Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, разгледа докладваното
от съдия Чолакова административно дело № 1244 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл.145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „Авалон 29“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, местност „Вилна зона“, ул.
„15-та“, № 23, представляван от Д. С.-М., чрез адв. Ч. против Заповед № 147-ФК/30.04.2019
г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – щанд „Шез Фефе“, находящ се в гр. Варна,
ул. „Андрей Сахаров“ № 2, Гранд Мол Варна, стопанисван от дружеството и забрана
за достъпа да обекта за срок от десет дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и чл.187,ал.1
от ЗДДС. Счита, че не се установяват основанията за налагането на
предварителната обезпечителна мярка. Сочи се на липса на мотиви обосноваващи
основанието за налагане на принудителната административна мярка. Сочи, че от
изпълнението на заповедта ще бъдат причинени множество вреди, които са
несъпоставими с преследваната от закона цел. Счита, че е нарушен принципът за
съразмерност. Сочи се и на обстоятелството, че към момента не е връчено
наказателно постановление и е лишен от възможност и да заплати глобата , с
оглед преустановяване на ПАМ. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. Ч. поддържа жалбата и претендира сторените по делото
разноски.
Ответната
страна – началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Александрова. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което директното
оспорване пред съда е ДОПУСТИМО.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 147-ФК/30.04.2019
г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – щанд „Шез Фефе“, находящ се в гр. Варна, ул.
„Андрей Сахаров“ № 2, Гранд Мол Варна, стопанисван от дружеството и забрана за
достъпа да обекта за срок от десет дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и
чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Мярката е наложена във връзка с
констатирано на 28.04.2019 г. нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС и чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл.186, ал.3 от същия
закон. В заповедта са изложени следните факти: на 28.04.2019 г. при извършена проверка на търговски обект – щанд
„Шез Фефе“, находящ се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“ № 2, Гранд Мол Варна,
стопанисван от дружеството било установено, че при извършена контролна покупка на 1 брой макарони на стойност 1,99
лв. , заплатени в брой не бил издаден фискален касов бон от налично в обекта
ФУ. Резултатите от проверката били обективирани в протокол № 0349755/28.04.2019
г. В същия е посочено, че в изведен дневен отчет са разчетени стойности 0,00
лева и сторно оборот 0,00 лева. Бил издаден АУАН от 07.05.2019 г. , с който при
посочената фактическа обстановка е прието, че търговецът е извършил нарушение на
разпоредбите на чл.25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на
финансите, във вр. с чл.3,ал.1 от Наредбата и във връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС. Въз основа на АУАН няма издадено наказателно постановление, видно от
писмено изявление с вх.№ 9806/19.06.2019 г.
В заповедта за налагане на ПАМ са
изложени мотиви относно продължителността на срока на мярката, с оглед
местоположението на обекта, неплатени публични задължения в размер на 55,20
лв., установената разлика между фактическата и касовата наличност, както и за защитаване на обществения интерес
чрез предотвратяване на извършване на нови нарушения и др.
По валидността на акта:
При
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС,
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането
му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на Закона за административните нарушения
и наказания. Съгласно ал.2 от с.р., актовете за нарушение се
съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено
от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – ОПР
-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, т.1 - началниците на
отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, са
оправомощени да издават да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното
лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186 от ЗДДС, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до
нейната нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й
с целта на закона:
Не се установяват съществени
нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа
фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид,
позволяващ съдебен контрол.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал.
1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на
обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В представения в
административната преписка протокол за извършена проверка е отразено , че при
извършена контролна покупка в подвижен обект на търговеца не е издаден касов
бон от въведеното ФУ. Правна квалификация на установените факти, които да са
подведени под хипотезата на норма, предписваща или забраняваща определено
поведение, в констативния акт липсва. Към момента на издаване на заповедта за
ПАМ акт за установяване на административно нарушение не е издаден. При това
положение мярката е наложена за факти, които не са получили правна квалификация
в констативния акт и не са послужили като основание за образуване на
административнонаказателно производство за нарушение, предвидено в чл. 186 от ЗДДС.
Във връзка със
законосъобразността на обжалваната заповед, съдът приема, че макар формално да
са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание
и предупреждение върху останалите правни субекти, посочени в мотивите на
обжалваната заповед.
Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на
мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал.
1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено
към момента на установяването му. Не би могло да доведе до предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от неотчитане на продажбите, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал.
2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством
запечатването на обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Предвид данните, че в обекта
функционира ФУ, изводът в мотивите на заповедта, че в търговския обект има
създадена организация за укриване на данъчни задължения е необоснован. Дори и
при констатациите, че има разлика в касовата наличност и отразеното от ФУ и
данните за предходно нарушение не обосновават необходимостта на налагането на
ПАМ, с продължителност от 10,00 дни. Не е ясно кое от констатираните
обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и до извода, че търговецът
е въвел в търговската си дейност незаконосъобразни практики.
Сами по себе си, изложените оценъчни изводи -
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото и местонахождението
на обекта не могат пряко да обосноват извод, че дружеството е въвело
незаконосъобразни практики. Освен това те са бланкетно описани, без да съдържат
конкретния извод на административния орган каква е тежестта на нарушението,
какви са последиците от него и какви са спецификите на търговския обект, за да
се налага този извод. Доказването на неблагоприятното за адресата на заповедта
твърдение за укрити обороти е в тежест на административния орган.
При анализа на чл. 187, ал.
4 от ЗДДС, съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е
приложил, след като бъде доказано от административнонаказаното лице, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло, се установява, че налагането на ПАМ
е недопустимо без нарушителят да има качеството административнонаказано лице,
тоест преди издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ е да
поправи вредните последици от конкретното установено и санкционирано нарушение,
като принуди нарушителя доброволно да изпълни задължението си за плащане на
санкцията и предвижда това доброволно изпълнение да води до прекратяване на
мярката. Поради това налагането на ПАМ преди издаване на наказателното
постановление, и още повече, преди изобщо да е образувано
административнонаказателно производство, тоест без да е конкретизирано
нарушението, вменено на дружеството с АУАН, води до необоснованост на
обжалваната заповед. Установи се, че няма издадено наказателно постановление до
датата на съдебното заседание, което обосновава извода, че наложената ПАМ
преследва цели, различни от предвидените в чл. 187, ал.
4 от ЗДДС. В случая издадената преди съставяне на АУАН заповед за
ПАМ предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и
реализирането на приходи, което освен че ограничава правата на търговеца, води
и до пропуснати приходи за държавата от данъци, което също не съответства на
целта на закона.
По тези съображения, в
конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън
предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите,
което противоречи на законоустановената цел на административната принуда и
съставлява превратно упражняване на власт.
Съдът намира още, че при издаване
на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на
принципа на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в член 6, ал. 5
от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Следва отново да се посочи, че
предварителната административна мярка не е наказание. Целта регламентирана в
нормата на чл.22 от ЗАНН е за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици.
Настоящата мярка не преследва нито една от посочените цели. Би предотвратила
бъдещи нарушения , но само в хипотезата, при която в обекта изобщо не е
въведено фискално устройство. Не преустановява нарушението, защото то вече е
довършено. Не отстранява вредните последици. Т.е. целта на мярката не е
обоснована , по никакъв начин няма да доведе до благоприятни общественополезни
последици, а ще наруши интересите на жалбоподателя в степен прекалено висока и
несъизмерима с обществената опасност на извършеното от него деяние.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че така наложената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход от производството
и направеното от страна на жалбоподателя искане, и на основание чл.143,ал.1 от АПК ,следва да му бъдат присъдени направените в производството разноски в
размер на 350,00 /триста и петдесет лева/, представляващи платена държавна
такса в размер на 50,00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв. удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие на
л.7 от делото.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба на „Авалон 29“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
местност „Вилна зона“, ул. „15-та“, № 23, представляван от Д. С.-М., чрез адв. Ч. Заповед № 147-ФК/30.04.2019 г. издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – щанд „Шез Фефе“, находящ се в гр. Варна, ул. „Андрей Сахаров“
№ 2, Гранд Мол Варна, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа да обекта
за срок от десет дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на „Авалон 29“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, местност „Вилна зона“, ул.
„15-та“, № 23, представляван от Д. С.-М. сторените по делото разноски в
размер на 350,00 /триста и петдесет / лева .
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните
СЪДИЯ: