Решение по дело №1114/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2018 г. (в сила от 7 февруари 2019 г.)
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20184430201114
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                          27.11.2018г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на тридесети октомври

Четиринадесети наказателен състав

година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1114 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-0938-003508 от 01.09.2015г. на Началник Сектор към ОДМВР Плевен, С-р „ПП“, с което на Е.Ж.С. с ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. І, т.2, пр. Іво от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева за това, че  на 14.08.2015г. в 22:20 часа в гр. Плевен, ***, движейки се в посока ул. „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. № *** управлявала със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок, а именно СУМС № ***- валидно до 16.03.2015 година – нарушение по чл. 150А, ал. І от ЗДвП.

 Недоволна от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателката, която в срока по чл. 59 от ЗАНН е подала жалба пред РС-Плевен, с която моли съда да отмени Наказателно постановление № 15-0938-003508 от 01.09.2015г. на Началник Сектор към ОДМВР Плевен, С-р „ПП“ като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. 

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.  

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2015 година около 22:30 часа в гр. Плевен, ***полицейски екип в състав: актосъставителят К.Ч.П. и свидетеля С. Г.Т. извършили проверка на жалбоподателката Е.Ж.С. в качеството и на водач на лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. № ***. В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че жалбоподателката С. управлява моторното превоно средство със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок, а именно СУМС № ***- валидно до 16.03.2015 година. За така констатираното нарушение актосъставителят П. в присъствието на свидетеля Т. съставил против жалбоподателката Е.Ж.С. АУАН №3508, в който изложил констатациите от извършената проверка и като нарушена посочил разпоредбата на чл. 150А от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. Описаната в АУАН и възпроизведена в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя К.Ч.П., дадени устно и непосредствено в съдебно заседание и от показанията на свидетеля С. Г.Т., дадени при проведения му разпит по делегация на 17.10.2018г., отразен в Протокол по ЧНД № 6291/2018г. по описа на РС-Пловдив. Съдът приема показанията им с доверие като логични, непротиворечиви и обективни. Двамата са единодушни досежно факта, че към момента на проверката на посочените в АУАН и в НП дата и място, жалбоподателката С. е управлявала описаното МПС със сведетелство за управление на МРС, чийто срок за валидност бил изтекъл.   Показанията на актосъставителя П. и свидетеля Т. изцяло кореспондират и с приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 3508/14.08.2015 година, справка за нарушител/водач, писмо рег. № 316р-33778/17.12.2015 година ведно с наказателно постановление № 15-0938-003508/01.09.2015 година, заверено копие от писмо № 4332р-14871/02.06.2017 година, заверено копие от писмо рег. № 1332р-14871/30.05.2017 година, заверено копие от заповед № 8121з-748/24.06.2015 година на Министъра на вътрешните работи.

 Съгласно чл.150а, ал.І от ЗДвП в приложимата редакция, съобразно датата на извършване на нарушението, за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Приложената санкционна норма предвижда наказание глоба от 100,00 лв. до 300,00 лв. за този, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление.

Същевременно по време на развилото се съдебното производство по обжалване на наказателното постановление разпоредбата на чл.150а от ЗДвП е изменена (ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.) и в новата редакция предвижда следното: за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

По същото време е изменена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал.І т.2 от ЗДвП. В новата си редакция тя предвижда наказание глоба за този, който управлява МПС без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП или след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по чл.171, т.1 или т. 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от НПК или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл.157, ал.ІV от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В конкретния случай наказаното лице е притежавало свидетелство за управление на МПС към датата на проверката – 14.08.2015г., но то е било с изтекъл срок на валидност (до 16.03.2015г.).  

От цитираните норми в предишната и настоящата редакция се установява, че процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС със свидетелство за управление, чиито срок на валидност е изтекъл, е инкриминирано за първи път с изменението на нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, публикувано в ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г. Едва в тази редакция на разпоредбата за първи път изрично е посочено, че за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, което да е в срок на валидност.

Вярно е, че до настоящия момент административно-наказващите органи санкционираха нарушения като процесното на основание чл. 150а, ал.І от ЗДвП като „вместваха” хипотезата, при която водачът управлява МПС със свидетелство за управление, чиито срок на валидност е изтекъл в законовата хипотеза, която задължава водача да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Съдебната практика  противоречиво тълкуваше разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като част от тази практика застъпваше разбирането, че свидетелство за управление извън срока на неговата валидност се приравнява на липса на свидетелство за управление за съответната категория. Това противоречие в практиката не се дължи на обстоятелството, че административно-наказателните съдебни производства се разглеждат като последна инстанция от административните съдилища. Противоречива съдебна практика по този въпрос е налице във всички по вид и степен съдилища, които притежават правораздавателна компетентност по тези въпроси и това се дължи на самата норма, която е неясна, тъй като изисква водачът да притежава свидетелство за управление валидно за съответната категория, а същевременно санкционира този, който управлява МПС без да притежава свидетелство за управление въобще. В тази норма до 03.01.2018г. не са били предвидени ред хипотези, които също следва да са сред условията, недопускащи управление на МПС. Същевременно обаче, след като нормата на чл.150а от ЗДвП е изменена в настоящата редакция, е очевидно, че до този момент разпоредбата е тълкувана разширително, което е недопустимо от гледна точка на принципите приложими при установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. 

В процесния случай следва да се отбележи и още един факт. След изменението на санкционната разпоредба на чл.177, ал.І, т.2 от ЗДвП, в нея не е предвидена възможност за налагане на санкция на водач, чието свидетелство за управление не е в срок на валидност. Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата на чл.150а, ал.І от ЗДвП, като добавя управлението на МПС от неправоспособен водач и водач, който е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал. ІV от ЗДвП и пропуска случая, при който водачът управлява МПС със свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. Доколкото това задължение не е скрепено вече изрично със санкция, следва да се приеме, че то не е административно нарушение.

Другата възможност е да се приеме, че нарушението на това задължение (свидетелството за управление на водача да е в срок на валидност) се санкционира въз основа на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20,00 лева.

Независимо от това коя от двете хипотези би се възприела, налице са предпоставките на чл.3, ал.ІІ от ЗАНН, при приложението на които по-благоприятния закон е този в новата редакция.

  Поради изложените правни и фактически съображения, настоящият съд приема, че жалбата е основателна по изложеното в същата възражение, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 15-0938-003508 от 01.09.2015г. на Началник Сектор към ОДМВР Плевен, С-р „ПП“ следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 15-0938-003508 от 01.09.2015г. на Началник Сектор към ОДМВР Плевен, С-р „ПП“, с което на Е.Ж.С. с ЕГН ********** *** на основание чл. 177, ал. І, т.2, пр. Іво от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева за това, че  на 14.08.2015г. в 22:20 часа в гр. Плевен, ***, движейки се в посока ул. „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. № *** управлявала със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок, а именно СУМС № ***- валидно до 16.03.2015 година – нарушение по чл. 150А, ал. І от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: