Определение по дело №6359/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265386
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20201100506359
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА  ИВАНОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                     мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 6359 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по въззивна жалба, депозирана от ищеца ЕТ „В. 1 – Я. П.“ срещу решение № 43507/18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 38795/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 172 състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

С молба от 27.11.2020 г. ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С.Р., е заявил отказ от предявения иск. Позовава се на постигнато между страните извънсъдебно споразумение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът може да се откаже от иска до приключване висящността на процеса с влязло в сила съдебно решение. Нормата на чл.233 ГПК изрично предвижда възможност за ищеца да се откаже от иска си по време на въззивното производство. В този случай обжалваното съдебно решение се обезсилва.

Предвид обстоятелството, че ищецът е заявил отказ от предявения иск, предмет на делото, в хода на висящото производство пред въззивния съд, а постановеното съдебно решение се обжалва изцяло от ищците, както и обстоятелството, че при отказ от иска не е необходимо съгласие от ответника, въззивният съд счита, че са налице предпоставките на чл.233 ГПК. Съдът констатира, че процесуалният представител на ищеца е надлежно упълномощен от ищеца, като същият притежава изрично пълномощно по смисъла на чл.34, ал.3 ГПК. Ето защо постановеното решение на СРС следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати.

Воден от гореизложеното и на основание чл.233 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 43507/18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 38795/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 172 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.