Производството е по чл. 41 от ЗАП. Обжалва се заповед № 52 от 18.11.2004 г. на Директора на Държавно лесничейство г. Момчилград , с която на основание чл.65б от ППЗЛОД във връзка с констатирани нарушения в ловностопански район Рогозче : при провеждане на групов лов на дива свиня на 30.10.2004 г. е отстрелян ловец , за което е заведено следствено дело ; индивидуално ловуване без разрешително в местността “Кечи мезар в ГСУ Джебел , с което е нарушена разпоредбата на чл.84, ал. 1 от ЗЛОД ; излизане на групов лов на дива свиня на 13.11.2004 г. без разрешително за ловуване , убит дивеч намерен от участниците и съставени 10 бр. актове по чл.84,ал.1 от ЗЛОД , е забранено ползването на дивеча в ловностопански район Рогозче за срок от една година , до 18.11.2005 г. В жалбата се твърди, че в продължение на повече от една година ответника по жалбата не е издавал разрешителни за лов в целия ловностопански район Рогозче . Така на 12.11.2004 г. ловната дружина – Рогозче поискала разрешително за лов по график на 13 и 14 .11. 2004 г. от Държавно лесничейство – Момчилград , но тъй като им било отказано ловците от дружината решили да излезнат на лов без разрешително за лов на дивеч. На 13.11.2004 г. била извършена проверка от ответника по жалбата и било констатирано нарушение , че ловуват без разрешителни и им били съставени актове . Атакуваната заповед била незаконосъобразна , немотивирана и противоречи на разпоредбите на чл.52 от ППЗЛОД и чл.37 от ЗЛОД , тъй като не били нарушени . Мероприятията , които се изисквали по чл.37 от ЗЛОД били изпълнени . Моли съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна. В жалбата се твърдят обстоятелства , които са свързани с издаване на заповед № РД 49 – 117/ 18.07.2004 г. на Министъра на МЗГ във връзка с определяне на границите на ловностопански райони в Държавно лесничейство – Момчилград , които не са относими към производството пред окръжния съд , поради което съдът не ги обсъжда . В подкрепа на жалбата са представени писмени доказателства. В съдебно заседание жалбата се поддържа . Ответника по жалбата е изразил становище в съпроводителното писмо и счита същата за неоснователна и моли съдът на основание чл.37, ал. 3 от ЗАП да не спира изпълнението на атакуваната заповед. Прокурора намира жалбата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , но разгледана по същество е неоснователна. Със заповед № 52/ 18.11.2004 г. на директора на Държавно лесничейство- Момчилград на основание чл.65б от ППЗЛОД във връзка с констатирани нарушения в ловностопански район Рогозче при провеждане на групов лов на дива свиня на 30.10.2004 г. е отстрелян ловец , за което е заведено следствено дело ; индивидуално ловуване без разрешително в местността “Кечи мезар в ГСУ Джебел , с което е нарушена разпоредбата на чл.84, ал. 1 от ЗЛОД ; излизане на групов лов на дива свиня на 13.11.2004 г. без разрешително за ловуване , убит дивеч намерен от участниците и съставени 10 бр. актове по чл.84,ал.1 от ЗЛОД , е наложена забрана за ползването на дивеча в ловностопански район Рогозче за срок от една година , до 18.11.2005 г. По делото е представен протокол от 12.11.2004 г. на комисията по лова съгласно Правилника за организацията и дейността на Ловния съвет към НУГ , от който се установява, че дневния ред е включен разглеждане на въпрос относно провеждането на групов лов за дива свиня на 30.10.2004 г. и отстрелването на ловец и съответно решение за предприемане на мерки да не се допуска подобен инцидент . Представен е и акт № 153/ 28.11.2004 г. за констатирано нарушение , за това че Лютви Мюмюн Якуб от с. Лебед , общ. г. Джебел на 10.10.2004 г. в местността “Кичи мезар” е ловувал с билет , но без разрешително за ловуване . А от десет броя актове за констатирани нарушения по ЗЛОД се установява , че на 13.11.2004 г. десет лица са ловували с билет за лов , но без писмено разрешително за лов на дивеч. От 7 броя постановленията се установява още, че е отстрелян дивеч и продуктите са отнети . При тези данни следва да се приеме, че жалбата е допустима по следните съображения : Жалбата е подадена от физическо лице, за което не се спори , че е ловец по смисъла на чл.21 и сл. от ЗЛОД . Основния довод в жалбата е , че не са извършени нарушения от страна на жалбодателя във връзка с ползването на дивеча в ловностопански район – Рогозче и незаконосъобразно Държавно лесничейство- Момчилград отказва издаване на разрешителни за лов на дивеч . Административния орган не сочи ред за обжалване на заповедта. В ЗЛОД липсва изрична разпоредба изключваща съдебното обжалване , при което съдът намира , че подадената жалба е в съответствие с разпоредбата на чл.120,ал.2 от Конституцията на РБ . КонституционнÞят критерии за съдебно обжалване на административните актове е да са нарушени или застрашени правата и законните интереси на граждани .Това е материалноправното основание , което обуславя правния интерес на жалбодателя да обжалва административния акт на Директора на ДЛ- Момчилград . Атакувания административен акт поражда права и задължения за точно определен кръг от лица , в конкретния случая – лица , имащи право на лов . Правото на лов включва право на ловуване и придобиване на дивеч и ловни трофеи и дивечови продукти . С това право са свързани задължения за опазване на дивеча , а ползването на дивеча става чрез ловуване . Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че в ловностопански район - Рогозче са допуснати нарушения на ЗЛОД , които към момента на издаване на заповедта са констатирани по надлежния ред и при такива случаи Директора на държавното лесничейство съобразно правомощията по чл.65б от ЗЛОД , да извършва контрол по изпълнението на мероприятията по разселване и стопанисване на дивеча и при констатирани нарушения относно неговото ползване е издал процесната заповед . Или заповедта е издадена от компетентен орган , в кръга на правомощията му, мотивирана е , съобразена е с целта на закона , спазени са процесуалноправните и материалноправни разпоредби при издаването й . От съдържанието на жалбата се установява / макар че трудно може да се приеме /, че същата е подадена от ловна дружина- с . Рогозче. Съгласно чл. 29 и сл. от ЗЛОД българските граждани , придобили право на лов се обединяват в ловни дружини , които по определен ред участвуват в учредяването на ловни сдружения , които са юридически лица , регистрирани по реда на ЗЮЬЛНЦ . Или ловната дружина не е правен субект , имащ право на жалба , и с оглед на това обстоятелство съдът разглежда жалбата като подадена от физическо лице . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Боян Митев Шиков от с. Припек, общ. Джебел , ул. “ Христо Ботев “ № 1 против заповед № 52/ 18.11.2004 г. на Директора на Държавно лесничейство – Момчилград . Решението може да се обжалва прид ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението , че е изготвено .
Председател: Членове : 1.
2.
|