№ 31
гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500221 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със
съгласието на своя баща и законен представител Б. И. Х., за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022
година на Апелативен съд Велико Търново – относно крайния момент на дължимата лихва в
диспозитива на решението вместо: „24.06.2020 година“, да се запише: „24.06.2021 година“. В
молбата се излага, че на страница четиринадесета от мотивите на решението е посочено, че
ответникът дължи лихва за забава върху присъдените суми от 27.11.2020 година до
24.06.2021 година. С диспозитива на решението е присъдена законна лихва за времето от
27.11.2020 година до 24.06.2020 година.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК не постъпил отговор от другата страна.
Депозирана е молба от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със
съгласието на своя баща и законен представител Б. И. Х., за изменение на Решение №
173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново в
частта за разноските – да се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца с още 868.80 лева, ведно с данък върху добавената стойност за
първата инстанция, с още 1 557 лева с данък върху добавената стойност за
второинстанционното производство. В молбата се изтъква, че дължимото възнаграждение
1
при иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е 10 380 лева с
данък върху добавената стойност (2 650 лева + 6 000 лева (8% от 75 000 лева) + 20% данък
върху добавената стойност в размер на 1 730 лева, 20% от 10 380 лева е 2 076 лева с данък
върху добавената стойност; при уважен иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева
минималното адвокатско възнаграждение е 2 640 лева с данък върху добавената стойност
(1 300 лева + 900 лева (9% от 10 000 лева) + 20% данък върху добавената стойност в размер
на 440 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е подаден отговор на молбата от другата
страна.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид данните по делото, приема
за установено следното:
На страница четиринадесета от Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. №
221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново е обективирано заключение, че
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи лихва за
забава върху присъдените в полза на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х., суми от 27.11.2020 година до 24.06.2021 година (от 25.06.2021 година
е присъдена лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди).
В диспозитива на решението е отразено, че се отменя Решение № 5/14.01.2022 година по гр.
д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени претенциите
на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за законна лихва
върху определеното обезщетение за неимуществени вреди и върху обезщетението за
имуществени вреди за периода 27.11.2020 година – 24.06.2020 година; осъжда се
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати
законна лихва за забава върху: 20 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, 184.30 лева – обезщетение за имуществени вреди, за времето от 27.11.2020 година до
24.06.2020 година на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429,
ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането и чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1
от Кодекса за застраховането. Налице е несъответствие между формираната истинска воля
на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Молба с вх. №
407/23.01.2023 година, депозирана от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ
със съгласието на своя баща и законен представител Б. И. Х., за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022
година на Апелативен съд Велико Търново е основателна. Следва да се допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д.
№ 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново като на страница седемнадесета,
редове девети и двадесети вместо: „24.06.2020 година“, се чете: „24.06.2021 година“, на
основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.
2
С Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен
съд Велико Търново е отменено Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година
на Окръжен съд Габрово, изменено за разноските с Определение № 205/8.04.2022 година по
гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово, в частта, с която „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат П.
К. адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за първата
инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер над 1 207.20 лева до
присъдените 1 842.60 лева. С Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022
година на Апелативен съд Велико Търново „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата 1 083.43 лева
– адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с включен данък върху добавената
стойност съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на застрахователното
дружество, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото е даден ход на устните състезания в съдебно заседание, проведено на
19.10.2022 година. За определяне на дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата са релевантни съответните разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на
приключване на устните състезания. От Молба с вх. № 405/23.01.2023 година е видно, че
адвокат П. К. е изчислила размера на адвокатското възнаграждение за първата инстанция и
за производството пред Апелативен съд Велико Търново съобразно чл. 7, ал. 2, точки 3 и 4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на разпоредбите, обн., ДВ, бр. 88/4.11.2022 година, които не са
били в сила към 19.10.2022 година (моментът на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция) и са неприложими в случая. При изчисляване на дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата въззивният състав е съобразил
нормата на чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията ѝ към 19.10.2022 година.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че Молба с вх. № 405/23.01.2023 година,
подадена от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ със съгласието на своя
баща и законен представител Б. И. Х., за изменение на Решение № 173/1.12.2022 година по
в. гр. д. № 221/2022 година на Апелативен съд Велико Търново в частта за разноските – да се
увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца с
още 868.80 лева, ведно с данък върху добавената стойност за първата инстанция, с още 1 557
лева с данък върху добавената стойност за второинстанционното производство, е
неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 247, чл. 248 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
3
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
диспозитива на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на
Апелативен съд Велико Търново като на страница седемнадесета, редове девети и двадесети
ВМЕСТО: „24.06.2020 година“, СЕ ЧЕТЕ: „24.06.2021 година“, на основание чл. 247, ал. 1 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 405/23.01.2023 година, подадена от адвокат П. К. –
пълномощник на И. Б. Х., действащ със съгласието на своя баща и законен представител Б.
И. Х., за изменение на Решение № 173/1.12.2022 година по в. гр. д. № 221/2022 година на
Апелативен съд Велико Търново в частта за разноските – да се увеличи размера на
присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца с още 868.80 лева,
ведно с данък върху добавената стойност за първата инстанция, с още 1 557 лева с данък
върху добавената стойност за второинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4