Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ Г.
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Пенка Цанкова и прокурор Нина Кирилова, като разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 5856 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Инициирано е с протест и допълнение към
него, срещу присъда от 07.11.2018 г. по н.о.х.д. № 3781/2015 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, с която подсъдимият В.Н.Р. е
признат за невиновен в това на 18.08.2013 г., около 21.30 часа да е извършил
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В протеста са наведени доводи за
неправилност на атакуваната оправдателна присъда и е направено искане за отмяна
на съдебния акт и за постановяване на въззивна присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден за престъплението, в което е обвинен. В
подкрепа на заявените доводи се твърди, че въз основа на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за съставомерност на деянието,
както от обективна, така и от субективна страна, както и за авторството на
подсъдимия Р.. Изложени са подробни съображения за това, че макар в
доказателствената съвкупност да са налице противоречия, информацията не е до
такава степен противоречива, че да не позволява формирането на правилни изводи
по фактите от предмета на делото. Изразява се становище за това, че показанията
на пострадалия Г. и на свидетеля Б. са годни доказателствени източници и че
същите се подкрепят, както от показанията на полицейските служители, така и от
тези на свидетелите Г. и С., които се твърди да са непредубедени. Заявява се,
че извършените процесуално-следствени действия по разпознаване на лица са
съобразени със законовите изисквания и представляват годни способи са събиране
и проверка на доказателствата. Поддържа се, че не следва да се ценят с доверие
показанията на свидетеля К., който твърди, че през цялата вечер подсъдимият и
други лица са били в дома му и не са излизали, тъй като самият той заявява, че
за известно време същата вечер е излизал от дома си, през което време обективно
не е имал възможност да възприеме присъствието на подсъдимия в своя дом.
Необсъдено от районния съд останало посоченото от свидетеля Б. обстоятелство,
че Д. К. се е опитал да му окаже въздействие в насока да промени показанията
си, като се отрече от дадените в досъдебна фаза на процеса. Твърди се, че в
случая обясненията на подсъдимия съставляват единствено израз на неговата
защитна теза, поради което същите не следва да се ценят като годен
доказателствен източник. Извън доводите за неправилност на присъдата с оглед формираните
фактически и правни изводи, представителят на прокуратурата твърди, че при
постановяване на първоинстанционната присъда не е направен изискуемият от
процесуалния закон доказтелствен анализ, което се сочи да е самостоятелно
основание за отмяна на протестирания съдебен акт, тъй като по естеството си се
приравнява на липса на мотиви.
Препис от протеста и допълнението към
него е изпратен на подсъдимия и неговия защитник, но писмено възражение не е
постъпило по делото.
В проведеното пред въззивния съд
открито съдебно заседание, прокурорът поддържа подадения протест и направеното
към него допълнение, а подсъдимият и защитникът изразяват становище за неоснователност
на протеста и за правилност на протестираната присъда. В последна дума,
подсъдимият Р. моли за потвърждаване на оправдателната присъда.
Софийски градски съд, като взе предвид
подадения протест и направеното с него искане, събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.08.2013 г., около 13.00 часа,
подсъдимият В.Р. отишъл в дома на свидетеля Д. К. – къща, находяща се в гр.
София, ул. „********“ № ** където били и свидетелите А.Й., М.Н.и Д. К..
Подсъдимият Р. и посочените свидетели изнесли телевизор на двора, където
излезли и гледали филми. Фактът, че момчета стояли в двора на къщата и гледали
телевизия станал достояние на свидетелитеЯ.Г. и С. С., които по това време
гостували на живеещия в съседство на Д. К. – М.Т. и се намирали в съседния двор.
Поводът за гостуването на Г. и С. при Т. била операция на майката на
свидетелката С.. Около 21.00 часа К., Н.,Й.и Р. се прибрали в къщата, а
свидетелите Г. и С. останали още около час навън, след което също се прибрали.
На същата дата (18.08.2013 г.), около 21.30 часа пострадалият Н.Г. и негов
познат Б. Б. се намирали в двора на детска градина „Лозичка“, която се намира в
гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Капитан Андреев“. Около 21.30 часа Г. и Б.
излезли от детската градина и тръгнали по ул. „Капитан Андреев“, по посока към
магазин „345“, който се намира на ул. „Ралица“. Н.Г. носел черна чанта с цип, в
която имало 150 щатски долара, 50 лева, ключове и лична карта.
Внезапно Н.Г. бил нападнат от две
неустановени по делото лица, които били с качулки, едното от които хванало
чантата на Г. и започнало да я дърпа, а другото го ударило с юмрук и го
съборило на земята. Единият от двамата неустановени извършители, държейки
чантата на Г., която последният не пускал, започнал да го влачи в разстояние на
няколко метра, а другият нападател ритал Г. с крака, поради което, за да се
предпази Г. сложил ръцете си пред главата си и пуснал чантата, която този момент била издърпана от единия
нападател, който я държал. Поради нападението телефонът на Г. изпаднал на
земята и се изключил. След това двамата неустановени нападатели побягнали по
улицата с чантата на Г.. През цялото това време свидетелят Б. Б., който бил с
гипсирана ръка, се намирал непосредствено до случващото се, но не се намесил, а
и не бил засегнат от извършителите на деянието. Пострадалият Н.Г. се обадил от
телефона на Б. Б. на тел. 112, след което двамата отишли в 04 РУ-СДВР. По това
време свидетелите Г.Г. и М.Г. – полицейски служители при 04 РУ-СДВР били
назначени като автопатрул 93 за времето от 19.00 часа на 18.08.2013 г. до 07.00
часа на 19.08.2013 г. и били изпратени по сигнала на Г. за извършения грабеж.
Към тези полицейски служители се присъединили и полицейските служители А.А.и М.Т..
Свидетелят Б. Б. си помислил, че единият от извършителите е подсъдимият В.Р.,
поради което насочил полицейските служители именно към него. Б. знаел, че Р.
често посещава свидетеля К. в неговата къща на ул. „Розова долина“ и информирал
полицейските служители за това. Поради това, полицейските служители се
отправили заедно с Н.Г. и Б. Б. към къщата на свидетеля К., който
междувременно, около 22.00 часа излязъл от дома си и отишъл до магазина. Поради
това, щом пристигнали на адреса на ул. „Розова долина“, полицейските служители
заварили в къщата единствено свидетелите Н.,Й.и подсъдимия Р.. Когато
пристигнали на адреса те почукали на вратата на къщата, при което им било отворено,
след което извели навън Н.,Й.и Р. и започнали да осветяват лицата им, като им
сложили и белезници. В този момент в близост по улицата минавала свидетелката Н.Л.,
която живеела в съседство – на ул. „*********и видяла, че в полицейски
автомобил пред дома на К. се намира свидетелят Б. и Н.Г., както и че пред
къщата на К. се намират подсъдимият Р. и свидетелите Н. и Й., на които
полицаите поставили белезници. Н.Л.познавала както В.Р., М.Н., А.Й. и Д. К.,
така и Б. Б., а Н.Г. не познавала, но знаела името му. По това време В.Р. и Н.Л.били
близки приятели, като Н.Л.често посещавала къщата на Д. К. и се събирала с Р., Н.,Й.и
К.. По същото време Н.Л.имала близки отношения със свидетеля Б. Б., което
станало известно на Н., Р.,Й.и К.. От полицейския автомобил, в който били Б. и Г.
имало видимост към задържаните лица, поради което Б. потвърдил пред полицаите,
че именно В.Р. е извършителят на деянието. В момента, в който Р.,Й.и Н. били на
улицата пред къщата с поставени белезници, към къщата се върнал свидетелят Д. К.,
който ходил да пазарува до близък магазин. К. разрешил на полицейските
служители да проверят дали в дома му има вещи на пострадалия Г., поради което
проверка била извършена, но такива вещи не били открити. Вещи на пострадалия Г.
не били открити и в паркирания в близост лек автомобил, собственост на
подсъдимия Р.. Подсъдимият Р. и свидетелите Н. иЙ.били отведени в РУ на СДВР.
Установява се, че в резултат на извършеното от неустановените по делото лица
деяние на 18.08.2013 г. на пострадалия Г. били причинени следните увреждания:
охлузване на външната повърхност на дясното рамо; охлузване над лакътното
изпъкване на десния лакът; охлузване над и вътрешно от дясното коляно, както и
две охлузвания под дясната подбедрица, които наранявания са причинили на Г.
болка и страдания.
Гореописаната фактическа обстановка е
изводима при анализа и съпоставката на съдържащата се в следните гласни доказателствени
източници информация: показания на свидетеля Н.Г. /л. 75 н.о.х.д./; показания
на свидетеля Б. Б. /л. 76-77 н.о.х.д./; показания на свидетеляЯ.Г. /л. 77
н.о.х.д./, включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания
от ДП /л. 215-216 ДП/; показанията на свидетелката С. С. /л. 77-78/;
показанията на свидетелката П.Р. /л. 78/; показанията на свидетеля А.А./л. 78/,
включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания от
досъдебното производство /л. 39-40 ДП/; показанията на свидетеля М.Т. /л. 78/;
показания на свидетеля Д. К. /л. 78-79/; показания на свидетеля М.Т. /л. 79/; И.Н.
/л. 100/; показания на свидетеля М. Н. /л. 137/; показанията на свидетеля А.Й.
/л. 243/; обяснения на подсъдимия В.Р. /л. 252/.
По делото са събрани и приети
показанията на свидетелите Н.Ф. /л. 76/, М.Г. /л. 78/ и Г.Г. /л. 78/, въз
основа на които не се установява съществена с оглед предмета на делото информация.
Приети са СОЕ /л. 74-76 Том I ДП/;
допълнителна СОЕ /л. 14-16 ДП/; КСППЕ /л. 79-84 Том I ДП/; СППЕ /л. Том I, л.
88-92/; КСППЕ /л. 137-141 ДП, Том I/; СМЕ /л. 70-71 ДП/, заключенията на които
въззивният съд възприема с доверие, тъй като ги намира за резултат от експертни
и задълбочени изследвания. Поради това съдът взима предвид заключенията на
експертите при формиране на фактически си и правни констатации.
Доколкото свидетели-очевидци на
инкриминираното деяние са свидетелите Н.Г. и Б. Б., техните показания са
единствените първични доказателствени източници по отношение факта на
престъплението, механизма на извършването му и неговия автор, или това са
единствените първични източници, които носят информация пряко свързана с
главните факти на доказване, включително относно авторството на деянието. По
делото се обособява още една група свидетелски показания, която включва
показанията на полицейските служители А.А.и М.Т., които по отношение факта на
престъплението и неговото авторство пресъздават възпроизведената от свидетелите
Г. и Б. информация и в този смисъл съставляват производни доказателствени
източници. Поради това и тяхната достоверност и тяхната доказателствена сила са
в голяма степен обусловени от тези на показанията на Г. и Б.. В съвкупността от
гласни доказателствени източници се обособяват още две групи, едната от които
включваща показанията на свидетелите Д. К., М. Н. и А.Й. и обясненията на подсъдимия
Р., а другата включваща показанията на свидетелите И.Н., Н.Л.,Я.Г. и С. С..
От показанията на свидетелите Г. и Б. се
установява, че на 18.08.2013 г., около 21.30 часа, в гр. София, на ул. „Капитан
Андреев“, по посока към магазин „345“, който се намира на ул. „Ралица“, Н.Г. бил
нападнат от две неустановени по делото лица, които били с качулки, едното от
които хванало чантата на Г. и започнало да я дърпа, а другото го ударило с
юмрук и го съборило на земята. Установява се, че единият от двамата
неустановени извършители, държейки чантата на Г., която последният не пускал,
започнал да го влачи в разстояние на няколко метра, а другият нападател ритал Г.
с крака, поради което, за да се предпази Г. сложил ръцете си пред главата си и
пуснал чантата, която този момент била
издърпана от единия нападател, който я държал. Поради нападението телефонът на Г.
изпаднал на земята и се изключил. След това двамата неустановени нападатели
побягнали по улицата с чантата на Г., в която имало 150 щатски долара, 50 лева,
ключове и лична карта. Непосредствено след инцидента, Г. и Б. сигнализирали
органите на реда като от мобилния телефон на свидетеля Б. позвънили на тел.
112.
Въззивният съд приема горните факти за
установени, доколкото в тази част показанията на Г. и Б. кореспондират помежду
си, а и липсват доказателства, които да ги опровергават. Въз основа на
събраните по делото доказателства се установява, че на 18.08.2013 г., около
21.30 часа, спрямо Н.Г. е извършено описаното в обвинителния акт деяние,
изпълващо състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК.
Така установените факти обаче не са
достатъчни, за да се приеме, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е
основателно, тъй като не се доказва В.Р. да е извършител на престъплението –
предмет на държавното обвинение.
Пострадалият Н.Г. е свидетел-очевидец
на деянието, което представителят на държавното обвинение твърди да е извършено
спрямо Г. и като такъв би следвало непосредствено да е възприел осъществените
спрямо него и инкриминирани действия. Въпреки това, въззивният съд намира
основание за сериозно съмнение в достоверността на заявеното от този свидетел в
частта касаеща авторството на деянието, тъй като в тази част показанията му не
отразяват лични впечатления за обективно случилото се в действителността, а
пресъздават информация за подсъдимия, която свидетелят е възприел посредством
изявленията на свидетеля Б. за авторството на деянието. Не може да остане извън
вниманието на съда обстоятелството, че свидетелят Г. е повлиян от действията на
полицейските служители, които на 18.08.2013 г., в паркиран на ул. „Розова
долина“ полицейски лек автомобил, са представили на Г. и Б. няколко лични карти
за разпознаване на извършителя, сред които и тази на подсъдимия Р., при което Б.
посочил Р. за извършител на престъплението. В разпита пред районния съд
свидетелят Б. изрично заявява, че свидетелят Г. не е разпознал извършителя
между представените снимките на лица по лични карти, но сочи че самият той
разпознал В.Р. като извършител на деянието и съобщил това на полицаите в
присъствието на свидетеля Г.. В подкрепа на горния извод са показанията на Б.,
от които се установява, че след като със свидетеля Г. сигнализирали в РУ-МВР за
извършеното деяние, заедно с полицейските служители, с полицейска кола отишли
до адрес на ул. „********“ – посочен от свидетеля Б., за да търсят посоченото от
него лице. Полицейският автомобил, в който се возели Г. и Б. бил паркиран на
най-много 10-тина метра от къщата на К., като Г. и Б. се намирали на задната
седалка на лекия автомобил. Малко след като полицаите слезли от колата и
извършили проверка на адреса, един от тях се върнал в автомобила и предоставил
на Г. и Б. няколко лични карти. В този момент Г. не посочил някоя от личните
карти да е на извършителя на осъщественото спрямо него деяние, докато Б.
веднага разпознал, че едно от лицата – В.Р. е извършителят на деянието и заявил
това на полицейския служител. Това изявление на Б. било непосредствено
възприето от свидетеля Г., а и от показанията на двамата се установява, че още
като били в РУ-МВР Б. се досетил кой е единият от двамата извършители и че това
е именно В.Р.. Съдът отчита и изводимия от показанията на М. Н., А.Й. и от
обясненията на подсъдимия Р. факт, че полицейските служители са извели Н.,Й.и Р.
пред къщата, което предвид близостта на паркирания полицейски автомобил
означава, че свидетелите Г. и Б. са имали визуален контакт с обстановката и са
възприели изведените от къщата лица. В подкрепа на това са и показанията на
свидетеляЙ.и тези на Н.Л., които потвърждават, че Н.,Й.и Р. са били изведени
пред къщата, откъм улицата, както и че в близост на същата тази улица е бил
паркиран полицейският автомобил, в който се намирали Г. и Б.. В тази връзка свидетелятЙ.заявява,
че в полицейския автомобил е имало две лица, които посочили него и другите
лица, с които се намирал пред къщата.
При тези данни е невъзможно да се
приеме, че при извършеното на 19.08.2013 г. процесуално-следствено действие по
разпознаване на лица, свидетелят Г. е разпознал непредубедено подсъдимия Р.
като извършител на деянието, тъй като представянето на 18.08.2013 г. от страна
на полицейските служители на лични карти, сред които и тази на подсъдимия е
способствало за формиране предварителна представа у свидетеля Г., че едно от
разпознаваните лица, а именно подсъдимият Р. е извършител на деянието. Що се
отнася до извършеното на 19.08.2013 г. разпознаване, при което разпознаващ е
свидетелят Б. Б., следва да се отбележи единствено, че предвид гореизложеното
относно достоверността на показанията на Б., процесуално-следственото действие
по разпознаване не се характеризира с такава доказателствена сила, която да
убеди съда, че именно разпознатото лице В.Р. е извършил престъпното деянието.
Поради тези факти в тяхната
хронологическа последователност съдът счита, че свидетелят Г. е формирал
впечатления относно авторството на деянието не въз основа на собствените си
наблюдения и непосредствени възприятия за действителността, а въз основа преимуществено
на твърденията на свидетеля Б. и действията на полицейските служители, които му
представили за разпознаване снимки по лични карти, сред които и тази на
подсъдимия Р.. Изводът за липса на преки и непосредствени впечатления на
свидетеля Г. се потвърждава и от разпита му при който заявява, че именно
подсъдимият Р. е лицето, което му е нанасяло удари, а същевременно сочи, че по
време на инцидента бил малко зает с това да се предпази, поради което бил с
ръце върху лицето си, а това изключва възможността за възприемане личността на
извършителя. Редом с посоченото по-горе съдът отчита и невъзможността на
свидетеля Г. да опише собствената си чанта, която се твърди да е предмет на
възведеното в обвинение престъпление, като същият се ограничава до описанието
на чантата като черна чанта с цип.
Гореизложените съображения дават
основание на настоящата съдебна инстанция да приеме, че показанията на
свидетеля Г. относно авторството на деянието не съставляват достоверен
доказателствен източник, на който съдът да се довери и да вземе предвид при
изграждане на фактическите си и правни констатации. Поради това тези показания не
могат да послужат за установяване авторството на престъпното посегателство
срещу Г..
Друг ключов доказателствен източник
относно авторството на деянието са показанията на свидетеля Б., който също е свидетел
очевидец на случилото се на 18.08.2013 г. Тези показания обаче, също не се
характеризират с необходимата достоверност, за да се приеме, че информацията
която съдържат отразява точно и вярно действителността. Именно свидетелят Б. е
този, който е посочил подсъдимия Р. като извършител на деянието, като се
досетил за това не веднага, а впоследствие - едва след като Г. и Б. отишли в 04
РУ-СДВР. Внимание заслужава обстоятелството, че свидетелят Б. твърди да е
виждал подсъдимия веднъж и то „много, много отдавна“ преди инцидента, в къщата
на свидетеля К. на ул. „********“, а същевременно към датата на инцидента е
имал увереността, че подсъдимият е именно в тази къща, пред която същата вечер е
била паркирана колата на подсъдимия. Освен тези факти, от показанията на
свидетелката Н.Л., които съдът приема за достоверни се установява, че същата
живее в съседство на свидетеля К. на ул. „Розова долина“, както и че често
посещавала дома му по повод организирани там купони. Самата свидетелка сочи, че
е в близки приятелски отношения с подсъдимия Р., както и че познава свидетелите
Н.,Й.и К., Б. и Г.. От показанията на свидетеля М. Н., на които съдът дава вяра,
се потвърждава, че Н.Л.се познава, както с подсъдимия, така и със свидетеля Б.,
като се изяснява, че Н.Л.е имала близки отношения с Б. и че често се събирала с
К., Р., Н. иЙ.в къщата на К.. От показанията на свидетеля М. Н. и от
показанията на свидетеля Д. К., които съдът намира за достоверни се установява,
че свидетелят Б. Б. също е посещавал къщата на К., с когото били приятели,
както и че веднъж отишъл там, за да им предлага марихуана. Съдът взима предвид
и съдържащата се в показанията на свидетеля И.Н. информация, в достоверността
на която няма основание да се съмнява, сочеща, че впоследствие свидетелят Б. е
искал да оттегли показанията си, защото по думите му нещо по делото не било
наред. Всичко това, според въззивния съд означава не само че подсъдимият Р. и
свидетелят Б. са се познавали, но и че поради лични мотиви отношенията помежду
им не са били добри.
Разгледано в този контекст, поведението
на Б., който е посочил В.Р. като извършител на деянието, сочи към възможна
заинтересуваност на свидетеля да твърди, че именно подсъдимият е извършил
престъплението. По делото няма обективна информация, която да подкрепи
твърдението на Б. относно авторството на деянието, а при наличните индиции за
влошени отношения помежду им, съдът не може да формира единствено възможен
извод за авторството въз основа на съдържащата се в показанията на Б.
информация, тъй като верността на същата е поставена под съмнение. Ето защо
показанията на Б. не са достатъчни, за да се приеме за доказан фактът, че
подсъдимият В.Р. е съпричастен към извършването на престъплението, изследването
и разкриването на което е предмет на делото. Извън показанията на Г. и Б. по
делото няма други доказателства, които да свързват несъмнено личността на подсъдимия
Р. с престъплението. Както бе посочено по-горе, показанията на полицейските
служители А. и Т. възпроизвеждат заявената от Б. Б. информация за авторството
на престъплението, с оглед на което, макар да са достоверни, тези показания не
са убедителни за съда предвид гореизложените съображения относно показанията на
Б.. Поради това не може да се сподели становището на прокурора за това, че
обвинението се доказва от показанията на Г., Б. и тези на полицейските
служители. Следва да се има предвид и факта, че при осъществените
непосредствено след извършване на деянието процесуално-следствени действия по претърсване
в дома на свидетеля К. и в лекия автомобил на подсъдимия Р., полицейските
служители не са открили предмета на престъплението, който прокуратурата твърди да
е отнет от подсъдимия. В доказателствената съвкупност по делото не се откроява такава
верига от доказателства, въз основа на които да се формира несъмнен извод, че
именно подсъдимият Р. е извършител на престъплението.
В допълнение следва да се отбележи, че
показанията на свидетелите Д. К., М. Н. и А.Й., както и обясненията на
подсъдимия Р. съдържат информация, изключваща възможността подсъдимият да е
автор на деянието. Действително, както се твърди в протеста обясненията на
подсъдимия представляват средство за защита, но в конкретния случай по делото
не е налична достоверна информация, която да внася съмнение във верността на
заявеното от Р.. Действително, в тази група доказателствени източници се
установяват някои противоречия, но понастоящем се явява безпредметно тяхното задълбочено
обсъждане, поради липсата на годни източници на информация в подкрепа на
обвинението срещу Р., с които разглежданата група гласни доказателствени
средства да се намират впротиворечие. По отношение показанията на свидетелитеЯ.Г.
и С. С. следва да се посочи единствено, че същите съставляват годни източници
на доказателства, но в тях не се съдържа информация, която с категоричност да
подкрепи или отхвърли обвинението срещу Р., тъй като свидетелите не установяват
по несъмнен начин местонахождението на В.Р. към датата и по времето на деянието
– предмет на държавното обвинение.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че не е възможно да се формира извод, покриващ стандарта за несъмнена
доказаност по чл. 303, ал. 2 от НПК. Поради това и крайният извод на Софийски
районен съд за неоснователност на повдигнатото срещу подсъдимия В.Р. държавно
обвинение е правилен и подсъдимият В.Р. следва да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение.
Въззивният съд споделя становището на
прокурора, че районният съд не е спазил стандарта за доказателствен анализ, който
процесуалният кодекс изисква. В конкретния случай обаче, този пропуск в
процесуалната доказателствена дейност на първоинстанционния съд не следва да
става причина за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на районния съд, тъй като това би довело единствено до прекомерна
и необоснована продължителност на производството. Сериозен аргумент в тази
насока е установената недостоверност в показанията на свидетелите Г. и Б. в
частта относно авторството на деянието, която не може да бъде преодоляна при
връщане на делото за ново разглеждане. Същевременно, недостоверността на тези
свидетелски показания предопределя извод за неоснователност на държавното
обвинение, тъй като това са единствените свидетели-очевидци на престъплението,
което се твърди да е извършено от подсъдимия. Освен това по делото няма данни
за съществуването на други доказателствени източници досежно авторството на
престъплението, събирането на които да е възможно. С оглед на това и предвид правилността
на крайните фактически и правни констатации на първоинстанционния съд по
съществото на делото, атакуваният понастоящем съдебен акт следва на основание
чл. 338 от НПК да се потвърди като правилен.
При този изход на делото и съобразно чл.
190 от НПК подсъдимият В.Р. не дължи заплащането на разноски в производството,
тъй като същите остават за сметка на държавата.
По тези мотиви и на основание чл. 338 от НПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.11.2018 г. по
н.о.х.д. № 3781/2015 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104-ти
състав.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.