№ 2123
гр. Варна, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500984 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1. Жалба вх. № 3483/14.04.2022 г. по рег. на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, с район
на действие: района на Окръжен съд - Варна, от М. В. П., ЕГН **********, длъжник
по изпълнението, чрез адв. И.З., срещу извършен от ЧСИ Надежда Денчева въвод във
владение на дата 31.03.2022 г. по Постановление за възлагане на недвижим имот от
31.08.2021 г., влязло в законна сила на 15.02.2022 г., по изпълнително дело №
20198070400931, образувано по изпълнителен лист, издаден на 21.11.2019 г. по гр. д.
№ 63/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, X състав.
Застъпва становище, че ЧСИ не е уведомила своевременно длъжника за насрочения
на 31.03.2022 г. въвод във владение, тъй като същият не е уведомен чрез процесуалния си
представител адв. З. на изрично посочения по изпълнителното дело съдебен адрес, с което е
нарушена и разпоредбата на чл. 39 от ГПК. Отделно заявява, че на 24.02.2022 г. на входната
врата на кантората на адв. З. е залепено уведомление изх. № 2259/23.02.2022 г., в което е
посочена дата за въвод във владение 23.03.2022 г., като адв. З. не е бил уведомяван за
отмяната на насрочения за 23.03.2022 г. въвод и пренасрочването на същия за нова дата.
Счита, че не е била спазена процедутата по чл. 47 от ГПК. Твърди още, че не е спазен срокът
за доброволно изпълнение по чл. 428 от ГПК.
Настоява за постановяване на решение, с което да бъде възстановено фактическото
положение преди извършения на 31.03.2022 г. въвод във владение
Депозирано е възражение, наименовано „писмен отговор“ от взискателя и купувач на
процесния имот Н. Ф., чрез пълномощник адв. Х.Х. - ВАК, с който се настоява депозираната
1
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Постъпило е и писмено възражение от присъединените взискатели и съсобственици
на възложения имот С.П. и Л.П., чрез адв. Биляна Димитрова, с което се застъпва
становище, че действието, против което е подадена жалбата, не попада в кръга на
действията, подлежащи на обжалване. Претендират се разноски.
В мотивите си ЧСИ Надежда Денчева изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба.
2. Жалба вх. № 3179/11.04.2022 г. по рег. на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, с район
на действие Окръжен съд - Варна, от В. Д. П., ЕГН **********, трето за изпълнението
лице, чрез адв. Д.П. - ВАК, срещу извършен от ЧСИ Надежда Денчева въвод във
владение на дата 31.03.2022 г. по Постановление за възлагане на недвижим имот от
31.08.2021 г., влязло в законна сила на 15.02.2022 г., по изпълнително дело №
20198070400931, образувано по изпълнителен лист, издаден на 21.11.2019 г. по гр. д.
№ 63/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, X състав.
Жалбоподателят подробно излага, че същият е трето лице, придобило владението
върху целия поземлен имот, и собственик на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор №
10135.2566.46.2 от преди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителен лист. Сочи,
че упражнява фактическа власт върху посочените имоти от есента на 2009 г., владението му
е започнало преди образуване на делото, поради което не е обвързан от постановеното
решение и извършената публична продан. Заявява, че ЧСИ не е предала владението на
взискателя и купувач по публичната продан Н. Ф., но е сменила ключалките и по този начин
е възпрепятствала достъпа до имотите и до движимите вещи, намиращи се в тях.
Настоява за възстановяване на фактическото положение преди извършения въвод във
владение.
Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на
обстоятелствата, изложени в депозираната жалба.
По жалбата не са депозирани възражения.
В мотивите си ЧСИ Надежда Денчева изразява становище за недопустимост на
жалбата.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по изп. дело No 20198070400931 по описа на ЧСИ Надежда Денчева
е образувано въз основа на молба от 28.11.2019 г. от Н. Ф., гражданин на ФР Германия, по
изпълнителен лист от 21.11.2019 г, издаден по гр. дело № 63/2019 г. по описа на Окръжен
съд - Варна, с който длъжникът М. В. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на Н. Ф.,
гражданин на ФР Германия, следните суми: 15 293,76 евро – невърната главница по договор
за заем № 20/15 от 20.08.2015 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 11.01.2019 г., до окончателното и изплащане; 9583,68
́
евро – договорна лихва, и 3546,25 лева – разноски.
2
По молба на взискателя изпълнението е насочено върху различни активи на
длъжника, включително и върху ипотекиран в полза на взискателя Н. Ф. недвижим имот –
228 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.2566.46 по КК и КР на гр. Варна, ведно с ½ ид.
ч. от построената в поземления имот еднофамилна жилищна сграда на два етажа,
съставляваща обект с идентификатор 10135.2566.46.2 по КК и КР на гр. Варна.
Публична продан на посочения имот е проведена от 17.07.2020 г. до 17.08.2020 г. в
сградата на РС – Варна.
С Постановление за възлагане от 31.08.2021 г. поземлен имот с идентификатор
10135.2566.46 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД
на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-43/16.04.2009 г. на Началника на СГКК
– Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, с.о. Долна Трака 566“ № 46, с площ
3136 кв. м по кадастрална скица, а по документ за собственост с площ 3150 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), идентичен с част от ПИ № 1501 по КП на Приморски парк (местност Долна Трака)
– гр. Варна, при граници по скица: 10135.2566.57, 10135.2566.59, 10135.2566.6515,
10135.2566.61, 10135.2566.48, 10135.2566.147, 10135.2566.47, 10135.2566.145, 10135.2566.45,
а при граници по документ за собственост: на изток – имот на Областна администрация и
дял II на Георги П., на запад – имоти пл. №№ 1500 и 1508, на север – път, и на юг - имоти
пл. №№ 1502, 1503 и 1506, заедно с изградената в имота еднофамилна жилищна сграда на
два етажа с идентификатор 10135.2566.46.2, с площ съгласно скица 92 кв. м, състояща се от
първи етаж, на който са разположени две стаи, кухня, хол, баня и тераса, с обща застроена
площ от 120,80 кв. м, и втори етаж, състоящ се от три стаи, салон, кухня и тераса, с площ от
94,50 кв. м, заедно с принадлежащите към сградата изба с площ от 47 кв. м и складови
помещения, брой надземни етажи: 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение на жилищната сграда: еднофамилна, е
възложен върху Н. Ф., роден на ********** г., гражданин на ФР Германия, за сумата от
469 050 лева. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 15.02.2022 г.
С атакувания въвод във владение от 31.03.2022 г., на основание чл. 498 от ГПК, ЧСИ
Надежда Денчева е въвела купувача Н. Ф. във владение на описания недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК, трето лице може да обжалва действията
на съдебния изпълнител, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот, само в
случаите, при които същото е било във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. Законът е посочил като предпоставка за допустимост на
обжалване на въвода във владение обстоятелството третото лице да е придобило владението
на имота - предмет на въвода - преди предявяване на иска, по който е постановено
решението, което се изпълнява. Тази предпоставка сочи, че разпоредбата е приложима,
когато въводът във владение е осъществен въз основа на влязло в сила съдебно решение, а
не въз основа на някакъв друг акт. С разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК законодателят е
предвидил и гарантирал правната възможност на трето за изпълнението лице, което
упражнява фактическата власт върху имота, предмет на допуснато до принудително
3
удовлетворяване непарично притезание - чрез въвод във владение, да защити
упражняваното от него владение върху недвижимата вещ. В подкрепа на горния извод е и
разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, която задължава съдебния изпълнител да извърши въвод
срещу трето лице, стига да се увери, че това лице е започнало да владее имота след като е
бил предявен искът, решението по който се изпълнява.
В настоящия случай се атакува действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в
извършен въвод във владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот след проведена публична продан.
Жалбоподателят В.П. не е легитимиран да обжалва извършения срещу него въвод,
доколкото законът изисква като предпоставка за допустимост на обжалването му влязло в
сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, какъвто в
случая не е налице. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко
изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по
отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу
длъжника, и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота. Третото лице не може да
заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може да обжалва
действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Единствената защита,
която законът предоставя на третото лице, е иск за собственост, като е изключена
възможността процедурата по чл. 498 ГПК да може да се обжалва по общия ред.
Следователно жалбоподателят В.П., в качеството му на трето за изпълнението лице,
няма право на жалба срещу атакуваното действие на съдебния изпълнител. Въводът по чл.
498 ГПК е последица от реализирано принудително изпълнение върху недвижим имот, т.е.
за удовлетворяване на парично притезание. Ето защо той не е обхванат от защитата по чл.
435, ал.5 ГПК и приложение намира чл. 498, ал.2 ГПК като способ за защита.
Предвид горното, съдът намира депозираната от В.П. жалба за недопустима, като
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на жалбата, депозирана от М.П., съдът намира същата за недопустима
по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 522, ал.1 от ГПК въводът във владение е дефиниран като
изпълнителен способ за удовлетворяване на притезанието на взискателя чрез принудително
отнемане на присъдената му недвижима вещ. Нормата изрично предвижда предмет на
отнемането да е присъдена недвижима вещ. За прилагането на този способ следва
изпълнителното основание, с което е снабден взискателят, да е влязло в сила съдебно
решение или спогодба, с които да е признато непаричното му притезание, произтичащо от
негово вещно право върху имота, от облигационно отношение във връзка с имота, или от
владелческо право.
От приложения по делото протокол за въвод се установява, че на 31.03.2022 г.
взискателят по изпълнителното дело Н. Ф. е следвало да бъде въведен от ЧСИ във владение
на процесния имот в качеството му на купувач по осъществена публична продан, въз основа
4
на влязло в сила постановление за възлагане от дата 31.08.2021 г. Следователно в случая
правото на взискателя да получи владението на закупения имот се удостоверява от влязлото
в сила постановление за възлагане след проведена публична продан, а не произтича от
„изпълняемо решение” по смисъла на разпоредбата чл. 523, ал.2 от ГПК, с което имотът му е
бил присъден, както повелява нормата на чл. 522, ал.1 от ГПК.
Когато изпълнението е за парично притезание на взискателя, както е в настоящия
случай, за да му достави дължимата парична сума, съдебният изпълнител трябва да я извлече
от имущество на длъжника, като се осребри притежавания от последния имот именно чрез
провеждането на публична продан. Съгласно чл. 496, ал. 2 от ГПК, от деня на влизане в сила
на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е
имал върху имота. Нормата на чл. 498, ал. 2 от ГПК от своя страна предвижда, че въводът на
купувача от публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение
на имота, и че това лице може да се брани само с иск за собственост. По тези съображения
жалбата, депозирана от М.П., се явява недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
При доказаната недопустимост на депозираните въззивни жалби, производството по
делото следва да бъде прекратено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. В конкретния случай разноски в размер на 500 лева – платено в
брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение по жалба вх. №
3483/14.04.2022 г., подадена от М.П., са претендирани от присъединените взискатели С.П. и
Л.П.. Съдът намира, че претендираната сума следва да бъде присъдена в тяхна полза.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3483/14.04.2022 г. по рег. на ЧСИ
Надежда Денчева, рег. № 807, с район на действие: района на Окръжен съд - Варна, от М. В.
П., ЕГН **********, длъжник по изпълнението, чрез адв. И.З., срещу извършен от ЧСИ
Надежда Денчева въвод във владение на дата 31.03.2022 г. по Постановление за възлагане на
недвижим имот от 31.08.2021 г., влязло в законна сила на 15.02.2022 г., по изпълнително
дело № 20198070400931, образувано по изпълнителен лист, издаден на 21.11.2019 г. по гр.
д. № 63/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, X състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3179/11.04.2022 г. по рег. на ЧСИ
Надежда Денчева, рег. № 807, с район на действие: района на Окръжен съд - Варна, от В. Д.
П., ЕГН **********, трето за изпълнението лице, чрез адв. Д.П. - ВАК, срещу извършен от
ЧСИ Надежда Денчева въвод във владение на дата 31.03.2022 г. по Постановление за
възлагане на недвижим имот от 31.08.2021 г., влязло в законна сила на 15.02.2022 г., по
изпълнително дело № 20198070400931, образувано по изпълнителен лист, издаден на
21.11.2019 г. по гр. д. № 63/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, X състав.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в. гр. д. № 984/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, като недопустимо.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН **********, да заплати на С. С. П., ЕГН **********, и Л.
ЦВ. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Юджин Скайлер“ № 2, ет. 2,
сумата от 500,00 лева (Петстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи платено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение по жалба
вх. № 3483/14.04.2022 г. по рег. на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807, с район на действие:
района на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна,
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7