РЕШЕНИЕ
№ 1968/26.10.2021г.
гр. Пловдив, 26.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 1549 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ТД на
НАП Пловдив обжалва, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Е., Решение
№ 260508 от 28.04.2021 г., постановено по АНД № 1247/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 14 н.с. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 482577-F503836 от 06.12.2019 г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Градски Археологически музей гр.
Хисаря с БУЛСТАТ
*********, на
основание чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1922,80 лв., за нарушение на чл.180 ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. с чл.102, ал.3 т.1 ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложени са подробни съображения
по същество, като се моли съдът, след отмяна на обжалваното съдебно решение, да
постанови друго такова, с което да потвърди наказателното постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба Градски Археологически музей гр.
Хисаря е депозирал отговор по
касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Д., в който се излага становище
за правилност и законосъобразност на решението на ПРС и се прави искане за
присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не е
изпратил представител.
Прокурорът от ОП – Пловдив Димитров моли да се уважи касационната жалба и
решението на РС Пловдив да бъде отменено.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение е отменил наказателното
постановление, като е приел, че при неговото издаване е било нарушено правото
на защита на санкционирания субект, поради начина, по който му е било
повдигнато административното обвинение, а именно при липса на яснота относно
всичките съставомерни фактически положения. Така районният съд е посочил в
решението си, че не са били изпълнени изискванията относно съдържанието на акта
и наказателното постановление, като от същото не става ясно и това затруднява
съществено и проверката на съда, по колко броя фактури, кои именно фактури, на
каква стойност, от коя дата и обективиращи какви доставки е прието, че
санкционираният с наказателното постановление субект е следвало да начисли ДДС,
ако бе регистриран, както е бил длъжен да стори. В тази насока съдът е посочил, че при липса на
конкретика относно доставките и по-специално тяхното естество и с оглед
характера на санкционирания субект като културна организация, в каквото
качество извършва редица освободени от облагане доставки, съдът не може да
провери дали тези, за които се счита, че следва да е бил начислен ДДС,
действително са облагаеми и касаят именно такива доставки, каквито се твърди в
наказателното постановление. Отделно от посоченото, районният съд е коментирал
и факта, че в случая може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира,
че правилно районният съд е констатирал действителната липса на
обстоятелствата по извършване на вмененото на ответника нарушение, които са от
съществено значение, включително и с оглед дължимата служебна проверка на съда
досежно фактическите установявания на наказващия орган. Така от направеното
описание по наказателното постановление е видно само, че е посочена една обща
стойност на реализиран оборот за месец септември 2017 г., като липсва
посочване, както на дата на фактурите, за да се провери дали действително
попадат в посочения период, така и вида на всяка доставка, за да се провери
дали е облагаема, стойността на доставката, за да се провери дали правилно е
изчислен ДДС от наказващия орган. В тази насока твърденията по касационната
жалба, че всички тези данни можели да се извлекат от съдържанието на
административната преписка, в която се съдържали конкретни доказателства, са
напълно неоснователни. При проверка на протоколите, на които се позовава
наказващият орган в наказателното постановление, не се открива такава
индивидуализация на доставките, като и там е налице общо посочване на
реализиран за месеца оборот. Нещо повече, никъде в приетата преписка не се
откриват доказателства, относими към процесния данъчен период м.09.2017 г.,
като приложените писмени доказателства се отнасят основно за 2018 г. и 2019 г.
Дори и да бяха приложени такива доказателства, правилно районният съд е
посочил, че се касае не за доказателствена непълнота, а до съществени пропуски
при предявяване на съставомерни факти, съставляващи съдържанието на
административното обвинение. Както е известно, изискванията относно съдържанието
на наказателното постановление са завишени, защото именно наказателното
постановление очертава рамките на доказване в процеса. При това положение и липсата в
наказателното постановление на достатъчен обем обосноваващи наличието на
фактическия състав на конкретно вмененото нарушение обстоятелства, съставлява
категорично съществено
процесуално нарушение, доколкото пряко се отразява върху правото на защита на
санкционираното лице. Това е само по себе си самостоятелно и достатъчно основание за отмяна
на наказателното постановление. Затова и като е отменил наказателното
постановление районният съд на практика е постановил законосъобразен акт.
При извършената
и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Що се касае до искането на
ответника по касация за присъждане на разноски, то същото не може да се уважи,
въпреки изхода на правния спор, доколкото, нито е претендиран вид и размер на
разноските, нито пък са представени доказателства такива да са били
действително сторени пред касационната инстанция.
Воден от горното и на основание
чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260508 от 28.04.2021 г., постановено по АНД № 1247/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 14 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: