РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора Диана Неева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1755 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Ищецът
А.А.К. чрез процесуалния си
представител твърди, че е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК по Досъдебно производство №1525/2016г. на ОДМВР - Русе. По повдигнатото
срещу него обвинение Районна прокуратура - Русе внесла обвинителен акт и било
образувано НОХД №302/2018г. по описа на Русенски районен съд. С присъда №55/23.04.2018г. по същото бил признат за
невинен и оправдан. По протест на прокурор при Районна прокуратура - Русе било
образувано ВНОХД №342/2018г. по описа на Русенски окръжен съд, който с влязло в
сила на 10.07.2018г. решение №111/10.07.2018г. потвърдил оправдателната присъда
на Русенски районен съд. В периода на разследването и на действията по
повдигане на обвинението с образуване на наказателно производство, както и на
разглеждане на делото от съда, бил в перманентен стрес и психическо травмиране,
достигащо до депресия. В този период (обвиняем от 15.06.2017г. до 01.03.2018г.
и подсъдим от 01.03.2018г. до 10.07.2018г.) претърпял много неблагоприятни
психически изживявания и унижения в резултат на несправедливото обвинение и
взетата по отношение на него мярка за неотклонение, нарушил се нормалния му
обществен живот, усложнили се личните и семейните му отношения, стресът и
безсънните нощи се отразили негативно на здравословното му състояние, видимо отслабнал,
успехът му в училище се понижил, по време на кандидатстудентската кампания бил
изтормозен и уморен, нямал сили да следва мечтата си да учи в Националния
военен университет в гр. Велико Търново. Записал “Социална педагогика” в РУ “А.
Кънчев”, което не било това, за което мечтаел, но имал нужда от образование и
искал новите му колеги и преподавателите в университета да не го гледат по
различен начин, да не го
мислят за “престъпник”. Предстоящите съдебни дела и страхът от евентуална
осъдителна присъда не му давали минута спокойствие, което рефлектирало и при
кандидатстването му за стипендия за отличен успех. В резултат на неправомерните
действия на Прокуратурата на двете инстанции по едно и също наказателно
производство са му причинени неимуществени и имуществени вреди, които подлежат
на обезщетяване. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата 7000 лв
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление, както и да му заплати 600 лв обезщетение за
нанесените му имуществени вреди, представляващи платени разходи за
възнаграждение на адвокат В.В. в качеството му на негов защитник по ВНОХД
№342/2018г. на РОС, заедно със законната лихва върху сумите от 15.06.2017г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратура
на Република България чрез прокурор при Районна
прокуратура Русе заявява становище за неоснователност на иска. Възразява, че
подробно описаните в исковата молба преживявания на ищеца, като пряк резултат
от воденото наказателно производство, не са доказани. Оспорва размера на
претендиращото обезщетение за неимуществени вреди, което счита прекомерно
завишено. Оспорва изцяло претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 600 лв, тъй като липсват доказателства за реалното плащане на
такава сума за адвокатски хонорар по воденото срещу ищеца наказателно
производство. Оспорва и твърдението, че наказателното производство не е
протекло в разумен срок с оглед естеството на разследваното престъпление и
неговата сложност. Оспорва също размера на законната лихва върху цената на
иска, считано от 15.06.2017г., тъй като посочената дата за присъждането й не
може да предхожда датата на влизане в сила на акта, с който ищецът е бил
оправдан окончателно. Моли искът да бъде отхвърлен.
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са
свидетели и е приложено НОХД №302/2018г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложеното НОХД №302//2018г. на Русенски районен съд се
установява, че с присъда №55/23.04.2018г. състав на същия съд е признал подсъдимия
А.А. ***,, ЕГН **********, за невинен в това, че на 09.07.2016г. в гр. Русе,
като непълнолетен, след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, причинил на Д Т С от с.гр., ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горна челюст вдясно, долна
и латерална стена на дясната орбита, дясна зигоматична кост с дислокация на фрагментите,
деформация на десен максиларен синус и дясна зигоматична кост, довело до
затруднение в отварянето на устата, до затрудняване на дъвченето за срок повече
от тридесет дни, поради което и на
основание чл.304 НПК, вр. чл.12, ал.1 НК го оправдал по обвинението по чл.129,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК. Отменил на основание чл.309, ал.4 НПК
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение “подписка”. В
мотивите на присъдата съдът е приел, че действията на подсъдимия А.К. попадат в
хипотезата на чл.12, ал.1 НК и не е налице превишаване на пределите на
неизбежната отбрана. Деянието му не е общественоопасно, тъй като намесата му и
нанасянето на един удар в дясната скула на пострадалия С е, за да се защити от
непосредствено противоправно нападение и причиненото увреждане е в рамките на
необходимите предели, поради което деянието му не съставлява престъпление.
По протест на прокурор при Районна прокуратура Русе състав
на Русенски окръжен съд с решение №111/10.07.2018г. е потвърдил присъда №55/23.04.2018г.
по НОХД №302/2018г. на Районен съд Русе. Решението на Русенския окръжен съд е
окончателно.
Съгласно даденото разяснение по приложението на закона с ТР
№3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. №3/2004г., ОСГК на ВКС, т.4, отговорността
на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление
(чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ), в случая - от 10.07.2018г., датата на решението на
Окръжен съд - Русе, с което е потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния
съд в производство по реда на Глава двадесет и първа НПК.
Установено е, че на 15.06.2017г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем в извършване на умишлено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1,
вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, затова че на 09.07.2016г. в гр. Русе, като непълнолетен,
след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, причинил на Д Т С от с.гр. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горна челюст вдясно, долна и латерална стена на
дясната орбита, дясна зигоматична кост, дислокация на фрагментите, деформация
на десен максиларен синус и дясна зигоматична кост, довело до затруднение в
отварянето на устата, до затрудняване на дъвченето за срок повече от тридесет
дни (л.57, ДП №1525/2016г.). Взета е била мярка за неотклонение “подписка”, отменена на 23.04.2018г. след
произнасяне на оправдателната присъда.
От показанията на свидетелката М П А, майка на ищеца, се
установява, че в периода на разследване и на съдебното производство ищецът е
бил стресиран, емоционално “рухнал”. Успехът му в училище се понижил. Притеснението и тревожността при
мисълта, че може да влезе в затвора, се отразило на училищните му оценки. Имал
мечта да продължи образованието си във Военната академия в гр. Велико Търново,
но след инцидента мечтата му била убита, тъй като се притеснявал, че не може да
кандидатства в нея, предвид висящото наказателно дело срещу него.
Обстоятелството, че всяка седмица ходел “да се разписва в полицията” също му се отразило негативно.
Връзката с приятелката му пропаднала и двамата се разделили, защото “нямал бъдеще”. Скърбял, нямал самочувствие, започнал да не се разбира
с приятелите си, не можел да спи нормално. Кандидатствал след завършване на 12
клас и бил приет в РУ “А. Кънчев”, специалност “Социални дейности”, за да продължи образованието си, но това не било
неговата мечта. Поради стрес, напрежение, неосъществени мечти бил депресиран.
Свидетелят В.М.Д. на свой ред
установява, че след образуване на наказателното производство срещу него ищецът значително
се променил. Непрекъснато мислел за делото, по което е бил подсъдим, след
оправдателната присъда малко се успокоил, но като разбрал, че делото продължава
на втора инстанция, отново започнал да се притеснява, приятелката му П го
напуснала, затворил се в себе си. Отказал се от детската си мечта да
кандидатства във Военния университет във В. Търново.
Показанията на свидетелите не са опровергани с противни
доказателства. Съдът кредитира същите, тъй като свидетелите имат непосредствени
и лични впечатления от обстоятелствата, които възпроизвеждат, показанията им са
конкретни и взаимосвързани, допълващи се едни други.
При тези данни е очевидно, че в периода от 15.06.2017г., когато ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем и му е било предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК до влизане в сила оправдателната
присъда на Русенския районен съд - 10.07.2018г. ищецът е преживял неприятни
чувства, усещания и стресови преживявания: тревоги, напрежение, притеснения и
несигурност, чувствал се унизен, накърнено е социалното му общуване, променил е
живота си, в т. ч. професионалната си ориентация. По делото няма данни за
конкретно или друго специфично увреждане на здравето на ищеца.
Установените
преживявания на ищеца от правна страна съставляват неимуществени вреди, които
са обичайни вреди, тъй като настъпват винаги в резултат на наказателното
производство. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните,
описани подробно по-горе, не са посочени в исковата молба и за такива не са
събрани доказателства.
При
тези данни съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на ответника във връзка с неоснователното му
обвиняване, съответно, че във връзка със същото ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно общия
критерий по чл.52 ЗЗД. Като съобрази предявеното обвинение на ищеца, което не е
тежко по смисъла на чл.97, т.7 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК, относително
разумния срок, през който е протекло наказателното преследване, както и взетата
най-лека мярка за неотклонение “подписка”, променена преди завършване на наказателното производство, съдът
намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на ищеца следва да му
се присъди сумата 5000 лв, която справедливо репарира претърпените от него
душевни болки и страдания във връзка с неоправданото наказателно преследване.
Следователно
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в посочения размер,
заедно със законната лихва от 10.07.2018г., когато е влязла в сила
оправдателната присъда за извършено престъпление до окончателното изплащане на
сумата. За разликата до 7000 лв искът по чл.2, ал.1 ЗОДОВ относно неимуществени
вреди следва да се отхвърли, тъй като понятието справедливост, въздигнато в
законен критерий при определяне на обезщетението, изключва като неетично всяко
обогатяване под формата на обезщетяване.
Искът
за обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, също подлежи на обезщетяване, тъй като заплатеното
от признатия за невинен подсъдим представлява имуществена вреда и подлежи на
обезщетяване. В т.см. е даденото тълкуване на закона с ТР №1/11.12.2018г. по
тълк. дело №1/2017г. на ВКС, ОСГК. В случая заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв не е прекомерно, съобразно действителната правна
и фактическа сложност на наказателното производство.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът
дължи на ищеца 1113 лв разноски по делото, съобразно уважената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България гр. София да заплати на А.А. ***, ЕГН **********, сумите 5000
лв обезщетение за неимуществени вреди и 600 лв обезщетение за имуществени вреди
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от незаконното обвинение за извършване на престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК по НОХД №302/2018г. на Русенски районен съд,
заедно със законната лихва от 10.07.2018г. до
окончателното изплащане, както и 1113 лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от А.А.К. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв до
7000 лв.
Решението може
да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: