно за сметка на
ищеца, като не му е заплатила за придобития чрез отчуждаване имот. Претендира и
разноските по делото.
Ответникът Столична община оспорва иска. Посочва, че
паричното обезщетение за отчуждения имот е заплатено на неговите собственици.
Твърденията на ищеца са без основание. Счита, че е налице преюдициален
въпрос за собственост върху имота, който ищецът следва да установи по отношение
на лицата, които също се легитимират като собственици на този имот. Посочва че при отчуждаването на имота е
определил собствеността на годно правно основание, което не е оспорено от
ищеца. Посочва, че констативният нотариален акт притежава материална доказателствена сила за трети лица и за съда, и задължава
третите лица да приемат посочените в акта лица за собственици. Посочва, че
административният орган е изследвал всички документи, които са могли да бъдат
известни и въз основа на представения нотариален акт №81 е определил лицата,
посочени в него като собственици. Счита, че искът е неправилно заведен срещу
ответника, вместо ищецът да търси правата си от лицата, които имат противопоставимо право на собственост. Моли съда да отхвърли
предявения срещу него иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с представите от страните
писмени доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Със заповед № СОА19-РД4059/16.05.2019г. за отчуждаване
на поземлен имот по реда на глава III от ЗОС, издадена от кмета на Столична
община, е отчужден поземлен имот с идентификатор 68134.1369.137(незастроен) с
площ 732кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 48/12.10.2011г. на ИД
на АГКК, попадащ в улична регулация и в обхвата на обект „Изграждане на пробив
- бул. Рожен", р-н Надежда, гр. София, съгласно влязъл в сила ПУП на м.
НПЗ „Илиянци - запад", одобрен със Заповед № РД - 09 50-251/13.09.1989г.
на гл. архитект на гр. София, ИПРЗ за м. „Илиянци - запад II част",
одобрен с Решение № 542 по Протокол № 86/23.07.2015г. на СОС, предвиждащ
изграждането на обект публична общинска собственост. Определената сума на
парично обезщетение е 59218,80лв. Със заповедта е прието, че този имот е
собственост на Б.Г.К., Р.Г.С., А.А.Й., А.А.Н.и В.П.Ч., при квоти: 1/3 ид.ч.
за В.Ч.и по 1/6 ид.ч. за всеки от останалите
съсобственици.
Ответникът е направил извода кой са собствениците на
имота въз основа на представен и наличен по преписката нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 81, т. І, per.
№ 5266, дело № 73/2018г., съставен на 28.03.2018г. от нотариус Р.Р., вписана в регистъра на НК под № 104 с район на действие
СРС. Този нотариален акт е издаден по обстоятелствена проверка. Един от
документите, представени пред нотариус Р. при издаването му, е удостоверение за
наследниците на Н.Б.Д.. Този нотариален акт е вписан в Службата по вписванията.
Определеното за имота обезщетение е заплатено на наследниците на Н.Д.,
съобразно квотите им.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че върху
отчуждения имот се извършват дейностите, във връзка с които е отчужден.
Ищецът от своя страна се легитимира за собственик на
същия този отчужден имот с нотариален акт за продажба на недвижим имот №39 т.LLI, дело №
19964/96г., съставен на 26.09.1996г. от Нотариус Ч.Б., при Нотариалната служба
при СРС. Видно от същия Н.Б.Д. е продала на В.В.А. празно регулирано празно регулирано дворно
място /бивша нива/ от 700 кв.м., находящо се в
гр.София, НПЗ"Илиянци"- запад I и II /първа и втора/ част, в
местността „Среден път"- незастроена част, представляващо имот планоснимачен номер 97, в кв. N нов улица, 10 ст.4, 10 по плана
на София, местността „НПЗ Илиянци - Запад" I и II /първа и втора/ част,
при съседи: улица, имот N 96 - наследници на П.И., път и имот N 98 - наследници
на Г.А.. Записано е, че при съставянето на акта е представен нот.акт №43 т.10 дело № 1936/95г.
В представената от ищеца скица на имота от
25.09.1996г. по действащия към него момент регулационен план, издадена от
СО-Район Надежда, като собственик е
отразена Н.Б.Д. с нот.акт №43 т.10 дело № 1936/95г.
Нотариалният акт №39 от 26.09.1996г. е вписан в
Службата по вписванията.
След смъртта на В.В.А. на
6.09.2019г., собствеността върху имота е придобита по наследство от неговия
син, ищеца В.В.А..
Видно от представена справка на Агенцията по
вписванията по данни за физическо лице от персоналната партида на В.В.А., за периода 01.01.1998г. –
30.09.2020г., В.А. не се е разпореждал със закупения през 1996г. от Н.Б.Д.
имот.
По партидата на имота е отразена продажбата му с нот.акт №39/1996г., издадения констативен акт от 2018г.,
както и съставения акт за общинска собственост от 2019г.
Идентичността на имота, описан в нот.акт
№39/1996г. и в констативен нот.акт. № 81/18г. се установява
от представените от двете страни комбинирани скици – скица в отчуждителната преписка на СО, л.233, и скицата,
представена от ищеца на л.237 от делото.
Или накратко, доказателствата по делото установяват,
че след като през 1996г. Н.Б.Д. е продала собствения си имот на В.В.А., през 2018г. нейните наследници са се снабдили с
нотариален акт за собственост върху същия имот по обстоятелствена проверка.
През 2019г. СО е отчуждила имота и е заплатила на наследниците на Н.Б.Д.
дължимото за отчуждения имот обезщетение. СО е приела за собственици на имота
наследниците на Н.Б.Д.. В отчуждителната преписка за
имота няма данни за ищеца или неговия наследодател.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Съгласно задължителните постулати на ТР № 11/2012 по
т.д.№ 11/12г. на ОСГК, ВКС „Нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти“. „Нотариалният акт по
чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими
на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание
или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил
или е престанал да бъде собственик“.
Следователно няма пречка в настоящото производство, в
което се разглежда иск за неоснователно обогатяване във връзка с отчуждаване на
имот, ищецът да оспори правата на титулярите на акт за собственост по
обстоятелствена проверка , като докаже, че те не са били собственици на
отчуждения имот. Не е необходимо ищецът да води отделни искове за установяване
собствеността върху имота, а и те биха били недопустими.
Ищецът безспорно установява, че наследниците на Н.Б.Д.
- Б.Г.К., Р.Г.С., А.А.Й., А.А.Н.и
В.П.Ч., които са се легитимирали като собственици на процесния
имот, сега с идентификатор 68134.1369.137 с констативен нотариален акт за
собственост никога не са били собственици на този имот. Имотът е бил продаден
от тяхната наследодателка Н.Б.Д. приживе, а те след
нейната смърт не са го придобили в наследство, както погрешно е отразено в
констативния нотариален акт. Ответникът СО неправилно е приел наследниците на Н.Б.Д.
за собственици на имота, независимо че е разполагал с данни, които са
опровергавали този извод. В скицата, издадена от СО - р-н Надежда ден преди
продажбата на имота от продавача Н.Б.Д. на купувача В.В.А.
е отразен документа за собственост на Н.Б.Д. – нот.акт
№43/95г., който обаче не е отразен в констативния нотариален акт за
собственост, с който са се снабдили нейните наследници. В партидата на имота
продажбата му от 1996г. е отразена. Наследодателят на ищеца е плащал данъци за
имота, като последното плащане е било извършено след като наследниците на Н.Б.Д.
са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост. При тези данни,
които са публични и на разположение на СО, при извършени от самата СО действия
по издаване на скица с вписан нотариален акт за собственост на Н.Б.Д. от
1995г., прието плащане на данък за имота през 2011г., 2004г. и 2018г. от лице различно
от наследниците на Н.Б.Д., ответникът е следвало да провери по-задълбочено
собствеността върху имота, а не да се доверява на последното вписване по
партидата на имота, което и не отразява сделка. Ответникът е допуснал грешка досежно това който собственика на имота. Ответникът е
придобил имот без да го заплати на собственика му. Обогатил се е за сметка на
ищеца. Ето защо и на основание чл.59 от ЗЗД ответникът дължи да върне на ищеца
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът претендира
стойността на имота, тъй като реалното му връщане с оглед на провежданите
мероприятия по улично разширение, е невъзможно. Сумата на обедняването е равна
на сумата, която ищецът би получил, ако имотът бе отчужден от него. Паричното
обезщетение за отчуждения имот, определено от кмета на СО и заплатено без
основание на наследниците на Н.Б.Д. е в размер на 59 218,80лв. Това е
сумата, с която ищецът е обеднял в резултат на отчуждаването на имота му. Тази
сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати. Искът е основателен и
следва да се уважи.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК –
2500лв. адвокатски хонорар и 2368,75лв. заплатена държавна такса.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва размера на претендирания от
ищеца адвокатски хонорар като прекомерен.
Съдът намира възражението на ответника досежно размера за претендирания
от ищеца адвокатски хонорар за неоснователно. Същият е в близък до размер на
дължимия при тази цена на иска хонорар съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждения. При цена на иска
59 218,80лв. дължимият по Наредба №1 хонорар е 2306,56лв., а претендирания хонорар е 2500лв. Няма основание съдът да
намали претендираното адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на
спора, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в
размер на 4 868,75лв.
На ответника разноски не се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о.,
БУЛСТАТ *******, адрес: гр.София, ул.“*******да заплати на В.В.А., ЕГН **********, адрес: *** А, със съдебен адрес:***,
офис 2, адв.Н.Г. на основание чл.59 от ЗЗД сумата
59 218,80лв., ведно със законната лихва от 03.11.2020г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване при
отчуждаването на имот, представляващ празно дворно място, находящо
се е гр. София, СО, Район Надежда, кв. Илиенци, ул.
Далия, представляващ по КККР поземлен имот с идентификатор 68134.1369.137 (незастроен)
целият с площ от 732кв.м. по КККР, одобрена със Заповед № - 18 -
48112.10.2011г. на ИД на АГКК с трайно предназначение на територията: "Урбанизирана",
начин на трайно ползване: „За друг вид застрояване", стар идентификатор: няма, при съседи: 68134.1370.2012, 68134.1369.2021
и 68134.1369.2020, както и 4 868,75лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: