Решение по дело №44/2023 на Окръжен съд - Добрич

и за да се произнесе установи следното:

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Д. Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС от 24.02.2005г., относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебни
власти на Република А. и засягащо българския гражданин К.И. – роден на **********.,
с последен известен адрес 9300 гр.Д. бул.“Р.“ № 94.
При извършване на служебна справка в НБД - Население относно самоличността на
посоченото в удостоверението от австрийските власти лице, се установи, че с тези
данни, такова лице не фигурира в Националната база данни. В тази връзка бе
изискана допълнителна информация от австрийските власти, при което същите
уточниха, че по тази преписка се касае за лице със същите имена и същият адрес, но
което е родено на 20.11.1971г.
От извършената отново служебно справка в НБД - Население за данните на лицето се
установява, че се касае за българския гражданин К.Б.И. роден на 20.11.1971г. в гр.Д. с ЕГН
– **********; с постоянен адрес гр.Д. бул.“Р.“ № 94 и настоящ адрес с.П. общ.Д.ка ул.“Е.“
№ 15 от 15.04.2013г.
В съдебно заседание заинтересованото лице оспорва основанията за
признаване на санкцията. Възраженията са свързани с факта, че цитираното в
удостоверението МПС, с което е извършено вмененото нарушение, реално представлява
транспортна платформа /ремарке/, продадено на румънски гражданин още през 2016г.,
тъй като самият И. не притежавал съответна правоспособност за използването му. В
подкрепа на този факт се представя Договор за покупко продажба на ремарке от
08.12.2016г., от който се установява, че К.Б.И. е продал ремарке за автомобил с рег. №
*********** на М.П.Б. гражданин на Р., със представени съответни документи за това.
К.И. категорично отрича да е получавал каквито и да било документи по процесната
преписка на австрийските власти, в т.ч. уведомление за постановената санкция и за
възможността за обжалване на същата, както и, че от десет години не живее на адреса
в гр.Д. бул.“Р.“ № 94 . Иска да се откаже признаване
Представителят на ОП - Д. пледира за отказ от признаване на санкцията.
След запознаване с всички доказателства приложени по делото, Окръжен съд
гр.Д. установи следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за
признаване и изпълнение на решение № BH-ND/03/191000075838/19, постановено от
Областната администрация на Н.а.з Р А. на 12.02.2020г., с което на българския гражданин
К.И. е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на
издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С
цитираното решение е наложена финансова санкция – парична сума, която е наложена с
решението за осъждане за престъпление в размер общо на 95,00 евро.
Осъждането е за деяние, че: Като водач на МПС рег. с № *********** /BG/ на
18.09.2019г. в 07:52ч., в Н. А4, на километър 61.950, по посока У. е превишил с 25
км/час максималната скорост от 80 км/час разрешена за МПС, след изваждане на
допустимата погрешност на измерването, като деянието е квалифицирано, като такова
което се санкционира по реда на чл.98 ал.1 от Закона за моторните превозни средства вр. с
чл.58 ал.1 т.2 б.“д“ вр. с чл.134 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за моторните
превозни средства на Р А..
Решението на Областната администрация на Н.ам.з. – А. е постановено на
1

12.02.2020г. и е влязло в законна сила на 26.03.2020г.
В Удостоверението е вписано, че давностния срок за изпълнение на решението
изтича на 26.03.2023г. Срокът е идентичен с този по българското законодателство - чл.82
ал.3 във в-ка с ал.2 от ЗАНН. Няма данни за постъпили плащания.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС от 24.02.2005г.
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.
Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в
приложеното решение за налагане на финансова санкция и е издадено по образец,
съгласно Приложение № 2 от ЗПИИАКОРНФС - в писмена форма, придружено с превод на
български език, изготвено от компетентен орган, като деянието попада в обхвата на
чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИКОРНФС, за което не се изисква двойна наказуемост.
Наложената глоба е повече от 70 евро.
Доколкото обаче се касае до наложена глоба от несъдебен орган в писмено
производство и направеното възражение от лицето, че не е получавало решението за
налагане на глобата, не е знаело за нея, съответно и като не е знаело за наложената
му глоба не е имало възможност да я оспори пред съд, а въпросното ремарке го е
продало много преди датата през 2019г., когато се сочи, че е извършено нарушението,
съдът на основание чл.32 ал.3 проведе консултации с издаващия орган. В тази насока е
поискана информация за начина на връчване на решението за наложената глоба,
съответно данни, удостоверяващи датата на връчване. От отговора на издаващия орган
е видно, че не може да бъде удостоверено, че решението за наложената глоба е
връчено на конкретната дата на лицето, тъй като доказателства в тази насока не са налице.
При това положение съдът намира, че следва да приеме възражението на санкционираното
лице, че изобщо не е получавало известие за наложената глоба и съответно не е
имало възможност да я оспори, което се явява и основание за отказ по чл.35 т.9 от
ЗПИИРКОРНФС.
По горните причини, съдът констатира наличието на основание да се откаже
признаването и изпълнението на санкцията, визирано от разпоредбата на т.9 от чл.35
на ЗПИИРКОРНФС. Санкционната процедура е протекла неприсъствено, в писмена форма,
но липсват доказателства за връчване на постановлението - лично или чрез
упълномощен представител, респективно - за надлежно уведомяване на нарушителя
относно сроковете и процедурата за обжалване. След допълнително изискана по реда на
чл.32 във в-ка с чл.16 ал.5 от ЗПИИРКОРНФС информация от възлагащата държава,
австрийските власти изрично сочат, че не могат да удостоверят верността на
изявленията, отразени на стр.4, б.“ж“, т.1, пр.2 от Удостоверението по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета:“ Потвърждава се, че съответното лице е имало
възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела“, стр.7, б.“з“,т.2, б.“б“ -
„Потвърждаваме, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване“ и стр.7,
т.3.3 - „Решението е било връчено лично на лицето на 11.03.2020г. и то е било
изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има
право да участва и което позволява делото да се разгледа по същество..…..и лицето
изрично е заявило, че не оспорва решението“. Този факт сам по себе си съставлява
безспорно основание за отказ от признаване и изпълнение, влечащ и прекратяването на
настоящото производство.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.2 вр.
чл.35 т.9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
2

отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИКОРНФС/, Д.кият окръжен
съд:

РЕШИ:
3

Номер на акта:	49
Дата:	7 март 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия:	Калина Тодорова Димитрова

Дело:	20233200200044
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	2 февруари 2023 г.

Решение по дело №44/2023 на Окръжен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите