Решение по дело №261/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е първоначално по жалба на Д. Н. Т., с постоянен адрес в [населено място], обл.Бургас, против Уведомително писмо, с изх.№ 02-020-6500/8546/15.11.2022г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, в което е обективиран частичен отказ за плащане на сумата от 5 313.98 лева /таблица 2, колона 4/, поради описано прихващане.

С протоколно Определение от 14.03.2023г. производството е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, до приключване на производството по адм. дело № 285 от 2023г. по описа на Адм.съд-Бургас.

При извършена служебна справка се установи, че с Решение № 191 от 08.01.2024г. по адм. дело № 285 от 2023г. съдът се е произнесъл по оспорването на предходния административен акт, който е отменен и преписката е изпратена на ДФЗ за ново произнасяне. Първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 1629 от 19.02.2025г. на ВАС по адм. дело № 8177 от 2024г.

Поради отпадане на основанието за спиране на делото и по аргумент от нормата на чл.230, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК производството е възобновено с Определение № 2102 от 06.03.2025г и насрочено открито съдебно заседание, с призоваване на конституираните страни, със съответни указания.

На 21.03.2025г. по делото е постъпила молба от С. Д. А. и Н. Д. Т., чрез упълномощения представител- адвокат П. К., с която се иска тяхното конституиране в качеството на жалбоподатели, тъй като са наследници по закон на починалия жалбоподател Д. Т.. Представя се копие на извлечение от акт за смърт на Д. Т., починал на 17.08.2024г., както и на удостоверение за наследници, с изх. № 022 от 20.08.2024г., издадено от Община Созопол.

С Определение № 2687 от 24.03.2025г. са конституирани двамата молители С. Д. А. и Н. Д. Т. в качеството на жалбоподатели – законни наследници на починалия жалбоподател Д. Т., а последният е заличен от списъка на лицата за призоваване по делото, респективно е разпределена доказателствената тежест, като е указано на новоконституираните жалбоподатели, на основание чл.154, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, че следва да установят фактите, на които основават своите искания и/или възражения и от които черпят благоприятни последици.

В жалбата са изложени доводи, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при съществени нарушения на производствените правила, защото е немотивиран и при липсата на такива съображения не може да се установи правилното приложение на материалния закон. Сочи се, че в уведомителното писмо, нито в обстоятелствената част, нито в табличния вид са посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Твърди се, че липсват конкретни относими и адекватни констатации по отношение на подаденото заявление. Не се съдържат такива основания за размер, основание и дължимост на прихванатата сума /5 313.98 лева/, а именно посочена в таблица 2, колона 4, ред 3. Административният орган не е мотивирал по никакъв начин прихващането на посочената сума от оторизираната. Иска се отмяна на оспорения административен акт в съответната част.

В открито съдебно заседание, новоконституираните жалбоподатели С. Д. А. и Н. Д. Т., редовно призовани не се явяват, а се представляват от адв.П. К. от АК-Бургас, с пълномощно /л.81 от делото/. Пълномощникът поддържа жалбата и пледира същата да бъде уважена. Прилага и писмени бележки. Претендира разноски за внесена държавна такса и заплатено от двамата жалбоподатели адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба /вх.№ 4198 от 09.04.2025г./ се иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна. В нея са изложени в писмен вид съображенията на ответника по съществото на спора. Заявява, че се поддържат направените вече становища по жалбата. Обосновава тезата, че вследствие извършени на място проверки след подаване на заявлението са установени нередности, поради което по схемата ПНДЖ 3 е отказано плащане. Отказът за подпомагане води до налагане на санкции, а именно процесното прихващане. Сочи се, че в Уведомителното писмо за подпомагане за кампания 2020г., в пояснителната колона 4 на Таблица 2 от оспореното писмо конкретно и точно са посочени причините, поради които административният орган е упражнил правото си да извърши прихващане на сумата, отбелязана в табличен вид, а това правомощие на органа е регламентирано както в националното, така и в европейското законодателство. Сочи се, че санкциите за бъдещ период, които ДФЗ налага не са публично държавно вземане и за тях не е предвидено издаване на АУПДВ или друг предшестващ акт, а са административни санкции за бъдещ период /в случаят за кампания 2018г./. Санкцията се извършва чрез прихващане на бъдещи вземания на кандидата към Разплащателната агенция /РА/ и няма друг допъстим способ за събирането й, защото ако не се прихване в срок от 3 години тя се погасява, за разлика от публичното държавно вземане. С тази санкция само се намалява сумата на бъдещите вземания на кандидата към РА.Използваният термин „прихващане“ не представлява прихващане на ликвидни и изискуеми насрещни задължения, до размера на по-малкото. Фактът, че се налага по този ред не я приравнява на ПДВ, тъй като в разпоредбата на Регламента е посочен само методът на налагането й, но не и нейният характер. Санкцията не се установява с АУПДВ, кандидатът не дължи връщане на вече платени средства, съответно фондът няма правно основание за издаване на АУПДВ. Изтъква се, че сред разликите между тази санкция и публичното държавно вземане е и фактът, че санкцията не може да се изпраща на НАП за събиране и на нея не се начислява лихва. На следващо място, заявява се, че във връзка с постановеното Решение № 191 от 08.01.2024г. на АС-Бургас, оставено в сила от ВАС, се връща административната преписка на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне, поради което няма влязъл в сила акт по отношение на писмото за кампания 2018г. Иска се отхвърляне на жалбата, а в условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, претендирано от оспорващите. Прави се искане за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран в интегрираната система за административен контрол (И.) с уникален регистрационен номер (УРН) 243923. В качеството на земеделски производител е подадено заявление до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция с УИН 02/150620/42185 с вх.№ 19230009 от 15.04.2020г. (л.15 и сл.), с което е заявено за подпомагане за кампания 2020г. по Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ 3/. Към заявлението са приложени Таблица за отглежданите животни за 2019г. /л.15-гръб и сл./ и за 2020г. /л.27 и сл./ и изискуемите декларации.

С изпратеното по делото придружително писмо изх.№ 01-020-1100/10 от 14.02.2023г. (л.2 от делото) ответната страна описва материалите по преписката, сред които е представено и становище /л.9-10 от делото/ относно получената жалба срещу Уведомително писмо от 15.11.2022г., получено от кандидата на 09.01.2023г. В него ответникът се позовава на чл.28 и чл.29 от Регламент /ЕО/ № 809 от 2014г. на Комисията от 17.07.2014г., на чл.74 от Регламент /ЕО/ № 1306 на Комисията от 17.12.2013г., както и на чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Сочи се, че за декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки, резултатите от които са използвани за определяне на размера на финансовото подпомагане, отразено в УП. Изтъкнато е, че в резултат от извършените административни проверки по реда на чл.37 от ЗПЗП не са установени животни с нередности по схемата /ПНДЖ 3/ и цялата сума е оторизирана. Заявява се, че по отношение на прихванатата с процесното писмо сума, тя се дължи на наложена санкция за бъдещ период за кампания 2018г., отразена в УП № 02-020-6500/4649 от 27.04.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни, по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2018г. и същото е получена на ръка от кандидата на 09.01.2023г. по-нататък в табличен вид, в становището е посочена информация, че за кампания 2018 в резултат на извършена проверка на място, на животните отглеждани в ЖО на кандидата е установено следното:: по схема ПНДЖ 3--- деклариран брой животни-170; брой от ПнМ- 35; брой животни с нередност- 135; по схема ДПЖСК ---деклариран брой животни-216; брой от ПнМ- 119; брой животни с нередност- 97;

Въз основа на така описаните констатации в становището, ответната страна сочи, че по схемата ПНДЖ 3 е отказано подпомагане, но съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 19 от 12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ, отказът за подпомагане не води до налагането на други санкции. За разлика от нея, по схемата ДПЖСК, поради високия процент несъответствие- 81.51 % и съгласно чл.31 от Регламент 640 / 2014г. е наложена санкция за бъдещ период в размер на 7 113.98 лева. На основание чл.28,§4 от Регламент 908 / 2014г., ако сумата от наложената санкция не може да бъде прихваната изцяло от бъдещо плащане, се прихваща в рамките на три календарни години.

От приетите по делото доказателства, се установява, че Уведомително писмо с № 02-020-6500/4649 от 27.04.2022г. /л.11-12 от делото/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за кампания 2018г. е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност, а именно по административно дело № 285 от 2023г. на АС-Бургас, който с Решение № 191 от 08.01.2024г. /л.69 и сл./ е отменил цитирания административен акт и е върнал преписката на ответника и по настоящото дело за ново разглеждане и произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила, тъй като е потвърден с Решение № 1629 от 19.02.2025г. по адм. дело № 8177 от 2024г. на ВАС на РБ. Видно от указанията на касационната инстанция, уведомителното писмо от 27.04.2022г. е немотивирано и не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като не съдържа фактически основания за издаването му. От влязлото в сила решение на касационния съд става ясно, че в Таблица 1 на писмото от 27.04.22г. не се установяват причините /фактическите основания/, поради които е извършено намаление на исканите суми по мерките, вкл. ПНДЖ 3.

Изрично в указанията на касационната инстанция е посочено, че мотивите на административния орган не могат да се съдържат в писмено становище на органа, издадено след депозиране на жалбата, респективно излагането на мотиви в подобен документ е недопустимо, защото становището не е допълващ акт, по смисъла на ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС на РБ.

Процесното, оспорено по настоящото дело Уведомително писмо, с № 02-020-6500/8546 от 15.11.2022г. /л.13-14 от делото/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за кампания 2020г. съдържа две таблици. Видно от съдържанието на Таблица 1 /Оторизирани суми/, по схема ПНДЖ 3 /колона 1/ е посочено, че се иска сумата от 6675.68 лева /колона 2/, а в последната колона 5 /оторизирана сума/ е посочена същата стойност- 6675.68 лева, т.е. няма никакви намаления /колона 3/ и редукции /колона 4/. Във втората таблица- със заглавие „Извършени плащания в лева“ се сочи, че по схема ПНДЖ 3 /колона 1/, на дата 04.11.2020 /колона 2/ е оторизирана сума 6675.68 лева /колона 3/. В следващата колона /4/ е посочена прихваната сума в размер на 5 313.98 лева, не е удържан данък общ доход /колона 5/, съответно е изплатена сума в размер на 1361.7 лева /колона 6/.

Видно от съдържанието на процесното уведомително писмо от 15.11.2022г. липсват каквито и да било разяснения по каква причина се извършва прихващането в Таблица 2, колона 4, нито става ясно как е формиран размерът на така описаната прихваната сума. Съгласно указанията за попълване на колона 4, обективирани в самото уведомително писмо, колона 4 включва приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Следователно, фактическото и правно основание за „прихващане“ /приспадане, което да се отрази в колона 4 на таблица 2 включва няколко различни хипотези, съгласно цитираните от разяснението, за което в това писмо имащо характер на индивидуален административен акт следва ясно и точно да се посочи какво е конкретното основание за осъщественото прихващане. В случаят, не само, че липсват мотиви за процедираното прихващане, но липсват данни за самото основание от възможните и изброени по-горе, които да обосноват т.нар. прихващане със сумата в посочения размер- 5 313.98 лева.

При така направените фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи:

Съгласно чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я представлява.

Съгласно ал.4 от същата разпоредба, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022г. (л.7-8 от делото) изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на заместник- изпълнителния директор В. И. К. да издава и подписва уведомителни писма от категорията на процесното.

Предвид изложеното съдът, приема, че оспореното уведомително писмо с изх.№ 02-020-6500/8546 от 15.11.2022г. е издадено от материално компетентен орган – зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в изискуемата писмена форма.

По отношение спазване на административнопроизводствените правила:

Писмото, в оспорената по делото част, с която е процедирано прихващане на сумата от 5 313.98 лева /Таблица 2, Колона 4/ е постановено при пълна липса на фактически и на правни основания, което е особено съществено нарушение на административнопроизводствеите правила и основание за отмяна на акта, по чл.146, т.3 от АПК, поради следното:

Както вече по-горе бе споменато, в разясненията при попълване съдържанието на процесната Колона 4, обективирани в самото писмо, изрично се сочи, че основанията за т.нар. прихващане могат да бъдат три различни хипотези, цитирани по-горе. В случаят, от съдържанието на писмото, включително от данните в табличен вид не може да се разбере конкретното основание за това прихващане. Самото основание е неизвестно, а освен това не са изложени и съображения, т.е. аргументиране на осъщественото прихващане, от които евентуално да се разбере дали става въпрос за санкция, за недължимо вземане, което е било оторизирано или за изискуемо задължение по други схеми и мерки.

Описаните в становището /л.9-10 от делото/ съображения /фактически констатации и правни основания/ не могат да послужат за попълване на тази празнина, както е посочено в трайната съдебна практика по аналогични казуси, вкл. и цитираното по-горе Решение № 1629 от 19.02.2025г. на ВАС на РБ по адм. дело № 8177 от 2024г. и много други съдебни актове. Нещо повече, дори да е допустимо посредством това становище да се установява от какво естество е прихванатата сума, т.е. какви са конкретните фактически основания послужили за прихващането, при положение, че в Таблица 1 на същото процесно уведомително писмо не се съдържат никакви данни за намаления /колона 3/ и редукции /колона 4/ обективно е невъзможно да се обсъждат евентуално установени несъответствия между декларирани данни и установени факти от извършени проверки на място. Именно в Колона 3 „Намаления“ следва да се съдържат констатациите от евентуално извършени административни проверки, респективно сравнения между декларирани данни и установени на място, съответно в колона 4 да се отрази какво намаление на субсидията се извършва в тази връзка. След като в процесното писмо в съответните раздели не се съдържат никакви данни за установени несъответствия, които да са основание за намаление и редукции, обективно не може да се провери дали процедираното прихващане в Таблица 2, Колона 4 е в унисон в тези предходни данни. В процесното писмо, по никакъв начин не е направена връзка с данните и констатациите от предходно издаденото уведомително писмо от 27.04.2022г., предмет на оспорване по адм. дело № 285 от 2023г., поради което „мотивиране“ на обжалвания по настоящото дело акт с констатациите от предходно издаденото писмо също е обективно невъзможно. Такава връзка за първи път се прави именно в становището, изготвено след депозиране на жалбата /л.9-10/, а този подход за мотивиране на процесния акт е недопустим. Освен това, предходно издаденото писмо от 27.04.2022г. съдържа данни по две схеми- ПНДЖ 3 и ДПЖСК, за разлика от процесното писмо, в което са включени данни само относно схема ПНДЖ 3. С други думи, ако се приеме тезата на ответната страна, че с това становище е допустимо да се описват фактическите и правни основания за издаване на процесното писмо от 15.11.2022г. приемането на такъв подход означава да се проверяват в настоящото производство по издаване писмото от 15.11.2022г. фактите и обстоятелствата, свързани с постановяването на друг административен акт, който е бил предмет на други производства, защото именно при проверка законосъобразността на този акт от 27.04.2022г. могат да се обсъждат фактите относно евентуално извършени административни проверки на място и констатациите от тях, след като само в първото писмо се съдържа произнасяне на органа за „намаления“ /таблица 1, колона 3/ от първото писмо, за разлика от настоящото писмо, в което таблица 1 няма никакви намаления и редукции. С други думи, за да се преценя дали е имало основания за такива следва да се обсъждат фактите, свързани с произнасянето на органа по първото писмо, което би било недопустимо в настоящото производство при вече осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с оглед влязлото в сила решение по адм. дело № 285 от 2023г. на АС-Бургас, с което Уведомителното писмо от 27.04.2022г. е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне.

Колкото до заявеното от ответника в писмената му молба /писмени бележки по съществото на спора- л.90-91 от делото/, че предвид изпращането на преписката за ново произнасяне на административния орган не е налице влязъл в сила акт по отношение на кампания 2018г., този факт също за пореден път онагледява обективната невъзможност да се провери дали съществува законово основание за процедираното „прихващане“ на сумата от 5 313.98 лева, след като органът още не е установил такова, а процесният акт- уведомително писмо от 15.11.2022г. следва да отговаря на изискванията на материалния закон, към момента на неговото издаване, т.е. към датата 15.11.2022г, съобразно указаното в нормата на чл.142, ал.1 от АПК. В случаят, не може да се установи, че към датата 15.11.2022г. е било налице основание за така процедираното прихващане и от какъв характер е основанието за извършването му, предвид отмяната на писмото от 27.04.2022г., за което съдът е посочил с влязло в сила решение, че не съдържа фактически основания за издаването, респективно не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и закономерна последица от това е липсата на установено по надлежния ред основание за процедираното прихващане.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено в обжалваната му част, относно прихващането на сумата от 5 313.98 лева /Таблица 2, колона 4/. При това положение, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган в тази му част по отношение на кампания 2020г., на основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като съдът няма правомощие да се произнесе по съществото на подпомагането и на основание чл.174 от АПК да се определи 1-месечен срок за това произнасяне, считано от влизане на настоящото решение в сила.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателите [населено място] и Н.Т. следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1 090 лева, от които 10 лева платена държавна такса за образуване на съдебното производство и 1080 лева платено адвокатско възнаграждение на един адвокат, съобразно представен по делото договор за правна защита и съдействие на л.81-гръб, в който е посочено, че сумата е изплатена в брой и има характер на разписка за плащането. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, с оглед факта, че адвокатът представлява и двамата жалбоподатели, а освен това е участвал в проведените открити заседания от образуване на делото и до последното, като е извършвал редица действия по движението на производството, вкл. е депозирал и писмени бележки по съществото на спора, при което сумата следва да се присъди изцяло, защото съответства на обема на положения труд от пълномощника и отговаря на критериите за определяне на възнаграждение за адвокатската работа, съгласно действащата редакция на нормативната уредба по тези въпроси.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо, с № 02-020-6500/8546 от 15.11.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за кампания 2020г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА относно прихващане, обективирано в Таблица 2, със заглавие „Извършени плащания в лева“, а именно в „Колона 4“, където е посочена прихваната сума в размер на 5 313.98 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази оспорена по делото ЧАСТ.

ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне В ЧАСТТА, в която е отменено процесното уведомително писмо, за кампания 2020г. и ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за това произнасяне, считано от влизането в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на С. Д. А., с адрес в [населено място] и Н. Д. Т., с адрес в [населено място], разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1090.00 лева (хиляда и деветдесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.