Определение по дело №201/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2023 г.
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20237100700201
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                 03.05.2023 г.                 град Добрич

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                                      пети състав            

На трети май                                                                                година 2023

В закрито заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

 

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 201 по описа за 2023 година.

Производството е по реда на чл. 153, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.4, ал.1, изр.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на „ФРАТЕЛИ СЕРПЕНТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница“ 187А, вх.1, ет.6, ап.18, представлявано от Ф.В., подадена чрез адв.С.С. и адв.Д.А. и двамата от АК - Добрич, против Решение № 433Р/ 24.02.2023 г. на Магдалена Георгиева – директор на дирекция МДТХКД и БФС при община Балчик, с което е отказано спирането на Акт за установяване на задължения (по декларация) по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000433/04.10.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция МДТСХД и БФС при Община Балчик.

Искането за спиране е обосновано с твърдението, че оспореният адм. акт е нищожен, неправилен и незаконосъобразен. Неправилен бил довода на АО, че молбата за спиране на изпълнението е неоснователна поради липсата на предпоставките на чл. 153, ал. 4 и ал. 5 във вр. с ал. 3 от ДОПК. Обезпечение не е направено с оглед на твърдението, че АУЗД е нищожен. Нищожния АА не дължи подчинение и не подлежи на изпълнение.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик – М. Георгиева, чрез процесуален представител – Г. Николова - Константинова в придружително писмо до съда изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата, като пледира за присъждането на юрк. възнаграждение.

Съдът констатира, че жалбоподателят е оспорил пред АдмС – Добрич Акт за установяване на задължения (по декларация) по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000433/04.10.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция МДТСХД и БФС при Община Балчик като е било образувано АД № 123/ 2023 г. по описа на съда. Съдът се е произнесъл с Определение № 87/ 21.02.2023 г. като е оставил без разглеждане жалбата и върнал преписката за произнасяне на АО за произнасяне по адм. ред, вкл. и по искането за спиране на АУЗД. С Решение № 433Р/ 24.02.2023 г. на Магдалена Георгиева – директор на дирекция МДТХКД и БФС при община Балчик, е отказано спирането на Акт за установяване на задължения (по декларация) по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000433/04.10.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция МДТСХД и БФС при Община Балчик.

Съдът намира, че оспорването е лишено от предмет и правен интерес поради следното:

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП. Редът за издаване на административни актове, с които се определят задължения въз основа на декларация е уреден в глава 14 ДОПК, чл.107 ДОПК. С оглед приложимия закон – ДОПК, както и особеният режим на местните такси по ЗМДТ, искането за спиране е допустимо. Особеното правило на чл.157, ал.1 от ДОПК, въведено като изключение от общия принцип по чл.166, ал.1 от АПК, независимо че визира изключително ревизионните актове, с оглед което може да се приеме, че действието му се простира и по отношение на актовете за установяване на задължения по ЗМДТ, когато са издадени по чл.107, ал.3 от ДОПК. Препращането с разпоредбата на чл.4, ал.1 вр. чл. 9б от ЗМДТ е относно реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такси и обжалването на свързаните с тях актове. Т.е. издаването и обжалването на актовете за установяване на местните данъци и такси по ЗМДТ са подчинени на режима по ДОПК – чрез Акт за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. В първия случай – на установяване на задължението въз основа на подадена декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК, правилото на чл.157, ал.1 от ДОПК не намира приложение. От една страна – поради изричното съдържание на правната норма, визираща ревизионните актове и от друга – поради разпоредбата на чл.107, ал.1 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато органът установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон – ЗМДТ, арг. по чл.69. Затова и следва да се приеме, че оспорването на издадения по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК АУЗД за ДНИ не спира изпълнението му – по общото правило на чл.166, ал.1 от АПК, с оглед което и искането е лишено от правен интерес.

В случая е приложима нормата на чл. 153 от ДОПК, според която в ал. 3 се прилагат доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвата към датата на подаване на искането. Съгласно нормата на същата разпоредба в ал. 4 решаващият орган спира изпълнението, ако направеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. В тази връзка съдът приема, че жалбоподателят не представя обезпечение под предлог, че АУЗД е нищожен, което не кореспондира с приложимата разпоредба в случая.

Отделно от това съдът констатира, че в АдмС – Добрич е образувано АД № 284/ 2023 г. между същите страни против АУЗД №АУ000433/04.10.2021г. с искане за спиране, което е отхвърлено от съда с Определение № 220/ 28.04.2023 г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата срещу Решение № 433Р/24.02.2023г. на директор на дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, с което отказано спирането на  изпълнението по АУЗД №АУ000433/04.10.2021г. е недопустима, тъй като е налице произнасяне по АА по съдебен ред.

При изложеното съдът намира, че разпореждането с което делото е насрочено за 31.05.2023 г. от 10, 40 ч. следва да бъде отменено, а жалбата да бъде оставена без разглеждане.

При изхода от оспорването и на основание чл. 161, ал. 1, изр. Последно на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрк. възнаграждение в размер на 3628, 72 лв., определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК и 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 480/ 30.03.2023 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните за 31.05.2023 г. от 10, 40 ч.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „ФРАТЕЛИ СЕРПЕНТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница“ 187А, вх.1, ет.6, ап.18, представлявано от Ф.В., подадена чрез адв.С.С. и адв.Д.А. и двамата от АК - Добрич, против Решение № 433Р/ 24.02.2023 г. на Магдалена Георгиева – директор на дирекция МДТХКД и БФС при община Балчик, с което е отказано спирането на Акт за установяване на задължения (по декларация) по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000433/04.10.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция МДТСХД и БФС при Община Балчик.

ОСЪЖДА „ФРАТЕЛИ СЕРПЕНТИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница“ 187А, вх.1, ет.6, ап.18, представлявано от Ф.В. *** направените разноски по делото в размер на 3 628, 72 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред ВАС на Р. България.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: