О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260683
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 1420 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Изи
Финанс“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, ул. „Балша“ № 17, партер, представлявано от Борислав Николчев против Определение № 3423 от 29.05.2020г., постановено по частно гр.
дело № 1956/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на „Изи Финанс“ ЕООД със седалище гр. София против Г.Г.И. за заплащане на сума в размер от 944, 34 лева, представляваща
сбор от главница, договорна лихва, договорна неустойка и обезщетение за забава,
дължими на основание Договор за предоставяне на потребителски кредит от
разстояние от 02.08.2019г., както и направените деловодни разноски.
Депозираната
частна жалба е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител на 09.06.2020г.,
а частната жалба е изпратена чрез куриер в съда на 12.06.2020г. Същата е
подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се
оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно. Посочва се, че
постановеното определение е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че съдът е приел, че
не са спазени изискванията на чл. 8, чл. 10, ал. 1 и чл. 16 – 18 от ЗПФУР,
както и че не е преведена сумата по договора за кредит, но това са
обстоятелства, които подлежат на доказване в хода на заповедното производство.
В жалбата се сочи, че в производството по чл. 410 от ГПК се цели бързина, а
законодателят е вменил на съда да изследва само клаузите за неравноправност, а
това не означава, че трябва да изследва и всички други обстоятелства, които
трябва да са налице, за да уважи иск със същия предмет. В жалбата се посочва,
че разглеждайки въпроси, които не са му вменени, първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се
посочва, че изследването на неотносими обстоятелства, които са отчетени при
формиране на волеизявлението на съда води и до необоснованост на акта, а от
своя страна и двата констатирани порока водят до неправилност на определението.
Претендира се атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново такова, като бъде постановено да се издаде заповед за
изпълнение.
Производството
по частно гр. дело № 1956/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано
по повод депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Изи Финанс“ ЕООД
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против Г.Г.И. за
следните суми:
-
сума в размер от 600 лева, представляваща главница и дължима по сключен Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № ** от 02.08.2019г.,
-
сума в размер от 267, 54 лева, представляваща неустойка, ведно със законна
лихва от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането,
-
сума в размер от 69, 30 лева, представляваща договорна лихва за периода от
02.08.2019г. до 29.01.2020г.,
-
сума в размер от 7, 50 лева, представляваща лихва за забава за периода от
29.01.2020г. до 13.03.2020г. и
-
законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Въз
основа на депозираното Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен
съд – Бургас е постановил Определение № 3423 от 29.05.2020г., постановено по
частно гр. дело № 1956/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отхвърлил заявлението с правно основание чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение против длъжника Г.Г.И. за заплащане на сума в размер от 944, 34
лева, представляваща сбор от главница, договорна лихва, договорна неустойка и
обезщетение за забава, дължими на основание Договор за предоставяне на кредит
от разстояние от 02.08.2019г., както и направените деловодни разноски. В
постановеното определение съдът е посочил, че данните по делото не
удостоверяват изпълнение на задълженията на заявителя по чл. 8, чл. 10, ал. 1 и
чл. 16 – 18 от ЗПФУР, включително и за предаване на сумата по кредита на
длъжника и поради това, че не са спазени императивни законови изисквания е
констатирал, че не е налице основание за ангажиране твърдяната от заявителя
договорна отговорност.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е частично
основателна по следните съображения:
Безспорно е, че заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните - кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК се въвежда изискване когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването е въведено от законодателя единствено с оглед задължението на съда по (л. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) служебно да извърши проверка за наличието на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител (т. е. проверка за неравноправност по чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП). Проверката изключва възможността в производството по чл. 410 от ГПК съдът да следи и за редовността на приложените документи от външна страна, в това число за подписи на страните, каквото задължение има само в производството по чл. 417 от ГПК. В конкретния казус съдът е извършил проверка за нищожност на договора за кредит, която излиза извън обхвата на правомощията му по чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК, в които хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че липсата на подпис, предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК като елемент от съдържанието на договора не води до последица недействителност на договора по чл. 22 от ЗПК, за разлика от липсата на подпис под всяка страница от общите условия на основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Независимо от това, съгласието на страните за сключването на договора следва да бъде установено в исковия процес съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, при наличие на оспорване от длъжника.
При това положение, настоящата инстанция, за да се произнесе по съществото на депозираното заявление следва да извърши служебно проверката по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК относно това дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице вероятност за това.
Видно
от представения Договор за предоставяне на кредит № ** от 02.08.2019г.,
страните са се договорили предоставената сума в размер на 600 лева да бъде
ползвана за срок от 180 дни и обща дължима сума при представяне на обезпечение
в размер на 669, 30 лева, а при непредставяне на обезпечение – 936, 84 лева. Изрично
в договора е посочено, че ГПР възлиза на 48, 3%, а фиксирания годишен лихвен
процент по заема възлиза на 40, 15%. При това положение, съдът намира, че така уговорения
годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не
надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Посочено е и обстоятелството, че по договора за кредит няма доброволни
плащания. Поради това съдът счита, че следва да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника – Г.Г.И. за
сумата от 600 лева, представляваща главница по сключения Договор за
предоставяне на кредит № ** от 02.08.2019г., както и за сумата от 69, 30 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2019г. до 29.01.2020г.,
както и за лихва за забава в размер от 7, 50 лева от датата на посочената
забава – 29.01.2020г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на
входиране на заявлението в съда – 08.04.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 267, 54 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, съдът намира следното:
Съдебната
практика е константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна когато е
уговорена извън присъщите й функции – в този смисъл е приетото в Тълкувателно
решение № 1/2010г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния
случай – уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение
чрез намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна функция,
целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението, тъй като е
безспорно, че вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по
договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната)
сума, незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по
събирането й. В конкретния случай – уговорената между страните неустойка не
обезпечава възстановяването на тези вреди, а е уговорена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител. Въведен е
изключително кратък срок за представяне на това обезпечение – 3 – дневен,
налице е противоречие с принципа на добросъвестността, тъй като осигуряването
на поръчител в договорения срок и при посочените множество условия е
практически неизпълнимо. Обезпечението чрез поръчителство не е уговорено
предварително, а едва след сключването на договора. Би следвало кредитодателят
предварително да се убеди относно кредитоспособността на кредитополучателя и
след преценка – евентуално да не предостави искания кредит. Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба по отношение
на тази претендирана сума е неоснователна.
Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за
плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 267, 54
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, се явява
неоснователно и подлежи на отхвърляне. Мотивиран от горното, Окръжен съд –
Бургас намира частната жалба по отношение на посочените суми за неоснователна,
а определението на РС - Бургас за правилно и законосъобразно, поради което и
счита, че депозираната частна жалба в посочената част следва да бъде оставена
без уважение.
На
основание чл. 412, т. 6 от ГПК следва да се присъдят и направените разноски в
заповедното производство от страна на заявителя, съразмерно с уважената част на
заявлението – сума в размер от 53, 75 лева (25 лева, представляваща държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева).
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3423 от 29.05.2020г., постановено по частно гр. дело №
1420/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „Изи Финанс” ЕООД, със седалище гр. София в частта, с която се
иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г.Г.И.,
ЕГН ********** *** за сумата от 600 лева, представляваща главница, дължима по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** от 02.08.2019г., сума в
размер на 69, 30 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 02.08.2019г. до 29.01.2020г., както и за сума в размер от 7, 50
лева, представляваща лихва за забава от датата на забавата – 29.01.2020г. до
13.03.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Изи Финанс” ЕООД, със
седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, ул. „Балша” № 17, партер, представлявано от Борислав
И. Николчев против Г.Г.И., ЕГН ********** *** за следните суми:
-
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща главница, дължима по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ** от 02.08.2019г.,
-
сума в размер на 69, 30 (шестдесет и девет лева и тридесет стотинки) лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 02.08.2019г. до
29.01.2020г. и
-
сума в размер от 7, 50 (седем лева и петдесет стотинки) лева, представляваща
лихва за забава от датата на забавата – 29.01.2020г. до 13.03.2020г., както и
сума
в размер на 53, 75 (петдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляваща деловодни разноски по частно гражданско дело № 1956/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 21355/15.06.2020г. по описа на Районен съд – Бургас от „Изи
Финанс” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление: гр.
София, ул. „Балша” № 17, партер,
представлявано от Борислав И. Николчев против Определение № 3423 от
29.05.2020г., постановено по частно гр. дело № 1420/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас, по силата на което е оставено без уважение искането за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Изи Финанс” ЕООД, със
седалище гр. София против длъжника Г.Г.И., ЕГН ********** *** за сума в размер
от 267, 54 (двеста шестдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 3 от сключения
между страните Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ** от
02.08.2019г.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.