Разпореждане по дело №430/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай К.”Е., със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”Д.Х.”№5., против решение №8065/03.11.2010г на РС-Б., постановено по гр.д.№1689/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е отхвърлен като неоснователен иска по чл.422 ГПК, с който се цели признаване съществуване вземането на банката срещу длъжника в посочените размери.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и уважаване на предявеният иск.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С представения договор за потребителски К. от 26.03.08г въззивното дружество е предоставило на въззиваемия при условията на цитирания договор и „Общите условия”(ОУ) към договора, потребителки К. в размер на 2 307,75лв(вж.р.ІІІ, т.2 от договора). В т.8 от р.ІІІ страните са уговорили размера и датите на месечните вноски, дължими от потребителя за погасяването му, което предвиждат да се извърши на 36 месечни вноски при 29,85% оскъпяване и подробно предвидени месечни такси, годишен процент на разходите, начин и сметка, по която да се превеждат сумите за погасяване. В чл.4, ал.3 от ОУ е предвидено в случай, че потребителя просрочи изплащането на три поредни от дължимите месечни вноски, цялото му непогасено задължение става незабавно и предсрочно изискуемо, считано от датата на която е следвало да плати последната от трите вноски. При непогасяването на задълженията си към кредитора в този срок, е предвидено още начисляването на обезщетение за забава по чл.3, ал.3 ОУ.Прекратяването на договора в посочената хипотеза настъпва автоматично, без да е нужно кредитора да изпраща до длъжника каквото и да е уведомление.

В исковата си молба жалбоподателя(ищец пред РС) признава, че от договорения К., въззиваемия получава в брой сумата 2 133,20лв, от която до образуването на ч.гр.д.№757/10г по описа на БРС длъжника е погасил първите 16 вноски, възлизащи общо на 1 047,16лв.

Впредвид уговорената предсрочна изискуемост на непогасеното задължение на длъжника при неплащане на три поредни месечни вноски, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК жалбоподателя е поискал и респ. получил от БРС заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 1 282,15лв, представляващи последните 20 вноски от така сключения договор за потребителски К., както и обезщетение за забава в размера на 11,64лв, считано от датата на първата неплатена вноска – 15.08.09г до датата на подаване на заявлението – 16.03.10г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.03.10г до окончателното изплащане на цялата сума, както и направените по делото разноски, възлизащи общо на 125,88лв(вж. ч.гр.д.№757/10г по описа на БРС).

В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение, в което се ограничава да заяви, че въпросната заповед е издадена единствено по информация на кредитора и че не бил предупреден за настъпилата изискуемост на кредита.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника

От събраниея по делото доказателствен материал се доказа по категоричен начин наличието на договорна връзка между страните, материализирана в договора за потребителски К. от 26.03.08г, по силата на която на Е. е предоставило на ответника в брой сумата от 2 133,20лв.

Не се установиха обаче останалите предпоставки, обосноваващи съществуването на сочените вземания в поддържаните размери. Въпреки осигурената възможност пред настоящата инстанция въззивната страна не доказа предсрочната изискуемост по чл.4,ал.3 от ОУ обусловена от неплащането на три поредни месечни вноски. Дори последното да се приеме за факт, отсъстват доказателства за размера на останалата част от дължимата сума по договора за потребителски К., претендирана като главница. Данни в тази насока се съдържат единствено в исковата молба, от която могат да се зачетат само признанията на неизгодни за страната факти, но твърденията за неизпълнение, респ.дължими суми, не попадат сред тях.

Ето защо иска за признаване съществуването на вземането досежно главницата не намира опора в закона.

Неуважаването на горния иск обуславя неоснователността и на иска относно мораторната лихва по чл.86 ЗЗД. Този извод се обуславя освен от недоказания размер на главницата, също и от недоказания размер на вредите, претърпени от въззивника за периода 15.08.09г – 16.03.10г, вследствие твърдяното частично неизпълнение от длъжника.В контекста на изложеното така предявеният иск по чл.422 ГПК се явява неоснователно и досежно разноските в заповедното производство.

С оглед изложеното атакувания акт, като краен резултат, се явява правилен и законосъобразен, макар и по съображения, различаващи се от тези на първоинстанционният съд.Поради това същият следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на въззиваемия пред настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №8065/03.11.2010г на РС-Б., постановено по гр.д.№1689/10г по описа на с.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: