Р Е Ш Е Н И Е № 99
гр.Оряхово, 03.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 31.08.2018г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№203/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От „ Делта Кредит „
АДСИЦ, ЕИК:*********, чрез процесуалния си представител адв.Т.Е.Г. са предявени
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр.чл.124 от ГПК и чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на В.В.Т.,
ЕГН:********** ***, на вземането му, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №560/17.11.2017г., издадена по ЧГД
№776/2017г. по описа на РС – Оряхово, т.е., че ответникът дължи на ищеца, както
следва:
-
задължение,
поето по споразумение за признаване и разсрочване на задължение по договор за
банков кредит / кредитна карта / от 23.02.2004г., сключен между „ Българска
пошенска банка „ АД / нова фирма „ Юробанк България „ АД / и длъжника, в размер
на 3145.08 лева / три хиляди сто четиридесет и пет лева и осем стотинки /
главница;
-
мораторна
лихва за периода от 30.10.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда –
15.11.2017г. в размер на 960.18 лева / деветстотин и шестдесет лева и
осемнадесет стотинки /;
-
законната
лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
15.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата;
-
направените
от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 82.11 лева /
осемдесет и два лева и единадесет стотинки / - държавна такса и 120.00 лева /
сто и двадесет лева / - адвокатско възнаграждение;
-
разноски
по настоящето исково производство;
В исковата молба е посочено, че на
23.02.2004г., ответникът В.Т. сключил с „ Българска пощенска банка „ АД,
ЕИК:********* / нова фирма „ Юробанк България „ АД / договор кредитна карта „
BG EUROLINE „.Твърди се, че ответникът е просрочил плащане на вноски по кредита
си и съгласно сключеният договор, остатъкът е станал предсрочно изискуем.Сочи
се, че на 15.11.2007г. „ Юробанк и Еф Джи „ АД, с ЕИК:********* е цедирало
вземането си на ищцовото дружество, както и, че длъжникът е бил уведомен за
извършената цесия и на 17.06.2014г. сключил споразумение с ищцовото дружество,
с което е признал задължението си и същевременно поел задължение да го изплати
на вноски.Отразено е, че съгласно сключеното споразумение, ответникът е
следвало да погаси задължението си с една вноска от 1650.00 лева, дължима до
17.07.2014г..Уговорено било също така, в случай, че длъжникът заплати точно и
навреме тази вноска, кредиторът да му опрости оставащата ½ част от
задължението.Твърди се, че длъжникът не е изпълнил точно така поетото
задължение / не била платена никаква част от дължимата по споразумението сума
/, поради което същото е станало предсрочно изискуемо на 18.07.2014г..Посочено
е, че съгласно чл.6 от сключеното споразумение при неточно изпълнение, на която
и да е от вноските, цялата дължима сума ставала незабавно предсрочно изискуема
без допълнителна покана до длъжника, като в този случай отпадало и обещаното
редуциране на дълга.
В подкрепа на иска са представени копия от
следните писмени доказателства - споразумение от дата 17.06.2014г., сключено
между ищцовото дружество и ответника; извлечение от сметка №9502328802403000 за
задълженията на ответника, в качеството му на кредитополучател към дата
15.11.2007г.; пълномощно от дата 25.10.2017г.; удостоверение ф.д.№15342/2007г.
на СГС от дата 24.01.2018г.; пълномощно, нотариално заверено на 24.10.2017г. и
документ за внесена държавна такса.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от
ответника е постъпил писмен такъв.В същия, ответникът изразява становище, че
искът е правно допустим, но неоснователен.Сочи, че действително е сключил
договор за кредитна карта „ BG EUROLINE „ от дата 23.02.2004г. с „ Българска
пощенска банка „ АД, ЕИК:********* / нова фирма „ Юробанк България „ АД
/.Твърди, че редовно е изплащал задълженията си по договора, поради което бил
изненадан, че имал просрочени вноски и натрупана дължима сума като главница,
лихви за забава и др..Посочва още, че след срок от почти десет години е бил
поканен от ищцовото дружество за споразумение и под натиск от тяхна страна,
подписал същото.Ответникът изцяло оспорва исковата претенция по основание и по
размер.Счита, че по делото липсват представени доказателства за наличие на
непогасени от негова страна суми по сключения с банката договор, като
категорично заявява, че не дължи средства на ищцовото дружество.Сочи, че
представените писмени доказателства го обвързвали с друга финансова институция,
с която нямал финансови отношения.Твърди, че не е бил уведомен по надлежния ред
за извършената цесия, както и, че подписал споразумението под натиск и незнание
на правилата.Счита също така, че ако е налице някакво неиздължено вземане, то
същото е погасено по давност.Възразява и срещу претендираните лихви, държавни
такси, адвокатски хонорар, неустойки и др., като счита същите за
незаконосъобразни и неоснователни.
С Определение от дата
16.05.2018г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът е указал на
ищеца, че в негова тежест е да докаже възникването на спорното вземане в полза
на праводателя му – цедент, а именно - наличието на вземане против ответника /
реалното предаване на договорената сума /, на какво се основава / наличието на
валидно облигационно отношение /, че задължението не е погасено от длъжника и
че задължението е изискуемо.На ответника е указал, че при заявено от негова
страна възражение, обуславящо несъществуването на вземането, в негова тежест е
да докаже фактите, на които основава възражението си, т.е. да докаже своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения.
По делото е приложено
и ЧГД №776/2017г. по описа на РС – Оряхово.
По делото е назначена
и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.Вещото лице, след запознаване с
материалите по делото и след проверка в ищцовото дружество е констатирало, че
на 23.02.2004г. ответникът е получил от „ Българска пощенска банка „ кредитна
карта „ BG EUROLINE „ и поради забава в плащанията по кредита,
на 15.11.2007г. „ Българска пощенска банка „ е цедирала вземането си на
стойност 3145.08 лева на ищцовото дружество.Установило е още, че на
17.06.2014г. между ищцовото дружество и ответника е било сключено споразумение
за изплащане на дълга, като съгласно т.4 на същото, длъжникът е приел да
изплати еднократно сума в размер на 1650.02 лева до 17.07.2014г..Посочило е, че
съгласно т.1 от споразумението, последният и единствен падеж по погасителния
план към подписаното споразумение между страните е 17.07.2014г., в размер на
1650.02 лева.Отразено е, че при направената проверка в ищцовото дружество,
установил, че няма погасяване на задължението от 1650.02 лева от ответника,
като в този случай, съгласно сключеното споразумение оставала дължима цялата
сума от 3145.08 лева.Отразило е още, че съгласно т.2 от споразумението, размера
на мораторната лихва за периода от 30.10.2014г. до 15.11.2017г. е в размер на
973.16 лева, а за периода от 17.06.2014г. до 17.11.2017г. е в размер на 1091.50
лева.Посочило е, че размерът и на двете лихви е върху непогасената главница от
3145.08 лева.
В проведеното на 31.08.2018г. съдебно
заседание страните, ищцовото дружество не се представлява.От същото е постъпило
молба, с която моли да бъде даден ход на делото и, с която поддържат
предявените искове.Ответникът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение.Уточнява, че експертното заключение е дал единствено
върху предоставените от ищцовото дружество документи, а кредитното досие е
архивирано в гр.София и не му е било предоставено.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.02.2004г.,
ответникът В.Т. сключил с „ Българска пощенска банка „ АД, ЕИК:********* / нова
фирма „ Юробанк България „ АД / договор кредитна карта „ BG EUROLINE „.
На 15.11.2007г. „ Юробанк и Еф Джи „
АД, с ЕИК:********* е цедирало вземането си на ищцовото дружество.
На 17.06.2014г. ответникът сключил
споразумение с ищцовото дружество.Съгласно съдържанието на последното страните
по споразумението констатирали, че съгласно сключен на 15.11.2007г. договор за продажба
на вземане, страни по който са „ Юробанк и Еф Джи „ АД / предишно наименование
„ Българска пощенска банка „ АД / и „ Алфа Кредит „ АДСИЦ / настоящо
наименование „ Делта кредит АДСИЦ /, в
качеството на цесионер, кредиторът е придобил вземане срещу длъжника,
представляващо неплатени суми по договор от 23.02.2004г. за кредитна карта „ BG
EUROLINE „, първоначално договорен с „ Юробанк и Еф Джи „ АД.Констатирали са,
че към датата на подписване на договора за продажба на вземания, размерът на
цедираното вземане срещу длъжника е с левова равностойност от 4660.03 лева,
както и, че към 31.05.2014г. кредиторът е получил плащания по цедираното
вземане в размер на 1360.00 лева, а остатъкът на задължението е с левова
равностойност в размер на 3300.03 лева.Страните по споразумението се
споразумели както следва:
-
в
т.4 – че с подписване на споразумението длъжникът се задължавал пред кредитора
да погаси остатъкът от задължението при условия – редукция на 50% от
задължението, чийто остатък оставал 1650.02 лева, при условие за еднократно
плащане от един брой ежемесечна вноска, считано от месец юни 2014г. в размер на
1650.02 лева и дължима в срок до 17.07.2014г.;
-
в
т.5 било уговорено, че при пълно плащане на остатъка на задължението по т.4.1 и
при точно изпълнение на условията на споразумението от страна на длъжника,
кредиторът ще счита претенциите си към длъжника за напълно удовлетворени;
-
в
т.6 било уговорено, че при неизпълнение на което и да е от условията по т.4.2 и
т.4.6 от споразумението от страна на длъжника, изборът на редукция по т.4.1
става невалиден и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви
за изискуема цялата неизплатена сума , намалена с направените плащания и да
претендира съдебно същата, заедно с дължимите до окончателното й изплащане
лихви за забава в размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД;
На 16.11.2017г., ищецът депозирал в РС – Оряхово
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника.В
РС – Оряхово по така депозираното заявление било образувано ЧГД №776/2017г..В
същото ищецът посочил, че паричното му вземане е в размер на 4105.26 лева, от
които 3145.08 лева главница и 960.18 лева мораторна лихва.Посочил е, че
длъжникът не е изпълнил точно задълженията си за изплащане по сключеното
споразумение, поради което дългът му е станал предсрочно изискуем на
18.07.2014г..За вземането съдът издал Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №560/17.11.2017г., с което
е разпоредил длъжникът В.В.Т. да заплати на заявителя сумата в размер на 4105.26
лева, от които3145.08 лева – главница по споразумение за признаване и
разсрочване на задължение по договор за банков кредит / кредитна карта / от
23.02.2004г., сключен с „ Българска пощенска банка „ АД / нова фирма „ Юробанк
България „ АД и длъжника, мораторна лихва за периода от 30.10.2014г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 15.11.2017г. в размер на 960.18 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 15.11.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 82.11 лева –
държавна такса и 120.00 лева – адвокатско възнаграждение.
След
връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, същият е депозирал в РС –
Оряхово възражение с вх.№4092/21.12.2017г..В същото е посочил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение поради изтекла
погасителна давност на дължимото вземане.
С
Разпореждане от 07.02.2018г., постановено по ЧГД №776/2017г. по описа на РС –
Оряхово, било указано на заявителя – ищец по настоящето гражданско дело, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното за ищеца възникнал правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422, вр.чл.124 от ГПК.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение
срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка за влизането
й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Представеното по делото споразумение
от дата 17.06.2014г. по своята правна същност представлява извънсъдебна
спогодба.Съгласно разпоредбата на чл.365 от ЗЗД, спогодбата е договор, чрез
който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки.Също така спогодбата се явява и ново
основание за дължимостта на вземането и представлява извънсъдебно признание на
задължението и неговия размер от страна на ответника – същият писмено е признал
неизгодни за него факти, а именно, че има непогасено парично вземане в размер
на сумата от 3300.03 лева към ищцовото дружество – цесионер.Извънсъдебното
признание на факти е едно от най – безспорните доказателства в гражданския
процес.В случая процесното споразумение не се оспорва от ответника нито досежно
неговото съдържание, нито досежно подписа положен в споразумението в частта „
За длъжника „, поради което съдът намира за безспорно установени
правнорелевантните факти – възникване на паричното задължение, че длъжникът е
уведомен за договора за цесия и, че е приел да престира на ищцовото дружество.
Също така в хода на процеса, въпреки
дадените на ответника указания и редовното му призоваване, същият не ангажира
доказателства досежно наведените в отговора си твърдения, а именно, че редовно е изплащал
задълженията си по сключения с „ Българска пощенска банка „ АД, ЕИК:********* / нова
фирма „ Юробанк България „ АД / договор кредитна карта „ BG EUROLINE „ и е бил
изненадан, че има просрочени вноски, както и, че е подписал споразумението под натиск от ищцовото
дружество, макар да не оспорва, че като страна по процесното споразумение е
поел задълженията по последното.
С постигнатото между
страните споразумение от дата 17.06.2014г., е била изменена крайната падежна
дата на задължението, както и е била постигната уговорка за частичното му
опрощаване при плащане на половината от него в срок до 17.07.2014г..С изтичане
на срока на плащане и поради неплащане, съгласно условията на споразумението,
дългът е станал изискуем в неговия пълен размер, т.е. преди редукцията му с
50%.
Съдът намира, че вземането
на ищцовото дружество е доказано изцяло не само по основание, но и по размер,с
оглед заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, видно от
което няма погасена сума по т.4.3 от споразумението, а дължимата главница
съгласно т.6 от същото е в размер на 3145.08 лева.
Съгласно чл.116, б.А от ЗЗД,
ако длъжникът признае вземането, давността, която тече в негова полза се
прекъсва.Именно поради това възражението на ответника, че вземането е погасено
по давност, се явява неоснователно.В случая с подписването на споразумението от
дата 17.06.2014г., е била прекъсната погасителната давност, като след
прекъсването на давността започва да тече нов погасителен срок съгласно чл.110
от ЗЗД от пет години, който съгласно чл.422 от ГПК следва да се изчислява към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.11.2017г..Всяко
допълнително споразумение между кредитора и длъжника, с което се преуреждат
правоотношенията или се разсрочва или отсрочва плащането, има за последица
преместване на датата на изискуемостта, като за всяка вноска започва да тече
нова давност, считано от настъпване на уговорения падеж на вземането.
Относно възражението на
ответника, че не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, съдът
намира, че същият е уведомен за извършената цесия по силата на сключеното
споразумение от дата 17.06.2014г..Отделно от това, депозираната искова молба
има характер на уведомление, тъй като процесното споразумение е посочено като
писмено доказателство в самата искова молба, поради което и това възражение
следва да се отхвърли като неоснователно.Законът не поставя изискване нито
относно начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито относно
срока, в който следва да стане това.
С оглед изхода на главния
иск, съдът намира, че е основателен и иска за заплащане на лихва за забава
върху главницата.Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на
главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане / чл.119 от ЗЗД
/.Лихви се дължат за всеки изминал ден, след изпадане на длъжника в забава.Когато
искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за
лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния
срок от предявяване на иска.В случая ищцовото дружество претендира сумата от
960.18 лева за периода от 30.10.2014г. до 15.11.2017г..Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е предявено на 15.11.2017г., като вземането за лихвите
преди 15.11.2014г. е погасено по давност.Видно от заключението на вещото лице,
размерът на мораторната лихва за периода от 30.10.2014г. до 15.11.2017г. е в
размер на 973.16 лева, а претендираната от ищцовото дружество сума за същия
период е в размер на 960.18 лева, която сума съставлява мораторната лихва за
периода от 15.11.2014г. до 15.11.2017г..Тъй като, както беше прието по – горе,
ответникът не е изпълнил точно и в уговорения срок своята насрещна престация,
той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищцовото
дружество вреди, което е в размер на законната лихва за забава по чл.86, ол.1
от ЗЗД върху главницата, възлизащо на сумата от 960.18 лева за периода от
15.11.2014г. до 15.11.2017г..
Също така и доколкото
установените парични задължения са дължими и изискуеми, то като законна
последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва
върху главното вземане, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 15.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
РАЗНОСКИ:
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата в общ размер от 852.95 лева / осемстотин петдесет и два лева и
деветдесет и пет стотинки / лева, от които 82.11 лева – държавна такса, 150.00
лева – за изготвена съдебно – счетоводна експертиза и 620.84 лева – адвокатско
възнаграждение – представляващи направени разноски в съдебното производство.
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №776/2017г. по описа на РС –
Оряхово, в размер на 82.11 лева / осемдесет и два лева и единадесет стотинки / държавна
такса и 120.00 лева / сто и двадесет лева / - адвокатско възнаграждение, или
общо 202.11 лева / двеста и два лева и единадесет стотинки /.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„ Делта
Кредит „ АДСИЦ, ЕИК:*********, гр.София, че В.В.Т., ЕГН:********** *** дължи на
„ Делта Кредит „ АДСИЦ, ЕИК:*********, гр.София вземане, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №560/17.11.2017г., издадена
по ЧГД №776/2017г. по описа на РС – Оряхово, а именно - сума в размер на 3145.08 лева / три хиляди сто
четиридесет и пет лева и осем стотинки /, представляваща главница по
споразумение за признаване и разсрочване на задължение по договор за банков
кредит / кредитна карта / от 23.02.2004г., сключен между „ Българска пошенска
банка „ АД / нова фирма „ Юробанк България „ АД / и длъжника; мораторна лихва
за периода от 15.11.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда –
15.11.2017г. в размер на 960.18 лева
/ деветстотин и шестдесет лева и осемнадесет стотинки /, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 15.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК В.В.Т., ЕГН:********** *** да заплати на „ Делта Кредит „
АДСИЦ, ЕИК:*********, гр.София, направените деловодни разноски по заповедното и
съдебното производство, в общ размер на 1055.06
лева / хиляда петдесет и пет лева и шест стотинки /.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: