РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. , 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Гражданско дело №
20231220100360 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Обстоятелства по делото.
Делото е образувано по предявен иск за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между страните. В исковата си молба
ищецът твърди, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо
разстроен, двамата са разделени от ***** г. и поради това желае същия да
бъде прекратен. Твърди, че вината за разстройството на брака е на
ответницата, поради което претендира брака да бъде разтрогнат по нейна
вина. Счита, че упражняването на родителските права върху двете малолетни
деца от брака им, следва да бъде предоставено на него, при когото децата
живеят и понастоящем, а на ответницата да се определи режим на лични
отношения и контакти с децата, на същата да бъде възложено да заплаща
месечна издръжка, като след прекратяването на брака ответницата да носи
предбрачното си фамилно име Бачова..
Правно основание - чл.49 ал.1 от СК.
Ответницата е представила отговор на исковата молба, в който оспорва
наведените твърдения от ищеца в исковата молба, като прави искане на нея да
бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетните
1
им деца.
По делото са ангажирани гласни и писмени доказателства, изискани и
представени са социални доклади от Дирекции „Социално подпомагане”
гр.Х. и гр.В..
От събраните доказателства се установи във фактическо отношение
следното:
Страните по делото са съпрузи , сключили са граждански брак на ****
г. в с. Сл., обл. Бл., който е първи и за двамата, като от брака си имат родени
две деца – Г. А. К. и С.т А.ов К., които са малолетни.След сключването на
брака съпрузите заживели в дома на майката на ищеца в с.Слащен. Семейният
им живот в началото протичал нормално, като след раждането на децата
ответницата била в майчинство и се грижила за тях, заедно с майката на
ищеца.Основната грижа за децата обаче се полагали от майката на ищеца –
свидетеля К..Постепенно отношенията между съпрузите започнали да се
влошават, както и отношенията между ответницата и майката на ищеца, като
е имало случай, при който ответницата е посегнала и физически на свекърва
си.Двукратно отмветницата е напускала съпруга си с децата и е отивала в
родното си село Д., В., след което се е връщала отново в с.С. при съпруга
си.През м.април тази година ответницата отново отишла в родното си село,
като децата останали при ищеца в с.Слащен, където живеят и в момента.
При така установеното, по отношение на предявените искове съдът
намира следното.
Относно иска за развод и свързаните с него брачни искове.
Иска за прекратяване на брака с развод е основателен.
От събраните по делото гласни доказателства и представени социални
доклади, се установява, че брака между ищцата и ответника е непоправимо
разстроен и бъдещото му съществуване е лишено от смисъл, поради което
същия следва да бъде прекратен. Данните по делото сочат, че
съществуващите между двамата съпрузи проблеми са дълбоки и неразрешими
във времето и не могат да бъдат преодоляни. Характерните за
нормалнопротичащия брак взаимна привързаност, уважение и
разбирателство, общи усилия и отговорност за неговото развитие, са
заменени с отчуждение, в резултат на което брачната връзка е опразнена от
дължимото според закона и морала съдържание. Горното прави брака
2
безполезен от гледна точка на обществото и на съпрузите, и поради това
същия следва да бъде прекратен. Окончателната фактическа раздяла, показва
че нагласата за нормален семеен живот вече не съществува и волята за развод
е непоколебима. Страните не са в състояние да преодолеят противоречията
помежду си, което потвърждава извода, че кризата в съпружеските
отношения е твърде сериозна и не може да бъде преодоляна. Брака при това
положение е дълбоко и непоправимо разстроен и формалното му
съществуване следва да бъде прекратено.
Относно вината за разстройството на брака.
Следва да се има предвид, че отслабването на брачната връзка между
съпрузите и проблемите и неразбирателството между тях очевидно са се
напластявали във времето, още преди окончателната им фактическа раздяла
през м.април тази година.Имайки предвид ангажираните от ищеца
доказателства по делото /и при липсата на каквато и да е процесуална
активност от страна на ответницата/ следва да се приеме, че вина за
настъпилото дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи преди
всичко ответницата С. К.. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че основната причина за настъпилия разрив в отношенията
между съпрузите е поведението на ответницата и преди всичко недостатъчно
полаганите от нейна страна грижи за децата, проявите на аресия както по
отношение на децата, така и по отношение на майката на ищеца, която е
именно и човека, помагал най-много при отглеждането на децата, дори и по
времето, в което ответницата била в отпуск по майчинство.Отделно от това
ответницата двукратно е напускала семейното огнище без да има данни по
делото да са били налице обективни обстоятелства за това, през м.април е
напуснала сама отново съпруга си и оттогава не се е връщала при семейството
си, като в продължение на няколко месеца дори не се е опитвала да види
децата си, който са отанали при баща си в с.С., обстоятелство, което се
установява не само от показанията на разпитаните двама свидетели, но и от
изготвените социални доклади по делото.Законовата уредба не дефинира
понятието ”вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”, но
практиката приема това понятие като съвкупност от обективното и
субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и
изпълнението на поетите брачни задължения. В този смисъл не може да има
съмнение, че прекрачването на границите на допустимото от закона и морала
3
поведение и случаите на проявена агресия от страна на ответницата, които са
рушали брачната връзка, представлява противобрачно поведение, което в
разглеждания случай е основния фактор довел до настъпилия разрив в
семейните отношения и разпадането на брака. При това положение и
доколкото по делото не се установи ищецът да е имал противобрачно
поведение, с което да е допринесъл за разстройването на брака, брака следва
да бъде прекратен по вина само на ответницата.
Относно родителските права върху родените от брака малолетни деца.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК въпроса относно
родителските права съда решава след като прецени всички възможни
обстоятелства с оглед интересите на децата. От брака си страните имат
родени две деца – Г. А..К. и С. А.ов К., които са малолетни.В разглеждания
случай, всеки един от двамата родители желае на него да бъде предоставено
упражняване на родителските права.
Въз основа на събраните по делото данни за родителските качества на
страните, отношението на двамата родители към децата и възможностите на
същите да полагат нужните непосредствени грижи, съдът намира, че
упражняването на родителските права върху родените от брака деца следва да
бъде предоставено на бащата А. К.. Видно от данните по делото и от
представения от ДСП – Х. и ДСП – В. социални доклади, след момента на
фактическата раздяла между съпрузите и към настоящия момент, двете деца
живеят при баща си в с.Слащен, където са живяли и след раждането и не са
променяли местоживеенето си, с изключението когато за кратко при
предишни раздели на родителите са живели заедно с майка си в родното й
село. Грижите които полага бащата според социалното проучване са
адекватни и достатъчни, няма данни поведението му и това на лицата с които
живее в едно домакинство, и условията при които живеят, да създават
опасност за правилното физическо и психическо развитие на малолетните
деца.Видно от социалното проучване двете деца са интегрирани в общността
на детското заведение, което посещават в с.С., ежедневно осъществяват
ползотворни социални контакти с деца от възрастовата им група, което оказва
положително въздействие върху развитието и психо-емоциовалното им
състояние.Имат личен лекар и по данни на същия децата са в добро
физическо и психическо здраве.Бащата има сигурна подкрепа за
4
отглеждането на децата си от неговата майка и брат му.Всички потребности
на децата са задоволени в достатъчна степен – сигурен и добре поддържан
дом, а и изградена чисто нова къща, в която занапред могат да се нанесе
ищецът с двете си деца.Ищецът получава много добро възнаграждение , с
което безпроблемно може да задоволи в пълна степен както своите, така и
нуждите на двете си деца.Ответницата работи отскоро, получава минимално
трудово възнаграждение, не може да предостави на децата жилищни условия
като тези, в които децата живеят в с.С..Всяка една промяна в местоживеенето
на децата би се отразило негативно върху тях, доколкото от раждането си до
момента те живеят в с.Слащен, където се чувстват добре както в детското
заведение, което посещават, така и в семейната среда заедно с баща си, баба
си и чичо си, от които получават ежедневна обич и подкрепа.С оглед на това
и в съответствие с изискванията на чл.59 ал.4 от СК, съдът прие, че е изцяло в
интерес на децата е сложилото се фактическо положение да бъде запазено,
като за в бъдеще упражняването на родителските права бъде официално
предоставено на бащата, при който децата да продължат да живеят, което на
този етап е изцяло в интерес на децата, с оглед нуждите и потребностите им
във физически и емоционален план.
Относно режима на лични отношения.
Предвид възлагането на родителските права на бащата, на майката
следва да бъде предоставена възможност за осъществяване на контакти с
децата, като бъде определен подходящ режим на лични отношения. Като
родител същата не може да бъде лишена от това право, освен в изключителни
случаи, какъвто настоящия не е. Личните отношения на децата с тяхната
майка е в техен интерес, тъй като дават възможност за запазване на
родствената връзка майка - деца и за запълване на липсата на този родител,
която децата несъмнено ще изпитват в ежедневието си. С оглед на това и
изхождайки от данните относно положението на децата и потребността от
поддържане на връзка и с двамата родители, съдът намира че на ищцата
следва да бъде определен режим на лични контакти както следва – да вижда и
взема при себе си децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с право на преспиване, както и за
20 дни през лятната ваканция, което време да не съвпада с платеният годишен
5
отпуск на бащата, със задължение да взима и връща децата по
местоживеенето на бащата. Това ще даде възможност на ищцата да изпълнява
своя родителски дълг, да полага по-често непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието на децата, а децата няма да чувстват осезателна
липса на своята майка в ежедневието си.
В допълнение съдът намира за необходимо отново да напомни на
страните, че особено важно е и двамата родители да имат предвид, че
разривът в личните им отношения не следва да пречи на поддържането на
нормални отношения родители - деца, като децата по никакъв начин не бива
да стават заложници на влошените междуличностни отношения между
родителите, тъй като това ще има еднозначно негативни последици за тях в
бъдещ план. Страните следва да са наясно, че децата имат нужда и от двамата
си родители, независимо от това дали те живеят заедно или по някаква
причина са разделени. В този смисъл изцяло в интерес на децата е, освен
връзката с бащата при когото живеят, те да поддържат пълноценни контакти
и със своята майка и именно в тази насока следва да насочат своите усилия
страните, като се ръководят от интересите на децата, а не от своите собствени
такива, в случай че загрижеността им към децата е достатъчно искренна.
Относно издръжката на детето.
По отношение на искането за присъждане на издръжка и нейния размер
съдът съобрази следното.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските
права дължи издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие.
Задължението за издръжка е безусловно и доколкото причини които да водят
до обективна невъзможност за даване на издръжка няма, ответницата следва
да бъде осъдена да заплаща такава на малолетните си деца, като при
определяне размера на дължимата издръжка намира приложение
разпоредбата на чл.142 от СК, според която съдът следва да се ръководи от
нуждите на децата и от възможностите на родителя. Към момента децата на
страните са съответно на 3 и на 4 години, живеят в дома на бащата, който се
грижи за тях, посещават детска градина, няма данни да имат здравословни
проблеми извън обичайните за възрастта. Майката работи в ресторант в
гр.Велинград, като получава минималната за страната заплата, няма данни да
притежава недвижими имоти или друго имущество със значителна стойност.
6
Същата няма други деца и законови задължения за издръжка към други лица
освен към двете си малолетни деца родени по време на брака й с
ищеца.Бащата според данните от социалното проучване и събраните по
делото гласни доказателства е животновъд с месечнти доходи около 3000
лева месечно. И по отношение на него не се установи наличието на
имущество със значителна стойност като възможен източник на средства.
При така установеното съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена
да заплаща на децата си месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко
едно от децата, който размер на този етап следва да се приеме за адекватен на
потребностите на децата предвид тяхната възраст.Безспорно е, че нуждите на
децата ще нарастват занапред, което предполага необходимост от средства за
тяхното задоволяване. При определянето на относителния дял на бащата в
издръжката следва да се отчете също така и обстоятелството, че освен
финансовата издръжка за която отговаря, същия носи и отговорността и
задължението да се грижи за отглеждането на децата, което по начало следва
да бъде компенсирано материално от другия родител. Доходите на майката,
както се каза по горе не са големи, като няма данни да притежава недвижими
имоти или друго имущество със значителна стойност, които да могат да бъдат
трансформирани в средства за издръжка. От друга страна не са налице и
ограничаващи даването на издръжка фактори, в това число и законови
задължения за издръжка към други лица. Следва да се има предвид и това, че
ищцата работи и няма данни за здравословни или други проблеми, които да
снижават възможностите й за осигуряване на адекватни спрямо нуждите на
децата доходи, в съответствие с отговорностите които закона безусловно й
възлага като родител.
С оглед изложеното, като отчете нуждите на децата и възможностите на
майката, както и обстоятелството, че даването на издръжка следва да бъде
съобразено с възможноста на дължащия издръжката да освободи средства,
като едновременно с това осигури и собствената си необходима издръжка,
преценявайки съотношението между нужди и възможности, съдът намира, че
за задоволяване на разумно преценените минимални нужди на малолетните
деца, майката следва да заплаща месечна издръжка в размер на по 200 лева за
всяко едно от децата.
Относно фамилното име.
7
За основателно като закономерна последица от разтрогването на брака
и предвид данните по делото, съдът намира искането на ищеца, съгласно
чл.53 от СК, след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното
си фамилно име, като следва да се посочи, че в тази насока не е направено и
възражение от страна на ответницата.
По отношение на разноските по делото.
С оглед прекратяването на брака по вина на ответницата, в тежест на
същата следва да бъдат възложени, съгласно чл.329 ал.1 от ГПК, сторените
съдебни разноски за внесена първоначална и за окончателна държавна такса.
Направеното от ищеца искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъде уважано предвид на това, че липсват данни
по делото за изплатено такова възнаграждение от ищеца на процесуалния му
представител.Ответницата следва да заплати държавна такса върху размера
на присъдената издръжка.
Водим от горното и доказателствата по делото, на основание чл.49 ал.1
от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
брака между А. С. К., ЕГН ********** от с.С., ул.Л.**, община С., област Бл.
и С. Ж. К., ЕГН **********, от с.Др., ул.О., община В., област П., сключен на
****** г. в с.С., община С., област Бл..
Бракът се прекратява по вина на ответницата С. Ж. К..
Предоставя упражняването на родителските права над родените от
брака деца Г. А. К., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН ********** на техния
баща А. С. К., ЕГН **********.
Определя местоживеенето на децата Г. А. К., ЕГН ********** и С. А.
К., ЕГН ********** да бъде при техния баща А. С. К., ЕГН ********** от
с.С., ул.Л.**, община С., област Бл..
На майката С. Ж. К., ЕГН ********** се определя режим на лични
отношения и контакти с децата Г. А. К., ЕГН ********** и С. А. К., ЕГН
**********, както следва - да вижда и взема при себе си децата всяка първа и
8
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
с право на преспиване, както и за 20 дни през лятната ваканция, което време
да не съвпада с платеният годишен отпуск на бащата, със задължение да
взима и връща децата по местоживеенето на бащата.
Осъжда С. Ж. К., ЕГН ********** да заплаща на децата си Г. А. К.,
ЕГН ********** и Сюрет А.ов К., ЕГН **********, чрез техния баща и
законен представител А. С. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на по 200/двеста/ лева за всяко едно от децата, считано от датата на
постъпване на исковата молба – ******г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, платима до 30-то число на месеца за
който се дължи.
След прекратяването на брака ответницата С. Ж. К., ЕГН ********** да
носи предбрачното си фамилно име - Б..
Осъжда С. Ж. К., ЕГН ********** да заплати на А. С. К., ЕГН
********** сторените по делото разноски за внесена първоначална държавна
такса в размер на 25 лева.
Определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 30
лева, която да бъде заплатена на Районен съд гр.Гоце Делчев от С. Ж. К., ЕГН
**********.
Осъжда С. Ж. К., ЕГН ********** да заплати на Районен съд гр.Гоце
Делчев държавна такса върху присъдената издръжка, в размер на 288 лв.,
както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд гр.Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9