Решение по дело №387/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 437
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 13 май 2019 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20191100600387
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 13.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

     Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ

             КРИНСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Албена Тараланска, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 387 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 05.07.2017 г., постановена от СРС, НО, 21-ви състав по НОХД № 4916/2015 г., съдът е признал подсъдимия И.И.И. за ВИНОВЕН в това, че на 17.07.2014 г. в гр. София, във Военно окръжна прокуратура - София, находяща се на ул. „*******, пред надлежен орган на властта - прокурор, набедил (подал писмена жалба) А.К.А.и Т.С.Т.- полицаи при РУ-Велико Търново, че са извършили престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на 05.06.2014г. в гр. Дебелец, община Велико Търново, като знаел, че са невинни - престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, поради което на основание член 303 от НПК във връзка с член 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, което на основание член 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим и „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез разлепване на присъдата в общината по местоживеене ***. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на СРС, направените по делото разноски в размер на 900,00 /деветстотин/ лева, както и 5,00 лева за изпълнителен лист.

 

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от подсъдимия И. чрез адв. Е.И. от САК – служебен защитник. В жалбата се сочи, че присъдата на първата инстанция е постановена при нарушение на материалния закон, процесуалните правила, а наказанието е явно несправедливо и незаконосъобразно. В заключение се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за определяне на по-леко наказание.

 

Съдът е допуснал въззивно съдебно следствие чрез назначаване на Съдебномедицинска експертиза по писмени данни.

 

В съдебното заседание адв. И. поддържа жалбата и не прави отводи на съдебния състав, като представя Експертно решение за състоянието на подсъдимия и моли съда да допусне Съдебномедицинска експертиза, което искане настоящият състав е намерил за основателно.

 

Подсъдимият поддържа жалбата си, не прави отводи.

 

Прокурорът оспорва жалбата и не сочи нови доказателства.

 

В хода по същество адв. И. сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Същият прави разбор на доказателствата, като сочи, че нито един от свидетелите не сочи, че подсъдимият е паднал, като от момента на задържането е бил под властта на полицията, където са установени и съответните травматични увреждания. Защитата сочи, че жалбата, подадена от подсъдимия няма характер на набедяване, а е просто начин същия да упражни правата си и да потърси помощ, като сочи и че обвиненията в жалбата не били конкретни. В заключение се иска оправдаване на подсъдимия или връщане на делото на друг състав за повторното му разглеждане.

 

Прокурорът моли първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила. Сочи, че от свидетелските показания, дори на най-близките на подсъдимия хора, не се установява полицейските служители да са нанесли побой над него. Сочи също така, че жалбата на подсъдимия визира конкретно полицейските служители, извършили ареста, поради  което и деянието е съставомерно.

 

В реплика адв. И. сочи, че според него полицейските служители са упражнили физическа сила повече от необходимото.

 

Подсъдимият лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат. Сочи, че работи като шофьор и е написал жалбата, защото бил заведен в болницата на затвора, а той не желаел да ходи. Сочи, че единият полицай нямал вина, а другият го ударил в корема, а отзад го ритналГ., който му е счупил и ребрата.

 

В последната си дума подсъдимия моли да бъде отменена осъдителната присъда.

 

Съдът, като обсъди доводите жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира следното :

 

От фактическа страна :

 

Подсъдимият И.И.И. е роден на *** г. в гр. Шумен, българин, български гражданин, женен, основно образование, осъждан, безработен, с адрес: гр. Дебелец, ул. „********, ЕГН **********.

 

На 05.06.2014г. полицейските служители от РУ – Велико Търново – А.К.А.и Т.С.Т.били изпратени по сигнал за семеен скандал на адрес гр. Дебелец, община Велико Търново, ул. *******.  На посочения адрес живеел подсъдимият И.И. заедно с дъщеря си П.И.И. и съпругата си М.А.И.. И. и семейството му обитавали втория етаж на къщата, която била с двор и циментови стъпала, водещи към втория етаж.

 

 При пристигането си на адреса св. М. И. обяснила на двамата полицейски служители А. и Т., че семейният скандал между нея и подсъдимия И. е прераснал в закана за физическо насилие спрямо нея от страна на подсъдимия И.. Полицейските служители съставили на И. протокол за предупреждение по реда на ЗМВР и тръгнали да напускат адреса. В този момент, съпругата на И. извикала отново полицаите като им казала, че на горния етаж на къщата подсъдимият И. и приятеля на дъщеря имГ. В. са се скарали. Междувременно В. бил излязъл в двора на къщата, където се намирали още св.П. И., М. И.. При И. останал св.П.Т., който се опитвал да го успокои.

 

Полицейските служители А. и Т. се върнали в двора на къщата и видели, подсъдимият И. да слиза по стълбата и да държи в ръката си кухненски нож като започнал да се заканва на всички присъстващи в двора, включително на полицейските служители, че ще ги убие и изколи. Св. А. и Т. му разпоредили да остави ножа, но И. не се подчинил. Тъй като И. бил под въздействие на голямо количество алкохол залитнал и паднал странично като се ударил в каменните стълби, водещи към втория етаж на къщата. При падането И. изпуснал ножа. Полицейските служители му поставили белезници на И. без употреба на физическа сила, тъй като подсъдимият не оказвал съпротива. Подсъдимият И. ***, където се оплакал от болки в сърцето бил откаран в ЦСМП, където му била направена електрокардиография (ЕКГ) и образно изследване, след което бил конвоиран в град Горна Оряховица. На 11.06.2014 година и на 12.06.2014 година бил откаран в болницата в град Велико Търново с оплакване за болки в ребрата и дясната лицева половина в областта на челюстта, били проведени отново образни изследвания. Подсъдимият бил хоспитализиран в специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода на 13.06.2014 година и бил изписан на 09.07.2014 година.

 

По делото са изготвени СМЕ по писмени данни, като вещото лице констатирало счупване на 8-мо и девето ребро вляво. По отношение счупването на долна челюст (мандибула) вещото лице е категорично, че се касае за стара травма. При рентгеново изследване от 24.07.2014 година е установено изкълчване на лявата ключично-лопатъчна става, за което също се установява, че е стара травма. Открита е и слабинна херния, която е получена не по-късно от 05 май 2014 година тоест месец преди задържането на И..

 

На 17.07.2014г. подсъдимият И. подал жалба с входящ номер 1481/17.07.2014 година до ВОП, в която посочил, че при задържането му от 05.06.2014 година в дома му полицаите упражнили насилие, нанасяйки му удари с юмруци и ритници удари в ребрата и корема, вследствие на което имал счупени ребра и долна челюст. Първоначално преписката била образувана по описа на ВОП, но с постановление на прокурор Брезашка от 21.07.2014 година била изпратена по компетентност на СРП, а впоследствие на РП-Велико Търново. В хода на извършената проверка по жалбата на И. св.Д.С.снел обяснения от всички лица, посочени в жалбата и се запознал с наличната медицинска документация. Самият И. заявил пред свидетеля С., че побоят му е нанесен не от полицейските служители Т. и А., а от приятеля на дъщеря му. Била образувана пр.пр. 2522/2014 година по описа на РП-Велико Търново, по която било издадено постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 05.11.2014 година.

 

По доказателствата :

 

Посочената фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :

 

Гласни : показанията на свидетелите Т.С.Т., Д.Й.С., Св. А.К.А., св. П.П.Т., св.Г. К.В., св. П.И.И., св. М.А.И. и обясненията на подсъдимия И..

 

Писмени : заключението на СМЕ на вещото лице В. (л.54-65 от делото), СМЕ и допълнение към нея (л.268-299 от делото), заключението на вещите лица по СМЕ по писмени данни, допусната от СГС, жалба на И.И. до ВОП, постановление за отказ да се образуване на ДП (л.4-7 от ДП), постановление на прокурор Брезашка от ВОП (л.30 от ДП).

 

Първоинстанционният съд е извършил изключително подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е анализирал същите както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и е извел правилни фактически изводи. Настоящият състав споделя изводите от извършения анализ, поради което не счита за нужно да преповтаря вече извършения от първата инстанция анализ.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата полицейски служители Т.С.Т.и А.К.А.относно обстоятелствата, които са установили при пристигането си на адреса, поведението на подсъдимия и останалите лица и най-вече относно факта, че не са употребявали физическа сила при задържането на подсъдимия, нито са му нанасяли побой.

 

Казаното от тези двама свидетели намира опора и в показанията на свидетелитеГ. К.В., П.И.И. и М.А.И., които потвърждават, че не са виждали полицаите да удрят подсъдимия И..

 

Съдът не дава вяра на казаното от св. П.П.Т., които са изолирани и са в противоречие с целия събран доказателствен материал. Посоченият свидетел поддържа казаното от подсъдимия, но в неговите показания се наблюдават много неточности – твърдения за произведени изстрели, побой, това, че същият бил принуден да вземе кухненски нож и да побегне по стълбите – всичко това дава основание на този състав да не кредитира неговите показания.

 

Съдът анализира и казаното от подсъдимия в неговите обяснения, като прецени същите в тяхното качество едновременно на средство за защита и доказателствено средство. В тази връзка съдът кредитира казаното от него, че е получил удар в гърба от св. В. при което почувствал силна болка в ребрата, доколкото това се потвърждава и от приятелката на св. В. и дъщеря на подсъдимия – св. П. И.. В останалата си част обясненията на подсъдимия се явяват изолирани и са опит за изграждане на защитна версия.

 

Съдът намира за неоснователни твърденията на защитата, че от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е падал по стълбите. За такова падане свидетелстватГ. В. и на двамата полицейски служители А. и Т., че подсъдимият е паднал по стълбите под въздействието на алкохол. Показания в тази насока дава и П. И.. В тази насока са и заключенията на вещите лица, доколкото същите дават заключение, че счупването на ребрата и останалите констатирани наранявания могат да се дължат и на падане по стълбите.

 

Съдът намира, че заключението на назначената и приета от СГС Съдебномедицинска експертиза не допринася за изясняване на предмета на доказване, доколкото поради изминалия период от време същите не могат да установят травматичните увреждания и техния механизъм към датата 05.06.2014г., като съдът кредитира заключението им в частта в която казват, че към настоящия момент не могат да се установят следи от твърдяните наранявания. В тази връзка съдът се доверява на заключението на приетите от СРС експертизи, които установяват, че по отношение на ключицата и челюстта се касае за стари травми, като единствено счупването на ребрата може категорично да бъде датирано към 05.06.2014г. В същото време и самият подсъдим признава, че тази травма няма връзка с действията на полицейските служители.

 

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства в това число и жалбата, подадена от подсъдимия срещу полицейските служители. Анализа на текста на жалбата води настоящия състав до извод, че доводите на защитата, че в нея не се съдържат твърдения срещу конкретни лица са неоснователни. Видно е, че подсъдимия посочва, че телесните повреди са му причинени от двамата полицейски служители, отзовали се по сигнала и дошли на адреса. Той категорично посочва на стр. 1 от жалбата си, че единият полицай го е ударил в ченето, че са започнали да го бият с ритници и юмруци в ребрата, с колене в корема, като на втора страница описва получените от него наранявания в това число счупени ребра, челюст и ключица. Посочените твърдения са конкретни и са насочени към лица, които макар и да не са посочени поименно могат да бъдат установени именно като свидетелите А. и Т..

 

Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота.Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието, авторството на същото, механизма на извършването му и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

 

Настоящият състав счита, че основните фактически констатации  на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки  при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

 

От правна страна :

 

Въз основа на посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до правни изводи, които съвпадат напълно с приетото от СРС, а именно, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК.

 

От обективна страна

 

По делото беше установено, че подсъдимият на 17.07.2014 г. в гр. София, във Военно окръжна прокуратура - София, находяща се на ул. „*******, пред надлежен орган на властта - прокурор, набедил (подал писмена жалба) А.К.А.и Т.С.Т.- полицаи при РУ-Велико Търново, че са извършили престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на 05.06.2014г. в гр. Дебелец, община Велико Търново, като знаел, че са невинни.

 

Престъплението е извършено чрез действие – подаване на жалба до надлежен орган на властта с което полицейските служители са уличени в извършването на престъпление.

 

Военноокръжна прокуратура в град София е именно такъв орган, тъй като разполага с компетентност да се сезира във връзка с извършено престъпление от полицейските служители и да изпрати по компетентност на съответната районна прокуратура материалите с оглед ангажиране на наказателната отговорност на А. и Т. в рамките на наказателно производство.

 

По делото се установи също така, че описаното в жалбата не отговаря на истината, доколкото от събраните по делото доказателства категорично се установи, че констатираните наранявания на подсъдимия И. не са в причинно-следствена връзка с действията на някой от посочените полицейски служители А. и Т..

 

От субективна страна :

 

Подсъдимият И. е осъществил инкриминираното деяние при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им. Същият е съзнавал, че с подадената от него жалба до Военно окръжна прокуратура, същият излага твърдения за извършени от полицейските служители А. и Т. престъпления, като е знаел, че тези твърдения са неверни, като е съзнавал и че с подадената жалба може да бъде ангажирана тяхната наказателна отговорност, но въпреки това е извършил деянието.

 

По вида и размера на наказанието :

 

Съдът извърши самостоятелна преценка на присъдата в частта за наложеното на подсъдимия наказание, като намери основание за нейното изменение в тази й част. Софийски градски съд констатира, че деянието е извършено на 17.07.2014г., като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което и съдът преценява изтеклия период от време от почти 5 години като неоправдано дълъг и прецени това обстоятелство като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което и намери основание за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на това и като взе предвид, че в разпоредбата на чл. 286 от НК е предвидено наказание от ЕДНА до ШЕСТ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, намери, че наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде определено под най-ниския предел, а именно на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание член 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, като настоящия състав преценява, че за поправянето на осъдения, на същия следва да бъде наложено и „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез разлепване на присъдата в общината по местоживеене ***, така, както е посочил СРС.

 

По разноските

С оглед изхода на делото СРС правилно е възложил направените разноски в тежест на подсъдимия.

Предвид изложеното Софийски градски съд счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, поради което

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда от 05.07.2017 г., постановена от СРС, НО, 21-ви състав по НОХД № 4916/2015 г., като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ЕДНА ГОДИНА на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание член 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

 

Потвърждава присъдата в останалата й част.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.