№ 39
гр. Раднево, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.П.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Р.П. Административно наказателно дело №
20245520200067 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К №6510653, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с който на Ю. А. Г. на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.
182, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600 лв. за
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Излага доводи, свързани с
квалификацията за повторност на извършеното нарушение. Счита, че същото
не може да бъде квалифицирано като такова, доколкото не е посочено кога
изтича законоустановения едногодишен срок от влизане в законна сила на
същия, липсвали и доказателства в тази насока. На следващо място твърди, че
описанието на извършеното нарушение не е пълно, ясно и липсва конкретно
място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Твърди, че техническото средство, с което било заснето
нарушението не било предварително обозначено и това от своя страна води
до незаконосъобразност на обжалвания акт.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в
1
съдебно заседание. Към административнонаказателната преписка е
представено становище от процесуалния представител на
административнонаказващия орган, с което заявява, че счита атакувания
електронен фиш за законосъобразен и излага съображения в тази насока.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и представените
такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.10. 2022 г. около 16:38 ч. по АМ Тракия, общ. Раднево, обл.
Стара Загора на км. 213, Ю. А. Г., управлявал в посока гр. София, МПС
******* с установена скорост 171км/ч, при ограничение на скоростта от 140
км/ч. за автомагистрала. Нарушението е установено със СПУКС / ARH CAM
S1/ и е отчетен километров толеранс от - 3%. Нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш
****. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №11443b2.
Бил издаден електронен фиш за налагане на глоба ******* на
ОДМВР[***]гр. Стара Загора, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви, а именно - приложения снимков
материал; протокол от техническа проверка, удостоверение за одобрен
техническо средство за измерване, протокол за използване на АТСС, справка
за нарушител/водач, заповеди за компетентност, както и от останалите
писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от
НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Липсват доказателства за датата и начина на връчване на електронен
фиш Серия *** на ОДМВР гр. Стара Загора и с оглед правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
настоящата инстанция приема, че жалбата е процесуално допустима,
2
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, свързани с
непосочване мястото на извършване на нарушението. В ЕФ точно е посочено
мястото на извършване на нарушението – АМ Тракия, км. 213 в посока гр.
София, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 31 км/час, като коректно
е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Съдът счита, че в ЕФ по достатъчно описателен начин е посочено мястото на
извършване на нарушението (чрез неговото описание и посочване на
координати в придружаващата снимка). Видно от приложената снимка в
зоната на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които
евентуално да са повлияли на уреда. Допълнително е изискана справка от
собственика на пътя – АПИ, ОПУ Стара Загора (л. 24), от която категорично
се установява, че км. 213 на АМ Тракия в поска гр. София попада в Община
Раднево.
Съдът намира, че не е допуснато и твърдяното от жалбоподателя
нарушение, описано в т.2 от жалбата. Мястото за контрол не е било
обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018
г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-
532/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 21.10.2022 г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
По отношение на възражението за неправилна квалификация и липса на
превръзка с основния състав на нарушението, съдът счита, че това не отговаря
на материалите по преписката. Видно от приложения ЕФ (л.8) АНО съвсем
коректно е направил привръзка с приложимия основен състав на
нарушението.
Съставеният в конкретния случай електронен фиш обаче не отговаря на
императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН, доколкото
3
извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя
нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са
формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на
реципрочното право на защита на лицето, срещу което се насочва
административнонаказателната принуда. Административнонаказаващият
орган е квалифицирал, извършеното нарушение като „повторно“ по смисъла
пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Съгласно нормата на пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено
като нов водач. За да може законосъобразно да се квалифицира едно
нарушение, като „повторно“ следва това „обвинение“ да е индивидуализирано
по достатъчно изчерпателен начин и да бъде подкрепено със съответните
доказателства. В случая в ЕФ е посочено единствено, че процесното
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на друг ЕФ
(Серия К № 5741090). Не е посочено обаче – нито датата на връчване на
цитирания ЕФ (за да се прецени кога влиза в сила), нито датата на влизането
му в сила (за да се прецени дали второто нарушение е в едногодишния срок),
нито за какво нарушение е издаден (за да се прецени дали е за същото по вид
нарушение).
И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от това, за което на
въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за извършено
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в нормата на същия член от закона
предвижда наказание глоба в размер (в случая 300 лв.), а за повторно такова е
предвидено наказание глоба в двойния размер и няма никакво изменение на
фактическото обвинение - касае се за едно и също деяние, то съдът
съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. на
ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т. д. № 1/2020 г. счита, че няма пречка да
преквалифицира деянието, за което въззивника е привлечен към
административнонаказателна отговорност и да измени НП като му наложи
санкция съобразно нормата на чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП, а именно глоба в
размер на 300 лв.
Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото,
4
еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за
законосъобразност на административнонаказателната дейност, но и
инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на
правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление,
да връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало
нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба,
който резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, но следва
наложеното наказание да бъде изменено като на въззивника бъде наложено
наказание съобразно нормата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП .
По разноските:
По искането на въззиваемата страна:
С оглед крайния изход на спора в полза на ОД на МВР Стара Загора за
осъществената правна защита в двете съдебни инстанции се дължи
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 40 лева /съразмерно на
отхвърлената част на жалбата, по която е образувано съдебното производство/
на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3
ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, поради което такива няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш ******* от 21.10.2022г. на ОД на МВР
Стара Загора, с който на Ю. А. Г., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4
вр. с чл. 182, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600
5
лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като НАЛАГА на същия
адм. наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Ю. А. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на
МВР- Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6