М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 17.05.2013 Г. ПО НОХД № 1055/2011 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 20 С-В
Софийската градска прокуратура е
внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу подс. Й.Г.Й. за това, че на 10.03.2008 г.,
около 19.10 часа, в гр. С., кв. „Х.Б.“, на ул. „***“, пред № 5, е направил опит
умишлено да умъртви Г.С.С., като й нанесъл удар с брадва в областта на главата
и й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „мозъчно сътресение“, само
по себе си обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
деянието е довършено, но не е настъпила смъртта на пострадалата С., поради
оказаната й своевременна спешна висококвалифицирана медицинска помощ в МБАЛ „Ц.Й.“
- гр.С. - престъпление по чл. 1**, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Със същия обвинителен акт е
повдигнато обвинение и срещу подс. С.К.Й.
за това, че на 10.03.2008 г., около 19.10 часа, в гр. С., кв. „Х.Б.“, на ул. „***“,
пред № 5, е направил опит умишлено да умъртви И.Т.П., като му нанесъл удар с
брадва в областта на главата и му причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в контузия на мозъка, само по себе си обуславящо разстройство на здравето,
временно опасно за живота, както и разкъсно-контузна рана в челната област на
главата и импресивно счупване на челната кост под раната, които са реализирали
медикобиологичния признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“, като
деянието е довършено, но не е настъпила смъртта на пострадалия П., поради
оказаната му своевременна спешна висококвалифицирана медицинска помощ в МБАЛ „Ц.Й.“
- гр.С. - престъпление по чл. 1**, вр. чл.
18, ал. 1, пр. 2 от НК.
В съдебното производство за съвместно разглеждане е приет предявеният
от пострадалата Г.С.С. срещу подс. Й.Г.И. граждански иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД за обезщетение за причинени с престъплението неимуществени вреди в
размер на ** 000,00 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието и направените по делото разноски.
Пострадалата Г.С.С. е конституирана
като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство.
За съвместно разглеждане е приет и
предявеният от пострадалия И.Т.П. срещу подс. С.К.Й. граждански иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за причинени с престъплението неимуществени
вреди в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва
от датата на деянието и направените по делото разноски.
Пострадалият И.Т.П. е конституиран като частен обвинител и
граждански ищец в съдебното производство.
По време на съдебното следствие и
двамата подсъдими се възползват от предоставеното им от закона право да не
дават обяснения по повдигнатите им обвинения, независимо от предоставената им
от съда възможност да сторят това.
В хода на съдебните прения
прокурорът от СГП поддържа повдигнатите с обвинителния акт обвинения срещу
двамата подсъдими. Счита същите за доказани по ясен и категоричен начин. Описва
възникналия конфликт между подсъдимите и пострадалите и нанесените от страна на
подсъдимите удари с брадва. От получените травми, без оказана медицинска помощ,
е щяла да настъпи смъртта на пострадалите. Действията и думите на подсъдимите
сочели на наличие на умисъл за убийство. Оцеляването на пострадалите, според
прокурора, се дължи на благоприятно стечение на обстоятелствата. Обвинителната
теза не се разколебавала от показанията на доведените от защитата две
свидетелки, за които се твърди, че са очевидци на инцидента. Показанията им
контрастирали с всички събрани до момента доказателства, поради което
прокурорът моли съда да ги пренебрегне изцяло.
Прокурорът пледира за постановяване
на осъдителна присъда, като след анализ на смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства, предлага да им се наложат
справедливи, според него, наказания - съответно десет години лишаване от
свобода за подс. Й.Й. и седем години лишаване от свобода за подс. С.Й..
По отношение на предявените
граждански искове прокурорът изразява становище, че същите следва да се уважат
в пълния им предявен размер.
Общият повереник на гражданските
ищци и частни обвинители Г.С.С. и И.Т.П. – адв. Б., също поддържа обвиненията
срещу подсъдимите, както и предявените против тях граждански искове. Споделя
доводите на прокурора относно доказаността и правната характеристика на
извършеното. Повереникът описва хронологията на установените, според него,
събития, като посочва и доказателствата, на които основава фактическите си
твърдения. При подобна конфликтна обстановка било нормално да има известни
несъответствия в свидетелските показания. Несъмнени за повереникът обаче са
причинените наранявания, както и механизмът на тяхното получаване. И към
момента пострадалия П. се нуждаел от извършване на медицинска пластика на
главата – поставяне на метална пластина, но нямал средства, за да си позволи
подобна операция.
Повереникът анализира събраните
свидетелски показания, както и констатираните в тях противоречия. По Й.Й.
нямало видими следи от нанесен побой, каквито твърдения се съдържали в гласните
доказателства. Показанията на св. Г.И. адв. Б. намира за опровергани от
събраните писмени доказателства. Според вещите лица от СМЕ, не било изключено
нараняванията да са били причинени с брадва.
Според повереника, касае се за умишлен опит за причиняване
на смърт. Подсъдимите били действали с оръжие, годно да причини подобен
резултат, като ударите били насочени към жизнено важна област, каквато е
главата на човека. Ето защо, адв. Б. се присъединява към искането на прокурора
за постановяване на осъдителна присъда, като се солидаризира с предложения от
държавното обвинение размер на
справедливите наказания. Липсвало изразено от подсъдимите съжаление, което да
бъде ценено като смекчаващо обстоятелство. По отношение на гражданските искове,
повереникът пледира за цялостното им уважаване.
Гражданските ищци и частни обвинители Г.С.С. и И.Т.П. се
присъединяват към казаното от повереника им.
Защитникът на подс. Й.Й. – адв. Б. счита, че обвинението по чл.1** НК не е доказано по
безспорен начин.Твърди, че инцидента по съществото си е битов спор между две
фамилии, при който има пострадали. По делото не са приложени нито брадва, нито меч.Изразява становище, че
единствения свидетел- пострадалата С. твърди, че е ударена от подзащитния му,
без да уточнява как и по какъв
начин е станало. Дори и показанията на лицето, с което С. живее на семейни начала,
не сочат, че подзащитния му е ударил С.. Изцяло противоположни на показанията
на пострадалата са показанията на разпитаните свидетелки – С.Ц. и И.Ц.,очевидци
на случая, съгласно които пострадалата С.
се е ударила в собствения си автомобил ,
а подзащитния му имал рани по лицето и
кръв.Изразява становище, че в случая се касае евентуално за престъпление по
чл.129 НК- за временно разстройство на здравето. Подчертава, че СМЕ е на база
показанията на група свидетели, които са роднини на пострадалата.Пледира съдът
да оправдае подзащитния му по обвинението по чл.1** НК поради липса на
доказателства.
Защитникът на подс. С.Й. – адв. К. пледира съдът да признае подзащитния й С.Й. за
невиновен по чл.1** вр. чл.18, ал.1,
пр.2 НК като го оправдае. Счита, че деянието не е доказано както от обективна
страна, така и от субективна страна. Твърди, че от доказателствата не се
установява умисъл, т.е. не е налице субективната страна на деянието.Твърди, че
се касае само за нараняване на черепа, без да е налице нараняване на мозъка ,
което не предполагало силен интензитет на нанасяне на удара, т.е. интензитета
на удара не води до извода, че е налице опит за убийство. Пледира съдът да отхвърли предявения граждански иск
като неоснователен.
В последната си дума подсъдимият Й.Й. изразява съжаление, че
е бил в този конфликт като заявява,че не е искал да убива никого.
В последната си дума подсъдимият С.Й. поддържа казаното от защитника му, моли за
справедлива присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 20 с-в,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и при съблюдаване на разпоредбите на
чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие за безспорно установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Й.Г.Й. е роден на *** ***, българин е, български
гражданин, с постоянен адрес – град С.,
кв.Х.Б., ул.***” №**, основно образование, неженен, неосъждан, безработен,
с ЕГН **********.
Подсъдимият С.К.Й. е роден на *** ***, българин е, български
гражданин, с постоянен адрес- град С., кв.Х.Б., ул.***” №**, с основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********. Подс. С.Й.
страда от наднормено тегло/силно изразено затлъстяване/, както и от исхемични
промени на сърцето и хипертония.
На 10.03.2008 г., около и след 17.30 часа, между подс. Й.Й.,
от една страна, и св. Л.К., от друга, възникнал спор, провокиран от неиздължени
петдесет лева. Подс. Й.Й. бил подразнен
от факта, че вместо да му върне дължимите пари, семейството на св. К. купило на
малкото им дете играчка – моторче. След словесната разправия с К., подс. Й. Й.
взел моторчето и си тръгнал. К. решила да отиде и да съобщи за случилото се в
полицията, което и сторила. Подсъдимият Й.Й. от своя страна отишъл в намиращото
се наблизо кафене на св. Г.С.. Влизайки вътре подс. Й. Й. започнал да интимничи
със св. С. и да я притеснява, предлагайки й секс.
Свидетелката С. се обадила по телефона на зет си – св. Е.Г.,
който по това време бил в дома си, заедно със св. А.А. /починал/. Оплакала се
от поведението на подс. Й.Й. и в резултат на това Е.Г. и А.А. се отправили
незабавно към нея. При пристигането им, св. Е.Г. видял, че подс. Й.Й. побягнал
към дома си.
Същия ден, привечер – около 19,00 часа, св. И.П. се бил
прибрал от работа и заедно със семейството си гледал телевизия и вечеряли. По това
време дъщеря му чула, че отвън хора нещо се карат, за което съобщила на баща
си. Св. П. излязъл навън, заедно със съпругата си - св. Р.П., и двамата
застанали пред намиращото се наблизо кафене на св. Г.С..
Видели, че отвън на улицата се намират подсъдимите Й.Й. и С.Й.,
заедно със свидетелите Г.И. и К.И.. Четиримата били въоръжени, като подс. Й.Й.
първоначално държал в ръката си сабя, а останалите трима – брадви.
Подс. Й.Й. първоначално се насочил към пристигналия на
мястото А.А.. Наранил го с носената от него сабя в областта на дясната ръка. В
резултат от действията на подс. Й.Й., св. А.С.А. получил порезна рана на лява
предмишница, порезна рана по гърба на трети и четвърти пръст на дясната ръка с
контузия и кръвонасядания в областта на лявата мишница и на главата. Тези
наранявания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В хода на инцидента, подс. Й.Й. изпуснал сабята, която
носел, но веднага взел брадвата от ръцете на намиращият се наблизо св. Г.Й.И., след
което с брадвата нанесъл на св. Г.С. силен удар в областта на главата. От удара
С. се свлякла на земята и изпаднала в безсъзнание.
Св. И.П. видял случващото се и решил да се намеси, като
тръгнал към тях. В този момент подс. С.Й. замахнал с брадвата към св. П. и го
ударил силно в областта на главата. След удара св. И.П. паднал на земята и изпаднал
в безсъзнателно състояние.
Пострадалите П. и С. дошли в съзнание в МБАЛ „Ц.Й.“ - гр. С.,
откогато са и първите им спомени след инцидента. В болничното заведение на
пострадалите била оказана висококвалифицирана и животоспасяваща медицинска
помощ.
Видно от заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза № АП24/2010 г., изготвено от в.л. д-р Т., д-р Г. и д-р М., на
пострадалата Г.С. е причинена контузия на главата с порезна рана в дясна
теменно-тилна област, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, както и мозъчно сътресение, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Вследствие на получения силен удар в областта на главата С.
изпаднала в безсъзнателно състояние и била откарана в болница "Ц.Й."
в гр. С., където й е била оказана спешна медицинска помощ.
Видно от заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза № АП24/2010 г., изготвено от в.л. д-р Т., д-р Г. и д-р М., както и
от тройна СМЕ № АП80/2008 г. по писмени данни, изготвено от в.л. д-р Т., д-р Г.
и д-р Х., на пострадалия И.П. е причинена контузия и разкъсно-контузна рана в
челната област на главата с импресионно счупване на челната кост под раната и
контузия на мозъка. Мозъчната контузия обуславя разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Реализиран е и медико-биологичният признак
„нараняване, проникващо в черепната кухина“.
Според вещите лица, нараняванията на пострадалите напълно
кореспондират с описания от тях механизъм на причиняване – чрез удар с брадва в
областта на главата, нанесен с острата посечна част на брадвата.
По време на процесния инцидент е пострадал и св. Е. Г. Г.,
който бил ударен от св. Г.Й. с брадва в областта на дясната ръка и получил
охлузване и кръвонасядания на двете предмишници, които са му причинили болка и
страдание /т.е. лека телесна повреда/.
След претърпяната травма здравословното състояние на пострадалия
П. е влошено. Има чести пристъпи на главоболие и замайване. Не се чувства
добре. От време на време страда от загуба на памет.
Св. С. понякога поучава замайване. В отделни случаи забравя
като й кажат нещо. Почти всеки ден има главоболие. Приема лекарства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване, а именно: от показанията
на свидетелите И.П., Г.С., Е.Г., Р.П., Л.К., Г.И., К.И., С. Й.,
И. Й., писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед
на местопроизшествие, заповеди за задържане на лица, декларации за семейно
положение, медицинска документация за Г.С. и И.П. – медицински направления и
епикризи, справки за съдимост, писмо от МБАЛ „Ц.Й.“ и извлечение от амбулаторна
книга, СМЕ № 81/2008 на А.А., СМЕ № 80/2008 на Е.Г., тройна СМЕ № АП80/2008 г.
по писмени данни, изготвено от в.л. д-р Т., д-р Г. и д-р Х., тройна СМЕ №
24/2010 г. по писмени данни, изготвено от в.л. д-р Т., д-р Г. и д-р М., два броя
СМЕ на подс. С.Й., назначени от съда, веществените доказателства по делото – биологични
следи, калъф за сабя с кожена обвивка.
Като цяло, свидетелски показания могат да бъдат обособени в две
групи , в които се наблюдават съществени противоречия.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.П., Г.С., Е.Г.,
Р.П., Л.К.. Тази група свидетелски показания са безпротиворечиви, логични,
взаимно подкрепящи и допълващи се. Констатираните противоречия между
показанията на свидетелите дадени пред съда и на ДП бяха преценени като
несъществени, с оглед изминалия период от време и факта, че свидетелите са се
намирали в стресова ситуация.
Действията на подсъдимите, описани в обвинителния акт,
еднозначно се установяват, както от събраните доказателства-показанията на
посочените свидетели, така и от заключенията на изготвените експертизи. За съда
не съществува каквото и да било съмнение за авторството на извършените две
престъпления- именно подсъдимите Й.Й. и С.Й. са нанесли отделни удари с брадва,
в резултат на които на пострадалите С. и П. са били причинени травматични
увреждания, описани подробно в приложената медицинска документация и експертни
заключения.
Същевременно, показанията на разглежданата група свидетели
изцяло кореспондира с останалите доказателства и способи за доказване. Така,
намират подкрепа в заключението на СМЕ № 80/2008 г. /л. 62 ДП/ твърденията на
св. Е.Г., че А.А. е бил нападнат и ранен в областта на ръката. Подобни
наранявания са категорично установени. Кореспондират с изготвените тройни СМЕ и
показанията на свидетелите за нанесени с брадва удари в областта на главите на
пострадалите С. и П..
Съдът не кредитира заявеното от св. Г.И., С. Й. и И. Й.,
като прецени показанията им като недостоверни. Свидетелят Г.И. е баща на
подсъдимия Й.Й.. Ето защо, неговата заинтересованост от изхода на делото е вън
от съмнение. Нормално и логично е този свидетел да депозира показания,
оневиняващи, доколкото е възможно, както неговия син, така и него самия. По
отношение на св. С. и И. Й. съдът взе предвид на първо място късния момент, в
който те са посочени и доведени като свидетели. Нелогично и неправдиво е, ако
тези свидетелки действително са били очевидци на случилото се, да не са били
посочени като такива още на досъдебното производство. На следващо място, нито
един от останалите свидетели не потвърждава присъствието на С. и И. Й. по време
на инцидента. Показанията на св. Г.И., С. Й. и И. Й. влизат и в остро
противоречие с останалите свидетелски показания, на които съдът не намира
причина да не даде вяра. Твърденията за нанесен над подс. Й.Й. побой не се
подкрепят от нито едно от останалите доказателства и се явяват изолирани.
От друга страна, показанията на св. С. Й. съдът намери за
крайно недостоверни, неубедителни и непълни. Свидетелката не беше в състояние да
конкретизира каквито и да било подробности, свързани с описвания от нея
конфликт. Многократно в отговорите си свидетелката заявяваше „не знам“, „не
зная“, „не помня“. Не се подкрепят от
доказателствата по делото и твърденията на Й., че подс. Й.Й. се е снабдил с
медицинско удостоверение за нараняванията си.
Ето защо, съдът като взе предвид констатираните противоречия
в свидетелските показания, прецени, че
не следва да кредитира показанията на св. Г.И., С. Й. и И. Й., преценявайки
същите като житейски нелогични, неправдиви, изолирани и противоречащи на всички
останали доказателства.
Във връзка с току-що изложеното, нужно е да се посочи, че
показанията на св. Г.И. не намират опора и в показанията на неговия брат – св. К.И.,
който е баща на подс. С.Й.. Св. К.И. не
потвърждава показанията на брат си, като не описва нападение над подс. Й.Й.,
когото твърди, че изобщо не бил видял при идването си. Пред съда св. К.И. описа
единствено нападение над брат си – св. Г.И., изразяващо се в хвърляне и удар с
кофа за боклук. Подобно нападение обаче стои извън предмета на доказване по
настоящото производство. Релевантни за процесното производство са единствено
нападателните действия на двамата подсъдими, които за съда са безспорно
установени от останалите събрани доказателства.
Всъщност, разгледани сами по себе си, показанията на св. К.И.
не способстват в голяма степен за изясняване на обективната истина, тъй като
свидетелят преимуществено твърди, че не е видял конкретните действия, развили
се по време на процесния инцидент. По думите на самия свидетел, той пристигнал
на мястото накрая - **-20 минути след началото на инцидента. При това
положение, показанията му имат по-скоро контролна функция досежно останалите
събрани свидетелски показания на очевидците, но не могат да се ползват като
източник на доказателства по отношение на главния факт на доказване в процеса /чл. 102, т. 1 от НПК/, доколкото свидетелят
не се явява очевидец на инкриминираните с обвинителния акт действия на двамата
подсъдими.
При постановяване на присъдата си съдът не взе предвид и на
осн. чл. 105, ал. 2 НПК изключи от доказателствата по делото прочетените в хода
на съдебното следствие /с.з. на 17.05.2013 г./ показания на починалия свидетел А.А..
Не са налице предпоставките на чл. 281 НПК по отношение на тези показания,
поради което същите не могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените на досъдебното
производство експертизи, тъй като прецени, че същите са безпристрастно
изготвени, като не съществуват съмнения за тяхната правилност.
Противоречие съдът откри между заключенията на двете тройни
СМЕ относно това какво е
медико-биологичното естество на нараняването, причинено на пострадалата Г.С.. Така,
според първоначалното заключение на тройната
СМЕ № АП80/2008 г. по писмени данни, изготвено от в.л. д-р Т., д-р Г. и д-р Х.,
на С. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Констатирано е и мозъчно сътресение, без да е дадена конкретна квалификация до
какво е довело то. Едва в тройната СМЕ № 24/2010 г. по писмени данни, изготвено
от в.л. д-р Т., д-р Г. и д-р М. с категоричност е направен извод, че мозъчното
сътресение е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалата
С..
Съдът прецени, че следва да даде вяра на повторното
заключение на СМЕ, изготвено от д-р Т., д-р Г. и д-р М., в което се възприема,
че причинените на пострадалата С. наранявания са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота й. Преценката на д-р Т., д-р Г. и д-р М. е
направена на по-късен етап от наказателното производство, когато са били
достъпни по-голям обем от доказателства. Заключението на д-р Т., д-р Г. и д-р М.
в тази част се явява по-обосновано, поради което съдът го постави в основата на
постановената присъда. Както и самите вещи лица са обяснили в първоначалната
тройна СМЕ, за преценка на характера на увреждането са били необходими
свидетелски показания, каквито са събрани на по-късен етап. Именно те са дали
основание на повторната тройна СМЕ да формулира категоричния си извод, че
мозъчното сътресение, съчетано със загуба на съзнание, е довело до временна
опасност за живота на пострадалата С..
В останалата си част двете заключения на тройните СМЕ изцяло
си кореспондират, като съдът ги кредитира, преценявайки ги като обективни,
безпристрастни и компетентно изготвени.
Бяха кредитирани и заключенията на двете единични СМЕ.
Същите обаче имат само косвено значение за предмета на доказване по делото, тъй
като не касаят уврежданията на двамата пострадали, за които е повдигнато
обвинение от страна на СГП.
Съдът кредитира и приложените по
делото писмени доказателства, от които се установяват релевантни за правилното
му решаване факти.
Кредитираха се и констатациите в
изготвения на досъдебното производство протокол за оглед /л. 2-3 от ДП/. При
извършване на процесуално-следствените действия са спазени всички изисквания на
НПК. Съдържанието на протоколите се подкрепя и от разпита на свидетелите .
Съдът констатира, че действително,
както изтъква и защитата в лицето на адв. Б., по делото не са приложени
веществени доказателства – брадва и/или др. оръжие, с които са извършени
процесните престъпления. Този факт обаче сам по себе си в никакъв случай не
разколебава достигнатия от съда категоричен извод за доказаност на повдигнатите
срещу двамата подсъдими обвинения. Житейски възможни са редица хипотези и
възможности, при които описаната от свидетелите-очевидци брадва е била отнесена
от местопрестъплението и впоследствие укрита. Неприобщаването на оръжието като
веществено доказателство по делото не означава, че видът на същото не е
установен. Съгл. чл. 14, ал. 2 НПК никое доказателство или доказателствено
средство не може да има предварително установена /формална/ доказателствена
сила. С оглед на това, всички обстоятелства, включени в предмета на доказване
могат да се установяват с кое да е от предвидените в НПК доказателства и
доказателствени средства. Липсата на приобщени веществени доказателства в
случая е в необходимата степен запълнена от свидетелските показания, от които
еднозначно и категорично се установява, че ударите в областта на главите на
пострадалите С. и П. са били нанесени от подсъдимите посредством брадва. В тази
си част изслушаните свидетелски показания изцяло кореспондират с приетите
експертни заключения и разпита на вещите лица – специалисти по съдебна
медицина, които възприемат извод, че нараняванията на двамата пострадали са
осъществени с посечно оръжие, каквото може да бъде и описаната от свидетелите
брадва.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед възприетите по-горе факти,
съдът прие, че с действията си подс.
Й.Г.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 1**, вр.
чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК, като на 10.03.2008 г., около 19.10 часа, в гр. С.,
кв. „Х.Б.“, ул. „***“, пред №*, е направил опит
умишлено да умъртви Г.С.С., като й нанесъл удар с брадва в областта на главата,
в резултат на което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно
сътресение, съпроводено с изпадане в безсъзнателно състояние, обуславящо
разстройство на здравето на пострадалата С., временно опасно за живота й, като
деянието е довършено, но не е настъпила смъртта на постр. С., поради независещи
от дееца причини - оказаната й своевременна спешна висококвалифицирана
медицинска помощ в МБАЛ „Ц.Й.“ - гр. С..
Безспорно се установи, че на
посочената в обвинителния акт дата подс. Й.Г.Й. е нанесъл с острата режеща част
на държаната от него брадва удар, попаднал върху главата на пострадалата Г.С..
В резултат на нанесения удар, на С. е било причинено сътресение на мозъка,
съпроводено с изпадане в безсъзнателно състояние. Според вещите лица от състава
на двете тройни СМЕ, през времетраенето на подобно безсъзнателно състояние
съществува реална опасност за живота на пострадалото лице. С оглед на това, съдът приема, че в резултат на
действията на подс. Й.Г.Й., като пряка и непосредствена последица, е възникнала
временна опасност за живота на Г.С., в резултат на причиненото й от действията
на този подсъдим разстройство на здравето. Опасността е отпаднала след идването
на пострадалата в съзнание и в резултат на оказаната й своевременна спешна медицинска
помощ.
Същевременно, съдът прие, че с
деянието си на 10.03.2008 г. около 19.10 часа, в гр. С., кв. „Х.Б.“, ул. „***“,
пред № 5, подс. С.К.Й. е осъществил
престъплението по чл. 1**, вр. чл.18, ал. 1, пр. 2 от НК, като е направил опит
умишлено да умъртви пострадалия И.Т.П., като му е нанесъл удар с брадва в
областта на главата и му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на мозъка, сама по себе си обуславяща разстройство на здравето,
временно опасно за живота на П., както и разкъсно-контузна рана в челната
област на главата и импресивно счупване на челната кост под раната, които са
реализирали медико-биологичния признак „нараняване, проникващо в черепната
кухина“, като изпълнителното деяние е довършено, но не е настъпила смъртта на
постр. П. по независещи от дееца причини - поради оказаната му своевременна
спешна висококвалифицирана медицинска помощ в МБАЛ „Ц.Й.“ - гр. С..
При разигралия се на 10.03.2008 г.
инцидент подс. С.К.Й., независимо от действията на другия подсъдим, е нанесъл с
острата режеща част на държаната от него брадва удар в главата на пострадалия П..
В резултат на нанесения удар, на П. е
причинена контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана в челната област на
главата и импресивно счупване на челната кост под раната, т.е. нараняване,
проникващо в черепната кухина. Според вещите лица от състава и на двете тройни
СМЕ, приети в хода на съдебното следствие, съществувала е реална опасност за
живота на пострадалото лице, чието
сбъдване е било с голям процент на вероятност. С оглед на това, съдът приема,
че в резултат на действията на подс. С.К.Й., като пряка и непосредствена
последица, е възникнала временна опасност за живота на П., в резултат на
причиненото й от действията на този подсъдим телесно увреждане. Опасността е
отпаднала след оказаната му животоспасяваща и висококвалифицирана
специализирана медицинска помощ.
Поради приликите и значението на
правните изводи на съда по отношение на деянията и на двамата подсъдими, същите
ще бъдат изложени общо, както следва:
И двамата подсъдими - Й.Г.Й. и С.К.Й., са нанесли достатъчно
силни удари с брадва в областта на главите на пострадалите С. и П.. ударите са
били насочени към жизненоважни области от тялото им, като след получените удари
пострадалите са изпаднали в безсъзнателно /коматозно/ състояние. Били са
настанени незабавно и при неотложност в болнично заведение, където са
предприети спешни животоспасяващи манипулации за опазване на живота им, като
вследствие на положените специализирани медицински грижи те са оцелели.
Извършването на двете престъпления и тяхното авторство от
страна на подсъдимите Й.Г.Й. и С.К.Й. са безспорно установени от показанията на
свидетелите И.П., Г.С., Е.Г., Р.П., Л.К.. Тези показания изцяло кореспондират и
се подкрепят от заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи
/единични и тройни/.
Очевидно е при това положение, че подсъдимите Й.Г.Й. и С.К.Й.
от обективна страна са осъществили действия, осъществяващи едновременно
признаците на състава на престъпление по чл. 1**, вр. чл. 18, ал. 1 от НК –
опит за убийство, както и по чл. 129, ал. 1 –довършена средна телесна повреда,
обусловена от възникналата временна опасност за живота на пострадалите.
Действията на подсъдимите Й.Г.Й. и С.К.Й.
следва да се възприемат като опит за извършване на убийство, доколкото и
двамата, независимо един от друг, без общност на умисъла, са предприели действия
по осъществяване изпълнителното деяние на престъплението по чл. 1** от НК, но
не е настъпил общественоопасния резултат – възможната смърт на пострадалите С.
и П..
За да даде точната правна квалификация на осъществените в процесния
случай престъпления, съдът изходи от наличните доказателства за умисъла, с
който са действали подс. Й.Г.Й. и С.К.Й.И. при извършване на двете деяния,
инкриминирани с обвинителния акт. Съгласно трайно установената съдебна
практика, за умисъла на дееца следва да се съди по обективното проявление на
неговото намерение за увреждане. Типично, за да причини смърт, деецът нанася
удари в жизненоважни области на тялото със значителна сила и по начин, водещи
до несъвместими с живота увреждания.
В настоящия случай от свидетелските показания и кредитираните
заключения на СМЕ е видно, че ударите двамата подсъдими са нанесли с острата
режеща част на брадвата, която всеки един от тях е държал. Причинените
наранявания свидетелстват, че ударите се били нанесени със значителна сила. Конкретният
механизъм на причиняване на нараняванията според настоящия съдебен състав
налага безспорен извод, че подсъдимите Й.Г.Й. и С.К.Й. са действали с пряк умисъл
да умъртвят пострадалите С. и П..
Тъй като и при двете престъпления брадвата е била насочена с
острието към пострадалия /видно от тройните СМЕ/, подсъдимите Й.Г.Й. и С.К.Й.
са могли и очевидно са целели да причинят значително по-сериозни увреждания.
При това положение, наличие на пряк умисъл се установява по категоричен начин
от обективно проявеното поведение на подсъдимите.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 32/11.03.91
г. по н.д. № 868/90 г. на I н.о., когато деецът
действа с пряк неопределен алтернативен умисъл и поради независещи от него
фактори причинява по-лекия от резултатите, отговаря за опит към по-тежкия
резултат. Именно такъв е и настоящият случай.
Съдът намери, че деянията на двамата подсъдими са останали
недовършени по независещи от тях причини. Тоест, по отношение на двамата
подсъдими е налице опит за убийство, а не довършено престъпление. В случая не
са настъпили целените общественоопасни последици на деянията – смъртта на
двамата пострадали С. и П..
Предвид тези съображения, съдът призна подсъдимите Й.Г.Й. и С.К.Й.
за виновни в извършването на две отделни престъпления по чл. 1**, вр. чл. 18,
ал. 1, пр. 2 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
За извършените от подс. Й.Г.Й. и С.К.Й. престъпления по чл. 1**,
вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от десет до двадесет години.
При индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия Й.Г.Й. съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства: чистото му съдебно минало, обстоятелството, че не са настъпили
целените от него общественоопасни последици и деянието е останало недовършено
на фазата на опита. Отегчаващи обстоятелства са: дръзкият начин на извършване
на престъплението, създалата се възможност за настъпване на значително по-тежък
престъпен резултат – смърт на пострадалата С., която не се е реализирала
единствено благодарение на оказаната й спешна медицинска помощ.
При индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия С.К.Й. съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства: чистото му съдебно минало, влошеното му здравословно състояние,
обстоятелството, че не са настъпили целените от него общественоопасни последици
и деянието е останало недовършено на фазата на опита. Отегчаващи обстоятелства
са: дръзкият начин на извършване на престъплението, създалата се възможност за
настъпване на значително по-тежък престъпен резултат – смърт на пострадалия П.,
която не се е реализирала единствено благодарение на оказаната му спешна
медицинска помощ.
По отношение на двамата подсъдими не са налице
предпоставките на чл. 55 от НК и чл. 58 от НК. Наличните смекчаващи
обстоятелства за всеки един от тях не са многобройни, като никое от тях не е
изключително. От друга страна, деянието е останало недовършено по независещи от
двамата подсъдими причини. Поради това, евентуалното приложение на чл. 58 НК не
би било справедливо. Същевременно, с оглед наличните отегчаващи обстоятелства,
най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко.
Констатираните смекчаващи
обстоятелства мотивираха съда да наложи и на двамата подсъдими минималните
предвидени в закона наказания - „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/
години за всеки един от подсъдимите. Подобни санкции ще подействат достатъчно
предупредително и превъзпитателно върху двамата подсъдими и без излишна
наказателна репресия ще съдействат за постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.
На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60,
ал. 1 от ЗИНЗС, съдът постанови подсъдимите Й.Г.Й. и С.К.Й. да изтърпят
наложените им наказания при първоначален „строг“ режим в затвор.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Предявените от гражданските ищци Г.С. и И.П.
искове за обезщетяване на неимуществени вреди с прано основание чл. 45 ЗЗД са процесуално
допустими и доказани по основание.
Извършените от двамата подсъдими престъпления
безспорно разкриват и всички признаци на деликт.
При определяне размера на дължимите обезщетения,
съдът съобрази характерът и естеството на причинените увреждания, създадената
опасност за живота на пострадалите, който се явява най-ценното човешко благо. И
до днес двамата граждански ищци изпитват последиците от извършените спрямо тях
опити за убийство.
Като взе предвид изложените
обстоятелства, на основание чл. 52 ЗЗД, съдът прецени, че за репариране на
причинените на гражданските ищци неимуществени вреди справедливо се явява уважаването
на предявените от тях искове в пълен размер.
Ето защо, съдът осъди подс. Й.Й. да
заплати на гражданския ищец Г.С. обезщетение от ** 000 /петнадесет хиляди/
лева, а подс. С.Й. – на гражданския ищец И.П. обезщетение от 20 000
/двадесет хиляди/ лева. Обезщетенията в посочения размер съдът присъди, ведно
със законната мораторна лихва, считано от датата на деянието до окончателното
им изплащане. При непозволено увреждане забава на дееца е налице и без нарочна
покана.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият Й.Г.Й. беше осъден да
заплати по сметка на съда направените в хода на наказателното производство
разноски в размер на 865,00 лв., държавна такса в размер на 600,00 лв. върху
уважения граждански иск, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Подсъдимият С.К.Й. беше осъден да
заплати по сметка на съда направените в хода на наказателното производство
разноски в размер на 1411,74 лв., държавна такса в размер на 800,00 лв. върху
уважения граждански иск, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
поради което на основание чл.115 вр. чл.
18, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 НК ГО ОСЪЖДА
на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .