№ 4214
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505508 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Д.З.“ АД срещу решение № 3717/29.02.2024
г. по гр.д. № 9517/2023 г. по описа на СРС, 164 състав, с което жалбоподателят е
осъден да заплати в полза на ЗАД „А.И.“ АД сумата в размер на 1294,19 лв.,
представляваща регресно вземане в размер на 1279,19 лв., възникнало от изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 1012110003462, сключена за л.а. „Опел
Астра ГТЦ“, рег. № *******, ведно с обичайни ликвидационни разноски в размер на
15 лв., за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП от 30.06.2022 г.
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 22.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят – „Д.З.“ АД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че
изцяло виновен за ПТП е бил водачът на застрахования при ЗАД „А.И.“ АД, поради
което не е налице основание за ангажиране на регресната му отговорност. Ето защо,
моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира
1
разноските по производството.
Ответникът по жалбата - ЗАД „А.И.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.И.“ АД с осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1294,19 лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 30.06.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.02.2023 г., до погасяването.
Ищецът – ЗАД „А.И.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 30.06.2022
г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 1279,19 лв. Твърди, че вина за
настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при
ответника – „Д.З.“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил.
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в
негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, както и за сумата в
размер на 15 лв. – ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
2
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно вината за настъпване на
ПТП.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 30.06.2022 г., на
30.06.2022 г., около 08:30 часа, лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № ******* се е
движил в гр. София по ул. „Проф. д-р Васил Златарски“ и на кръстовището с ул. „Св.
Киприян“ при маневра ляв завой водачът на посоченото МПС не е пропуснал и е
реализирал ПТП с движещия се по ул. „Св. Киприян“ с посока към бул. „Ал. Малинов“
лек автомобил „Опел Астра ГТЦ“ с рег. № ******* който в този момент е извършвал
заобикаляне в лентата за насрещно движение на автомобил.
В протокола са удостоверени видимите щети по отношение на лек автомобил
„Опел Астра ГТЦ“ с рег. № ******* – преден десен калник, предна дясна врата, дясно
странично огледало, предна дясна джанта, както и по отношение на лек автомобил
„Волво ХЦ 60“ с рег. № ******* – предна броня, преден капак.
Посоченият механизъм на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля И.М.В. – водач на лек автомобил „Опел Астра
ГТЦ“ с рег. № ******* при настъпване на ПТП, както и на свидетеля М. С.К. - водач
на лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № ******* при настъпване на ПТП.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП,
потвърден с показанията на разпитаните свидетели, като вещото лице дава
заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗАД „А.И.“ АД и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по
отношение на лек автомобил „Опел Астра ГТЦ“ с рег. № ******* се намират в пряка
причинна връзка с настъпилото на 05.10.2021 г. ПТП. Вещото лице сочи, че маневрата
за ляв завой на лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № ******* от ул. „Проф. д-р Васил
Златарски“ към ул. „Св. Киприян“ е извършена при наличието на пътен знак Б-1
(„Пропусни движещия се по пътя с предимство“), като при настъпване на удара лек
автомобил „Опел Астра ГТЦ“ с рег. № ******* се е движил по ул. „Св. Киприян“,
която улица е с предимство спрямо ул. „Проф. д-р Васил Златарски“, предвид
наличието на знак Б-3 („Път с предимство“).
Предвид показанията на разпитаните свидетели, събраните писмени
доказателства, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
настоящият съдебен състав счита, че виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил
„Волво ХЦ 60“ с рег. № *******. Същият е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал движещото се МПС по път с предимство.
3
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Следователно, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се уважи изцяло,
доколкото размерът на заплатеното застрахователно обезщетение – 1279,19 лв., е по-
малък от размера на вредите по отношение на застрахованото по застраховка „Каско“
МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП, съгласно приетата в
първоинстанционното производство САТЕ, неоспорен от страните.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3717/29.02.2024 г. по гр.д. № 9517/2023 г. по
описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4