Решение по дело №1174/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1130
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Александър Емилов Ангелов
Дело: 20201100501174
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 11.02.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:  АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

                        ИЛИАНА СТАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 1174 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на Университет за национално и световно стопанство срещу постановление от 30.09.2019 г. по изп. д. № 20197880400477 на ЧСИ с рег. № 788, с което са определени разноските в изпълнителното производство. Жалбоподателят посочва, че е заплатил дължимата по изпълнителния лист сума преди да получи поканата за доброволно изпълнение, поради което не следва да дължи разноски в изпълнителното производство. В тази връзка твърди и че се е опитал да получи информация от взискателя за негова банкова сметка, ***, още преди образуване на изпълнителното дело, но не е получил такава. Евентуално иска да бъдат намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, тъй като изпълнителното производство не се характеризира с фактическа или правна сложност поради извършеното плащане. Счита, че не следва да дължи и такси към съдебния изпълнител.

Взискателят и ответник по жалбата Е.П.изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че въпреки проведени разговори с жалбоподателя последният не е поискал да заплати доброволно сумата по изпълнителния лист, като оспорва твърдението му той да е поискал информация за банкова сметка, ***, според взискателя, жалбоподателят е разполагал. Тъй като плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство, взискателят счита, че жалбоподателят следва да понесе разноските за него, включително за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител счита, че жалбата е неоснователна, като посочва, че плащането е направено от жалбоподателя след започване на изпълнителното производство, поради което жалбоподателят поначало дължи разноски. Посочва също така, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не се различава значително от минималните размери, като се има предвид, че е заплатено за образуване и за извършване на необходимите действия по изпълнителното дело.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

От представеното копие на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано на 30.09.2019 г. въз основа на молба на взискателя Е.П., подадена от адвокат, по изпълнителен лист за вземане за главница в размер на 15 446,50 лв. В молбата за образуване на производството не е посочен изпълнителен способ, а е поискано само съдебният изпълнител да изпрати до длъжника Университета за национално и световно стопанство покана за доброволно изпълнение, което не представлява същинско изпълнително действие. С обжалваното постановление от 30.09.2019 г. съдебният изпълнител е определил дължимите разноски в производството, които включват адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя и такси, дължими към съдебния изпълнител. По делото се съдържа и искане от съдебния изпълнител от 30.09.2019 г., изпратено до НАП, за предоставяне на информация за банкови сметки на длъжника. Със заявление от 09.10.2019 г. жалбоподателят е уведомил съдебният изпълнител, че е получил покана за доброволно изпълнение на 04.10.2019 г., ката на 03.10.2019 г. е заплатил дължимата по изпълнителния лист сума, заедно с натрупаната лихва за забава.

По изпълнителното дело липсват данни за това съдебният изпълнител да е изпращал на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение. Въпреки това, с оглед на посоченото заявление на жалбоподателя, следва да се приеме, че такава е изпратена и получена от него на 04.10.2019 г. Видно от представените по изпълнителното дело и с настоящата жалба платежни нареждания, дължимата сума за главница съгласно изпълнителния лист и за законна лихва за забава, начислена към момента на плащането, е заплатена от жалбоподателя по сметка на взискателя – обстоятелство, което не се оспорва от него. Според платежните нареждания сумите са наредени на 02.10.2019 г., а са изпълнени от банката на 03.10.2019 г., което е преди получаването на поканата за доброволно изпълнение от взискателя, както посочва в мотивите си и съдебният изпълнител.

Следователно, с представените към жалбата, а и пред съдебния изпълнител, платежни документи жалбоподателят надлежно е удостоверил погасяването на дълга по изпълнителния лист. При това в случая трябва да се приеме, че погасяването е станало преди образуване на изпълнителното производство, тъй като плащането е станало преди жалбоподателят да получи поканата за доброволно изпълнение – платежните нареждания са наредени два дни преди получаването на поканата. Едва с получаване на поканата може да се приеме, че жалбоподателят е разбрал, че срещу него е образувано изпълнително дело и от този момент възниква процесуалното правоотношение с него, а към момента на извършеното плащане за него изпълнителното производство не е съществувало (той още не е бил страна по него). В този смисъл следва да се разбира и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, според която от представените от длъжника документи, изходящи от банка, следва да е видно, че сумата по изпълнителния лист е внесена по сметка на взискателя преди образуването на изпълнителното производство. Поради това в случая съдебният изпълнител е следвало да прекрати производството.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство в някоя от хипотезите на чл. 433 ГПК, освен когато прекратяването е поради плащане, направено от длъжника след започване на изпълнителното производство, длъжникът не дължи разноските по изпълнението. Като се има предвид посоченото по-горе разбиране за момента на образуване на изпълнителното производство спрямо длъжника от гледна точка на извършеното доброволно плащане, следва да се приеме, че и в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК когато длъжникът е изплатил цялата дължима сума по изпълнителния лист преди получаването на поканата за доброволно изпълнение, е налице плащане преди започване на изпълнителното производство спрямо длъжника. Поради това и разноските по изпълнението не следва да се възлагат върху жалбоподателя.

В допълнение, в случая следва да се съобрази и че самото изпълнително производство не е редовно образувано. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят трябва да посочи начина на изпълнението, т.е. как следва да се насочи изпълнението към имуществото на длъжника, съответно кой изпълнителен способ следва да приложи съдебният изпълнител. Това е задължителен елемент от съдържанието на молбата за образуване на изпълнителното производство и съответно изискване за нейната редовност. Този елемент може да бъде пропуснат, само ако в молбата взискателят възложи на съдебния изпълнител сам да определя начина на изпълнението по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

В случая в молбата за образуване на производството взискателят не е посочил нито начин, по който да се извърши изпълнението, нито е възложил на съдебния изпълнител да стори това. Поради това молбата е нередовна и съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК съдебният изпълнител е следвало да даде указания на взискателя в тази връзка, а ако той не ги изпълни в определения му срок, молбата е следвало да бъде върната и съответно по нея да не се образува изпълнително производство или то да бъде прекратено. След като производството е образувано по нередовна молба, следва да се приеме, че то не е било образувано към момента, в който жалбоподателят е платил дължимите суми. Поради това жалбоподателят не би могъл да дължи каквито и да било разноски по неправилно образувано срещу него производство по нередовна молба.

По тези съображения обжалваното постановление на съдебния изпълнител следва да бъде отменено, като съдебният изпълнител следва да прекрати производството, без да събира разноски от длъжника – нито такива, дължими към взискателя, нито такси, дължими към съдебния изпълнител.

С оглед на гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление от 30.09.2019 г. по изп. д. № 20197880400477 на ЧСИ с рег. № 788, с което са определени разноските в изпълнителното производство, дължими от длъжника У. за н. и с. с..

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.