№ 159
гр. Русе , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100145 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба от О.Р. против „з.к.Л.и.“ АД, с която се твърди, че на
21.05.2018 г. около 12:40 ч. е реализирано ПТП с участието на влекач „Скания с ДКН
СВ 6768 ВХ и полуремарке „Шмитц“ с ДКН С 5604 ЕС в гр. Русе по бул. „България“,
посока ГКПП „Дунав мост“, в участъка, свързващ ул. „Мидия Енос“ с бул. „България“.
В резултат от произшествието били увредени елементи от тролейбусната транспортна
мрежа, както и от осветителни стълбове на уличното осветление, а именно: 2 бр.
фундаменти за стълбове на ВКМ, 2 бр. стълбове на ВКМ, 7 бр. конзоли за ВКМ, 7 бр.
тръбни изолатора, комплект, 1 бр. стрелка, 1 бр. кръстовка, 300 м. проводник
контактен, 12 бр. дълги шини, 12 бр. магаре, 14 бр. полиамид, 18 бр. изолатори, 16 бр.
ъглови планки, 10 бр. СОФ окачване, 10 бр. клеми, 5 бр. големи захранващи клеми, 4
бр. фиксатори комплект, 6 бр. разпонка комплект, 3 бр. коляно, 10 бр. клинови клеми и
100 м. биметал.
По случая било образувано НОХД № 2135/2018 г. по описа на РС Русе, което
приключило с влязла в законна сила присъда за водача на горепосоченото МПС А.С..
Ищецът твърди, че в това производство било установено, че процесното имущество е
собственост на О.Р., както и бил установен размерът на причинените й вреди, който
възлизал на 82 024 лева.
Заявява, че за управлявания от виновния водач автомобил е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, поради което
О.Р. отправила към него претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с
писмо от 11.06.2018 г. В застрахователното дружество била образувана преписка и
изискана от О.Р. допълнителна информация, която била предоставена с писмо от
02.05.2019 г., но ответното з.д. и до момента не извършило плащане на О.Р..
Поради това по молба на О. било образувано гр. д. № 7564/2019 г. на РРС, по
което производство бил разгледан предявеният от нея иск за сумата от 5000 лв.
частично предявена от 82 024 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до
1
окончателното плащане. Това производство приключило с влязло в сила решение, с
което искът й бил уважен изцяло.
Предвид това, ищцовата община претендира „з.к.Л.и.“ АД да бъде осъдено да й
заплати сумата от 77 024 лв., представляваща остатъка от дължимото застрахователно
обезщетение по застраховка „ГО“ за вредите нанесени на общинското имущество,
описано в молбата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2018 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното з.д. оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер. Възразява, че причинените в резултат на ПТП-то вреди са върху
инфраструктура, собственост на О.Р.. Намира, че за нея отговаря Агенция „Пътна
инфраструктура“, която е материалноправно и процесуалноправно легитимираното
лице да иска обезщетение от застрахователя за описаните в исковата молба щети, а не
О.Р.. Твърди, че увреденото имущество не е собственост на О.Р..
Оспорва и дължимостта на застрахователно обезщетение поради това, че в
наказателното производство бил предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск срещу прекия причинител на вредата, който е уважен за
общия размер на установените вреди. Твърди се, че по този начин О. целяла да осъди
застрахователното дружество за същата сума, за която осъдила вече водача, причинил
инцидента. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
имуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на
главния иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С влязла в сила присъда № 29 от 27.02.2019 г. по НОХД № 2135/18 г. на РРС,
А.Д.С. е признат за виновен в това, че на 21.05.2018 г., в гр. Русе, при управление на
МПС – влекач марка „Скания“ ДКН СВ 67 68ВХ и полуремарке „Шмитц“ С56 04 ЕС, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на
О.Р., на обща стойност 82 024 лв. – престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ вр. чл. 342,
ал.1, пр. 3 НК и е ангажирана наказателната му отговорност. С присъдата А.Д.С. е
осъден да заплати на О.Р. сумата от 82 024 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2018 г.
до окончателното изплащане.
Към момента на ПТП, за посочения товарен автомобил е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното з.д..
С писмо от 11.06.2018г. О.Р. е уведомила ЗК „л.и.“ АД като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с което е причинена щета, за нейното
настъпване и е отправила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
като е посочило и банкова сметка.
В ответното з.д. по повод процесния инцидент е образувана щета № 1701-1000-
00-18-7200/2018г. и са изискани документи с цел пълно окомплектоване и обработване
на имуществената преписка, а именно – счетоводна и/или техническа информация за
годината на изграждане на увреденото имущество, крайният акт от образуваното
2
наказателно производство и декларация за наличието/липсата на имуществена
застраховка.
С писмо от 02.05.2019 г. О.Р. е изпратила на ответното дружество копие от
присъдата постановена по НОХД № 2135/2018 г.
С влязло в сила решение № 684 от 10.06.2020 г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 7564/2019 г. е уважен изцяло предявеният от О.Р. против „ЗК
л.и.“ АД частичен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ като ответникът е осъден да заплати на
ищец сумата от 5000 лв., представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение, претендирано в общ размер на 82 024 лв., по застраховка „Гражданска
отговорност“ за причинени вреди по тролейбусната въздушно-контактна мрежа в гр.
Русе, по бул. „България“ в резултат на ПТП от 21.05.2018г. с товарен автомобил марка
„Скания“ ДКН СВ 67 68ВХ и полуремарке „Шмитц“ С56 04 ЕС, управлявани от
А.Д.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2018 г. до
окончателното му изплащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковете са допустими, с оглед приетото в ТР № 2/2010 г.
на ВКС, че при уважен срещу деликвента иск по чл. 45 ЗЗД е допустим пряк иск срещу
застрахователя на гражданската му отговорност.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по
настоящия спор, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника в срока на
действие, на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно
техния размер.
Въпросът за правопораждащите факти, на които се основава претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е разрешен с
влязлото в сила решение по гр. д. № 7564/2019 г. по описа на РРС. Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК,
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
С оглед задължителната сила на решението по гр. д. № 7564/2019 г. по описа на
РРС, по делото са приети за безспорно установени общите правопораждащи факти на
спорното право, а именно: че между собственика на товарен автомобил марка „Скания“
ДКН СВ 67 68ВХ и полуремарке „Шмитц“ С56 04 ЕС и ответника е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», че в резултат на ПТП от 21.05.2018 г., виновно причинено от водача на
товарен автомобил марка „Скания“ ДКН СВ 67 68ВХ и полуремарке „Шмитц“ С56 04
ЕС е било увредено имущество на ищеца, а именно: елементи от тролейбусната
въздушно-контактна мрежа в гр. Русе, по бул. „България“.
3
В настоящото производство ответникът е навел същите правоотричащи
вземането на ищеца възражения – че не О., а АПИ е собственик на увреденото
имущество, че липсва активна легитимация у ищеца в качеството му на пострадал от
процесното ПТП за предявяване на пряк иск срещу застрахователя, както и че липсват
основание и предпоставки за възникване на задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество, които възражения са
били заявени, обсъдени и счетени за неоснователни с влязлото в сила решение за
уважаване на частичния иск за същото вземане и не могат да бъдат обсъждани и
пререшавани. Същественото в случая е, че наведените в настоящия процес възражения
от застрахователното дружество не са от характера на нерелевирани в предходния
процес и непреклудирани такива - напр. възражение за погасяване на вземанията по
давност, чрез плащане и пр., т е. правопогасяващи или правоотлагащи, каквито е
допустимо да бъдат заявени при отчитане на формираната сила на пресъдено нещо на
решението по частичния иск. Липсват заявени с отговора на исковата молба
възражения за плащане на цялата или на част от претендираната сума било от
деликвента, било от застрахователното дружество, които с оглед изложеното по-горе
биха имали значение за евентуалната основателност на претенцията на ищеца.
Сила на пресъдено нещо по предходното съдебно производство между страните
по гр. д. № 7564/2019 г. по описа на РРС не е формирана единствено по отношение
размера на вземането над присъдения с решението по частичния иск, с оглед на което
на доказване в настоящото производство подлежи размера на вземането на ищеца за
разликата между присъденото с влязлото в сила решение и претендираното сега.
Съгласно влязлата в сила присъда № 29 от 27.02.2019 г. по НОХД № 2135/18 г.
на РРС обаче А.Д.С. е осъден да отговаря за извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б.“а“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, вследствие на което по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди на О.Р. на обща стойност 82 024 лв. В този смисъл,
имуществените вреди, претърпени от ищеца, отнасящи се до собственото му
имущество, са били предмет на установяване в наказателното производство, тъй като
са елемент от състава на престъплението. Поради това и на основание чл. 300 ГПК,
гражданският съд е обвързан от присъдата и по отношение размера на нанесените
имуществени вреди и е длъжен да се съобрази с него, доколкото е част от диспозитива
й. В този смисъл е Решение № 22/05.05.2011г., постановено по т. д. № 368/2010 г. на
ВКС, І т.о. и др., цитирани в него.
Предвид изложеното, при определяне размера на обезщетението за понесените
вреди, настоящият състав е обвързан от приетия в наказателното производство и
възпроизведен в диспозитива на присъдата размер от 82 024 лв. Присъдата е
задължителна за всички, а не само за страните в наказателното производство. Поради
това предявеният иск за сумата от 77 024 лв., представляваща остатъка от дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ за вредите, нанесени на общинското
имущество е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Основателността на главната претенция обуславя основателност и на
акцесорната по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Началният момент, от който застрахователят следва да
4
дължи обезщетение за забава, е изтичането на срока по чл. 496, ал.1 КЗ или от
12.09.2018 г., доколкото ищецът е предявил претенцията си по предвидения от закона
ред на 11.06.2018 г.
По разноските:
С оглед изхода от спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
Такива са претендирани съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 3080,96
лв. платена държавна такса и 2840 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно приложимата в настоящия случай
разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид конкретните обстоятелства, които се
преценяват при заплащането на правната помощ съгласно чл. 37 от Закона за правната
помощ юрисконсултското възнаграждение за О.Р. настоящият състав на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя в размер на 300 лв. при съобразяване на материалния интерес
по делото, че същото е решено в едно заседание, където не са събирани допълнителни
доказателства, както и че не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК л.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *** ДА ЗАПЛАТИ на О.Р., Булстат:*********, с адрес гр. Русе, ***,
представлявана от к. П.М. СУМАТА от 77 024 лв. главница от съдебно предявена
останала част от дължимо й се застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ по
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени вреди по тролейбусната
въздушно-контактна мрежа в гр. Русе, по бул. „България“ в резултат на ПТП от
21.05.2018 г. с товарен автомобил марка „Скания“ ДКН СВ 67 68ВХ и полуремарке
„Шмитц“ С56 04 ЕС, управлявани от А.Д.С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗК л.и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*** ДА ЗАПЛАТИ на О.Р., Булстат: *********, с адрес гр. Русе, ***, представлявана
от к. П.М. СУМИТЕ от 3086,96 лв. платена държавна такса и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5