№ 1016
гр. П., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103234
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
С. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ***, чрез адв. Р. З. срещу
„***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, с която е
предявен иск, с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищецът иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от
5323.94 лева - представляваща главница по цедиран договор за паричен заем
№ PLUS - *** от 20.03.2014 г., сумата от 1604.67 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 04.04.2014 г. до 05.07.2017 г., сумата от
1410.84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2017 г. до
14.02.2020 г., ведно с законната лихва върху главницата от 5323.94 лева,
считано от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че
процесните суми били погасени по давност, като за същите била издадена
заповед № 806 за изпълнение на парично задължение от 28.02.2020 г., която с
определение № 2972 от 13.08.2020 г. била обезсилена. В същото време
процесните вземания се водели в счетоводството на ответника, който не ги
1
отписвал. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът „***" ЕАД чрез ю.к. В. Ц. са
подали отговор, в който твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 г. „***“ ЕАД, ЕИК ***, е продало и прехвърлило на
вземанията си на ответника, възникнали въз основа на неизпълнени на
задълженията на ищеца по договор за потребителски кредит № PLUS-***. В
отговора не оспорват твърденията на ищцата, че въз основа на заявление от
ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, която е обезсилена. В отговора са заявили становище че
признават изцяло предявения иск, като допустим и основателен.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. З.,
който поддържа предявеният иск и моли съда да го уважи, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана
писмена молба са заявили становище, че са налице предпоставките на чл.237
от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, като молят на
основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските в производството да бъдат
възложени върху ищцата, като твърдят, че ответника с поведението си не е
дал повод за завеждане на иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, *** районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, и следва да бъде
разгледан по същество. Това е така, защото ГПК защитава интереса на всеки
от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение
със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за
несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от
принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска
решение при признание на иска, а ответникът обаче може да удовлетвори
този правен интерес на ищеца, като направи признанието. В този смисъл е
определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г.
о., ГК.
2
По основателността:
Няма спор между страните, че ответникът, в качеството му на цесионер
е подал заявление до районния съд с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което пред ПРС е било
образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС. Не се спори и че в полза на
„***“ ЕАД е била издадена заповед № 806 от 28.02.2020 г., с която е било
разпоредено ищцата да заплати на ответника, подробно посочените в същата
суми, срещу която К. е подала възражение.
Видно от приложеното и неоспорено определение № 2972 от 13.08.2020
г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, издадената заповед № 806 от 28.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
0*** г. на, ПРС е била обезсилена на основание чл.415, ал.5 от ГПК, тъй като
в указаният от съда срок, ответникът не е предявил иск. Няма спор, че
определението не е обжалвано от страните, поради което е и влязло в законна
сила.
С доклада по делото съдът е указал на ответника, че негова е
доказателствената тежест да установи, че е предприел изпълнителни действия
по отношение на процесните вземания.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните
вземания са погасени по давност. Признанието на ответника се потвърждава и
от приложената заповед № 806 от 28.02.2020 г., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, с
която е разпоредено ищцата да заплати на ответника подробно посочените в
същата суми по цедиран Договор за паричен заем с номер № PLUS – *** от
20.03.2014 г.
В горния смисъл, съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми,
тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представил списък по чл.80 от ГПК. Ответникът не
претендира разноски, но е направил искане да не бъдат присъждани разноски
предвид направеното признание на иска, като твърди че не е дал повод за
завеждане на иска.
3
Относно възражението на ответника за неприсъждане на разноски на
ищцата:
Съгласно постоянната практика на ВКС при действието на новия ГПК
ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е
определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г.
о., ГК.
В конкретния случай, видно от приложената заповед № 806 от
28.02.2020 г. по ч.гр.д. *** г. на ПРС, ответникът, в качеството му цесионер
през м.02.2020 г. е подал заявление пред ПРС, с което е поискал в негова
полза да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Това
производство пред ПРС е било предизвикано изцяло от страна на ответника,
който от своя страна е поискал нейното издаване, като по този начин е
принудила ищцата, в качеството и на длъжник да се защитава срещу самата
заповед, чрез подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК под страх за
изпуснат срока за това. Ответникът не е предявил иск за установяване на
вземането си в указания му от съда законов срок, което е станало причина за
обезсилване на самата заповед. Следователно до обезсилването на заповедта
по чл. 410 от ГПК се е стигнало единствено и само по вина на самия
кредитор. При това положение следва да се приеме, че ответника е дал повод
за завеждане на иска, и не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК,
поради което и сторените от ищцата разноски следва да бъдат възложени
върху ответната страна. В този смисъл е определение № 103 от 07.03.2016 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4564/2015 г., IV г. о., ГК.
В отговора ответника е противопоставил и възражение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Минималния размер
на адвокатското възнаграждение определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е от 746.97 лева. Видно от приложения към исковата молба
4
договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила на адв. З.
адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лева, което е под минимално
определеното в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и не следва да бъде намалявано, а
противопоставеното от ответника възражение в тази насока е неоснователно.
Съгласно представения списък на разноските ищцата е направила
такива в размер на 335.00 лева заплатена държавна такса и заплатено от нея
адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лева, които с оглед изхода на
делото следва да бъдат възложени върху ответната страна.
Воден от горното *** районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК, по
отношение на „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.
***, че С. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., *** НЕ ДЪЛЖИ
на „***" ЕАД, ЕИК ***, сумата от 5323.94 лева - представляваща главница
по цедиран договор за паричен заем № PLUS - *** от 20.03.2014 г., сумата от
1604.67 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.04.2014 г. до
05.07.2017 г., сумата от 1410.84 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 10.01.2017 г. до 14.02.2020 г., ведно с законната лихва върху
главницата от 5323.94 лева, считано от 26.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.
*** ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.,
*** сумата в размер на 995.00 лева, представляващи разноски по
производството за държавна такса, и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5