Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 10.08.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело № 9464 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и
сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу Ц.М.Ц. и М.Л.Ц.
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ, за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят следните суми по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 41456/22,07,2008год.: главница в размер на 71472,39шв. франка/ частично от
113889,27шв.франка/, от които от 9075,05
шв.франка - падежирали вноски за периода от 11,02,2014год. до
10,07,2018год. и 62397,34 шв.франка,
частична претенция от обща сума от 104814,22 шв. франка – предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането, както и 804,00лв.- разноски за съставяне и връчване на нотариални покани в
периода от 21,06,2018год. до 10,07,2018год.
Релевират се доводи за сключен Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 41456/22,07,2008год., по силата на който банката се е
задължила да предостави на кредитополучателите равностойността в швейцарски
франкове на 73400,00 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита, както следва:13862,00евро в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и 59538,00 евро за други разплащания.
Кредитът твърди да е усвоен на 11,08,2008год. Страните са договорили срок за
погасяване на задълженията от 360 месеца, както и заплащането на годишна лихва
в размер на Базовия лихвен процент на банката плюс надбавка от 1,2 пункта, като
към момента на сключване на договора приложимият лихвен процент бил в размер на
5 %. Уговорени са такса за управление в размер на 1,5 %, комисионна за
управление в размер на 0,03 % върху размера на непогасената част от главницата,
както и еднократно дължима административна такса от 50,00лв. В чл. 18 от
договора са предвидени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост
на задълженията по договора. С договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 02,10,2008год., вземанията по договора сочи да са прехвърлени на „Б.Р.С.“
АД, като с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
25,02,2015год., тези вземания били прехвърлени обратно на банката. Поддържа се с нотариална покана № 3051, том 1, акт 42 от
24,04,2018год., peг. № 114 на НК кредитополучателите да са уведомени, че
вземанията срещу тях са прехвърлени обратно на „Ю.Б.“ АД. С нотариална покана №
3052. том 1, акт 43 от 24,04,2018год., peг. № 114 на НК банката обявила
предсрочната изискуемост на задълженията по договора. Относно претендираните
нотариални разноски в размер на 804,00лв., поддържа, че 564,00 лв. с ДДС от тях
представляват нотариални такси за заверка и връчване на поканите, а 240,00 лв.
с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето им.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
Ответникът –М.Л.Ц. в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Навежда доводи за неравноправност на клаузите, с които
ѝ се възлагат неблагоприятните последици от промяната във валутния курс
на валутата на договора кредит – швейцарски франк. Посочва, че в противоречие с
принципа за добросъвестност и чл. 58, ал. 1 и 3 от ЗКИ, тя не е получила от
банката информация за възможните промени в стойността на франка спрямо еврото,
които да доведат до съществено увеличено на стойността на кредита.
Ответникът-Ц.М.Ц. в указания законоустановен срок по чл. 131
от ГПК, излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа да
не е обявена надлежно предсрочната изискуемост на задълженията по договора по
отношение на Ц.М.Ц., доколкото изявлението на банката в тази насока не е било
изпратено на посочения в договора адрес за кореспонденция и връчване на книжа.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковите претенции. Не се претендират разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се
установява наличието на сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41456/22,07,2008год. /л. 37/, сключен
между „Ю.и е.д.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и Ц.М.Ц. и М.Л.Ц., в
качеството на кредитополучатели, относно кредитен лимит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 73400,00 евро по курс
„купува“ на швейцарския франк към лева на банката към деня на усвояването,
както следва:
- равностойността в швейцарски франкове на 13862,00 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на „Ю.и е.д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, описан
в договора и
- равностойността в швейцарски франкове на 59538,00 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю.и е.д.Б.“ АД в деня на
усвояване на кредита за други разплащания, а кредитополучателите се задължават
да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви в сроковете и при условията на договора-чл.1.
За адрес на
кореспонденция на ответника Ц.М.Ц. ***, а на М.Л.Ц. ***.
В чл. 1, ал. 3 от
договора е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.и е.д.Б.“
АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал.1, разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Ц.М.Ц.. Съгласно чл. 2, ал. 4 усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски
курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро и с подписване
на договора кредитополучателите са дали своето безусловно и неотменимо съгласие
и оправомощават Банката служебното извършване на горните действия.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения
кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1,2 пункта, като е посочено, че към момента на сключване на договора, БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5,00 %.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателите за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни
кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в
банковите салони.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвиден краен срок за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 360 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, която се удостоверява от подписване на
приложението по чл.1, ал. 3. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателите погасяват кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план/ приложение 2/ към
договора, представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателите не са
осигурили дължимата сума в швейцарски франкове по сметката им, но имат средства
в лева или евро по техните сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро,
за което кредитополучателите с подписването на договора дават своето съгласие.
Съгласно чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на
договора банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което с подписването на договора кредитополучателите
дават своето неотменимо и безусловно съгласие.
С чл. 18, ал. 1 от договора страните се съгласили, че при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя, на което и да е задължение по договора, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според, ал. 2 на същия
текст, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта
настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
В чл. 23, ал. 1 кредитополучателите са декларирали, че са
запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и
превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита изразени в евро/лева, като напълно приемат да носят за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички
вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, дължими по превалутирания кредит. В чл. 23, ал. 2
кредитополучателите декларират че са изцяло запознати и разбират икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.чл. 23-23 от
договора, както и че са съгласни с настъпването им.
Представено е приложение № 1 от 11,08,2008 г. към договора за кредит /л. 43/, сключени между
страните по делото. Посочено е, че датата на усвояване на кредита е
11,08,2008год. Определен е приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в размер на 1,*********, като съобразно този курс предоставеният
и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове възлиза на
121599,00 шв. франка.
Представен е договор за цесия от 02,10,2008год. /л. 44/, с който „Ю.Б.“ АД цедира на „Б.Р.С.“ АД
вземанията по процесния договор. С договор за цесия от 25,02,2015год. /л. 49/ „Б.Р.С.“ АД прехвърля обратно на „Ю.Б.“ АД
тези вземания.
По делото са представени уведомления и нотариални покани /л.
55 и сл./ от „Б.Р.С.“ АД, с които кредитополучателите се уведомяват, че
вземанията на банката са били цедирани на „Б.Р.С.“ АД, след което са
прехвърлени обратно на „Ю.Б.“ АД.
Представена е разписа от 10,03,2018год. /л. 197/ на куриер
на нотариус А.Г.за посещение на адреса на Ц.М.Ц. ***, в който е посочено, че по
данни на наемател на апартамент № 18б – син на Ц.Ц., ответникът не живее на
адреса.
С нотариална покана, рег. № 3052/24,04,2018год. на И.Ф.-нотариус,
рег. № 112 на НК /л. 63/, ищецът е уведомил ответника Ц.М.Ц., че обявява
кредита за предсрочно изискуем. В разписка за връчване на нотариална покана е
посочено, че поканата е връчена на адрес общ. Монтана, с. Сумер, ул. „******.
Отбелязано е, че адресът е посещаван на 28,04,2018 год. в 19:00 часа; на
09,05,2018 год. в 11:00 часа и на 30,05,2018 г. в 16:30 часа, когато е залепено
и уведомление по чл. 47 от ГПК. В уведомлението /л. 66/ е посочено, че
адресатът следва да се яви в нотариалната кантора в двуседмичен срок от
30,05,2018год. Поради неявяване на
ответника е отбелязано, че двуседмичния срок от залепваното на уведомлението е
изтекъл на 13,06,2018год.
С нотариална покана, рег. № 690/06,03,2018год. на А.Г.-нотариус,
рег. № 031 на НК /л. 67/, ищецът е уведомил ответницата М.Л.Ц. на
09,05,2018год., че обявява кредита за предсрочно изискуем. В разписка за
връчване на нотариална покана е посочено, че тя е връчена на 09,05,2018год.
чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на 25,04,2018год.
Представена е фактура № 3483/18.06.2018год. /л. 78/,
издадена от адвокатско дружество „М. и Р.“ на „Ю.Б.“ АД за обща сума от 804,00
лв. с ДДС за следните услуги: „префактуриране на разходи за нотариални заверки
– Ц.М.Ц., ЕГН **********“ за сумата от 470,00 лв. без ДДС и за „нотариална
покана – Ц.М.Ц., ЕГН **********“ – 4 бр. за сумата от 200,00 лв. без ДДС.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето
предвид при постановяването на съдебния акт се установява, че датата на
усвояване на кредита е 11,08,2008год. Към тази дата приложимият курс „купува”
за швейцарския франк на „Ю.И е.д.Б.” АД към евро е 1.*********, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен
лимит в шв.франкове по чл. 1 от Договора е 121599,00шв.франка. На
11,08,2008год. сметката на ответника Ц.Ц. е заверена със сумата 121599,00 швейцарски
франка. В периода от 11,09,2008г. до 28,03,2014г. по сметката са постъпвали
суми, с които е извършвано погасяване на кредита. С постъпилите суми са
погасени месечните вноски до № 65, с падеж 11,01,2014г. включително. Към датата
на исковата молба 12,07,2018 г. дължимата главница от вноски с настъпил падеж е
в размер на 9274,39 швейцарски франка, за периода от 11.02.2014г. до
11.07.2018г. включително, а дължимата главница от вноски с ненастъпил падеж:
104614,88 швейцарски франка.
Към датата на изготвяне на заключението те възлизат на
съответно на 14191,83 и 99697,44 швейцарски франка. Установява се след
28,03,2014год. да няма постъпили суми за погасяване на кредита, като за този
период не са погасени вноски от № 66 с падеж 11,02,2014год. до 119 с падеж
11,07,2018год. Експертизата установява, в случай че кредитът е изплащан в евро
към датата на исковата молба задълженията за главница с настъпил падеж биха били
в размер на 3903,28 евро, а дължимата сума за непадежирала главница - 65115,67
евро. Към датата на заключението тези суми са в размер на съответно 6594,78
евро и 62424,17 евро. В този случай задължението по договора би било със
103426,35лева по-малко.
Установява се по договора да не е извършвано капитализиране
на лихва. Констатира се увеличение на обменния курс на шв.франк към лева/евро с
над 40 %. Вещото лице посочва, че размерът на задължението по договора за
кредит при отчитане погасяването на кредита по номинал на швейцарския франк към
датата на сключване на договора, без да се отчита курсовата разлика от
превалутиране на швейцарски франк към евро/лев към датата на изготвяне на
заключението възлиза на сумата от 108107,91 швейцарски франка, просрочената
главница е 10833,18 шв. Франка, а главница с ненастъпил падеж- 97274,73 шв.
франка. В тази хипотеза със стойността на валутните разлики от покачване стойността
на шв.франк спрямо лева/еврото в размер на 14395,57 шв. франка биха се погасили
19 пълни вноски – до вноска № 91, с падеж 11,03,2016год.
При изслушване на заключението в о.с.з., проведено на 29,06,2020год.
вещото лице посочва банката да е осчетоводила по сметка на кредитополучателите
задължения за нотариални такси в размер на 804,00 лв.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД от една страна и Ц.М.Ц. и М.Л.Ц. от друга е възникнало правоотношение за
предоставяне на кредит, по силата на което Банката е изпълнила задължението си да
предаде на кредитополучателите договорената сума, чрез превод по банкова
сметка, ***.
По делото
са налице данни за сключени договори за цесия между „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД с
предмет вземанията по процесния договор като към датата на исковата молба ищецът се легитимира като
кредитор на вземането.
Ответницата М.Ц. навежда доводи за неоснователност на иска
по отношение на нея, поради това, че суми по кредита не са ѝ
предоставяни, като кредитът е бил усвоен единствено от другия ответник - Ц.М.Ц.,
в нарушение на чл. 11, ал. 1 от договора. Съдът намира същите за неоснователни –
в чл. 2 от договора изрично е посочено, че кредитът се усвоява по сметка
открита на Ц.М.Ц.. Как реално са били разходвани отпуснатите средства и от кого
е от значение единствено за вътрешните отношение между ответниците, в
качеството им на солидарни длъжници, но не спрямо кредитора.
Процесният
договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по
смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ
бр.36/2008год./, а банката е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред.
към момента на сключване на договора – 22,07.2008 г./, поради което в
отношенията им са приложими разпоредбите на този закон. Последният определя, че
„финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране,
застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
Следователно, процесният договор има характер на потребителски договор, за
който се прилагат разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за
наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза в потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да
се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 73400,00 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката, към деня на усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е
предвидено, че кредитът се погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен,
а именно - швейцарски франкове. В чл. 23 от договора е уговорено, че кредитополучателят
приема изцяло риска от покачване на валутния курс на швейцарския франк спрямо
българския лев, както и че изцяло разбира икономическия смисъл и последици на
такива изменения. Съдът намира, че доколкото с последната клауза върху
ответницата се възлагат последиците от изменение на курса на валутата в която е
уговорен договорът и с оглед защитата на интереса ѝ, в качеството ѝ
на потребител, на преценка за неравноправност подлежи чл. 23 от договора.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни
клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези,
които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи
да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място
съдът следва да се произнесе по действителността на клаузата в договора, с
която валутният риск от сключване на договора във валута се прехвърля на
кредитополучателя, за което в чл. 23 последния дава своето безусловно и
неотменимо съгласие.
Следва да се прецени
доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза, която е
индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Макар същата да не
е част от общи условия, съдът намира да
не е индивидуално уговорена. Предвид чл. 146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Т.е. освен общите условия, за които дефинитивно се приема да са такива, върху
които потребителят няма възможност да влияе, то и включена в договора клауза,
ако отговаря на посочените критерии следва да се приема да не е индивидуално
уговорена. Включването на уговорката в
индивидуалния договор не предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена
и съдът дължи потребителска защита по отношение на нея. От ищеца, чиято е
доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП подобно доказване не е
проведено.
С оглед преценка наличието на неравноправност на подобна
клауза и съобразно задължителното за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС
С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши
преценка, доколкото подобна клауза
отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията
между договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ
характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това
отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от 21 март
2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180, т. 26, и от
10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13,
EU:C:2014:2189, т. 79), поради което се обосновава извод за преценка
наличието на императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна уредба
в националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен
в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена
и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в
обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка
клаузата, с която е уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на
швейцарски франк спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът
съобрази, че това е клауза определяща основните престации по договора. В този
смисъл решение С-186/2016год. на СЕС. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да
бъде извършвана преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на
договора, в случай че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да
са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици (решения от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 75,
и от 23 април 2015 г., Van Hove, C‑96/14, EU:C:2015:262,
т. 50). Т.е. следва да бъдат преценени всички относими фактически
елементи, сред които са публичността и информацията, предоставена от
кредитодателят при договаряне на договор за кредит (вж. в този смисъл решение
от 26 февруари 2015 г., Matei, C‑143/13, EU:C:2015:127,
т. 75). По този начин, изискването за „ясен и разбираем език“ включва яснота и разбираемост на клаузите не
само от формална и граматическа гледна точка, но прозрачно и недвусмислено
изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25,07,2017год.
по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело
С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави като минимум
информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване на валутата на
държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на
кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год., както и за
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически последици
от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение на СЕС по
дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 23 от договора се посочва по
най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса на
швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически
последици. Не са представени и други доказателства, че на ответниците са били
разяснени последиците от разглежданата норма. Предвид това, не може да се
приеме, че клаузата на чл. 23 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин
и по тази причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза, следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното
т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в стойността
на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи се в увеличаване
на стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване с швейцарски
франкове, с които да бъдат погасявани вноските по кредита. В същото време
банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към
еврото към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително, на
пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе
предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната
по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици
за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен
кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не може да се
приеме, че ако ответниците са били информирани за възможността за широкото
вариране на стойността на швейцарския франк и за вредите, които биха могли да
понесат вследствие на това, те биха се съгласили с процесната клауза /в тази
насока т. 57 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на Решение на
СЕС по дело С-415/11/. Съобразно изложеното предвид установените рискове и
възможни съществени неблагоприятни последици за потребителя от промяната на
валутните курсове, съдът намира, че разглежданата клауза е уговорена във вреда на
потребителите и създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, тъй като прехвърля изцяло валутния риск
от промяна на валутата на ответника.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че
клаузата на чл. 23, от договора е неравноправна и в този смисъл на основание
чл. 146 от ЗЗП – нищожна, което налага извод, че събрана от банката сума в
резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от
номинала към момента на сключване на договора, както и всички събрани въз
основа на служебно извършеното превалутиране такси и комисионни са недължимо
платени и подлежат на възстановяване.
По изискуемостта:
В конкретната хипотеза досежно претенцията за предсрочно
изискуема главница по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна
практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от
същото.
Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като
отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в
договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на
определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните
институции кредиторът следва да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
исковата молба. В случая доколкото е заявена осъдителна искова претенция, то
уведомяването за волеизявлението на кредитора може да бъде осъществено и с
връчване на препис от исковата молба.
Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й.
С нотариална
покана, рег. № 3052/24,04,2018год. на И.Ф.-нотариус, рег. № 112 на НК, кредитът
е бил обявен за предсрочно изискуем по отношение на ответника Ц.М.Ц.. Самата
покана е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК, на адр. с. Сумер, ул. „*****адрес.
Съдът намира да са налице предпоставките за осъществяване на фингираното
връчване по тази разпоредба в редакцията ѝ, обн. с ДВ бр. 86 от 2017 г. и
съществувалата преди това съдебна практика по приложението ѝ - три
посещения на адреса с интервал от поне една седмица в рамките на месец, като
едно от посещенията е в неприсъствен ден. Що се касае до обстоятелството, че
поканата е връчена на адрес, различаващ от посочения в договора адрес за
кореспонденция, съдът намира, че видно от разписка на куриер на нотариус А.Г., по
реда на чл. 47, ал. 1, изр. четвърто от ГПК е установено, че лицето не живее на
посочените адрес, поради което правилно поканата е връчена на постоянния му
такъв, за което не е налице спор между страните. От заключението на назначената
по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че като не се отчита
курсовата разлика от превалутирането на шв. франк към лева/евро, последната
напълно погасена вноска е с падеж от 11,03,2016год. Т.е. към деня, следващ изтичане на срока
по чл. 47 от ГПК – 14,06,2018год. е налице обективното условие за настъпване на
предсрочна изискуемост съгласно чл. 18 от договора-неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично.
В разписката към нотариална покана, рег. №
690/06,03,2018год. на А.Г.-нотариус, рег. № 031 на НК, адресирана до
ответницата М.Л.Ц. е посочено, че същата е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на
09,05,2018год. Съдът намира, че при връчването на поканата не са удостоверени
от връчителя предпоставките за осъществяване на
фингираното връчване по тази разпоредба в редакцията ѝ, обн. с ДВ бр. 86
от 2017 г. и съществувалата преди това съдебна практика по приложението ѝ
- три посещения на адреса с интервал от поне една седмица в рамките на месец,
като едно от посещенията е в неприсъствен ден. По тази причина не може да се
приеме, че с тази покана е обявена предсрочната изискуемост на кредита по
отношение на този ответник. Въпреки това, доколкото с исковата молба ищецът се
позовава на последиците на предсрочната изискуемост, съдът намира, че с
връчването на препис от нея на ответницата е обявена предсрочната изискуемост
на задълженията по кредита. Ответницата се е запознала с исковата молба на
05,07,2019год. /л. 125/. От заключението на назначената по делото
съдебносчетоводна експертиза се установява, че като не се отчита курсовата
разлика от превалутирането на шв. франк към лева/евро, последната напълно
погасена вноска е с падеж от 11,03,2016год. Т.е. към датата на запознаване на ответницата с исковата
молба– 05,07,2018г. е налице обективното условие за настъпване на предсрочна
изискуемост съгласно чл. 18 от договора-неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично.
Съдът намира предмет на претенцията за задължението
по договор за кредит да е заявено на едно основание, а именно предоставена
главница по възникналата облигационна връзка, независимо дали същата се
претендира като просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят
дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не е изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент
на изложеното се обосновава и извод, че при установяване на предсрочна
изискуемост на дата различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване
на задължението по договора на заявеното основание /неплатена главница/, съдът
следва да уважи исковата претенция като не може да се обоснове извод за
произнасяне по непредявено основание.
Въпреки, че по
делото не е предявен иск за заплащане на възнаградителна лихва задължението по
същата подлежи на установяване, с оглед преценка каква част от същото е
погасено с извършеното частично плащане от кредитополучателите, респективно
каква е дължимата главница.
Възнаградителната лихва представлява цената на услугата,
предоставена от банката. По отношение на процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в частта даваща възможност на
банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на т.10 и т.12 от
чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата
предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП
сочи на неравноправна
клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради
промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146
от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена нарочна
възможност при такава хипотеза да се
откаже от договора за кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143,
т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП
сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин /решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
Ето защо възнаградителната лихва е дължима при първоначален
лихвен процент.
С оглед горните
мотиви относно размера на задължението и заключение на ССчЕ по задача 7, то дължимата главница към приключване
на съдебното дирене е в размер на 108107,91
шв.франка.
Предвид изложеното предявеният частичен иск за сума в размер
на 71472,39шв. фр. следва да бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от основателността на исковата
претенция се дължи и законна лихва от момента на изпадането в забава на
ответниците, в случая или от падежиране на вноските по кредита, респ. обявяване
на предсрочната изискуемост. По отношение на ответника Ц.М.Ц. законната лихва
следва да се присъди от датата на исковата молба до изплащане на вземането. По
отношение на ответницата М.Ц., доколкото се установява предсрочната изискуемост
на кредита да е настъпил по-късно от претендирания начален момент, от който се
начислява законна лихва върху сумата от 5594,14 шв. франка /падежирали към
датата на ИМ вноски за главница/ законната лихва следва да се присъди от датата
на исковата молба до изплащане на вземането, върху сумата за главница от вноска
120 до 142 по погасителен план -падежирали след исковата молба, законна лихва
се дължи от падежирането на всяка отделна вноска до окончателното изплащане на
вземането, а за предсрочно изискуемата главница – от 06,07,2019год. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира заплащането на разноски във връзка със
съобщения по договора. На първо място следва да се посочи, че ответниците не
дължат разноски във връзка с уведомления по чл. 99 от ЗЗД. С поведението си по
никакъв начин не са дали повод за сключването на процесните договори за цесия и
не следва да отговарят за разходите за уведомяването им. Следва да се заплатят
единствено разходите за връчената нотариална покана, с която е обявена
предсрочната изискуемост по договора.
Претендират се разноски във връзка с изпратени до
ответниците нотариални покани в общ размер на 804,00 лв., от които 564,00 лв. с
ДДС – нотариални такси за заверка и връчване на поканите и 240,00 лв. с ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвянето им. По делото не се установява за
какво е заплатена сумата от 564,00 лв. – нотариални такси. Фактура №
3483/18,06,2018год., сочи на основание- „префактуриране на разходи за
нотариални заверки“. С уточнение от 18,10,2018год. ищецът сочи тази сума да е
разходи за изпратени НП за извършена
цесия и предсрочна изискуемост, а 240,00лв. са разноски за изготвяне на покани,
заплатени на процесуален представител по чл.6, т.5 от наредба 1 от
09,07,2004год.
С оглед горните мотиви за недължимост на разноски за
уведомление по договорите за цесия, дължими са разноски за НП за обвяване на
предсрочна изискуемост на двамата ответници. Тъй като в приложената фактура не е посочено конкретно какви суми са платени за
нотариални заверки и такси, съдът приема
за основателно искането за разноски, удостоверени в НП, а имено 5,00лв. по НП
рег. №1258/2018год. /64 стр./ и 20,00лв. по НП рег. №690/2018год. стр.67.
Що се касае до адвокатското възнаграждение в размер на
240,00 лв. с ДДС за изготвяне на поканите, съдът намира, че то трябва да е в
минималния размер, определен по чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 01,07,2004год.
на ВАдС – по 60 лв. с ДДС за всяка покана. В случая са представени
доказателства за заплащане на хонорар за изготвянето на нотариална покана
единствено до ответника Ц.Ц. – единствено той е посочен в представената фактура
№ 3483/18,06,2018год., като индивидуализиран с единния му граждански номер и с
този документ не могат да се обосноват разходите за покани до другия ответник –
М.Ц.. Ето защо дължимата сума на ищеца за разноски за процесуален представител
за изготвяне и връчване на нотариална покана възлиза на 60,00лв. с ДДС или общо
разноски в размер на 85,00лв. / 60,00 с ДДС - адв. възнаграждение и 25,00 лв. –
нотариални такси/, в който размер исковата претенция е основателна, а за
разликата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора на ищеца
се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 12246,63лв. от общо 12370,34 лв.,
от които 4835,04лв. –държавна такса, 4735,30лв. – адвокатско възнаграждение,
2500,00 лв. – възнаграждение за особен представител и 300,00 лв. - в.л./
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно. Същият
е в размер под минимума определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09,07,2004год. на ВАдС в размер на
3947,52лв. Размерът на ДДС, съгласно §2а от наредбата, не се включва в
минималния размер на възнаграждението и се счита за неразделна част от дължимия
от клиента адвокатски хонорар- ДДС е
789,50лв. или общото адв. възнаграждение е 4737,02лв./
Ответниците по делото не претендират разноски, поради което
и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ц.М.Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: *** и М.Л.Ц., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** да заплатят солидарно
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: ***, офис 9, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата
в размер на 71472,39шв. франка – /претендирана частично от главница 113889,27шв.
Франка/ – дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 41456/22,07,2008год., ведно със законната лихва: по отношение на ответника
Ц.М.Ц. от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, а
по отношение на ответницата М.Л.Ц. - за сумата от 5594,14 шв. франка от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, за главница по
вноска 120 до 142 по първоначален погасителен план -падежирали след исковата
молба, законна лихва от падежирането на всяка отделна вноска до окончателното
изплащане на вземането, а за предсрочно изискуемата главница – от
06,07,2019год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 85,00 лв. - разноски за съставяне и
връчване на нотариални покани и адв.хонорар
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на разноски за разликата над 85,00лв.
до пълния предявен размер от 804,00лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.М.Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: *** и М.Л. Ц., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, съдебен адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 12246,63лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: