Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Провадия, 21.08.2019г.
Провадийски
районен съд, първи състав в публично съдебно заседание, проведено на
06.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
СЕКРЕТАР:
М.М.
Като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 262 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от В.П.Г., ЕГН ********** срещу П., ЕГН **********, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
съществува вземането присъдено със заповед за изпълнение по ЧГД № 1623/2017 г.
по описа на ПРС и ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 11 353,97 лева
(единадесет хиляди триста петдесет и три лева и деветдесет и седем
стотинка), представляваща главница в
размер на 9000,00 лв. /девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея
от 08.12.2017г. до окончателното й изплащане; мораторна лихва върху главницата,
за периода от 26.04.2016г. до 08.12.2017г. в размер на 1487,97 лв. /хиляда четиристотин
осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, както и съдебно
деловодни разноски за заповедно производство в размер на 870,00 лв. /осемстотин
и седемдесет лева/.
В исковата молба ищецът твърди, че е
подал Заявление по реда на чл.417 от ГПК до Районен съд - Провадия, по което е
било образувано ч.гр.дело № 1623/17г., 2 състав и е била издадена Заповед за
изпълнение № 1184/22.12.2017г.. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът
се е породил правният интерес да предяви настоящия иск. В исковата молбата се
твърди, че е сключен договор за покупко-продажба от 09.09.2015г. по силата на
който ищецът като продавач е прехвърлил собствеността върху имота, но
ответникът не платил дължимата цена. Ищецът сочи, че въз основа на подадено от
него заявление е образувано дело, по което е присъдено претендираното в
настоящото производство вземане. Ответникът е подал възражение, поради което за
ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на иска. По изложените
съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответниците дължат процесната сума.
В съдебно заседание ищцовата страна В.П.Г., редовно призована, чрез
процесуалния си представител адв. Д. поддържа предявения иск и моли същия да
бъде уважен, както и за присъждането на разноски, като представя списък по реда
на чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, в който кумулативно съединените претенции на ищеца
са оспорени като недопустими и неоснователни. Излага, че на 09.09.2015г. с
договор за продажба на недвижим имот обективиран в нот. акт №145, том 5, per.
№5006 дело №897 от 2015г. по описа на нотариус Илко Кънев, с район на действие
Районен съд Провадия, вписан с рег. № 225 в регистъра на Нотариалната камара е
закупила от В.П.Г., недвижим имот, находящ се в землището на село С., община
Провадия, област Варна, ЕКАТТЕ 69020. а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 000155 / нула
нула нула едно пет пет /, с площ 6. 773 дка / шест декара седемстотин
седемдесет и три квадратни метра /, с начин на трайно ползване - овцеферма, в
местността "Зарзали тарла", при граници: кад. № 000004 Полски път,
имот № 019001 Нива, имот № 019004 Нива, имот №019005 Нива и кад. № 000041
Полски път, заедно с построения в този поземлен имот СТОМАНОБЕТОНЕН НАВЕС /
ОВЦЕФЕРМА /, представляващ едноетажна сграда, със застроена площ 763 кв.м. /
седемстотин шестдесет и три квадратни
метра/ за сумата от 18 500,00 лв. / осемнадесет хиляди и петстотин / лева, от
която сума продавачът е получил от купувача напълно, по банков път сумата от 7
500,00 лв. / седем хиляди и петстотин лева/, при подписване на нотариалния акт,
а разликата от 11 000,00 лв. / единадесет хиляди / лева ще бъде преведена от
купувача на продавача в срок до два месеца от датата на изповядване на
сделката. В деня на подписването на посочения договор купувачът П. е заплатила
30 500,00 лв. и на 28.04.2016г. още 2000,00лв, като основание на плащанията е
било покупка и подобрения. След
получаването на Поканата за доброволно изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК е било депозирано Възражение срещу Заповед за изпълнение №
1184/22.12.2017г., издадена по ч.гр.дело № 1623/17г., 2 състав, от П..
Действително продажната
цена на имота е била 18500,00 лв., като страните приели,
че ще се платят направените подобрения след въвеждането във владение на имота и
изготвянето на оценка от вещо лице. От страна на П. са били преведени суми,
които многократно надвишавали договореното. Платената сума от П. към В.П.Г. е
била в общ размер на 32 500,00 лв. Претенциите на ищеца за неизплащане на
остатъкът от продажната цена не отговаряли на обективната действителност и
постигнатите между страните договорки. Поради това, моли съда да приеме, че
предявеният иск е неоснователен за сумата от 9 000.00 лева и определената върху
нея лихва.
В тази връзка моли съда
да приеме изготвена оценителна експертиза от инж. К. Г., с която е определен
размера на извършените подобрения - 6780,00лв. От изложеното дотук следвало, че
продажната цена и цената на извършените подобрения са в общ размер на 25
280,00лв. С оглед на горното продавачът В.П.Г. е получила без основание сумата
в размер на 7220,00 лв., така също не е предала владението на имота на
приобретателя.
Поради това моли,
настоящият състав, да не приема като основателна и допустима исковата
претенция, и да признае за установено, че П. не дължи изпълнение по издадения
Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1623/17г., по описа на ПРС и съда да обезсили
същия.
В проведените открити съдебни
заседания, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и
моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, ответникът чрез процесуалния си представител моли иска да бъде
отвхърлен.
В срока по чл. 211, вр.
чл. 131 от ГПК ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск срещу В.П.Г. с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер на 7220,00 лв., с която
продавачът неоснователно се е обогатил, както и иск с правна квалификация по
чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 8000,00 лв., представляваща
дължимото обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи, поради
неизпълнение на договорно задължение от страна на В.П.Г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата на основание чл.86 от ЗЗД, считано от датата
на завеждане на насрещния иск, до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати направените по делото разноски.
Моли съда да ги призове
на съд и като се убеди в основателността на претенцията й, да постанови решение
с което да осъди В.П.Г. да заплати на П. сума в общ размер на 15 220,00 лв.,
ведно със законна лихва от дата на завеждане на насрещния иск и сторените
разноски. Наред с това моли съда да признае за установено, че П. не дължи
изпълнение по издадения Изпълнителен лист по ч.гр.дело No 1623/17г., 2 състав
по описа на PC- Провадия и да обезсили същия.
В срока по чл.131 ГПК ответника по
насрещен иск предявява отговор, като счита предявения иск квалифициран с
правно основание чл.59 ал. 1 ЗЗД за недопустим поради противоречие с трайна
съдебна практика - ППВС №1/28.05.1979, Решение 215/29.04.2015 г по Т. д.
№4171/2013 г, ВНС, I т.о. Моли съда да не го допуска, а в случай, че го
допусне, да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Възразява срещу
допускането на приложената към исковата молба оценителна експертиза, изготвена
от инж.К. Г. на 26.04.2016г.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното частно
гражданско дело № 1623/2017 г. по описа на ПРС, на основание чл.410 от ГПК
съдът е издал Заповед за изпълнение № 1184/22.12.2017г. за изпълнение на парично задължение, за сумата от
11 353,97 лева (единадесет хиляди триста петдесет и три лева и деветдесет и
седем стотинка). Вземането произтича от неизпълнено задължение на основание
Договор за покупко продажба.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило
писмено възражение от длъжника П., че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1623/2017 г. по описа на ПРС,
което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че страните са обвързани от Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №145, том 5,
per. №5006 дело №897 от 2015г. по описа на нотариус Илко Кънев, с район на действие - Районен
съд - Провадия, вписан с рег.№225 в
НК.
От приетите по делото писмени
доказателства: Н.А. вписан под № 195, т. ІХ, дело № 1775/2015 г.; Декларация от
П.; Протокол за въвод
във владение по ид. № 20168080400441; Изпълнителен лист № 325/31.03.2016 г. по
ч.гр.д. № 251/2016 г.; Спогодба за предаване на недвижим имот от 16.03.2016 г.;
Доклад за извършена оценителна експертиза; Платежни нареждания – 3 бр.;
Извлечение от банкова сметка ***.***.2015 г. до 31.10.2015 г. от сметката на В.П.Г.; Извлечение от банкова сметка
***.***.2016 г. до 03.06.2016 г. от сметката на В.П.Г. и приобщените към доказателствата ч.гр.д. №
1623/2017 г. и гр.д. № 22/2016 г. по описа на Районен съд-Провадия се
установява, че плащанията по банкова сметка ***,00 лв..
Депозирано по делото е заключение по
съдебно – техническа експертиза на вещото лице Ж.Б., на която е поставена
задача относно размерът на средния пазарен наем за аналогичен недвижим имот.
Вещото лице е дало заключение, че средния пазар наем за аналогичен недвижим
имот е в размер на 366лв. /триста шестдесет и шест лева/ месечно или общо за
периода 2922лв. /две хиляди деветстотин двадесет и два лева/.Съдът намира
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза за обективно и компетентно
изготвено, поради което го кредитира изцяло.
Въз
основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Правното основание на обективно
кумулативно съединените искове е чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД.
Правното основание на насрещните
искове е чл.55, ал.1, предл.2 и чл.82 от ЗЗД.
Предявеният иск с правно основание
чл.422 вр. чл. 415 ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за
което е била издадена заповед изпълнение. Искът е допустим, доколкото е
предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Съгласно общото
правило за разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава
своите възражения срещу вземането и да докаже фактите, които изключват, унищожават
или погасяват това право. Безспорно се установи, че ищецът е бил изправна
страна по договора при общи условия.
От представените по делото
доказателства следва да се направи извода, че между страните е налице договор
за покупко - продажба, по силата на който ищецът е прехвърлил недвижим имот на
ответника, а последния се е задължил да заплати посочената в договора цена. По
делото няма данни договорът да е развален или прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ЗЗД, в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. Задължението трябва да бъде изпълнено според
уговореното. То трябва да бъде съобразено с него по естеството на предмета на
изпълнението и следва да бъде извършено съобразна съгласуваната воля на
страните ( в този смисъл решение №1243/07.07.1997 г. по гр.д. №1288/1996 г. на
V г.о. на ВКС на РБ). Изпълнението на длъжниковото задължение в случая се
състои в заплащането на кредитора на определената в сключения между тях договор
цена. За да бъде изпълнението на същото задължение точно съгласно чл.79, ал.1
от ЗЗД, следва дължимата цена по договора да бъде платена изцяло, тъй като
съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение
на части, макар задължението да е делимо.
В Решение № 546 от 23.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК се приема ,че при наличие на спор
относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно
изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните
уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. По силата на Чл.44 ЗЗД правилата относно договорите намират
съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които
законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения,
каквито са например упълномощаването,завещанието и дарението, чийто тълкувания
се допускат в съдебната практика /в т. см. р. № 197/6.02.17 г. по гр. д. №
1085/16 г. на първо г. о., р. № 24/30.03.15 г. по гр. д. № 5217/14 г. на първо
г. о., р. № 154/29.06.16 г. по гр. д. № 549/16 г. на първо г. о. и др./.
Тълкуването не следва да се
ограничава до съдържанието на договора, но предпоставя съобразяване и на
странични факти и обстоятелства от значение за разкриване действителния смисъл
на договореното, вкл. съобразяване на други действия между страните или по
отношение на трети лица/в този смисъл Решение № 191 от 13.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 3015/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р. Б./ .
С оглед конкретиката на отделния
казус, съдът следва да тълкува договора и представената нотариално заверена
декларация, изследвайки доколко буквалният смисъл на текста изразява действителната
обща воля на страните, как следва да се тълкува отделната уговорка предвид
систематичното й място в договора и общия му смисъл, може ли отделната уговорка
да бъде тълкувана по аргумент за противното или на по-силното основание, каква
е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При
изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и
обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и
след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора,
разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията
по него след сключването му. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай,
когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът
не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване
на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната
обща воля на страните.
Нотариалният акт е официален
документ по см. на чл.179 ал.1 от ГПК – нотариусът в кръга на службата си
удостоверява направените пред него волеизявления. Законът, съгласно чл.164 ал.1
т.2 от ГПК е категоричен, че свидетелските показания са изключени когато
страната иска да опровергае собствените си изявления в официалния документ.
В настоящият случай не се
опровергава съдържанието на документа (нотариалния акт) и двете страни
признават, че волеизявлението е направено и уговорената продажна цена е в
размер на 18500,00 лв. По делото са налице безспорни доказателства за извършени
плащания по банкова сметка *** 500,00 лв., сума която многократно надвишава договорената
продажна цена. Съгласно Декларация от 09.09.2015г. изходяща от П.М., с
нотариална заверка рег. №5003/09.09.2015г. по описа на нотариус Илко Кънев, с
район на действие Районен съд Провадия, вписан с рег. № 225 в регистъра на
Нотариалната камара, купувачката се е задължила да заплати направените в
недвижимия имот подобрения. Стойността на коитоу ще се определи по оценка на вещо лице и
изготвено съдебно заключение. Дори да се приеме, че част от платените суми са
за извършени подобрения, то от кредитирината от съда съдебно-оценителна
експертиза изготвената от вещото лице
инж. К. Г. е определен размер на извършените подобрения – 6780,00 лв. Сборът на договорената продажна цена и извършените
подобрения е в общ размер на 25280,00лв.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си взема предвид и
настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка досежно
спорното право към датата на устните състезания между страните. Ищецът не
твърди, че сключеният с ответника договор е недействителен. Напротив,
претенцията му по чл.79 от ЗЗД се базира на твърдението за действителен и
валиден договор, тъй като се иска изпълнение по него.
Поради изложеното, предявеният от
ищеца установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.
По
предявения с писмения отговор от ответника насрещен иск по чл. 211 от ГПК
за сумата от 15 220,00 лв., съдът го е приел за процесуално допустим,тъй като
според т.11а от ТР №4/2013 г от 18.06.2014 г на ОСГТК на ВКС, искът по чл.422
от ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на
разпоредбите за отклонение във връзка с предмета на делото включващо и
предявяване на насрещен иск /глава 15 на ГПК/, не е изрично изключено от
законодателя.
По
насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Неоснователното обогатяване като
правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно
имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да
бъдат доказани от ищцовата страна за неоснователно обогатяване, са наличие на
обедняване на ищците, наличие на обогатяване на ответника, връзка между
обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото
разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на
неоснователното обогатяване.
Предявен е иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане исковите суми на отпаднало основание.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на всеки от ищците по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е да установят, че са извършили твърдените
от всеки един от тях плащания. В тежест на ответника е да установи основания за
получаването, респ. задържането на платеното.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за
това са следните:
За основателността на иска следва да
се установи от ищеца по насрещния иск, че е платил процесната сума от 7220,00
лв. на ответника по насрещния иск, а в тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за плащането й.
Задължителни указания относно
фактическия състав на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД са дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 1/ 28. 05. 1979г. по въпросите на
неоснователното обогатяване. Според разрешенията , дадени в съдебната практика
и теория фактическия състав на чл. 55 ал. 1, пр. 1 ЗЗД от ЗЗД -получено при
начална липса на основание ще има, когато към момента на престацията въобще
липсва основание за даването , респ. за получаването на облага. В съдебната
практика даденото при начална липса на основание се определя , като
"недължимо платено или получено ". Типичен пример за получено при
начална липса на основание е плащане над уговорената цена.
Както бе посочено по - горе , общото
при всички тези хипотези е ,че към момента на престацията въобще липсва
основание (причина) за престирането. Липсата на правно основание се определя в
съдебната практика , като липса валидно правоотношение или на юридически факт ,
като конкретен източник на права и задължения .
Tвърденията на ищеца по насрещния
иск е, че процесната сума от 7220,00 лв. е платена от него на ответника при
начална липса на основание и подлежи на връщане, тъй като от наличните
доказателства по делото не се установява основание за получаването на
процесната сума от ответника по насрещния иск. По делото ответникът по
насрещния иск не оспорва факта на плащане от ищеца на сумата от 7220,00 лв., а
и фактът на плащането й се установява от представените платежни нареждания и банкови извлечения.
С оглед на обстоятелствата по
настоящото исково производство съдът формира фактически и правни изводи за
дължимост на процесните суми, насрещният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
По
насрещния иск с правно основание чл. 82 ЗЗД:
Предявен e иск с правно основание чл.82 ЗЗД от П. против В.П.Г. за заплащане на сумата от 8000,00
лв., претендирани като обезщетения за вреди под формата на пропуснати ползи и
претърпяната загуба от неизпълнение на задължения по договор за
покупко-продажба на недвижим имот.
Съгласно задължителната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, при
предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора,
която сигурност не се предполага. В посоченото решение е разяснено, че:
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента
на неизпълнението; Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването; Ищецът следва
да установи наличието на правоотношения с трети лица по повод ползването или
разпореждането с обекта, които са били осуетени именно в резултат на забавата
на длъжника или да установи, че при конкретни пазарни условия в периода на
забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за
получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност
или за разпореждане с обекта при изгодни условия.
При неизпълнение на задължения,
произтичащи от договор, кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението
на задължението, заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнението му. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Претърпяната
загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното
състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното задължение.
Размерът на претърпяната загуба съответства на разликата между имуществото,
което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и имотното му
състояние след неизпълнението.Следователно основателността на иска, обосноваващ
договорна отговорност, е в пряка зависимост от кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличие на договорна връзка между страните,
противоправно деяние на ответника, настъпила от това вреда и
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, с
оглед характера на предявеният иск, ищеца следва да установи сключването на
договора, че е изправна страна, че е налице лошо изпълнение по договора от
страна на ответника, както и че в резултат на това лошо изпълнение са настъпили
пропуснати ползи в претендирания от ищеца размер, които са били предвидими към
момента на сключване на договора .
При пропуснатите ползи вредата
произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на
имуществото на кредитора. В случая процесния обект е селскостапанки обект.
Претендираното право на обезщетение е представено като средство за поправяне на
вреда във формата на пропусната полза от неполучени граждански плодове във вид
на наеми, причинена пряко от обективния факт на невъвеждането във владение в
имота- предметен израз на неизпълнение на задължението на ответника по
насрещния иск. От събраните писмени доказателства се установява, че
собствеността върху имота е прехвърлен 09.09.2015г., а собстеникът е въведен
във владение едва на 25.04.2016г.. Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е
длъжен да положи грижи на добър стопанин, за да избегне вредите. За да се
реализира отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението
на това законоустановено задължение. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът счита, че е налице противоправно поведение на ищеца,
изразяващо се във виновно неизпълнение на задължението му за въвод във
владение.С оглед на трайното поведение на ищеца в период от покупко-продажбата
до въвода във владение, се налага заключението за проявена недобросъвестност по
смисъла на чл.82 ал.2 ЗЗД, в качеството му на кредитор, респективно, в такъв случай следва да се
дължи обезщетение за причинените вреди и
пропуснатите ползи. Установява се, че средният пазарен наем е в размер 2922лв.
/две хиляди деветстотин двадесет и два лева/ в размера на посочената от вещото
лице сума.
Ето защо, съдът, счита че поради
доказване на фактите, релевантни към основанието на предявената претенция,
задължението за което е на ищеца в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК,
същата е основателна. Искът за присъждане на обезщетение по реда на чл.82 от ЗЗД за пропусната полза следва да бъде частично уважен.
Гореизложеното налага извода, че
предявения насрещен иск е частично основателен, като за разликата над 10142,00
лв. до пълно предявения размер от 15 220,00 лв. лева претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По
отношение на разноските:
С оглед изходът на спора и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, в полза на П. следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважения иск в размер на
3258,55 лева, в това число заплатена държавна такса, възнаграждение за
процесуално представителство и заплатен депозит за съдебно – техническа
експертиза.
Воден от гореизложеното
Провадийският районен съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.П.Г., ЕГН **********, срещу П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата 11 353,97 лева
(единадесет хиляди триста петдесет и три лева и деветдесет и седем стотинка),
представляваща главница в размер на
9000,00 лв. /девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея от
08.12.2017г. до окончателното й изплащане; мораторна
лихва върху главницата, за периода от 26.04.2016г. до 08.12.2017г. в размер на 1487,97 лв. /хиляда четиристотин
осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, както и съдебно деловодни разноски за заповедно
производство в размер на 870,00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/, за която
сума по ч.гр.д. ч.гр.дело № 1623/2017 г. по описа на ПРС, била издадена заповед
по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА
В.П.Г., ЕГН **********, да заплати на П., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата 7220,00 лв., платени
при начална липса на основание и на основание чл.82 от ЗЗД сумата от 2922лв.,
представляващи пропуснати ползи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, В.П.Г., ЕГН **********, да заплати на П., ЕГН ********** сумата от 3258,55 лева - съдебни разноски пред ПРС.
Решението може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: