№ 51
гр. Балчик, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100143 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от ЗД “Б.И.”
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М. Г., против А. П. Д. с
ЕГН********** от гр. С.,*** и цена на иска-2539,10 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения
представител на ответника, адв.И., която посочва, че предявеният иск е
допустим, но изцяло неоснователен. Счита, че не са налице основания за
ангажиране регресната отговорност спрямо ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема,за установена следната фактическа
обстановка:
Ищеца твърди,че на 18.03.2020 г. в гр. С. на ***, срещу бензиностанция
ЕКО, е реализирано ПТП с участието на МПС „***” с рег. № ***, собственост
на П. А. Д., управлявано от А. П. Д., която, поради движение с несъобразена
скорост реализира ПТП в спрелия на червен светофар МПС „Ш.Л.” с рег. №
***, собственост на В. В. Й. - Б. и управлявано от същата.
Според представения Протокол за ПТП № *** от 18.03.2020 г., съставен
от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на водача на МПС „***” с рег. № *** - А. П. Д..
МПС „Ш.Л.” с рег. № *** е бил застрахован по застраховка “Автокаско”
1
в ЗАД „А.“, а „***” с рег. № *** е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Б.И.“ АД със застрахователни полици, валидни към
момента на събитието.
След изплащане от страна на застрахователя по полица „Каско“
претендираното обезщетение,в дружеството е заведена регресна щета под №
***.
След направена оценка на щетата е било определено обезщетение в
размер на 2 514.10 лв. на застрахователя по полица „Каско“ на пострадалия
автомобил, която сума е изплатена със споразумение за уреждане на
насрещни претенции на 26.10.2020г.Платена е и сумата в размер на 25 ,00лева
ликвидационни разноски.
Видно от Протокол за ПТП № *** от 18.03.2020 г., съставен от органите
на КАТ, А. П. Д. е управлявала МПС с концентрация на алкохол над 0.5% към
момента на ПТП.
Това дало основание на ЗД “Б.И.” АД да предяви претенциите си по
съдебен ред.
Молят съдът да постанови основателността на предявената претенция и
осъди ответника да бъде да им заплати претендиралата искова сума в размер
на 2 539.10 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Б.И.”АД застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от назначения особен
представител на ответника, адв.И..
Ответника, чрез особения си представител е посочил,че да признава
механизма на извършеното ПТП, сочен в исковата молба, размерът на
застрахователното обезщетение и изплащането му на пострадалото от ПТП
дружество.
Оспорва обстоятелството, че след ПТП ответника е бил изпробван за
употреба с техническо средство Дрегер 0206, т.к. не са ясни параметрите на
установеното,не са посочени показателите на отчетеното от техническото
средство както и липсва представен протокол за кръвна проба и имало ли е
извършена такава.
Моли предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен.
Счита, за основателни всички доказателствени искания на ищеца по
2
исковата молба с цел да бъде установена обективната истина по делото,но
също така и признава както механизма,така и обстоятелството че ответника е
напуснал мястото на ПТП,както и размерът на застрахователното
обезщетение и изплатеното такова на пострадалото лице,поради което и с цел
пестене на разноски по преценка на съда и ищеца моли съда да се произнесе
по доказателствените искания за допускане и назначаване на АТЕ и ССЕ,
досежно основателността им.
Видно от Протокол за ПТП № *** от 18.03.2020 г., съставен от органите
на КАТ, А. П. Д. е управлявала МПС с концентрация на алкохол над 0.5% към
момента на ПТП.
Приложена е преписката по цялата щета заведена от ищеца под №
***/19.03.2020г.
Бил извършен опис и оценка на вредите на МПС -Ш.Л. с рег.№ ***,
които възлизат в размер на 2503,81 лева, а ремонтът се осъществил от сервиз
„Е. А.“ООД.
Въз основа на представена сервизна фактура № ***г. за сумата от
2499,10 лева за извършен ремонт на процесният автомобил „Б.И.“ е
изплатило на ЗАД А. сумата в размер на 2514,10, съгл.писмо до ЗАД А. за
уреждане на взаимоотношения по предявени регресни претенции чрез
прихващане на дължимите от двете дружества суми, вкл.-и по настоящата
претенция и щета,списък със заведените регресни щети, изходящ превод за
сумата от 38399,87 лева.
Извършеното плащане, издадените счетоводни документи и
документите по заведена щета са приложени по делото и надлежно
приобщени, като за съда не възниква съмнение относно тяхната
действителност и авторство.
По делото безспорно е установено, че на 18.03.2020г.при управление на
МПС, *** с рег. № *** ответника по делото е допуснал настъпване на ПТП, -
удряйки спрелият на червен светофар л.а. Ш.Л. с рег. № ***, в следствие на
което е нарушила правилата за движение.
За констатираното Д., надлежно е била санкционирана, с НП №***г. –
на Началник Група към СДВР, отдел Пътна Полиция при СДВР,за нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал.2, предл. 1 от ЗДвП е било
наложено наказание Глоба в размер на 200,00 лева.
НП е било връчено на 22.01.2021 и е влязло в сила на 30.01.2022 г.
Водача М. е била изпробвана с техническо средство в последствие е дала и
3
кръвна проба.
При извършената проба за употреба на алкохол с техническо средство е
установено наличие с резултат 0,58промила. Била извършена медицинско
изследване, след даване на кръв от страна на Д., при който е бил установен
резултат 0,34 промила.
С мотивирана резолюция № 4332р-15757/20.03.2020г. на началник на 01
група АНД, 03 сектор Административно обслужване в отдел ПП при СДВР,
АН производство във вр. с чл. 5, ал. 3, т..1 от ЗДвП, образувано с АУАН сер.
***г. против А. П. Д. е прекратено, предвид на това, че съгл. чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, за съставомерността на това нарушение е необходимо водача да
управлява МПС над 0,5 промила алкохол. В случая, установеното е под тази
законова граница и не съставлява административно нарушение.
В този смисъл съдът счита, твърденията на ищцовата страна, че вина за
настъпилото ПТП и от там право на регрес по отношение на ответника,
поради това че е управлявала МПС, след употреба на алкохол за
неоснователни а и недоказани.
Съдът е изискал от АНО, административно наказателната преписка по
допуснатото от Д. ПТП.
Същата е приложена в кориците на делото, като видно от
доказателствата приложени в нея а и предвид коментираното от съда по-горе,
с процесното НП, Д. не е санкционирана за това, че е управлявала МПС, след
употреба на алкохол.Същата е била наказана а и санкционирана за това,че е
допуснала нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП и на осн.чл. 179, ал. 2, предл. 1
от ЗДвП й е била наложена Глоба в размер на 200,00лева. Както бе посочено
по-горе НП не е било обжалвано и е влязло в сила. Съдържат се
доказателства, че Глобата е била и платена.
От това за съда следва извода, че иска намира своето правно основание
в разпоредбата по чл. 500, ал. 1, т. 4 от КЗ.
Съдът е разпределил доказателствената тежест в настоящото
производство,като при съществуващите данни за управление под въздействие
на алкохол е указал, че в тежест на ищеца,е да докаже при пълно и главно
доказване-че са били налице условията за изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие, причинените
имуществени вреди от ответника върху чуждо МПС,в резултат на ПТП,
извършено нарушение на ЗДвП, управлението под въздействието на алкохол,
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
4
При този ход на делото очевидно доказването на употребата на алкохол
и процесното му съдържание е неотносимо към изхода на делото.
По искане на ищеца, по делото бе назначена АТЕ, от заключението на
която се описва механизма на настъпилото ПТП, а именно, че е налице
причинно -следствена връзка между механизма на ПТП, описан в протокола
от ПТП и щетите върху МПС-Ш.Л. с рег. № *** и технически възможно е да
настъпят установените повреди по МПС.
Вещото лице е заключило, че за отстраняване повредите по процесното
МПС-Ш.Л. нанесени при ПТП станало на 18.03.2020г. в гр.С.,по бул.“Никола
Вапцаров“, срещу бензиностанция „ЕКО“ е извършен ремонт на стойност
2499,10 лева с ДДС. От там и стойността на вредите по лекият автомобил, в
резултат на настъпилото ПТП са в размер на 2499,10лева с ДДС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим -досежно това че в
следствие на нарушаване правилата за движение, Д. е допуснала ПТП и е
причинила вреди па автомобила – МПС Ш.Л. с рег.№***, т.к. е предявен от
надлежно легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.4 от КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: умишлено е
предизвикал пътнотранспортното произшествие;
Съдът намира от събраните доказателства по делото за установено
наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца
фактически състав.Водача е нарушил правилата за движение по смисъла на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се е движил с несъобразена съгласно законовата
норма скорост, в следствие на което не е могъл да спре на такова разстояние,
което да предотврати настъпването на удара в л.а. Ш..
Доколкото е налице нарушаване на правилата за движение,в следствие
на което е допуснато ПТП,т.е. нарушение от страна на ответника е било
осъществено,то според съдът налице е нарушение на законодателството и с
основание ищецът претендира регрес срещу виновния водач,в случая
ответника Д..
От писмените доказателства, събрани в хода на делото се доказа
5
съществуването на застрахователно събитие и настъпило застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“. Ищецът в изпълнение на
застрахователния договор и въз основа на отправена регресна покана е
изплатил задължението по застрахователния договор като е заплатило вече
платените от първия застраховател вреди в размер на 2539,10 лева
По делото не е спорно, че именно ответника е лицето управляващо
МПС – л.а. *** с рег. № ***, който на 18.03.2020г. около 16,40ч. в гр.С., по
бул. “Н.Вапцаров“ в посока от бул.“Симеоновско шосе“ към ул. “Атанас
Дуков“, Д. е пътувала сама в автомобила си. В същото време на светофарната
уредба по бул.“Н.Вапцаров“ намираща се до бензиностанция ЕКО пред л.а.
*** спрял и изчаквайки преминаването на пешеходци л.а. Ш.Л. с рег. № ***,
управляван от В. Й.-Б. от гр.С.. Наближавайки мястото на произшествието
водача на л.а. А. не съобразил скоростта си на движение с възникналата пътно
транспортна ситуация,при което не е успяла да спре управляванията от нея
автомобил. В резултат на това ,тя достига до спрелият пред нея л.а. Ш.Л., като
последва удар в задната част на купето му. Удара е челен прав, за л.а. *** и
заден прав за л.а. Ш.Л..
В резултат на възникналите моментни инерционни сили,породени от
скоростта на движение на л.а.***,неговата маса и вида на удара,л.а. Ш.Л. се
предвижва напред и последва удара на предната му броня в спрелия пред него
л.а. *** с рег. № ***. Съгласно съставеният Протокол за ПТП-л.74 от делото.
Вина за настъпилото ПТП е на ответника,предвид извършено
нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП,както бе посочено по-горе.
От назначената по делото АТЕ ,която не бе оспорена от страните и се
възприема, от съда като обективна и компетентно дадена се установи,
механизмът на ПТП, който сочи на виновно поведение на ответника,
вследствие на което е настъпила вреда.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства бе установена и
причинната връзка между вредите и поведението на ответника.
По делото не се спори размера на претендираната вреда.
Субективният елемент от състав на гражданския деликт-вината съгл. чл.
45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника е да проведе
обратно доказване като ангажира съответните доказателства за липсата
й,каквито не бяха представени. Твърдението за недоказаност наличието на
употреба на алкохол бе оборено именно с наличните в делото доказателства
за такава употреба. Не бе оборено твърдението на ищеца за виновно
6
причиняване на ПТП, в следствие не управление на автомобил с несъобразена
скорост, съгл. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът приема, че регресното право на
застрахователя е възникнало, т.к.са налице всички елементи от
правопораждащият го фактически състав.
Съгласно разпоредбата на чл.499,ал.2 от КЗ При вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената
вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в
съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл.
504.От това следва, че за обезщетяване подлежат реално претърпените вреди.
Предвид това съдът намира, че дължимото обезщетение следва да бъде
изчислено по пазарни цени на ремонта ,вкл.материали и труд,необходими за
възстановяване на вещта в състоянието,в което се е намирала преди
увреждането.Видно от заключението на АТЕ,стойността на нанесените щети
по автомобила са в размер на 2499,10лева, в който размер искът се явява
основателен и доказан,предявеният размер до сумата от 2539,10 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този ход на делото, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника дължи на
ищеца направените от него разноски. Представен е списък с разноските по
чл.80 от ГПК.
Разноските по делото направени от ищцовата страна съобразно
уважената част от иска са в общ размер на 1597,03лева, която сума ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Д. с ЕГН********** от гр. С., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
ЗД “Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 2499,10 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № ***/05.08.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
2539,10 лева, като неоснователен и недоказан.
7
ОСЪЖДА А. П. Д. с ЕГН********** от гр. С., *** да заплати на ЗД
“Б.И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
представлявано от С. П. и К. К. сумата в размер 1597,03 лева, представляваща
съдебно - деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич, в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8