№ 4622
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110159882 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405 ал.1 КЗ и чл. 86 от ищеца
Р. Р. СТ., ЕГН ********** срещу „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК **** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1100.00. лв, частичен иск от 5800.00 лв., представляваща
главница за застрахователно обезщетение за обезвреда на вредите, понеси от застрахования
собственик от увеждането на „Ауди“ А4, с ДК № СВ 8054 АХ, настъпило при реализиране
на ПТП на 13.03.2021 г., ведно с мораторна лихва за забава, частичен иск в размер на 71.19
лв. от 375.39 лв., определена за периода от датата на произнасяне по преписката – 23.03.2021
г. до 12.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума. На основание чл. 214 ГПК
цената на иска е увеличена за сумата от 4300.00 лв. частичен иск от 5800.00 лв., както и
сумата от 278.32 лв. лихва по чл. 86 ЗЗД при частичен иск от 375.39 лв.
Ищецът твърди, че лицето ББИ е управлявал лек автомобил „Ауди“ А4, с ДК № СВ
8054 АХ, собственост на ищеца Р.С., като се е движил по Околовръстен път между
Световрачене и Локороско и в участък от пътя, който е в ремонт, поради липса на поставена
вертикална маркировка за край на пътя е излезнал на пътното платно и попада в изкоп. След
настъпилото ПТП веднага се обадил на телефон 112, където го свързали с Пътна полиция.
Не са отишли служители на място, тъй като случая касае самокатастрофа. Боян Илиев е
уведомил центъра за завеждане на щети „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД, органите на МВР. Ищецът твърди,
че са изпълнени всички законови изпълнения, с оглед на които ответника следва да изплати
щета по настъпило застрахователно събитие. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Ответникът не оспорва наличието на действащ към датата на
1
застрахователното събитие договор за застраховка „Каско+ - специални условия“, сключен
между дружеството и ищеца. Ответникът оспорва наличието на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение по щета № 44012132107498 за настъпилото застрахователно
събитие на 13.03.2021 г., тъй като същото е следствие от самокатастрофа. Според общите
условия на договора застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни
органи, според вида на застрахователното събитие, което е съпроводено с издаване на
съответните документи. Излага становище, че щетата е тотална. Ответникът твърди, че
лицето управлявало автомобила, собственост на ищеца, е проявило груба небрежност,
неспазвайки правилата по Закона за движение по пътищата.
Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За възникването на претендираното право трябва да бъдат осъществени следните
материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ответника; настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер
на вредите.
По делото е безспорно, че при настъпването на застрахователното събитие между
увредения - собственик на автомобил „Ауди“А4, с ДК № СВ 8054 АХ и ответника, е
съществувало действително застрахователно правоотношение, като за този договор е
предвидена писмена форма за действителност, която в случая е спазена. В срока на действие
на този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – автомобилът е изазъл от
пътното платно и е попдаднал в изкоп.
По делото се установява настъпването на застрахователното събитие в причинна
връзка с щетата за ищеца. Следователно е възникнало право на вземане на договорно
основание за ищеца на процесните вреди, които са в причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие.
Дейността на застрахователите е общественозначима, поради което е подложена на
мащабна законова регулация, част от която са и основанията за отказ /пълен или частичен/ за
изплащане на застрахователни обезщетения след настъпване на застрахователното събитие.
Тези основания са императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, според който застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2) при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3) при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; и 4) в
други случаи, предвидени със закон.
Такива други случаи са установени например при: 1) съзнателно или несъзнателно
2
необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които застрахователят е поставил
писмено въпрос, съществували при сключването на застрахователния договор – чл. 363 и чл.
364 КЗ; 2) съзнателно или несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства,
за които при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и които са
настъпили след сключването на застрахователния договор – чл. 365 КЗ; 3) неизпълнение на
задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; 4) неизпълнение на задължението
на застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в
установените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при
които е настъпило събитието, или ако неизпълнението е направило невъзможно
установяването им от застрахователя – чл. 403, ал. 4 КЗ.
Характерно за всички основания за отказ е, че тяхното законосъобразно приложение е
обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде намален. Това изискване е
изрично законово закрепено в хипотезите на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ, но се извежда по тълкувателен път и за всички други хипотези. Според
задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК (в този смисъл - решение № 49/
29.07.2013 г. по гр.д. № 840/ 2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 15/12.ІV.2012 г. по т. дело №
454/2011 г. на състав от ІІ-ро т. о. и др.) неизпълнението от страна на застрахования на
негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед
интереса на застрахователя, като основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятства доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило или определянето на размера на дължимото
обезщетение.
Доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се
презумира, дори и в застрахователния договор или общите условия към него да е
предвидено друго, вкл. и, че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже
плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е необходимо както при
пълен, така и при частичен отказ за плащане, т. е. намаляване на обезщетението – арг. и от
чл. 363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. По-специално това важи и в хипотезата на
намалява обезщетението. Очевидно е, че ако между неизпълненото задължение и
настъпилото събитие или вреда въобще липсва всякаква връзка на обусловеност /дори и
предполагаема/, то няма и никакво основание дори и за намаляване на обезщетението, а
същото следва да се изплати в пълен размер.
В случая от експертизата по делото безспорно се установява , причината връзка и
размера на вредите. В този смисъл непредоставянето на протокола за ПТП съставен от орган
на МВР не е основание за отказ, защото не препятства доказването на обстоятелствата и
размера на вредите. Нещо повече от показанията по делото се установи, че МВР е уведомено
за ПТП, но не е изпратило екип, тоест водача на МПС в случая е действал добросъвестно и
3
няма вина за несъставянето на протокол.
Относно твърденията на ответника, че лицето управлявало автомобил „Ауди“ А4, с ДК
№ СВ 8054 АХ е проявил груба небрежност, следва да се посочи, че понятието „груба
небрежност“ не е дефинирано в Кодекс на застраховането. Изводът за наличие или липсата
на груба небрежност в поведението на даден правен субект е обусловен изцяло от
конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно
формулирането на обща дефиниция на понятието, прило-жима за всички случаи. В
съдебната практика по този въпрос се приема, че груба небрежност при управление на МПС
е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване
на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение
по пътищата, при съзнанието у него че е възможно да увреди застрахованото имущество. По
делото не се доказа, лицето ББИ да е причинило процесното ПТП, действайки с груба
небрежност.
Напротив от свидетелските показания по делото се установи, че на мястото на ПТП не
е имало валидно поставени знаци, които да обозначават извършване на ремонти работи на
пътя. При това положение за водача не е съществува задължение да спре. При положение,
че се установи, че водача е управлява с разрешена скорост не се установява възможност за
него да възприеме опасността и да спре. При това полжение не е налице противоправно
поведение на водача, което да е причинило процесното ПТП.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални
предпоставки да възникне вземането на ищеца за обезщетение от застрахователя по
застраховка "Каско" до уговорения в договора размер. Определянето на застрахователното
обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на
настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите. От заключението на вещото
лице в назначената САТЕ става ясно, че действителната средна пазарна стойност на
процесното МПС „Ауди А4, с ДК № СВ 8054 АХ, определена по средни пазарни цени към
датата на настъпване на събитието - 13.03.2021г. е 5549 лв. Вещото лице стига до
заключението, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди“ А4, с
ДК № СВ 8054 АХ, изчислена към дата на настъпване на процесното ПТП е на стойност
27195,52 лв. Стойността на застрахователното обезщетение за лекия автомобил, определена
от вещото лице при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в
размер на 22,5 %, е 4300 лв.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място – на 13.03.2021
г., е настъпило ПТП с участието на „Ауди“ А4, с ДК № СВ 8054 АХ, застрахован при ищеца
по застраховка „Каско на МПС“. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
По делото е назначена съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ), чиито основно и
допълнително заключения съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.
Въз основа на заключенията по САТЕ се установява също, че причинените вреди са в
резултат на причиненото ПТП.
Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира,
4
че описаният от ищеца механизъм на ПТП е доказан пълно и главно, поради което може да
се приеме, че настъпилото застрахователното събитие е в причинна връзка с настъпилите
вреди. Следователно, е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника и
предявеният искове по чл. 405 ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са основателни.
Съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски от страна на ищеца
и ответника. На основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати разноски в размер
на 386.29 лв. – заплатени такси в настоящото производство. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., за които ищецът е приложил доказателство за
изплатени 500 лв. адвокатски хонорар за настоящото производство, който размер само може
да се присъди като доказан.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. СТ., ЕГН: **********,
на основание чл. 405 ал.1 КЗ, сумата от 4300 лева, който иск е предявен като частичен от
общ размер 5800.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за обезвреда на
вредите, причинени от ПТП настъпило на 13.03.2021 г., за което е образувано шета №
440121132107498, ведно законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума , на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 278.32 лв. за периода от датата на произнасяне по преписката – 23.03.2021 г. до
12.10.2021 г., както и искът е предявен частичен от общ размер на 375,39 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. СТ., ЕГН: **********
на основание чл. 78 ГПК сумата от 886.29 лв. представляваща разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5