Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 4.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 5625 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК. Първоинстанционният
съд е сезиран със субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.521, ал.2 от ГПК, предявени от М.Р.М.
срещу Р.В.К. и С.Д.К.. Ищцата
излага, че на 1.10.1999 г. сключила с Н.В.Д.предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент № 4, находящ
се в гр. София, ул. „******, като въз основа на този договор, на датата на
подписването му, М. влязла във владение на апартамента, в който останал да
живее и Н.Д.. Д.починал през 2003 г. и на 1.11.2003 г. Р.К. с помощта на полиция
влязъл във владение на апартамента, като на ищцата не било позволено да влезе в
жилището и да изнесе собствените си вещи, дрехи и мебели. М.М.
твърди, че въпросните вещи останали във владение на ответниците,
поради което моли съда да ги осъди да й върнат същите, евентуално да й заплатят
тяхната равностойност в размер на 18 413 лв. След уточняване на исковата молба,
включително пред въззивния съд, процесните
движими вещи са, както следва: масивен дървен шкаф за обувки, от бук, кафяв
цвят, производство 1970 г. - 107 лв.; десет чифта мъжки кожени обувки № 43, от които четири
чифта – зимни, високи, тип ботуши, а другите – пролетно-есенни, кафяви, пет
чифта дамски кафяви ботуши № 37, сръбско
производство, пет чифта дамски пролетно-летни кожени обувки, от които три в
бяло и два в бежово - 400 лв.; масивна дървена маса от бук, тъмнокафява - 134
лв.; масивен дървен секционен шкаф с витраж, кафяв -
285 лв., два броя специални медицински кушетки, метални с изкуствена кожа, кафяв
цвят – 400 лв.; дървен стол без тапицерия, от бук, кафяв цвят – 39 лв.;
табуретка с бежово-кафява тапицерия – 18 лв.; пластмасов стол, бежов цвят – 20
лв.; два броя големи картини, маслена живопис, рисувани от бащата на ищцата Р. М.,
с негов подпис върху тях, представляващи пейзажи „Стария Пловдив“ – 600 лв.; италианска
прахосмукачка, марка „Cogneliano“, пластмасова, в бяло, синьо и
зелено – 143 лв.; реставриран старинен скрин от масивно дърво с големи чекмеджета, от дъб,
кафяв цвят – 850 лв.; старинна виенска тоалетка с дърворезба и подвижно
огледало, тип елипса, светлокафяв цвят, австрийско производство 1920 г., от
орех – 1 500 лв.; масивна дървена салонна маса, от бук, кафяв цвят – 280
лв.; пишеща машина „Хеброс“, сив цвят, производство 1985 г., България – 80 лв.;
два броя реставрирани фотьойли, от дъб, кафяв цвят, лакирани, с нова дамаска,
бежово-кафява, на цветя – 360 лв.; табуретка със същата нова дамаска, от дъб –
17 лв.; два броя малки дървени столчета с облегалка, кафяв цвят – 10 лв.;
старинен стенен часовник с показания за времето, кафяв цвят, от орех – 52 лв.;
три броя пластмасови стола, стандартни – 54 лв.; сгъваема пластмасова
туристическа маса с метални крака и обшивка, квадратна, производство 2000 г. –
60 лв.; стенен порцеланов шкаф с огледало, марка „ROCA“, производство 2001 г., бял цвят – 132 лв.; двойно дървено легло (спалня) с пружина, кафяв цвят,
от дъб, производство 1990 г. – 1 300 лв.; два броя резбовани
нощни шкафчета с витраж, от орех, кафяв цвят –
1 560 лв.; масивен старинен дървен комод (скрин),
от дъб – 500 лв.; четири броя фотьойли с
нова дамаска, бежово-кафява на цветя, от дъб – 1 120 лв.; четири броя
табуретки с нова дамаска, бежово-кафява на цветя, лакирана кафява дървена част
– 128 лв.; два броя китайски изрисувани порцеланови вази, бял цвят на цветя –
70 лв.; дъска за гладене, стандартна – 18 лв.; два броя килими тип персийски, 3
м на 4 м, синьо-сиви на цветя – 600 лв.; два броя килими 3 м на 2 м, на шарки с
преобладаващо червено – 400 лв.; журналистически диктофон с резервни мини касети,
сив метал, закупен 2001 г., производство България – 200 лв.; фотоапарат „Zenit“, закупен през 2000 г. – 380 лв.; дамско
бежово кожено яке, естествена кожа, дължина 3/4, № 42, закупено 2000 г. – 200
лв.; мъжки кожух от естествена кожа, агнешка, дължина 3/4, закупен от Русия
през 2000 г. – 500 лв.; зимно мъжко шушляково яке с
подплата, сиво-син цвят – 180 лв.; мъжки бежов шлифер от памук, водоустойчив,
производство Италия – 160 лв.; четири броя мъжки вълнени пуловера, бежово-кафяв
цвят, ръчно плетени – 320 лв.; дамско и мъжко марково бельо, марка „Triumph“ (4 бр.
сутиени, 4 бр. пликчета, 4 бр. дамски потници, 4 бр. мъжки слипове, 4 бр. мъжки
боксерки, 4 бр. мъжки потници), нови – 400 лв.; над
30 броя маркови мъжки ризи, от памук, различни цветове – 600 лв.; дамски блузи,
поли, рокли, панталони, дънки и джинси, по два броя,
изпращани на ищцата от Холандия до 2002 г., дънките и
джинсите – от памук, роклите, полите и блузите – от памук и полиестер,
панталоните – от вълна и полиестер – 1 600 лв.; четири
броя кожени дамски чанти, естествена кожа, две от които – произведени 2001 г.-
2002 г. в Германия – 400 лв.; две големи пътни чанти тип „карета“ и голям
брезентов сак със заключващо устройство – 300 лв.; масивна дървена лакирана
разтегателна маса, кафяв цвят, от бук – 270 лв.; два броя дървени стола, кафяв
цвят, от бук, без тапицерия – 120 лв.; един пластмасов стол, тъмен на цвят,
стандартен – 18 лв.; пишеща машина „Олимпия“, производство
1980 г., сив цвят – 60 лв.; дървена кухненска маса, от бук, светлокафява – 95
лв.; два броя малки хладилника „Мраз“, бял цвят, производство 1988 г. – 240
лв.; електрическа готварска печка с фурна и четири котлона, бял цвят, закупена
1988 г. – 200 лв.; три дървени стола, кафяв цвят, без тапицерия – 90 лв.; луксозен
сервиз за хранене с по 12 комплекта чинии, от аркопал,
плитки, дълбоки и малки чинийки, закупени 2002 г. – 120 лв.; порцеланови сервизи
за чай и за кафе, фин бял порцелан, по 6 комплекта чаши, чинийки, захарница,
кана за вода и малка каничка за мляко, изпратени от
Русия 2001 г. – 40 лв.; няколко комплекта прибори за хранене от алпака, по 6
бр. вилици, лъжици и ножове – 90 лв.; няколко комплекта стъклени чаши за
различни напитки – по шест комплекта за ракия, вино и бира – 100 лв.; съдове от
йенско стъкло (кани – 2 бр., тави – 3 бр.,
и тенджери – 4 бр.), жълто-кафяв цвят, закупени 2000 г. – 200 лв.; нова
немска електрическа скара-грил, цвят сив металик,
закупена 2002 г. – 38 лв.; нова кафе машина „Siemens“, бял цвят, закупена 2002 г. – 85 лв.; дребни маркови домакински уреди – ръчна мелничка за кафе, електрическа мелничка
за кафе, бял и кафяв цвят, закупена 2002 г. – 60 лв.; електрическа парна ютия „Siemens“, бял и зелен цвят, метал и пластмаса, закупена 2002 г. – 110 лв. По твърдения на ищцата вещите
се намират в горепосочения апартамент, който бил запечатан по искане на Р.К., със
сменен ключ и не се обитава от никого, като тя самата няма достъп до него. Ответниците оспорват исковете, като твърдят, че посочените в исковата молба движими
вещи не са се намирали в апартамент № 4 на ул. „******; вещите не са
собственост на ищцата (с изключение на женското бельо, ако е налице такова); ответниците никога не са установявали владение върху
апартамента и вещите в него. СРС
е отхвърлил исковете по чл.108 от ЗС, като е приел, че по делото не се доказва
ищцата да е собственик на процесните вещи, както и
същите да се намират във владение на ответниците. Съдът
се е позовал и на констативен протокол от 19.03.2004 г., съгласно който на
посочената дата апартамент № 4, находящ се в гр.
София, ул. „******, бил отворен от полицейски служители в присъствието на
ищцата, като същата имала възможност да вземе всички нейни вещи, намиращи се в жилището,
след което вратата на последното била заключена и ключът бил предаден на един
от присъстващите полицейски служители. Като е приел за неоснователни ревандикационните искове, СРС е заключил, че не са налице
предпоставките за разглеждане на евентуалните претенции по чл.521, ал.2 от ГПК. Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от М.М.. Жалбоподателката оспорва изводите на съда. Счита, че СРС не
е обсъдил показанията на свидетеля А., не е посочил защо не кредитира същите,
както и превратно е изтълкувал констативния протокол. Позовава се на допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
изразяващи се в недопускане на експертиза относно стойността на вещите.
Ответниците оспорват жалбата и изложените в нея
съображения. Считат, че при Абрашев е налице сливане на фигурите на свидетел и
на собственик на вещите (респ. на част от тях) и повдигат въпрос дали тези
показания са допустими. Пред СГС не
са събрани нови доказателства. След
преценка доводите на страните и материалите по делото, въззивният
съд намира за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е
представен визираният в исковата молба предварителен договор от 1.10.1999 г. С
него Н.В.Д.прехвърля на М. Р.М. собствеността на апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „******, срещу задължението
купувачът да направи основен ремонт на имота. В т.5 е посочено, че М.М. влиза във владение на апартамента в деня на подписването
на договора. С
влязло в сила на 14.07.2016 г. решение на СГС, Г.К., І-14 състав, постановено на 7.05.2013 г. по
гр. дело № 1222/2002 г., е отхвърлен искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от М.Р.М.
срещу А.В.Д.(Р.М.) и С.Д.П.Ф., конституирани на мястото на починалия в хода на
процеса ответник Н.В.Д., за обявяване за окончателен на предварителния договор
от 1.10.1999 г. В решението на ВКС по спора (решение № 141/14.07.2016 г. по гр.
дело № 7446/2014 г. на ІV Г.О.) е отразено, че действителните отношения между
страните по предварителния договор са на безвъзмездност и са насочени срещу
наследниците по закон, като в тази връзка ВКС е взел предвид декларираното от М.М. в имуществени декларации, под страх от наказателна
отговорност, че същата не разполага с доходи, както е взел предвид извършени в
периода 28.09.2001 г. – 20.12.2002 г. тегления от страна на М. от банковата
сметка на Н.Д. на суми в общ размер от около 40 000 лв.
От протокол
от 1.11.2003 г. се установява, че на тази дата, в присъствието на лицата Р.К., Р.В.,
Д.Л.и Р… З…(не се чете) процесният апартамент е бил
отворен и в него е бил намерен мъртъв Н.В.Д..
Съгласно постановление за оказване на
съдействие от 18.03.2004 г. на прокурор при СРС, след като органите на МВР са били
уведомени за смъртта на Н.Д., с цел запазване на местопроизшествието ключар демонтирал двете брави на входната
врата на апартамента, след което жилището било запечатано от полицаи до
изясняване на въпроса за собствеността му. С акта прокурорът е постановил да се
окаже съдействие на М.М. за достъп до апартамента, за
да вземе тя вещи и лични документи.
Запечатването
на апартамента на 1.11.2003 г. от органите на полицията е отразено и в докладна
записка от същата дата на старши инспектор в ОДЦ-СДВР и в определение по НЧД №
И-1894/2007 г. на СРС, Н.К., 2 състав. В определението е посочено, че от страна
на Р.К. не са предприемани действия в тази насока и същият не е извършил самоуправство.
От
констативен протокол от 19.03.2004 г. се установява, че в изпълнение на
прокурорското постановление апартаментът е бил отворен, като М.М. е изнесла описани документи и вещи, сред които: блузи,
якета, панталони, бельо, обувки. След това бравата била сменена, вратата
заключена и ключът – предаден на
служител от 4-то РПУ-СДВР.
С
договор за продажба на наследство от 7.10.2004 г., с нотариална заверка на
подписите, Р.В.К. е закупил от Р.М. (А.В.Д.) цялото наследство, получено от
брата на продавача Н.В.Д.. Видно от постановление от 4.07.2017
г. на СРП по пр. пр.№ 40910/2002 г., към датата на постановлението апартамент №
4 продължава да е заключен и запечатан от полицията, като достъпът до него се разрешава
с прокурорско постановление. По делото е
разпитан като свидетел Руслан А., съпруг
на М.М. от 30.09.2001 г. Същият, руски гражданин, твърди,
че дошъл в България през м. декември 2000 г. и се запознал с М. по времето,
когато тя се грижела за Н.Д.. Свидетелят заявява, че той и М.М. се нанесли да живеят в жилището на Н.Д. на 1.09.2002 г.
Направили основен ремонт на апартамента. М. занесла там цялата си покъщина. А. имал фирма и се занимавал с кинезитерапия, поради което си взел и занесъл в апартамента
две медицински кожени кушетки. В апартамента имало шкаф за обувки и над десет
чифта мъжки и дамски обувки. А. имал зимен дълъг кожух от естествена кожа,
който останал в апартамента. Свидетелят заявява, че е запознат с исковата молба
и твърди, че всички вещи, описани в нея, са на М.М. и
на него. Сочи, че Д.имал само две легла
и една маса в кухнята, две табуретки и изгнил диван. М.М.
работела като секретар-машинопис и имала две пишещи машини, марки „Хеброс“
и „Олимпия“. Двамата
закупили ютия, прахосмукачка, два хладилника. Занесли тоалетка с огледала,
която майката на М. й донесла от
Австрия. Имало две или четири картини, изработени от бащата на М. - Р.М., с
негов подпис на тях. Имало и стенен часовник, дървен лакиран скрин за спално
бельо с чекмеджета, дървен шкаф за телевизор, четири броя вълнени шарени килими
- едните 2 м на 3 м, а другите - 3 м на 4 м. Свидетелят и съпругата му закупили
и легло с дървена рамка и матрак. В апартамента имало над 30 броя нови ризи,
подредени в кашон. Имало маса, като под нея били сложени кашони с обувки и
ботуши, както и коженото яке на М.М.. Имало още
журналистически касетофон, фотоапарат „Зенит“, столове, сервиз от по 10 броя
чаши, чинии, вилици, ножове. Когато правили ремонт в банята, махнали бойлера,
монтирали вана, сложили розови плочки, ново
шкафче с марка „Roca“. Имало порцеланови и стъклени сервизи за всекидневна
употреба - кани за чай, чаен сервиз, чаши за бира, както и два шкафа за книги,
два броя фотьойли, една или две малки табуретки за крака, памучно спално бельо,
три или четири одеяла. На балкона имало три пластмасови стола. Свидетелят
заявява, че М.М. е безработна. Твърди, че мебелите
били закупени с негови средства, като М. също имала спестявания. Като анализира горните
доказателства, въззивният съд намира исковете за
неоснователни. Съображенията му за това са следните: М.М. следва да докаже по делото, че претендираните
от нея вещи са нейна собственост и че същите се владеят от ответниците
без правно основание.
Въззивният
съдебен състав изцяло споделя изводите на СРС, че по делото не може да се
направи извод, че М.М. се явява собственик на вещите,
визирани в исковата молба. Единственото доказателство в това отношение са
показанията на разпитания свидетел. Съдът не кредитира същите като изхождащи от
пряко заинтересовано от спора лице – съпруг на ищцата и собственик (лично или в
режим на съпружеска имуществена общност) на по-голямата част от движимите
вещи). Освен това съдът намира показанията за неубедителни и оттам – недостоверни,
като в тази връзка съобразява противоречието между твърденията на свидетеля, че
той и М.М. влезли да живеят в апартамента на
1.09.2002 г., и отразеното в исковата молба и в т.5 от предварителния договор,
че М. влязла във владение още на 1.10.1999 г. Показанията на А., че М.М. имала спестявания и оттам – възможност да закупи процесните вещи, противоречат и на мотивите в касационното
решение по гр. дело № 7446/2014 г. на ВКС, ІV Г.О., в които е прието, че М. не е имала
доходи, включително от притежавано от нея имущество. Същевременно
съдът споделя и изводите на СРС, че не са налице доказателства, че процесните вещи се намират във владение на ответниците. От посочените по-горе докладна записка от
1.11.2003 г., постановление за оказване на съдействие от 18.03.2004 г.,
определение по НЧД № И-1894/2007 г. на СРС, Н.К., 2 състав и постановление от
4.07.2017 г. на СРП по пр. пр.№ 40910/2002 г. се установява по несъмнен начин,
че процесният апартамент е бил запечатан от органите
на полицията още на 1.11.2003 г., като никой от ответниците
не е осъществявал и не осъществява владение върху него и върху намиращите се
вътре вещи.
Изложеното
обуславя потвърждаване на обжалваното решение. Пълномощникът
на ответниците има право на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр. второ от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 13.12.2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 140 състав,
постановено по гр. дело № 59880 по описа за 2016 г., с което
са отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС, предявени от М.Р.М. срещу
Р.В.К. и С.Д.К., за признаване за установено, че М.Р.М. е собственик на
следните движими вещи: масивен дървен шкаф за обувки, от бук, кафяв цвят,
производство 1970 г.; десет чифта мъжки
кожени обувки № 43, от които четири чифта – зимни, високи, тип ботуши, а
другите – пролетно-есенни, кафяви, пет чифта
дамски кафяви ботуши № 37, сръбско производство, пет чифта дамски
пролетно-летни кожени обувки, от които три в бяло и два в бежово; масивна
дървена маса от бук, тъмнокафява; масивен дървен секционен шкаф с витраж, кафяв; два броя специални медицински кушетки,
метални с изкуствена кожа, кафяв цвят; дървен стол без тапицерия, от бук, кафяв
цвят; табуретка с бежово-кафява тапицерия; пластмасов стол, бежов цвят; два
броя големи картини, маслена живопис, рисувани от бащата на ищцата Р. М., с
негов подпис върху тях, представляващи пейзажи „Стария Пловдив“; италианска прахосмукачка,
марка „Cogneliano“,
пластмасова, в бяло,
синьо и зелено; реставриран старинен скрин от масивно дърво с големи чекмеджета, от дъб,
кафяв цвят; старинна виенска тоалетка с дърворезба и подвижно огледало, тип
елипса, светлокафяв цвят, австрийско производство 1920 г., от орех; масивна
дървена салонна маса, от бук, кафяв цвят; пишеща машина „Хеброс“, сив цвят,
производство 1985 г., България; два броя реставрирани фотьойли, от дъб, кафяв
цвят, лакирани, с нова дамаска, бежово-кафява, на цветя; табуретка със същата
нова дамаска, от дъб; два броя малки дървени столчета с облегалка, кафяв цвят;
старинен стенен часовник с показания за времето, кафяв цвят, от орех; три броя
пластмасови стола, стандартни; сгъваема пластмасова туристическа маса с метални
крака и обшивка, квадратна, производство 2000 г.; стенен порцеланов шкаф с
огледало, марка „ROCA“, производство 2001 г., бял цвят; двойно
дървено легло (спалня) с пружина, кафяв цвят, от дъб, производство 1990 г.; два
броя резбовани нощни шкафчета с витраж,
от орех, кафяв цвят; масивен старинен дървен комод (скрин),
от дъб; четири броя фотьойли с нова
дамаска, бежово-кафява на цветя, от дъб; четири броя табуретки с нова дамаска, бежово-кафява
на цветя, лакирана кафява дървена част; два броя китайски изрисувани порцеланови
вази, бял цвят на цветя; дъска за гладене, стандартна; два броя килими тип
персийски, 3 м на 4 м, синьо-сиви на цветя; два броя килими 3 м на 2 м, на
шарки с преобладаващо червено; журналистически диктофон с резервни мини касети,
сив метал, закупен 2001 г., производство България; фотоапарат „Zenit“, закупен през 2000 г.; дамско
бежово кожено яке, естествена кожа, дължина 3/4, № 42, закупено 2000 г.; мъжки
кожух от естествена кожа, агнешка, дължина 3/4, закупен от Русия през 2000 г.;
зимно мъжко шушляково яке с подплата, сиво-син цвят; мъжки
бежов шлифер от памук, водоустойчив, производство Италия; четири броя мъжки
вълнени пуловера, бежово-кафяв цвят, ръчно плетени; дамско и мъжко марково
бельо, марка „Triumph“ (4 бр. сутиени, 4 бр. пликчета, 4 бр. дамски потници, 4 бр. мъжки
слипове, 4 бр. мъжки боксерки, 4 бр. мъжки потници),
нови; над 30 броя маркови мъжки ризи, от памук, различни цветове; дамски блузи,
поли, рокли, панталони, дънки и джинси, по два броя,
изпращани на ищцата от Холандия до 2002 г., дънките и
джинсите – от памук, роклите, полите и блузите – от памук и полиестер,
панталоните – от вълна и полиестер; четири броя
кожени дамски чанти, естествена кожа, две от които – произведени 2001 г.- 2002
г. в Германия; две големи пътни чанти тип „карета“ и голям брезентов сак със
заключващо устройство; масивна дървена лакирана разтегателна маса, кафяв цвят,
от бук; два броя дървени стола, кафяв цвят, от бук, без тапицерия; един
пластмасов стол, тъмен на цвят, стандартен; пишеща машина „Олимпия“,
производство 1980 г., сив цвят; дървена кухненска маса, от бук, светлокафява; два
броя малки хладилника „Мраз“, бял цвят, производство 1988 г.; електрическа
готварска печка с фурна и четири котлона, бял цвят, закупена 1988 г.; три
дървени стола, кафяв цвят, без тапицерия; луксозен сервиз за хранене с по 12
комплекта чинии, от аркопал, плитки, дълбоки и малки
чинийки, закупени 2002 г.; порцеланови сервизи за чай и за кафе, фин бял
порцелан, по 6 комплекта чаши, чинийки, захарница, кана за вода и малка каничка за мляко, изпратени от Русия 2001 г.; няколко
комплекта прибори за хранене от алпака, по 6 бр. вилици, лъжици и ножове; няколко
комплекта стъклени чаши за различни напитки – по шест комплекта за ракия, вино
и бира; съдове от йенско стъкло (кани – 2 бр., тави – 3 бр., и тенджери – 4 бр.), жълто-кафяв цвят,
закупени 2000 г.; нова немска електрическа скара-грил,
цвят сив металик, закупена 2002 г.; нова кафе машина „Siemens“, бял цвят, закупена 2002 г.; дребни маркови домакински уреди – ръчна мелничка за кафе, електрическа мелничка
за кафе, бял и кафяв цвят, закупена 2002 г.; електрическа парна ютия „Siemens“, бял и зелен цвят, метал и пластмаса, закупена 2002 г., и за
осъждане на ответниците да й предадат владението
върху същите. ОСЪЖДА М.Р.М. да заплати на адвокат Р. Й.В., ЕГН **********, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА сума в размер на 2 164.78 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на двамата ответници. Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.