Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
14,05,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното
заседание на единадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 1565/18 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на от П.Ц.В., с ЕГН: **********,с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв.А.Т. против Наказателно постановление №8/21.03.2016г. на началник РСПБЗН Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 232, ал.1 т.1 от ЗУТ.
С жалбата се твърди процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяната му.
В съдебно заседание дружеството -жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането в нея . Ангажира доказателства в подкрепа на искането си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален представител.
Като взе предвид
изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, Съдът установи:
На 18.02.2016 г. в
гр .Пазарджик била проведена Държавна приемателна комисия, назначена със
Заповед №ДК-08-ПЗ-4/09.02.2016 г. за строеж: „Сграда за търговия, услуги и
жилища /промяна по време на строителството/” Втори етап: Жилищни секции 1 и 2 /
с ограничително условие без да се ползва асансьор/ находящ се в УПИ 1-65, за
търговия, услуги и жилища, кв. 1249 по плана на гр. Пазарджик, общ. Пазарджик. Председател
на комисията била св. Х. ***) , а неин член актосъставителят като представителят
на РСПБЗН Пазарджик - инж.Р.М.
При извършената
проверка на място в обекта се установило, че строежът не е изпълнен в
съответствие с нормативните изисквания за пожарна безопасност, тъй като:
- Не е изградена сградна водопроводна инсталация
за пожарогасене на сградата.
- Вратите, отделящи жилищната част от стълбищната
клетка, не са самозатварящи се, димо-уплътнени.
- Част от аварийното евакуационно осветление не е
изпълнено съгласно Част Първа, Глава Седма „Евакуация на хора от сгради и
помещения при пожар или авария” от Наредба Хз-1971 за СТПНОБП от 29.10.2009
г.(аварийно евакуационното осветление не било захранено от два.независими
източника; монтирани били евакуационни осветителни табели вместо аварийно
евакуационно осветление).
При констатираните
несъответствия св. М. приел, че е нарушено изпълнението на одобрения
инвестиционен проект, съгласуван със становище № ПЗ-481/01.04.2015 г. от
РСПБЗН-Пазарджик, като жалбоподателят като управител на дружеството, упражняващо
строителен надзор за конкретния обект, не бил е контролирал изпълнението на
строежа. Поради липсата на този контрол строежът не бил изпълнен съгласно
съгласуваните инвестиционните проектни части в нарушение с нормативните
изисквания за пожарна безопасност на Наредба №1з-1971 за СТПНОБП от
29.10.2009г. , респ. бил в несъответствие с нормативните изисквания за
пожарна безопасност. Приети са съществени отклонения от строителните книжа и
бездействие на лицето, упражняващо строителен надзор за спиране на строителството
със : заповед съгласно изискванията на чл.159, ал.4 от ЗУТ.
Нарушението е
прието, че е извършено в периода от одобрения инвестиционен проект, а именно
01.04.2015 г. и продължило до 18.02.2016 г. до извършването на проверка от
страна на Държавната приемателна комисия и съставлявало нарушение по чл.169,
ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията /изм. и доп. ДВ. бр. 101 от
22.12.2015 г./ във връзка с чл. 168, ал.1, т.З във връзка с чл. 159, ал.З от ЗУТ.
При тези
констатации на 19.02.2016г. жалбоподателят бил повикан от св.Р.М. ***, където му
бил съставен и връчен АУАН №7/19.02.2016г.,
в който било отразено описаното горе нарушение.
На 23,02,16г.
жалбоподателят отново бил повикан от актосъставителя , който ми връчил нов АУАН
8/23.02.2016г. , който бил напълно идентичен по съдържание с този под
№7/18,02,16г.
На 21,03,16.
Началникът на РСПАБН издал процесното НП въз основа на акт №8/23.02.16г.
НП се атакува с напълно основателни доводи
както по отношение на неговата процесуално-правна и материално-прана
незаконосъобразност. Първата е факт именно по съображенията, поддържани в
защитната позиция. Няма спор между страните по делото, че за нарушенията,
предмет на обжалваното НП, първоначално е бил съставен АУДИ
№7/19.02.2016г., който е поставил
началото на административно-наказателно производство за процесните нарушения
при възприетата им квалификация. Това производство обаче било прекратено на основание
чл.54 ЗАНН, като действително са постановени две резолюции. И не са две не
едната е изписана ръкописно върху самия акт №7 ( л71) , а другата с печатни букви и машинно - л. 70. Правилно се
настоява в защитната теза, че има различие и в съдържанието на резолюциите. Изписаната
ръкописно ( л.72) е с текст „ прекратявам акт 7 на осн. чл. 54 от ЗАНН“, поставена е датата на резолюцията 22,02,16. Резолюцията, изписана с
печатни букви под №7/22,02,16г. съдържа волеизявлението „ прекратявам
административно-наказателната преписка“ по акт:7/19.02.16 на осн. чл. 54 от ЗАНН, но, за разлика от ръкописната, тя
съдържа и мотиви от които става ясно, че
в акт 7/16 г. има допусната техническа грешка при изписване на годината в
цифрата, отразяваща датата на извършване на нарушението : в акта се сочило 18,02,2015 г. , а датата на
нарушението била 18,02,2016 г.
При тези факти се налагат следните изводи:
І.Ръкописната
резолюция:
1.
не отговаря на основното изискване на
чл. 54 от ЗАНН да бъде мотивирана;в нея
липсват мотиви, като само се сочи основанието за постановяването й; но пък то
съдържа три хипотези, нито една от които не е налице ( съгласно чл. 54 ЗАНН „Когато се
установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от
лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина,
наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция ).
2.
не е била връчена, не е влязла в сила и не е породила правни последици - респ.
не е прекратено с нея образуваното административно-наказателно производство за
нарушения, идентични с тези, за които е издадено НП ( въз основа на втория
акт 8/23,02,16)
Вярно е, че в ЗАНН
няма нарочно изискване на съобщаване на резолюцията, но наказателно-правната
теория и практика е напълно единодушна )виж
„Процесът по ЗАНН“ Л. Панов и Р. Илкова, л. 254 и сл. ; Решение № 1728 от
12.10.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2078/2018 г. и др.), че
резолюцията по чл. 54 от ЗАН съставлява по своята правна природа индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК ( правоохранителен със
санкционно значение). Именно поради това тя следва да се съобщи чрез връчване
на преписи на адресатите, за които волеизявлението има правно значение - нарушителя
по акта ( пострадалия - ако има такъв за съответното нарушение и при определени
случаи- прокурора). Поради липсата на изрична законова регламентация за
обжалване, следва да се приеме, че като индивидуален административен акт, резолюцията тя подлежи на обжалване по чл. 145 и сл. АПК ( с
оглед и на забраната за отказ от правосъдие по чл. 127, ал.2 от АПК).
ІІ.Резолюцията,
изписана с печатен текст
1. Съдържа като мотиви за постановяването си
допусната грешка при изписване на датата на нарушението ( годината ) , но пък
това основание е такова по смисъла на чл. 53, ал.2 от ЗАНН , тъй като
съставлява нередовност на акта, тоест не
съставлява основание за прекратяване на административно-наказателното производство
2. Не е
съобщена на страните , не е влязла в
сила и не е породила правни последици ( виж горе т.І.2)
При това положение, следва да се приеме, че
няма надлежно прекратяване на административно-
наказателно производство, което е било образувано съставяне на акт №7/19,02,16г. и издаденият нов акт
№8/23.02.16 за същите нарушения е издаден в нарушение на принципа на „nоп bis
in idem" . Следователно постановения и атакуван с жалбата санкционен акт е
незаконосъобразен.
По същество също е налице основание за отмяна на НП. стана ясно от показанията на
председателя на Приемателната комисия, че тя заседава определен период, в който
постепенно се извършва проверка на обекта и при установяване на несъответствия
се дават директно указания за отстраняването им в рамките на срока за
произнасяне на комисията. В случая още на следващия ден след установяване на
описаните горе нередности от М., той е съставил процесния акт.
Наистина, вярно е,
че по изготвеното становище Пз 481/01,04,15г.
на л. 94, което е било одобрено от началника на РСПАБН са били предвидени: 1.
сградна водопроводна инсталация за пожарогасене на сградата;2. врати,отделящи
жилищната част от стълбищната клетка, които да са самозатварящи се,
димо-уплътнени и 3. аварийното евакуационно осветление, захранено от два
независими източника. Тоест по предоставеното становище е следвало те да бъдат
изпълнени. В процеса на просена на
строителство обаче е настъпила промяна на предназначението на сградата, която е
надлежно одобрена от главния архитект на Община Пазарджик. Това е станало с
негова заповед 22/20,04,15г. -л. 92 и поради „ промяна по време на
строителство“ . М. признава, че не е знаел за тази заповед и не е запознал с
наличната документация по молбата за назначаване на ДПК на процесния обект ( виж на л. 108) , в която тя е фигурирала -
виж на ред първи , л. 109 ч( отразена е заповедта на гл. архитект 22/ 20,04,15)
За правното
значение на тази заповед във връзка с нормативните изисквания към
строителството показателни са твърденията на св. Х. , която е била председател
на ДПК(държавна приемателна комисия) - л. 83, гърба . От тях се изаснява, че заповедта на главния
архитект практически променя предназначението на сградата и тя от
многофункционална, каквато била по проекта става „ жилищна с търговски обекти“,
което променя и изискванията към нея за противопожарна и аварийна безопасност .
Промяната на предназначението на сградата, както изяснява Х. води до отпадане
изискването за противопожарна инсталация, което е било заложено в проекта с
оглед първоначалното предназначение на сградата. Вярно е, че проектът до
започване дейността на ДПК не е бил променен с оглед промяната предназначението
на сградата, но все пак от значение е не формалното съответствие, а обективното
такова с оглед новото предназначение на сградата. Настояванията на
актосъставителя още първия ден на дейността на ДКП да се изпълни предвиденото в
проекта са били оспорени от Х. и взето
решение на комисия да се изготви екзекутивна документация -за промяна на
проекта предвид промененото предназначение.
Тъй като било невъзможно в срока на действие на ДПК да се измени
проекта, до приключване работата на Комисията били изпълнени изискванията в
част ВиК по проекта, въпреки, че те не били нормативно изискуеми предвид новото
предназначение на сградата.
Що се отнася до
констатациите на св.М., че не са светели осветителните евакуационни тела, на място е дадено обяснение, че тъй като
строежът не е пуснат в експлоатация няма постоянно ел.захранване и това
възпрепятства възможността за проверка относно изправността на телата. Вярно е
също, че Х. не си спомни дали тези тела са светели, но потвърди, че щом
комисията е дала положително становище за приемане на обекта и издаване на акт
16 , те са били в изправно състояние до датата на постановяване на решението на
Комисията.
Относно третата
констатирана неизправност на обекта от св. М., че вратите, отделящи жилищната
част от стълбищната клетка, не са самозатварящи се, димо-уплътнени: Х.
признава, че действително в началните дни за оглед на строителния обект за
някои от вратите, които отделят стълбищната клетка от жилищната част, не са били монтирани самозатварящите се
механизми и е липсвало димо-уплътнение, но
до края на дейността на Комисията и това е било изпълнено и комисията е
приела обекта.
При горните данни,
които са признати и от актосъставителя в показанията му, става ясно, че две от
констатиране от него несъответствия ( за вратите и за осветителните
евакуационни тела ) наистина са били налице при започване дейността на
Комисията по оглед на обекта и неговата проверка за съответствия с нормативните
изисквания и проекта. Стана ясно също
така, че почти винаги при действие на ДПК има някакви несъответствия и в хода
на дейността й се дават указания за отстраняване до срока на действие на Комисията по заповедта,
с която е назначена. И е така, тъй като преценката продължава за целия срок на
действие на Комисията, която следва да се произнесе след него със свое решение.
все пак, важно е в случая, че обектът е бил одобрен при констатации за пълно
съответствие с нормативните изисквания за неговата безопасност и съответствие с
проекта за неговото изграждане. Затова и наличните несъответствия, които
формално осъществяват състава на възприетото административно нарушение, не
засягат обществения интерес в степен, която заслужава понасяне на
административно-наказателна отговорност. Степента на обществена опасност е явно
незначителна, което обуславя малозначителността на деянието и изключва
характера му на административно нарушение ( чл. 11 ЗАНН вр. чл. 9, ал.2 от НК).
Разбира се този коментар по същество е
само за пълнота, тъй като е констатирано и обсъдено горе съществено процесуално
нарушение, което само по себе си обуславя незаконосъобразността на атакувания
санкционен акт.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№8/21.03.2016г. на началник РСПБЗН Пазарджик, с което на П.Ц.В., с ЕГН: **********,с
адрес: *** е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 232, ал.1
т.1 от ЗУТ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: