№ 1466
гр. София, 03.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501264 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството пред въззивния съд е било образувано по жалба на адв.И.Б. в
качеството й на особен представител на ответника срещу решение на СРС, с което е уважен
предявения от „Топлофикация София“ЕАД иск.
В жалбата е направено искане за определяне на възнаграждение за предоставеното по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК процесуално представителство, което следва да бъде заплатено от
ищеца.
С разпореждане №5409/01.11.2021г., съдът е указал на ищеца „Топлофикация
София“ЕАД да внесе депозит за особения представител на насрещната страна в размер на
200лв.
Постъпила е молба 07.12.2021г. от адв.И.Б. с искане за коригиране на
възнаграждението й, което следва да бъде съобразено с минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които са посочени в Наредба №1 за МРАВ.Съдът се е
произнесъл с разпореждане от 10.12.2021г., с което е увеличил възнаграждението на
особения представител с още 46.65лв.
Срещу разпореждането е подадена жалба, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Привежда се подробна аргументация за неговата неправилност, тъй като не са
налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.47, ал.6,
изр.2 от ГПК.
Съдът като съобрази предмета на спора и направените в жалбата оплаквания намира
за установено следното от фактическа и правно страна :
Постановеното разпореждане/определение/ е съдебно постановление, което подлежи
на последващ съдебен контрол при съответно приложение на разпоредбата на чл.248 от
1
ГПК.Въззивният съд не е указал възможността на молителя да го обжалва, поради което
следва да се приеме, че подадената жалба е в срок и допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.
Установява се по делото, че жалбоподателят адв.И.Б. е била назначена за особен
представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, в която хипотеза следващото й се
адвокатско възнаграждение следва да бъде заплатено от ищеца.Неговият размер се определя
по реда на Наредба №1 за МРАВ и е обусловен не само от цената на предявения иск, но и от
преценката на съда, пред когото се развива исковото производство.Същата се основава на
конкретната правна и фактическа сложност на делото.Преценката на сложността на делото
се извършва от всеки един съд самостоятелно.Липсват разпоредби, които задължават
въззивния или касационния съд да определят възнаграждение в размер, който да е
идентичен с този определен от първоинстанционния.
От съдържанието на въззивната жалба се установява, че по делото остава спорен
въпроса дали ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия – обвързани ли
са страните от валидно облигационно отношение. Оплаквания, които са свързани с размера
на вземането няма.Няма и искания за извършване на допълнителни съдопроизводствени
действия.Делото пред въззивния съд не се характеризира с голяма фактическа и правна
сложност, поради което са налице предпоставките за определяне на възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на ½ от това, което е предвидено в Наредба
№1 за МРАВ.
Налице е съвпадане на изводите на въззивния съд и настоящата инстанция, поради
което обжалваното разпореждане/определение/ следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7282/10.12.2021г., постановено по в.гр.д.№10443/2021г.
на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2