Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Добрич, 08.02.2011 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
при участието
на секретаря Д.Д., сложи за разглеждане гражданско дело № 3008 по описа на съда
за 2009 година, докладвано от съдията и за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството е за делба във фазата на
извършването й.
С влязло в сила решение №56/08.07.2010год.
по настоящото дело е допусната съдебна делба на поземления имот -дворно място,
находящо се в кв.Р. на гр.Д., ул.”...г”№.., представляващо УПИ ...,
кв.... по действащия ПУП-ПРЗ на ЖК”Р.”, с площ от 1261кв.м.,
имот с идентификатор .... по КК на гр.Д., ведно с построените в имота две
жилищни сгради, съответно с идентификатори ..., с площ от 82кв.м. и ... с площ
от 38кв.м., между съделители с квоти: В.И.К. с ЕГН **********-
*/36ид.ч.; Н.Г.Н. с ЕГН **********- */36ид.ч.; И.Г.Н. с ЕГН **********- */36ид.ч.;
И.М.М. с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Д.Г. с ЕГН **********- */36 ид.части; Й.Д.М. с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Т.Н. с
ЕГН **********- */36ид.части и Д.Т.Н. с
ЕГН **********- */36ид.части.
В срока по чл. 349 ал.4от ГПК не са
постъпвали искания за възлагане на имота.
По реда на чл.346 от ГПК искания за откриване
на производство по сметки са отправени от тримата ищци, както следва:
В.И.К. с ЕГН **********, Н.Г.Н. с ЕГН **********
и И.Г.Н. с ЕГН ********** претендират ответницата Й.Д.М. да им заплати общо
сумата от 900лв, представляваща част от цялото задължение в размер на 2700лв.,
съставляващо обезщетение за лишаване на
ищците от ползването на съсобствения недвижим имот,
описан по – горе, за периода от 11.11.2007год. до 11.11.2010год./датата на
предявяване на иска по сметки/, ведно със сумата от 350,27лв., представляваща
начислената за периода от 11.11.2007г. до 11.11.2010г. законна лихва върху
главното задължение, като част от цялото задължение за лихва в размер на
1050,77лв. Претендира се законната лихва върху главното задължение от датата на
депозиране на исковата молба, до окончателното му изплащане , както и сторените
разноски по иска по сметки.
В.И.К. с ЕГН **********, Н.Г.Н. с ЕГН **********
и И.Г.Н. с ЕГН ********** претендират ответницата Д.Т.Н. да им заплати общо/по
равно/ сумата от 900лв, представляваща част от цялото задължение в размер на
2700лв., съставляващо обезщетение за
лишаване на ищците от ползването на съсобствения
недвижим имот, описан по – горе, за периода от 11.11.2007год. до 11.11.2010год./датата
на предявяване на иска по сметки/, ведно със сумата от 350,27лв.,
представляваща начислената за периода от 11.11.2007г. до 11.11.2010г. законна
лихва върху главното задължение, като част от цялото задължение за лихва в
размер на 1050,77лв. Претендира се законната лихва върху главното задължение от
датата на депозиране на исковата молба, до окончателното му изплащане , както и
сторените разноски по иска по сметки.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците Й.М. и Д.Н., чрез процесуалния си представител депозират становище,
с която оспорват изцяло предявените искове по сметки по основание и размер.
Излагат се твърдения, че имота не е ползван от тях през процесния
период. Й.М. за определен период от време посещавала имота с цел опазването му
и извършване на малки поправки в него. Иначе заедно с дъщеря си Д.Н. ползвали
жилището, което притежавали в центъра на гр.Д.. В последствие Д.Н. напуснала
страната и напълно се дезинтересирала от имота и ползването му. Претенциите за
заплащане на обезщетение били недоказани по размер, а освен това –погасени по
давност и на основание чл.111б.”в” от ГПК.
Като доказателства по предявения иск по сметки
са събрани гласни доказателства. Свидетелят С.Й.И. с
ЕГН **********, родственик по съребрена линия на страните, воден от ищцовата страна споделя, че живее през една къща от спорния
имот. Приживе на наследодателите, с тях в едно домакинство живеел сина им Т.Н.
М. със съпругата си Й.М. и двете им дъщери- Д. и Т.. Когато през 1999година Т.М.
починал, в имота останали съпругата му и двете дъщери. Т.Н. сключила брак и
рано напуснала имота. С Й.М. останала малката дъщеря Д..*** Й.М. живеела в
имота, след което се преместила в
апартамента си в Д.. Ползвала лятната кухня. През 2005 и 2006година за известно
време родителите на М. пребивавали в имота. Към 2008, 2009г. М. отглеждала кокошки
и патки в стопанските постройки на имота.
Свидетелят не забелязал В.К.,
Н.Н. и И.Н. да посещават имота. До
2001г., 2002г. мястото се обработвало от Й.М., която сеела селско-стопанска
продукция. След това престанала да обработва мястото и то буренясало. От Т.М.
останали три пчелни кошера, но свидетелят не знае дали се използват по
предназначението си след смъртта на Т.Н.
Свидетелят И. сочи, че Д.Н.
посещавала майка си Й.М. в имота от 2007г. до 2009г. Не живеела там постоянно.
През месец септември на 2009година Д.Н. се установила в една от стаите на
„голямата” къща и прекарала зимата на 2010г. там. След м.април 2010година
напуснала имота.
Свидетелят В.В.В., ЕГН **********,
братовчед на страните живее в кв.”Р.”, на около 500 м. от процесния
имот. Свидетелят В. си спомня, че след
смъртта на Т.Н., имота не се стопанисвал
както трябва. Й.М. се грижела за имота,
но не живеела там. Идвала предимно през лятото и сеела по „1,2” реда домати. Ползвала
едната стая с кухнята в малката къща. Голямата
къща имала 3 стаи и салон и общо постройките за живеене били
с 3 входа. Според свидетеля сградите за
живеене могат да се ползват от поне двама
души.
Д.Н. живяла
в крайната стая на голямата къща. Според свидетеля това станало през 2009г.
и зимата на 2010г. Тогава Й.М. не живеела в имота, само го посещавала от време
на време.
От около 2г. Процесното
място не се обработвало. Преди това Й.М.
използвала част от двора на горния край за сеене на „3-4” корена домати.
Свидетелят не знае в мястото да се ползват кошери след смъртта на Т.Н.. За лозето
на горния край на имота никой не се
грижел, нито берял гроздето.
Свидетелят Г.А.Й.,
ЕГН *********, първи братовчед на страните по делото, също живее в кв.”Р.”.
Свидетелят споделя, че след смъртта на Т.Н. семейството му основно живеело в Д.,
но посещавали и се грижели за имота. Й.М. живела в
една кухничка, в едната стая били нейните гардероби, а другата част била обща.
Свидетелят потвърждава, че
Д.Н. живеела в голямата къща, като ориентировъчно сочи 2009г. и продължителността на пребиваването било около
една година.
Й.М. гледала 20 корена домати и картофи
в двора. Гледала пилета, патета до преди 3,4г. Според св. Й., от 5,6 г. никой не сее нищо в мястото.Къщата не се заключвала, и всеки
можел да влезе.
Свидетелят не знае Й.М. да се е карала с наследниците, нито
някой от тях да е изявявал желание да гледа
животни, или нещо друго.
По делото е изготвена
съдебно икономическа експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните по делото. Вещото лице е установило, че в дворното място са
изградени и узаконени две сгради. Жилищна сграда с идентификатор ..... с площ с
82 кв.м. е с видими пропуквания по външните стени, в занемарен вид. Няма
вътрешна баня и тоалетна. Изградени са външна баня и тоалетна, които към момента на огледа не е възможно да се
ползват. Жилищната сграда с идентификатор
.... е с площ 38 кв.м. и може да се раздели на два подобекта. Единият представлява
стая външно измазана, с четирискатен покрив с
марсилски керемиди. Тя е с вътрешна мивка. Помещението е в лошо състояние.
Втората стая е от кирпич и се е самосрутила се.Нейното използване не е възможно. Дворното
място което става за обработка и не е застроено е с площ от 675 кв.м.
Съгласно заключението,
нетната наемната цена на сградите се получава, като от брутната наемна стойност
се спада риска от отпадане от наем и разходите по експлоатацията му.
Изчисленията на наемната стойност са направени от вещото лице за периода от 11.11.2007 год. до 11.12.2010 год. Общата
наемна цена за сградите за целия период възлиза на 1548,25лв.иод.
Общата нетна
наемна цена за земята, подлежаща на обработка за периода от 11.11.2007 год. до 11.12.2010 год. е 90,05 лева.
По делото е представена нотариална покана от ищците,
отправена до ответниците, връчена на 01.02.2001година., чието получаване е неоспорено от ответниците. С поканата ищците претендират
ответниците да им заплащат обезщетение за това , че ползват имота.
Въз основа на
така установеното, съдът стигна до следните правни изводи: Обективно са
съединени искове с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
По силата на чл.31, ал.2
от ЗС, когато общата вещ се използва само от единия съсобственик, той дължи обезщетение
на другия за ползата от която е лишен, от деня на писменото поискване. „Лишени
от ползата съсобственици” по смисъла на текста от ЗС са тези които изцяло или
отчасти не упражняват ползване, или не си служат с общата вещ поради това, че
намиращия се в имота съсобственик го ползва в обем надхвърлящ квотите им. Размерът поначало се определя от наемната
цена като се съобрази и квотата на съделителя-ищец и
обема който се надхвърля от съсобственика –длъжник. Следва да е налице лишаване
на съсобственика въпреки волята му от възможността да използва вещта според
притежавания от него дял. В тази връзка, за да дължи обезщетение ответникът
трябва да ползва общата вещ в обем, по-голям от правата му в съсобствеността. В
конкретния случай от свидетелските показания, макар поднесени в някой части
неубедително, съдът установи, че през последните две години, дворното място е необработваемо и буренясало. Такива са заключенията и на вещото лице, изготвило огледа. Настоящия
състав приема, че през процесната 2009 и 2010година мястото
не е ползвано от никоя от ответниците по делото. За този период двора не е ползван
и чрез стопанските постройки, доколкото свидетелите С.И. и В.В. излагат твърдения,
че Й.М. отглеждала дребни домашни животни, която си дейност прекратила според
единия преди 3-4 години, а според другия през2009година.
Касателно периодът 11.11.2007г. –цялата
2008година, сле преценка на данните безспорно се
установи, че ответницата Й.М. сяла в горната част на имота „20 корена домати и
картофи”. Макар ищците, чиято беше тежестта да докажат твърдението си, че ответниците
ползват имота свръх дела си, да не представят доказателства какъв е бил обема
на реално ползваната площ, съотносим към пълната обработваема площ/незастроената площ, градина/, при груба преценка на това
обстоятелство, съдът намира, че правата на ищците общо възлизат на 1/3 ид.част от имота. Съотносима към общата площ за обработка,
установена от вещото лице- 675кв.м., тази квота формира площ от 225кв.м. В
конкретния случай, съдът намира, че при всички случаи, в процесното
дворно място е останало необработвано място с такава
площ. Наследниците на Тодор Н. също са разполагали с квота в съсобствеността
равняваща се на 225кв.м., от което произтича и правото им да ползват мястото. Останалите
наследници, които не са страни в производството по иска по сметки нямали
възражения ответниците да ползват съсобствения имот,
доколкото имали уговорка и очаквали последния да се изкупи от Й.М. /в този
смисъл са изявленията на ответницата Т.Г., направени в последното по делото
съдебно заседание, неоспорени от ищеца Н.Н.. По
делото не се представят доказателства в насока, че ответниците по делото
ограничавали достъпа на ищците в имота.
Относно ползването на сградите в
имота. Квотата на ищците в тях е 1/3 ид.част. Според
свидетеля В.В. за жилищата в имота имало три входа, което според него давало
възможност да се ползват поне от двама души. Банята с тоалетна били външни,
което улеснявало ползването. Установи се категорично, че ответницата Д.Н.
ползвала една стая от по-голямата сграда, състояща се от три стаи и салон за
периода от м. септември 2009година до м.април 2010година. За друг категорично
установен период, по делото не се събраха доказателства да е ползвала имота. Останалите
две помещения в сградата категорично са били заети от покъщнина, останала от
наследодателите, не се ползвали през процесния
период. В тази сграда квотата на ищците не е нарушена и никой от ответниците не
е ползвал свръх правата си съсобствената сграда. Имало
е възможност правото на ищците да се упражни и с
действията си Д.Н. реално не е лишила ищците от ползата от общата вещ. В
разгледаната хипотеза не е налице поведение на ползващия съсобственик, с което
той да е възпрепятствал другия съсобственик да упражни правата си, че не е
налице причинна връзка между упражняваната от единия съсобственик фактическа
власт и невъзможността на ищците да получават ползи от имота.
С оглед на това исковете по сметки
срещу ответницата Д.Н. е изцяло неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
От съвкупния анализ на свидетелските
показания се установява, че през процесния период Й.М.,
макар да преустановила да обработва по-голямата част от двора често посещавала
имота, нощувала в него. Всички свидетели категорично сочат, че при престоите си
тя ползвала лятната кухня, имайки предвид допуснатата до делба по-малка сграда
с идентификатор .... по КК на гр.Д.. Водените от ответниците свидетели сочат,
че през периода, когато Д.Н. живеела в голямата къща, Й.М. не живеела в имота.
При извършения оглед, вещото лице по
оценъчната експертиза е установило, че тази сграда може да се раздели на два
подобекта. Единият представлява стая външно измазана с четирискатен
покрив, покрит с марсилски керемиди. В помещението има вътрешна мивка. Втората стая, която е от кирпич е самосрутила се. Нейното използване не е възможно. По делото
не се събраха данни за момента, в който е станало невъзможно ползването второто
помещение в сградата, както и не се събраха доказателства за размера на наемната
стойност за подобен вид имоти, конкретно за тази сграда. Такава задача не е
поставена на вещото лице от ищеца, комуто е указано изрично, че следва да
докаже размера на исковата си претенция, напротив изчислен е среден наем общо
за двете жилищни постройки в имота. При това, съдът не е може да приеме за
доказан факта, какъв е размера на дължимото обезщетение, поради което, главните
искове срещу ответницата Й.М. подлежат на отхвърляне като недоказани.
При горните констатации за
неоснователност на главните искове, неоснователни са и акцесорните,
за заплащане на обезщетение за забава, предявени на основание чл.86 от Закона
за задълженията и договорите.
С оглед изхода от спора по сметките и на основание чл. 355 и чл. 71 от ГПК,
всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДчРС сумата от 100лева
държавна такса върху отхвърлените искове /чл.1 от Т за ДТ, събирани по ГПК/.
ПО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА: От
изготвената по делото техническа експертиза от 18.01.2009г. се установява, че допуснатия
до делба поземлен имот, както и сградите в него са реално неподеляеми
на два и повече дяла , които да съответствуват на изискванията на чл.19 ал.1
т.1 от ЗУТ, съответно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7/22.12.2003
год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Пазарната оценка на имота е определена в размер на 32 487лева, съгласно заключение от 18.01.2011г.,
прието по делото. Заключенията на вещите
лица са изготвени при наличието на специални знания, не са оспорени от страните
и се кредитира изцяло от съда. Оценката съдът намира за актуална към момента на
приключване на производството.
Изложеното обосновава извода, че е налице единствен, неподеляем жилищен имот.
Така установената фактическа обстановка и констатираната невъзможност за
поставяне на недвижимия имот в дял на която и да е от страните водят до извод
за изнасянето му на публична продан, при приложение на разпоредбата на чл. 348 от ГПК.
На основание чл. 73 от ГПК, във връзка с т. 8 от Тарифа за таксите събирани
от съдилищата по ГПК всеки от съделителите следва да
заплати държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си.
С оглед изхода от спора, разноски за
производството по сметки, не се следват на ищците.
По изложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: поземлен имот -дворно място, находящо се в кв.Р. на гр.Д., ул.”К.”№..,
представляващо УПИ .... по действащия ПУП-ПРЗ на ЖК”Р.”, с площ от 1261кв.м.,
имот с идентификатор .... по КК на гр.Д.., ведно с построените в имота две
жилищни сгради, съответно с идентификатори ...., с площ от 82кв.м. и ..... площ
от 38кв.м., СЪСОБСТВЕН между съделители с квоти: В.И.К.
с ЕГН **********- */36ид.ч.; Н.Г.Н. с ЕГН **********- */36ид.ч.; И.Г.Н. с ЕГН **********-
*/36ид.ч.; И.М.М. с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Д.Г. с ЕГН **********- */36
ид.части; Й.Д.М. с ЕГН **********- */36ид.части; Т.Т.Н.
с ЕГН **********- */36ид.части и Д.Т.Н.
с ЕГН **********- */36ид.части.
След извършване на
публичната продан, сумата от продажбата на имота да се разпредели съобразно
квотите в съсобствеността.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.К. с ЕГН **********, Н.Г.Н. с ЕГН **********
и И.Г.Н. с ЕГН ********** искове ответниците Й.Д.М. с ЕГН ********** и Д.Т.Н. с
ЕГН ********** да им заплатят всяка по
900лв, част от цялото задължение в размер на 2700лв., съставляващо
обезщетение за лишаване на ищците от ползването
на съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот -дворно място, находящо се в
кв.Р.. на гр.Д.., ул.”К...”№...., представляващо УПИ .... по действащия ПУП-ПРЗ
на ЖК”Р.., с площ от 1261кв.м., имот с идентификатор .... по КК на гр.Д...,
ведно с построените в имота две жилищни сгради, съответно с идентификатори .....,
с площ от 82кв.м. и .... с площ от 38кв.м., за периода от 11.11.2007год. до 11.11.2010год./датата
на предявяване на иска по сметки/, ведно със сумата от 350,27лв., представляваща
начислената за периода от 11.11.2007г. до 11.11.2010г. законна лихва върху
главното задължение, като част от цялото задължение за лихва в размер на
1050,77лв., както и за заплащане на законната лихва върху главните задължения от
датата на депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА В.И.К. с ЕГН **********, Н.Г.Н. с ЕГН **********
и И.Г.Н. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на ДчРС
държавна такса по исковете по сметки, всеки в размер на по 100 лева, както и държавна
такса по делбата, всеки в размер на по 144,40лв.
ОСЪЖДА И.М.М. с ЕГН **********
и Т.Д.Г. с ЕГН **********, всяка от тях да заплати по сметка на ДчРС
държавна такса за делбата, в размер
на 216,60 лева.
ОСЪЖДА Й.Д.М. с ЕГН **********,
Т.Т.Н. с ЕГН ********** и Д.Т.Н. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на ДчРС държавна такса
за делбата, всяка в размер на по
144,40 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - гр. Добрич в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :........................