М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1156/2017год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.Н.Г.М.,***
в това, че:
В периода 24.07.2016г. – 14.08.2016г., в с.Черешово, обл. Русе, в
условията на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление – на
четири пъти, отнел чужди движими вещи - парична сума в общ размер на 950.00 лв.
от владението на П.И.Я., Р.С.Д. и Л.Н.Т.,***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли Съдът да признае подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението и му наложи предвиденото за него
наказание.
Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК.
По делото бил предявен и приет от Съда граждански иск от Л.Т.
против подсъдимия, за сумата от 520.00лв., претендирани имуществени вреди,
резултат от престъплението. Гражданският ищец поддържа иска си и моли Съда да
го уважи изцяло.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Н.Г.М.
е роден на ***г***, български гражданин, без образование, неженен, осъждан, не
работи, с ЕГН **********.
През 2016г. подс.Н.М. ***, но често посещавал съседното
село – село Черешово, обл.Русе.
На 24.07.2016г., сутринта, подс.М. *** и се разхождал по
улиците. Вървейки по ул.“Козлодуй“ той стигнал до дома на свид.П.Я., която се
намирала на № 3. По това време Я. и съпругата му работели в двора, а в близост
до къщата, на закачалка под навес, свид.Я. бил окачил кожената си чантичка. В
нея се намирал портфейла му, в който имало парична сума в размер на 340 лв. Подсъдимият
видял чантичката, след което влязъл незабелязано в двора, отворил я, извадил
портфейла и взел намиращата се там парична сума от 340лв. в банкноти по
20.00лв., след което веднага си тръгнал. Малко по-късно същият ден Я. установил
липсата и уведомил органите на полицията.
Няколко дни
по-късно, на неустановена в хода на разследването дата, в края на месец юли
2016г., подс.М. отново посетил с.Черешово, като вървял по ул.“Дружба“. Така
стигнал до къщата на свид.Л.Т., която била на № 3 и установил, че входната й врата
не е заключена. Отворил я и незабелязано влязъл в двора, след което проникнал и
във вътрешността на къщата. На маса в стая на първия етаж подсъдимия видял поставен
мъжки кожен портфейл, собственост на свид.Т.. Отворил го и взел намиращата се
там парична сума в размер на 500лв. в банкноти от по 20лв., след което
незабелязано напуснал къщата и се отдалечил от нея. На следващият ден свид.Т.
установил, че са му отнети всички пари, които имал в портмонето и уведомил за
това органите на полицията.
Вечерта на 03.08.2016г., подс.М. за пореден път отишъл в с.Черешово.
Минавайки покрай къщата на свид.Р.Д.,*** той забелязал, че прозореца на стаята,
разположена към улицата е отворен. Влязъл през него и проникнал във
вътрешността на къщата. По същото време свид.Д. и съпругът й свид.А.Д.имали
гости, с които били на двора във вътрешността на имота. Възползвайки се от това
обстоятелство, подсъдимият огледал стаята, видял дамската чанта на свид.Д. и
след като я претърсил открил намиращият се в нея портфейл. Открил в него парична
сума в размер на 50лв. в банкноти от по 10, 5 и 2 лв. взел ги и напуснал къщата
през прозореца. На следващата сутрин свид.Д. установила липсващата й парична
сума и по-късно уведомила кмета на с.Черешово за това.
На 14.08.2016г., подсъдимият отново бил в с.Черешово и
отново отишъл до къщата на свид.Д.. Установил, че както и предният път
прозореца на стаята разположена към улицата е отворен. Влязъл през него в
стаята, където видял оставена дамската чанта на свид.Д.. Взел от там парична
сума в размер на 60лв. и се насочил по обратният път да напусне къщата. В
същият момент обаче, съпругът на свид. Д. - свид. А.Д., който по същото време
бил в съседна стая на къщата, забелязал подсъдимия и се насочил към него. М. обаче
успял да се измъкне през отворения прозорец на стаята, откъдето бил проникнал и
побягнал, отдалечавайки се бързо от местопрестъплението. Предприетите от Д.
действия да последва подсъдимия останали без резултат. Той уведомил незабавно
органите на полицията, в резултат от което свид. Е.М.и Н.А.– полицейски
служители в РУ-Сливо поле също предприели действия за издирване извършителя на
деянието в покрайнините на с.Черешово, но също безрезултатно.
Придобитите по този начин парични средства, подсъдимият Н.М.
разходвал за свои лични нужди.
По повод подадените от пострадалите сигнали за
извършените им кражби, започнали полицейски проверки. В хода на предприетите оперативно-издирвателни
мероприятия, свид.Н.Х. – полицейски служител в РУ-Сливо поле установил, че
автор на кражбите е подсъдимия Н. М.. При проведените с него беседи, той
признал извършените деяния, като подробно описал механизма на осъществяването им.
Посочил и всяка от къщите, в които проникнал и от където отнел парични суми
Авторството на подсъдимият в извършването на деянието и
начина им на извършване Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са
признаването изцяло от страна на подсъдимият М. на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие.
Същите са подкрепени и от събраните гласни доказателства - показанията
на свидетелите П.Я., Р.Д., Л.Т., А.Д., В.П., Е.М.и Н.Х., както и от приложените
по делото справка за съдимост, декларация за семейно и
имотно състояние, автобиография.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият НЕДГО Г.М. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй
като периода 24.07.2016г. – 14.08.2016г., в с.Черешово, обл. Русе, в условията
на опасен рецидив и в условията на продължавано престъпление – на четири пъти,
отнел чужди движими вещи - парична сума в общ размер на 950.00лв. от владението
на П.И.Я., Р.С.Д. и Л.Н.Т.,***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
Безспорно е установено, че инкриминираните парични
суми били чужди за подсъдимия. Те били собственост, съответно на П.Я., Р.Д. и Л.Т.
и били в тяхно владение, съхранявани в портфейли в жилищните им имоти в
с.Черешово, обл.Русе.
Подсъдимият
сам участвал в извършване на престъплението, както във фаза на отнемането на
вещите, като прекъснал фактическата власт на пострадалите лица над предмета на
престъплението, вземайки посочените по-горе парични суми от жилищата им, а така
също и във втората фаза - установяването на трайната фактическа власт над
отнетите пари, като след като ги вземал се отдалечавал с тях от местопрестъплението,
с което си осигурявал възможност за безпрепятствено разпореждане с тях.
Деянието подсъдимият извършил в условията на опасен
рецидив, по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Основанията за това са
следните: Н.М. бил осъждан многократно за престъпления от общ характер,
за които му били налагани наказания „Лишаване от свобода“, като
по НОХД № 102/2011г. на РС Кубрат и по НОХД № 100/2011г. по описа на РС Кубрат
/с групирани по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК наказания/ и по НОХД № 221/2015г.
на РС Кубрат, му били определени наказания “Лишаване от свобода”, за деяния
извършени като пълнолетен и изпълнението им не било отлагано по реда на чл.66,
ал.1 от НК. Деянията, за които подсъдимия бил осъдени са умишлени,
като от изтърпяване на наказанията, до извършване на деянието предмет на
настоящото дело не били изтекли пет години.
Деянието подс.Н.М. извършил в условията на
продължавано престъпление – на четири пъти, тъй като през непродължителен
период от време – по-малко от месец, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, извършил четири самостоятелни престъпления по чл.196 от НК, като всяко от деянията се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
От субективна страна е налице пряк умисъл
у подсъдимият М.. Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по неправомерен
начин.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което подсъдимият Н.Г.М. следва да бъде признат за виновен в извършването
на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При
индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства оказаното съществено съдействието за разкриване на обективната
истина още във фазата на предварителната полицейска проверка, признанието на
вината в хода на досъдебното и съдебното производство, изразеното искрено
съжаление и разкаяние, тежкото му социално и имотно състояние.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са невъзстановяването на причинените на
пострадалите вреди и множеството осъждания, извън тези оказващи влияние върху
правната квалификация на деянието.
Предвид това Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание
между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4/четири/
години. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание с
една трета, като налага на подс.Н.М. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 2/ДВЕ/ ГОДИНИ И 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че с оглед предходните осъждания на
подс.М., по отношение на които не е настъпила или постановена реабилитация, не
са налице предпоставките на чл.66 от НК и изтърпяването на така наложеното
наказание следва да бъде ефективно, при строг
режим, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Определеното наказание
Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по
чл.36 от НК.
Относно гражданският иск:
Гражданският иск предявен
от пострадалият Л.Т., Съда счита за доказан по своето основание, до размера на
причинената и нерепарирана имуществена вреда, а именно 520.00лв., поради което
следва да бъде уважен в пълен размер. Деянието на подсъдимия представлява
непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да компенсира
парично вредите, които причинил виновно, а пострадалият Л.Т. понесъл в размер
на 520.00лв., представляващи отнетата му парична сума.
Подсъдимият следва да
заплати държавна такса върху уважената част от гражданският иск, в размер на
50.00лв.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: