Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 27.08.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
13.08. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 121 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Топлофикация София” ЕАД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, представлявано от Сашо Петров Чакалски - изпълнителен директор, чрез И.М. – юрисконсулт срещу И.А.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че с оглед депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 1947/2018г. по описа на РС – Дупница претендира от ответниците солидарно сумата от 2 697, 46 лева, от които 2 328, 43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период м.05.2014г. до м.04.2017г., който период включва дължима сума за действително потребена топлинна енергия, отразена в обща фактура с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г.; 369, 03 лева - законна лихва за забава от 16.09.2015г. до 11.07.2018г.; претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката (ЗЕ) в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в сграда етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал. 2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал. 3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните и доколкото клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Сочи, че ответниците са ползвали доставяна от ищеца ТЕ и към моментна на депозиране на исковата молба не са заплатили задълженията си към ищеца изчислени съобразно разпоредбите на чл. 139 и 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат посочените по – горе суми. Претендира разноски. Прави искане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице – помагач ФДР -
„Термокомплект“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, Зона Б18, бл. 10, ет. 5 — фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който отговор се излагат подробни съображения за неоснователност на исковата претенцията, вкл. предвид отменената методика за дялово разпределение. Правят възражение за погасяване на претенцията по давност на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Оспорват потреблението на ТЕ в качеството им на собственици или ползватели на имота, сочен като топлоснабден от ищеца. Оспорват претенцията за лихви.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Приети са по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148 от 16.05.2017г., том IV, нот. дело № 613/2017г. по описа на И. *** действие района на РС – София; Договор между СЕС и фирма за дялово разпределение „Термокомплект“ ООД; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици; Съобщение към фактура с № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017г.; Извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за абонатен № 7600, от което е видно какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София от 2014г. и 2016г.; Договор между „Термокомплект“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 148 от 16.05.2017г. ответниците в настоящото производство са
продали процесния топлоснабдяван имот на трето за процеса лице.
На 27.07.2018г. е ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3059810 срещу ответниците в условията на солидарна отговорност за процесните суми, по което заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горепосочените суми и срещу посочените лица по образуваното по заявлението ч.гр.д. № 1947/2018г. по описа на РС - Дупница, след изпращане на заявлението заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по подсъдност на РС – Дупница, срещу която заповед са възразили и двамата ответници.
Приети са по делото заключения на назначените съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи. От заключението на назначените съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Г.В. се установява, че задължения, останали непогасени за процесния период по данни от извлечение по Абонатен № 187600 към 14.06.2019 г. са 2703, 93 лв., в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД, изравнителните сметки изготвени от „Термокомплект“ ООД за имота на ответника за процесния период са отразени по предоставени данни от ищеца – 383, 17 лв. и с така предоставените от ищеца данни за извършени плащания от страна на длъжника не са погасявани задължения извън процесния период; дължимите суми за топлинна енергия за процесния период по предоставената справка към 11.04.2019 г. за абонатен № 187600 са 2 328, 43 лева, а размера на законната лихва върху нея – 666, 44 лева.
От заключението на назначената
съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. К.Б. се установява, че общите топломери са отчитани редовно, и че ТР
в АС са определяни правилно, няма данни за недопустими отклонения от
топлотехническия проект на системите за захранване с ТЕ в СЕС, както
технически, така и функционално; ДР на ТЕ е правено при спазен топлотехнически
проект в СЕС, топлоподаването към АС съответства на нормата и общите условия на
ищеца; неизследваните метеорологични/статистически параметри и цените на ТЕ са
правилно заложени в сметките за ДР; спрямо абонатите в СЕС няма други
неточности, освен установените в тази СТЕ; количествата на разпределената на
абоната ТЕ и ценовото й диференциране по пера/периоди са гарантирани от
лицензиран софтуер; обект на изследването за оценка на съответствието са
входните и изходните параметри, количествените, качествените и процедурните
изисквания и ограничения на нормите, както и приложимото, съгласно НТ, ДР на
ТЕ. ТЕ е разпределяна съгласно историческата справка за прилаганите методики по
Приложение 4, но при допуснати особености, посочени в заключението на вещото
лице, спрямо абоната не е спазена методиката към НТ за дяловото разпределение
на ТЕ; сметките са изготвяни своевременно, нормативно предвидените методики и
процедури са приложими, метрологичните проверки на топломера са извършени
съобразно нормите.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
Ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни (че през исковия период се е намирал в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ответниците и че е доставил топлинна енергия), както и размера на претенциите си (главница и лихви).
Ответникът следва да докаже направените в отговора на исковата молба възражения – правоунищожаващи, правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи.
Съгласно
правилото, установено в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В
§1 т .42 от ДР на ЗЕ се дава общо
определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна
енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на
абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване – чл. 153, ал. 2,
ал. 3 от ЗЕ. Това обосновава извода, че притежаването на собствен апартамент,
находящ се в топлоснабдена сграда
- етажна собственост прави потребител на топлинна енергия за битови нужди,
независимо от това дали жилището се ползва от други лица.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие
и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
Общите условия са приложими в отношенията между същите. Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между
страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество-продавач и всички потребители на топлинна енергия, в качеството им на
купувачи, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на
основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон,
който урежда договорните отношения между страните само по отношение на
договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по
отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна
енергия от същата.
При така изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че ищецът доказва, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди. По делото обаче не са ангажирани доказателства, за
това, че исковата сума претендирана за този период съответства на
припадащия се на ответника дял от стойността на дължимата
от етажните съсобственици цена, и за определянето и са спазени
изискванията на чл. 139 и сл. от ЗЕ, с оглед твърдението, че
размерът на дължимата сума е определен, като дължим при условията на дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите. Пълното доказване на
иска изискваше ищецът да докаже какви са били показанията на общия топломер и
общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на СТИ /водомер/
и средствата за дялово разпределение в имота на ответниците и в останалите
жилища от сградата в която се намира техния имот, както и, че действащите през
исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода, са такива, че обуславят
заплащането именно на претендираната сума. Друг е и въпросът, че ищецът не
доказа и какви са били одобрените за същия период цени. Поради липса на
сведения, относно посочените обстоятелства в заключенията на вещите лица по
съдебните експертизи, необоснован се явява извода на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, че отчитането в имота на ответниците е
извършвано в съответствие със законовите изисквания. Ето защо съдът не приема
заключенията на вещите лица, като доказателство за твърдените от
ищеца факти. Не са получени и изисканите от ТЛ – помагач на страната на ищеца
документи в тази насока. В този смисъл общата претенция на ищеца се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а така също и претенцията
за мораторна лихва. При горния правен извод на съда, настоящият
състав намира за ненужно да обсъжда останалите възражения на ответниците.
По разноските:
При този изход на делото, на ищеца
не се следват претендираните от него разноски, ответниците не са претендирали такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” 23Б, представлявано от Сашо Петров Чакалски - изпълнителен директор, чрез И.М. – юрисконсулт срещу И.А.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 2697, 46 лв., от които 2328, 43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г., и 369, 03 лв. - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва от 27.07.2018г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение но чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1947/2018 г. по описа на РС – Дупница, като неонователни.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач – ФДР „ Термокомплект” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. София, Зона Б18, бл. 10, ет. 5 на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: