№ 107
гр. Свиленград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-134/НП
от 26.04.2022 година на Зам.Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас при Агенция „Митници”, с което на ПЛ. ИВ. АТ. с ЕГН **********
от гр.Гр.Х., общ.Х, обл.Х за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3200,00
лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –общо 10 броя лекарствени
продукти „Genotropin Goquick ”- 12 mg/ml .
В 14 дневният срок жалбоподателят ПЛ. ИВ. АТ. моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като твърди ,че при констатиране на нарушението и
съставянето на АУАН и НП били допуснати съществени процесуални
нарушения,които водели до незаконосъобразност на същите. Отделно от това
счита,че НП не съдържало законоустановените реквизити и било издадено
извън посочените в ЗАНН срокове. Оспорва описаното в НП
адм.нарушение,като счита че нарушението не било описано правилно,а
наложеното наказание било незаконосъобразно .
По изложените доводи обжалва НП,като моли съда да го отмени изцяло
като незаконосъобразно.
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят ПЛ. ИВ. АТ. не се
явява .За него се явява адв.Караджонова,която поддържа жалбата,по
изложените в нея доводи.
1
В съдебната фаза ангажира писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници”, редовно призовани, изпращат процесуален представител , който
счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно, като от Съда се иска
същото да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 17.12.2021 година около 20,00часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „входяши леки автомобили и
автобуси ”, пристигнал лек автомобил, марка Фолксваген Пасат с
регистрационен № .... на път от Р.Турция за Р.България, управляван от
жалбоподателя,който пътувал сам.
Преди започване на митническата проверка на автомобила и багажа,
жалбоподателят бил устно поканен от митническия служител – свидетеля Ж.
Г. КР. в присъствието на св.К. В. АРН. да декларира носените от него стоки,
валутни ценности и лични вещи,но жалбоподателят не декларирал нищо.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническите служители – свидетелят Ж. Г. КР. и в присъствието
на колегата си св. К. В. АРН. извършили митническа проверка на превозното
средство и багажа на жалбоподателя,при която открили в личния багаж на
жалбоподателя -укрити и недекларирани 10 броя лекарствени продукти
„Genotropin Goquick ”- 12 mg/ml.
За извършеният физически преглед на лекият автомобил и багажа на
водача бил съставен протокол за извършена митническа проверка
№3325/17.12.2021г. от св. Ж. Г. КР. ,в който били описани откритите вещи и
начина им на укриване и в който било отразено,че вещите предмет на
административното нарушение са собственост на жалбоподателя,който
протокол бил подписан , от митническият служител посочен по-горе,като
жалбоподателя подписал протокола без да изложи възражение по него.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което сочи, че били купени за лична употреба от
Турция,като на българската граница искал да ги декларира,но митничаря ги
взел.
Укритите и недекларирани стоки били задържани от св. Ж. Г. КР. с
разписка №0211811 от 17.12.2021г.от жалбоподателя, като с разписка
2
№0211812 от същата дата от жалбоподателя била задържана сумата в размер
на 390лева за обезпечаване на глобата по образуваното адм.нак.производство.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване
на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на
същото и неговия предмет, свидетелят Ж. Г. КР. пристъпил към съставянето
на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на свидетеля – К. В. АРН., след приключване
на проверката и на същата дата- 17.12.2021г.
В съставения АУАН № 2614/17.12.2021г, актосъставителят Ж. Г. КР. ,
изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната
му форма/превозил стоки през границата на страната без знанието и
разрешението на митническите органи/,като правно квалифицирал
нарушението като такова по чл.233,ал.1 от ЗМ, и др. обективни признаци,
както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите
изискуеми реквизити.
Съдържимо се в същия е и надлежно описание на предмета на
конкретното нарушение - по вид и количество, индивидуализиран като–10
броя лекарствени продукти „Genotropin Goquick ”- 12 mg/ml.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който
с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт.
В самият АУАН жалбоподателя е написал собственоръчно възражение
в което сочи,че е поискал да декларира носените от него лекарствени
продукти,но митничарят му казал,че не може да направи нищо,оставил нещо
вътре ,а жалбоподателят му казал ,че няма пари и тогава служителят му казал
„сега ще видиш мухльо“.
В тридневния срок /срокът действащ към онзи момент за подаване на
възражение срещу съставен АУАН/не е подадено писмено възражение от
страна на жалбоподателя срещу така съставения акт .
По АНПр е постъпила молба от адв.Караджонова с приложено към
молбата пълномощно от страна на жабоподателя,в която моли АНО да върне
задържаните лекарствени продукти,с довод,че същите били за лечение на
лицето,за което е приложила бележки с които се цели удостоверяване наза
закупуването им и рецепта изписана от лекар.
По така отправената молба е отговорено,че АНО ще се произнесе по
веществените доказателства при издаване на НП.
По АНПр е изготвена и докладна от актосъставителя,в която същият
оспорва изложеното от жалбоподателя,че бил декларирал лекарствените
продукти преди откриването им.
Със становище от 28.03.2022г.,комисия в състав от 3души съставена въз
3
основа на Заповед№ ЗТД 1000-567/23.08.2021г. на Директора на ТД Митница
Бургас изменена със Заповед №ЗТД-1000-691/25.10.2021г. на Директора на
ТД Митница Бургас е определена митническата стойност на предмета на
нарушението на основание чл.74 ,параграф 3 от Регламент №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета въз основа на наличните данни на
митническата територия на съюза, в общ размер за лекарствени продукти
„Genotropin Goquick ”- 12 mg/ml -320,78лева за 1 брой или общо за 10броя в
размер на 3200,00лева.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ №BG2022/1000-134/НП от 26.04.2022 година на
Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция
„Митници”, с което на ПЛ. ИВ. АТ. с ЕГН ********** от гр.Гр.Х., общ.Х,
обл.Х за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 3200,00 лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с
чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА” –общо 10 броя лекарствени продукти „Genotropin Goquick ”-
12 mg/ml .
Обжалваното НП е редовно връчено на адреса на жалбоподателя на член
от домакинството му на 03.05.2022 година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с
отбелязване и на качеството на получателя му. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 1091/32 –
246841 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
материалната компетентност на АНО по отношение на Директора на ТД
Пловдив при Агенция „Митници”. С цитирана Заповед, наказващият орган по
закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да
издават НП по реда на ЗМ на Директора на ТД при Агенция „Митници”.
По делото е представен надлежен превод на представените по АНПр
фискални бонове и фактура,от които се установява,че на 17.12.2021г. в
10.48часа от аптека Рейхан в гр.Едирне,Р.Турция са закупени 7броя
генотропит 12мг. готов за употреба инжектор с единична цена 742,81 турски
лири и с обща цена след прилагане на отстъпката 4 900турски лири/видно от
издадената фактура,като съответно към фактурата са приложени 4броя
фискални бележки на обща стойност 4900турски лири,респективно
удостоверяващи отчитане на сделката по издадената фактура.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
4
разпитаните в съдебно заседание, свидетели – св. Ж. Г. КР. и св. К. В. АРН..
Писмените доказателствени източници приложени по АНПр, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява свидетелите св. Ж. Г. КР. и св. К. В. АРН. да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят
АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че свидетелят по Акта – К. В. АРН. , е и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице,
както и актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се
има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не
могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик
Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на тримата
посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства
са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт на недеклариране на стоки, при преминаване през
държавната граница. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Доказателствената сила на представената по делото Фактура,ведно с
приложени към нея четири фискални бона не се опроверга от събраните по
делото доказателства,доколкото от фактурата се установява,че на 17.12.2021г.
от аптека в гр.Едирне,Р.Турция около 11часа са закупени 7броя Генотропин
12мг. на обща стойност 4900турски лири и въпреки,че същите бяха оспорени
5
от страна на процесуалният представител на АНО,с довод,че броят на
лекарствените продукти не съвпадал с откритите през процесния ден,както и
че в документа не фигурирало името на купувача и от посочената цена ,не
ставало ясно в каква валута са заплатени лекарствените продукти,съдът
намира тези възражения за неоснователни,по следните съображения:
Действително броят на фактурираните в процесната аптека лекарствени
продукти не съвпада в откритите по време на проверката,но следва да се има
в предвид,че не е необходимо всички бройки Генотропин да се били
закупени от една и съща аптека. Житейски логично е ,определени артикули да
се изчерпят в търговската мрежа и при търсенето им ,лицата купувачи да
закупят продукти от различни обекти,до попълване на необходимата им
бройка. Отделно от това ирилевантно е обстоятелството,че изрично във
приобщената по делото фактура цената на лекарствени продукт ,не е посочена
валутата й,тъй като се касае за аптека ,находяща се в
гр.Едирне,Р.Турция,поради което най логичното съждение е,че стойността на
фактурата е в турски лири,доколкото се касае за покупко –продажба
осъществена на територията на Р.Турция и в обект,ползван от нейните
граждани. Що се отнася до третото възражение,относно липсата на посочен
купувач в процесната фактура,то действително имената на жалбоподателя
или на друго лице не са отразени в нея,но не може да се пренебрегне
обстоятелството,че езиковата бариера е налице,доколкото купувача е
български гражданин ,а продавача е турски,което води до невъзможност
продавача правилно да оформи фактурата в частта на купувача,а отделно от
това не може да се пренебрегне обстоятелството,че самата фактура е издадена
на същата дата и то около 11часа,а проверката на ГП е осъществена в
20,00часа,респективно косвено може да се приеме,че жалбоподателя
действително е закупил процесния генотропит за себе си в предвид
приобщената по делото рецепта изписана му от лекар. Именно по тези
съображения съдът намира,че оспорването не е проведено успешно и съдът
може да се ползва от тях,още повече ,че самата фактура е с издадени касови
бонове на стойност съвпадаща със стойността на фактурата.
Съдебният състав частично не кредитира Становището на митническите
органи, касаещо стойността на процесните стоки относно 7те броя
лекарстевни продукти,доколкото за същите бяха ангажирани доказателства за
действителната им стойност, тъй като за тях/за 7те броя/ не е изготвено на
базата на наличните по делото доказателства, а именно предоставената в
съдебно заседание Фактура. Наличната по делото Фактура ,която съдът
кредитира по делото, поради което Съдът е длъжен да се съобрази с данните,
съдържащи се в нея.
Въз основа на последната, се установяват вида и количеството на част от
стоките предмет на нарушението и митническата стойност на процесните
вещи на основание чл.70 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета въз основа на базата на пазарната цена на стоките, респ. на
договорната стойност, съобразно представената фактура по делото. Същата е
6
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
При невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 70, т. е при
невъзможност да се приложи метод за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, то следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на
чл. 74 от горепосочения Регламент, но доколкото по делото/още в АНПр е
приложена фактура за часто от процесните стоки предмет на митническото
нарушение/ ,то в настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.70 от
Регламента, т.е. на базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната
стойност, съобразно представената фактура, тъй като в конкретния случай са
налице документи, които удостоверяват цената –покупната или договорена
стойност на процесните стоки. Същите са и годни, като доказателствени
средства, като тяхната истинност и съдържание не са оспорени успешно от
страните по горепосочените доводи.
Съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ ,респ.внос с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. При определяне по този
ред на митническата стойност следва да бъдат съобразени и разпоредбите на
чл.71-73 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Като приложението на другите
допустими хипотези за определяне на митническа стойност е изключение,
обусловено от отрицателното условие да не може да се определи същата по
основния способ.
В този случай няма основание да не се съобрази тази цена, като
договорна стойност, с цел прилагане приоритетния способ за изчисляването
. Отделно от това в отклонение от доказателствената си тежест
административно наказващият орган пред въззивната инстанция не е
опровергал със съответните доказателствени средства съдържанието на
представената по делото фактура, предвид факта, че откритата стока
фигурира като артикули, брой и единична цена в представената фактура.
От същата се установява,че за 7броя Генотропин 12мг. общата стойност
на покупката е в размер на 4900турски лири,като от извършената служебна
справка в сайта на БНБ към датата на извършване на нарушението 1 т.лира е
0,1023лева.
В останалата част,що се отнася до останалите броя Генотропит-3на
брой,съдът кредитира Становището на митническите органи,доколкото от
страна на жалбоподателя не се ангажираха доказателства за реално платената
от него цена.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
7
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните
(с изключение на фактурата,ведно с касовите към нея бележки, чиято
доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото доказателства
по изложените по горе доводи, т.е. направеното оспорване от страна на АНО
не бе проведено успешно). Същите Съдът цени за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за частично
основателна, за което се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът след
служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не
констатира недостатъци, както и допуснати процесуални нарушения във
фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия
орган.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница
стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с
линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
8
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на
Република България.
От показания на разпитаните по делото свидетели – св.Ж. Г. КР. и св. К.
В. АРН. (митнически служители, осъществили митнически контрол и
последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва ,а и
страните не спорят по делото, от обективна страна, че на 17.12.2021 година
около 20.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област
Хасково, на трасе „Входящи товарни автомобили” на път от Република
Турция за Р.България жалбоподателят е превозвал, т.е. фактически е превозил
през държавната граница стоки, а именно процесните - ампули „Genotropin
Goquick”- 12 mg/ml -10броя.
Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която
т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на
понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и
недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или
хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според
българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт,
произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в
зависимост от техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети –
хормон на растежа „GENОTROPIN” 12mg-10броя опаковки , както вече бе
посочено. Същите, установи се, жалбоподателя не е обявил и декларирал в
момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито
писмено. Точно обратното, стоките са били открити в личният багаж/в
раницата му и в останалия багаж/ на жалбоподателят, като реалното им
наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на
контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка.
А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на
изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези
стоки на митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на св.Ж. Г. КР. и св. К. В. АРН.), субсумира и
липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи,
последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните
по делото свидетели – сЖ. Г. КР. и К. В. АРН., са формирали
непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и намирането
им, както и тяхното количество. Иначе казано, въз основа на тези гласни
доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
9
доказан е фактът на реалното наличие на процесните хормон на растежа
„GENОTROPIN” 12mg-10броя опаковки в държане и фактическата власт на
жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е
реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението
на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от
жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия
състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда)
и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в
превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид
конкретно – хормон на растежа „GENОTROPIN” 12mg-10броя опаковки , без
знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на
последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата
територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка след реалното влизане в страната и
преминаването на граничен контрол.
А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи
на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на
фактическото пресичане на стоките там/на нея, деянието се счита за
довършено. Направените правни изводи държавната граница и на
митническата територия, с навлизането на която и наличието на се налагат
предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на
митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на
стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо
пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от
множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването
на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на
цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена
под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като
са допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно
създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие
се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за
дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по
установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
10
митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
и количество.
За пълнота на съдебният акт ,не се установи възражението направено от
страна на жалбоподателя,че устно преди започване на проверката ,същият е
декларирал процесната стока,тъй като не се ангажираха доказателства от
негова страна в тази насока.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно
установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за
свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни
сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство;
домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на
ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от
едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно
във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански производители от
Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти
за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с
тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен характер, научни
инструменти и апарати; и др.
11
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща
стойност на стоките е до 45 евро. В идентичен смисъл е и националното
законодателство - чл. 58, ал. 4 от ЗДДС сочи, че вносът на стоки, внасяни в
личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от
данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и
въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона и
съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните прагове по чл. 58,
ал. 4 от ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат
количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за
сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се
оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват,
че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите
или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Процесните стоки не могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
От характера на вещите и техния брой, настоящият Съдебен състав прави
извод, че предметите, открити при проверката на превозното средство,
управлявано от жалбоподателя са предназначени за търговски цели и затова
следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата
администрация при пристигането на МП. Именно с оглед определения от
закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на
формалностите по уведомяване на митническите органи относно
преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение,
разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било
приканено от митническите служители да декларира намиращите се във
фактическата му власт и пренасяни стоки. Категоричен и закономерно
обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за
неговото авторство - в лицето на жалбоподателя. Последният е лицето,
подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че стоките
са открити в личният му багаж в управлявания от него автомобил, липсва
каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към
12
момента на пресичането на границата и влизането му в Република България.
Изпълнителното деяние на пренасяне, като една от съставомерните
форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото
въвеждане на стоките - в случая хормон на растежа „GENОTROPIN” 12mg-
10броя опаковки , на митническата територия на страната от влизащото в нея
лице, което ги държи, а по този начин и ги пренася,респ.превозва като
последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо
притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по
делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за
тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено
разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както
вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе
предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това
нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав
намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото,
квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното
деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП,
и той е правилен и следва да бъде споделен
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – хормон на растежа „GENОTROPIN” 12mg-10броя опаковки .
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на общественоопасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си,
жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и
волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно, с оглед публичното им
оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика,
включително български, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената
инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
13
на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество контрабандирани стоки, както и видът им,
деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно като
релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, обективирана
с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл.
233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа
контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните
стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетено е конкретното количество на
контрабандно пренесените стоки – не дотам значително, което обстоятелство
безспорно е може да се приеме за отегчаващо и предопределя по-висока
тежест на деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, се установиха
факта, че не е направил опит да осуети или възпрепятства проверката и
липсата на данни в кориците на делото за други нарушения. Не се констатира
14
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното, е било индивидуализирано наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от
100% от стойността на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка
относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното
отношение на наложеното административно наказание.
Но с оглед частично кредитирането на Становището на митническите
органи, касаещо стойността на 3броя от процесните стоки,а в останалата част
некредитирането му- размерът на административното наказание следва да
бъде определен в размер на е 1461.27 лв., а не 3200.00 лв., тъй като
стойността на 7те броя генотропин следва да се определи по реда на чл. 70 –
73 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. Т.е. в
случая следва да се вземе предвид договорената и действително платената
цена на стоката, за която има данни по делото и по-конкретно Фактура, чието
съдържание Съдът намира, че не се опроверга от доказателствата,
представени от АНО,която съгласно доказателствата по делото за 7броя
Генотропин жалбоподателя е заплатил общо 4900 т.лири,която сума към
датата на извършване на нарушението/17.12.2021г./ е в общ размер на
501,27лева/4900х0,1023/, а що се отнася до останалите 3броя лекарствени
продукти,доколкото не се ангажираха доказателства от страна на
жалбоподателя за реално заплатената от него стойност,следва да се кредитира
единично определената от комисията цена/по изложените по горе в мотивите
на съда доводи/,а именно 1брой за 320лева или за 3броя х320лева или общо
960лева или общо за цялото количество лекарствени продукти- 1461,27лева/
501,27лева+960лева/.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 1461.27
лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението – пункт І І. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки се на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
15
Относно разноските по делото
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя липсва заявена пред съда претенция до приключване на
устните състезания,поради което съдът не дължи произнасяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК,
когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата,
подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО
действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК.
Т.е. частично основателно е искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсултите по това дело се състоеше в
явяване в две съдебни заседания и представяне на писмени доказателства,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо. Но предвид факта, че НП следва да бъде изменено в частта му,
касаеща размера на наложената Глоба, съответно следва да бъде редуциран и
размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение до 65 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва посочената сума да се присъди именно в полза на
Агенция „Митници”.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.7,т.2 вр с ал.2,т.4 вр с
ал.1 от ЗАНН и на основание чл.63,ал.9 вр с ал.2,т.5 вр с ал.1 от ЗАНН ,
съдът
РЕШИ:
16
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-134/НП
от 26.04.2022 година на Зам.Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас при Агенция „Митници”,в частта с което на ПЛ. ИВ. АТ. с ЕГН
********** от гр.Гр.Х., общ.Х, обл.Х за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ) е наложено на основание чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3200,00
лв.,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „ГЛОБА” от
3200,00лв. на 1461.27 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-
134/НП от 26.04.2022 година на Зам.Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас при Агенция „Митници”, в частта с което на ПЛ. ИВ. АТ. с
ЕГН ********** от гр.Гр.Х., общ.Х, обл.Х на основание чл.233,ал.6 вр с
чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА” –общо 10 броя лекарствени продукти „Genotropin Goquick ”-
12 mg/ml .
ОСЪЖДА жалбоподателя ПЛ. ИВ. АТ. с ЕГН ********** от гр.Гр.Х.,
общ.Х, обл.Х ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция „Митници” с адрес: град
София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 65 лв., представляваща
част от направените разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД
№ 287/2022 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17