№ 918
гр. Варна, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500862 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №12831/24.02.2022 г., подадена от Ф. ЯК. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, чрез адв. И.И. - ВАК,
срещу Решение № 54 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 4679/2021 г. по описа на РС -
Варна, XLIII състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, че Ф. ЯК. Х., ЕГН **********, дължи на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Таурс – Е“, вземанията, за които е издадена заповед № 260550 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 1000/2021 г., по описа на РС - Варна, а
именно: 3352,67 лв. – главница, дължима сума за доставена ел. енергия по издадени два броя
фактури: фактура № **********/15.07.2019 г. и фактура № **********/ 10.02.2020 г., за
обект с абонатен № ********** и адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, с
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до изплащане на вземането, както и 326,97
лв. – мораторна лихва, начислена за периода от падежа на главното задължение по всяка от
фактурите до 14.01.2021 г.
Жалбоподателката счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като настоява за неговата отмяна и присъждане на разноски. Заявява, че
първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по направеното възражение за
липсата на материалноправна легитимация на „Електроразпределение Север“ АД като
титуляр на процесното вземане. Счита, че процесното дружество не притежава лицензия за
продажба на ел. енергия, а само лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на
ел. енергия на обособена територия, издадена на осн. чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ от ДКЕВР. Не е
предвидена възможност в нормативната уредба разпределителните дружества да търгуват с
1
електроенергия. Отделно застъпва становище, че е налице противоречие между чл. 98а, ал. 2,
т. 6, буква „а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ и подзаконовия нормативен акт ПИКЕЕ, съответно
чл. 50 и чл. 56 от ПИКЕЕ, относно това кой субект в системата на енергетиката има право да
извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена
или неправилно измерена ел. енергия. Счита, че приложими са разпоредбите на ЗЕ.
Поддържа, че за да бъде ангажирана отговорността на потребителя чрез корекция на
сметката му в посока завишение, трябва да бъде установено виновно поведение на
последния, съгласно чл. 82 от ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззиваемата страна
„Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х.И. – ВАК, в който счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и настоява за потвърждаването му.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, въззивницата Ф. ЯК. Х., редовно призована, не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 14546, именована становище, процесуалният й представител
поддържа въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Х.И.. Оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, срещу Ф. ЯК. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, искове по реда на чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията по
заповед № 260550 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. №
1000/2021 г., по описа на РС - Варна, а именно: 3352,67 лв. – главница, дължима сума за
доставена ел. енергия по издадени два броя фактури: фактура № **********/15.07.2019 г. и
фактура № **********/10.02.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес: гр. Варна,
ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до
изплащане на вземането, както и 326,97 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от
падежа на главното задължение по всяка от фактурите до 14.01.2021 г.
В исковата молба се излага, че в срока по чл. 414 от ГПК ответницата е депозирала
възражение срещу горната заповед по чл. 410 от ГПК, поради което ищцовото дружество
завежда в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на
съществуването на вземането.
Сочи се, че на 09.07.2019 г., съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка
на СТИ в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север“ АД в
присъствието на един свидетел, при която е установено наличие на извършено
неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение,
осъществено в ГРТ, като към трета фаза след главния прекъсвач е присъединен проводник
със сечение 6 кв. мм, който захранва инсталацията в апартамента на абоната, като
електромерът на абоната е с прекъснат дистанционен изход на фазата, и консумираната
енергия по този кабел не се отчита, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната.
Излага се, че в този случай установеното въздействие не влияе на изправността на самото
СТИ, поради което, на основание чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ, служителите на
„Електроразпределение Север“ АД са отстранили неправомерно присъединения проводник
и са възстановили правилната схема на свързване, без да демонтират електромера. За
извършената проверка, в съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ, бил съставен
2
констативен протокол. Поради невъзможността неотчетената част от потребената
електроенергия да бъде измерена точно, е приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление за доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90
дни в съответствие с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Сочи се още, че на 03.02.2020 г., съгласно чл. 45 ПИКЕЕ, е извършена техническа
проверка на СТИ в процесния обект от служители на „Електроразпределение Север“ АД в
присъствието на един свидетел, при която е установено наличие на извършено
неправомерно присъединение към електроразпределителната мрежа – ниско напрежение,
осъществено чрез меден проводник със сечение 50 кв. мм, тип ПВ-А2, 1х50 кв. мм, ползващ
се за фаза на захранващия ГРТ кабел САВТ 3х185+95 кв. мм и оттам подемно влизащ в
имота, където захранва ел. инсталацията, като по този начин консумираната електроенергия
не преминава през СТИ, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната. Излага се, че в
този случай установеното въздействие не влияе на изправността на самото СТИ, поради
което, на основание чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ, служителите на „Електроразпределение Север“
АД са отстранили неправомерно присъединения проводник и са възстановили правилната
схема на свързване, без да демонтират електромера. За извършената проверка, в
съответствие с разпоредбите на чл. 49 ПИКЕЕ, бил съставен констативен протокол. Поради
невъзможността неотчетената част от потребената електроенергия да бъде измерена точно, е
приложена корекционна процедура за фикционно изчисление за доставеното количество
енергия за предходните на датата на проверката 68 дни в съответствие с чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ.
Поддържа, че преизчислените количества електрическа енергия са фактурирани по
действащата за периода на преизчисление прогнозна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР, като мораторната лихва върху
двете издадени фактури е изчислена от датите, в които ответницата изпада в забава, до
14.01.2021 г.
Настоява исковете да бъдат уважени. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответницата Ф. ЯК. Х.
оспорва предявените искове като неоснователни. Изразява становище, че ищецът не е
материалноправно легитимиран за процесните вземания, тъй като съгласно чл. 98а, ал. 2, т.
6, буква „а“ от ЗЕ, легитимиран за вземанията е крайният снабдител. Поддържа, че е налице
противоречие между цитираната норма и разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (2019
г.), като съобразно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, съдът следва да приложи по-високия по степен акт.
Оспорва констатациите на издадените констативни протоколи, поддържа, че същите, като
неподписани от ответницата или упълномощено от нея лице, представляват частни
свидетелстващи документи, непротивопоставими на страната, която не ги е подписала.
Твърди, че същите не отразяват действителната фактическа обстановка. Счита, че
отговорността на ответницата не може да бъде ангажирана без доказана вина.
Настоява исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед за изпълнение № 260550/28.01.2021 г. съдът е разпоредил длъжникът Ф.
ЯК. Х., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Електроразпределение Север“ АД – гр.
Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, сумата от 3352,67 лева – главница за незаплатена ел.
енергия по издадени два броя фактури: фактура № **********/15.07.2019 г. и фактура №
**********/10.02.2020 г., за обект с абонатен № ********** и адрес: гр. Варна, ул.
„Доброволци“ № 31, ап. 2, с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до
3
изплащане на вземането, сумата 326,97 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от
падежа на главното задължение по всяка от фактурите до 14.01.2021 г., както и сумата
123,59 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 73,59 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за ЗПП.
Срещу издадената заповед , в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е
депозирал възражение с вх. № 274291/24.02.2021 г.
В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422 от ищцовото дружество.
Безспорно по делото е обстоятелството, че между Ф. ЯК. Х. - ползвател с абонатен №
********** и клиентски № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.
Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, и „Електроразпределение Север“ АД е налице
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на ищеца.
Видно от Констативен протокол № 1196708, на 17.01.2017 г. на процесния обект от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1125 0716 1235
8456 с показания по нощна тарифа 000001 кВтч и по дневна тарифа - 000000 кВтч.
От Констативен протокол № 1105747 е видно, че на 09.07.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със
същия фабричен номер на обекта на ответницата. Отразено е, че при проверката е
установено наличие на извършено неправомерно присъединение към
електроразпределителната мрежа – ниско напрежение, осъществено в ГРТ, като към трета
фаза след главния прекъсвач е присъединен проводник със сечение 6 кв. мм, който захранва
инсталацията в апартамента на абоната, като електромерът на абоната е с прекъснат
дистанционен изход на фазата. Сочи се, че консумираната енергия по този кабел не се
отчита, не се измерва и съответно не се заплаща от абоната. Отбелязано е, че е подаден
сигнал на тел. 112 в 14:53 ч., като в 14:58 ч. е получен отказ да бъде изпратена оперативна
група; неправомерното присъединение е премахнато. Протоколът е подписан от един
независим свидетел.
От Справка № 53954_Е95А за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД, се
установява, че количеството енергия за корекция в размер на 3564 кВтч за периода от
11.04.2019 г. до 30.06.2019 г. и в размер на 396 кВтч за периода от 01.07.2019 г. до
09.07.2019 г. е изчислено като функция на изчислената мощност при 1/2 от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения и броя дни за корекция при всекидневно 8-
часово ползване.
Видно от фактура № ********** от дата 15.07.2019 г., издадена от
„Електроразпределение Север“ АД, служебно начислени са 3564 кВтч за периода от
11.04.2019 г. до 30.06.2019 г. и 396 кВтч за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2019 г. на обща
стойност 783,59 лева с вкл. ДДС.
От Констативен протокол № 1203148 е видно, че на 03.02.2020 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1125 0716 1235 8456 на обекта на ответницата. Отразено е, че при проверката е
установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден многожилен проводник със
сечение 50 кв. мм тип ПВ-А2 1х50 кв. мм, ползващ се за фаза, като присъединението е
извършено към трета фаза на захранващия ГРТ кабел САВТ 3х18,5 кв.мм + 95 кв.мм и
оттам подземно влиза в имота, където захранва ел. инсталацията. Сочи се, че по този начин
консумираната електроенергия не преминава през СТИ, не се измерва от същото и
съответно не се заплаща. Посочено е, че е измерен моментен товар от 18,24 А. Отбелязано е,
4
че е подаден сигнал на тел. 112 в 11:02 ч., като в 11:04 ч. е получен отказ да бъде изпратена
оперативна група. Отразено е, че неправомерно присъединеният проводник е демонтиран,
както и че абонатът е с прекъснато ел. захранване поради неизплатени задължения.
Протоколът е подписан от един независим свидетел.
От Справка № 57076_ЕССЕ за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД, се
установява, че количеството енергия за корекция в размер на 12865,6 кВтч е изчислено като
функция на изчислената мощност при 1/2 от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения и броя дни за корекция при всекидневно 8-часово ползване.
Видно от фактура № ********** от дата 10.02.2020 г., издадена от
„Електроразпределение Север“ АД, служебно начислени са 12866 кВтч електроенергия за
периода от 28.11.2019 г. до 03.02.2020 г. на обща стойност 2569,08 лева с вкл. ДДС.
В заключението по допуснатата пред първа инстанция съдебно-техническа експертиза
вх. № 24260/09.08.2021 г. вещото лице е констатирало, че електромер с фабричен № 1125
0716 1235 8456 е преминал първоначална техническа проверка през 2016 г. и към датата на
процесната проверка – 03.02.2020 г., е бил в метрологична годност, като горното не е от
значение, тъй като уредът не е участвал в схемата за свързване с установеното
присъединение директно към мрежата и при двата случая. Посочено е, че схемата на
свързване на процесното СТИ е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена ел.
енергия от абоната да може да бъде измервана за целия период на ползването, но вследствие
на установеното присъединяване, налице е неотчитане от измервателната система на СТИ
на цялата преминала електроенергия по захранващия неправомерно свързан от
електромрежата проводник към електроконсуматорите на абоната. Заключението на вещото
лице е, че в случая не се касае за техническа неизправност, а за неправомерно вмешателство.
Направен е извод, че с оглед пропускателната способност на неправомерно присъединените
проводници – съответно 6 кв. мм и 50 кв. мм, и тази на присъединителните съоръжения –
главен предпазител и електромер, начисленото количество електроенергия по двете
процесни справки може реално да бъде доставено и потребено от абоната. Сочи се, че
направените изчисления по корекционните процедури и в двата случая са математически
точни, в съответствие с утвърдената методология в ПИКЕЕ от 2019 г., като крайната цена на
допълнително начисленото количество ел. енергия е съгласно утвърдените от КЕВР цени за
процесните периоди. След направена проверка вещото лице е установило, че за абонатен №
********** и клиентски № ********** електрозахранването е било прекъсвано за
периодите 10.06.2019 г. – 17.07.2019 г., 05.08.2019 г. – 12.09.2019 г., 27.11.2019 г. –
23.08.2020 г.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свид. КР. АТ. С. и В. Д. Г. – служители на ищеца, участвали в
процесните проверки.
В показанията си свид. С. – служител на ищцовото дружество, участвал в процесната
техническа проверка от 03.02.2020 г. и подписал констативния протокол за същата от името
на дружеството под № 3, излага, че дружеството често извършва проверки в този квартал, и
в конкретния случай проверявали трафопост, в който имало загуби. С екипа тръгнал техен
колега от лабораторията, за да търси неправомерно присъединяване, измервал кабелите и
видял кабел, който не бил на дружеството; разкопали и се видяло, че чуждият кабел влизал
под земята във входа, като не минавал през електромер, а към него били неправомерно
присъединени няколко абоната. Сочи, че когато се изключи напрежението на ГРТ-то,
лампичките на всички електромери трябва да изгаснат, но няколко електромера продължили
да светят – съответно по тях протичал ток, който не бил от захранването на дружеството.
Обяснява, че светели, тъй като абонатите били прикачени към неправомерно
присъединения кабел и по кабела, който след електромера отива към инсталацията, връщало.
5
Съставили протоколи на всички, чиито електромери светели. Излага, че кабелът, който
отивал към присъединените абонати, влизал в мазите им и оттам се качвал нагоре. Не си
спомня дали са извикали свидетеля, подписал протокола, преди проверката.
В показанията си свид. Г. – служител на ищцовото дружество, участвал в процесната
техническа проверка от 09.07.2019 г., изготвил и подписал констативния протокол, заявява,
че няма спомен за конкретната проверка, тъй като там правели много проверки и не знаел за
коя точно става въпрос, но там кражбите на ток ставали по един и същи начин. Обикновено
се пускал един кабел преди захранването на таблото и по него се „нанизвали“ разни абонати.
Таблата на всички били пред сградите, навън. Пояснява, че се нарушавала изолацията на
кабела, с който се захранва таблото, към жилото на фазата се закрепял проводник, който
отивал към блока навътре в мазите и оттам нагоре се разпределял на няколко апартамента.
Откривали ги като изключвали таблото и виждали къде електромерите имат консумация -
след като се спре електрозахранването, по кабела, който идвал от апартамента на
неправомерно присъединения абонат, се връщал ток. Този кабел можело да се установи и с
ампер клещи – при хващане с тях се виждал примерно 20 ампера товар, който нямало откъде
да дойде, освен от неправомерно присъединения кабел. Така, по светването на
електромерите или по ампеража на нулата установявали неправомерното присъединяване.
Нямало нужда да проследяват кабела докъде стига, тъй като той отивал до въпросния
електромер.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.
В настоящия случай пред въззивна инстанция спорни се явяват въпросите
материалноправно легитимиран ли е ищецът като титуляр на процесното вземане с оглед
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, буква „а“ от ЗЕ – съответно противоречат ли разпоредбите на
ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) като подзаконов нормативен акт на разпоредбите на ЗЕ,
както и може ли да бъде ангажирана отговорността на потребителя чрез корекция на
сметката му за консумирана електроенергия за минало време без да е установено негово
виновно поведение.
Първият от тези въпроси е подробно разгледан в най-актуалната практика на ВКС.
В Решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. дело № 2528 по описа за 2021 г. на ВКС, IV гр.
о., решаващият състав приема, че крайният битов клиент (потребител) се намира в
облигационни правоотношения, както с крайния снабдител, който му продава електрическа
енергия при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ), така и с оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е
присъединен и я използва също при публично известни общи условия (чл. 104а от ЗЕ).
Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ (съгласно и
общите правила на чл. 183, чл. 200 от ЗЗД) поначало съставлява корекция на продажната
цена на потребената (продадената, доставената) електрическа енергия в случаите, посочени
в тези разпоредби: неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
6
въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ;
както и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на
измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; сред тях попада и
случаят на електрическа енергия, измерена с показания в невизуализиран регистър на СТИ.
По общо правило, тази корекция на цената е в полза на едната от двете страни по
продажбеното правоотношение – в полза на крайния снабдител (доставчика), когато
клиентът (потребителят) не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него
(доставена му) електроенергия; или в полза на клиента (потребителя), когато му е начислено
по-голямо количество електроенергия от реално използваното и той е надплатил цената.
Общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по
продажбеното правоотношение – доставчика (продавача) на електрическа енергия, е
възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от
ПИКЕЕ – когато поради повреда или неточна работа на тарифния превключвател,
използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по съответните
тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи преизчислените количества
електроенергия се заплащат от потребителя по цената за съответната тарифа, т.е. – по
продажна цена. Относно всички останали случаи на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на раздел IХ от ПИКЕЕ с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2
от ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на
потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо
него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната
мрежа. В тези случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго
отклонение от общото правило, а именно – че преизчислените количества електрическа
енергия се заплащат от потребителя не по продажната цена, а по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без
съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при
формирането на продажната цена (също регулирана от КЕВР), но тези технологични
разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има
задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния
потребител - в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа - директно
на мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение (вместо на и
чрез доставчика на електроенергия – по продажбеното правоотношение), е установено в
интерес както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл.
56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е регламентирано в посочените случаи на
преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата
нормативна регламентация. В тази връзка е посочено, че разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ уреждат императивно единствено задължителното включване в
съдържанието на съответните общи условия на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но не и
реда и начина на извършване на самата корекция на сметка, които са предмет на
подзаконовата регламентация с ПИКЕЕ – съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С приемането на
подзаконовите разпоредби на чл. 56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ КЕВР не е излязла извън
правомощията, делегирани от ЗЕ, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 21, т. 9 и на чл.
83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в нейните правомощия е приемането както на
правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), така и на ПИКЕЕ, т.е. законът е
делегирал на КЕВР цялостната подзаконова регламентация на отношенията между крайните
клиенти, крайните снабдители и операторите на електроразпределителни мрежи.
С Решение № 77 от 30.05. 2022 г. по гр. дело № 2708/2021 г., ВКС, III гр. о., отговаря
директно на въпроса има ли законово основание за електроразпределителното дружество да
7
начислява корекции на сметки на потребители за минал период при липса на лиценз за
продажба/доставка на ел. енергия. Съставът приема, че няма спор в съдебната практика, че
правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване,
неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както
при старата, така и при сега действащата редакция на ЗЕ. Приема още, че както
предходната, така и сега действащата и приложима в процесния случай редакция на ЗЕ,
изрично възлагат на подзаконова уредба - ПИКЕЕ, реда и начина за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при корекция на сметките на потребителите за минало
време. Констатира, че разликата е в специалния нормативен акт – ПИКЕЕ, където сега в чл.
55 и чл. 56 изрично е предвидено, че операторът на съответната мрежа начислява
корекциите на сметки за минал период, както и получава прякото им заплащане от
ползвателя. Направен е извод, че тази уредба, обективирана в нормите на чл. 55 и на чл. 56
ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-
висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на
потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183, чл. 200 ЗЗД ), която съгласно
действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи,
и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за
специални норми, които дерогират общите такива. Посочено е, че в подкрепа на извода за
липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния
характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на
доставчика и на разпределителя на електрическа енергия. Предвид изложеното, в отговор на
поставения въпрос е изразено становището, че е налице законово основание за
електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за
минал период.
Формираната съдебна практика на ВКС в този смисъл е обективирана и в Решение
№ 60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. №
1898/2021 г. и Решение № 153 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 2999/2021 г. на ВКС, III гр.о.,
Решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г. на ВКС, IV гр. о., и др.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че материалноправната
легитимация на ищеца като титуляр на процесните вземания е доказана.
По отношение на втория въпрос, съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответницата, че коригирането на сметките на потребителите
за минал период само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно
неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, е недопустимо поради липсата на специална норма в ЗЕ, която да дерогира
общата норма на чл. 82 ЗЗД. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил
относим при реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно
задължение, а настоящият случай не е такъв. Целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Именно в този смисъл е
константната съдебна практика както при ПИКЕЕ от 2013 г. (Решение № 118 от 18.09.2017
г. по т. д. № 961/2016 г., ВКС, II търг. о.; Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г., ВКС, III гр.о.) така и при тези от 2019 г. (вече цитираните по-горе Решение №
77 от 30.05.2022 г. по гр. дело № 2708/2021 г., ВКС, III гр. о.; Решение № 85 от 27.06.2022 г.
по гр. дело № 2528 по описа за 2021 г., ВКС, IV гр. о.). Законовото основание за коригиране
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия е предвидено
със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, при наличие,
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, на правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), като доказване на виновно поведение на абоната не е част от фактическия
състав.
8
В случая служебното начисляване на допълнителни количества електроенергия по
процесната партида е извършено именно по реда и условията на обнародваните в ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г., Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
които са подзаконов нормативен акт, задължителен за страните, издаден на основание чл.
83, ал. 1 ,т. 6 ЗЕ, за регламентиране принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от
тези средства база данни. Поради това, за ангажирането на отговорността на ответницата не
е необходимо доказване на нейно виновно поведение.
Във въззивната жалба не са релевирани други възражения за незаконосъобразност или
неправилност на извършената корекция.
Следва да се добави, че с оглед на данните по делото – установена с констативни
протоколи, съставени по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, промяна в схемата на свързване, потвърдена
и със заключението на вещото лице по допуснатата пред първа инстанция съдебно-
техническа експертиза, изчисляване на неизмерените количества електроенергия по
методологията на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, начислена сума в съответствие с утвърдените от
КЕВР цени за технологични разходи за всеки от периодите съобразно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ –
съдът намира, че процесната корекционна процедура е извършена коректно, при спазване на
относимите правни норми, гарантиращи правата на потребителя, като дължимите от
ответницата суми са изчислени правилно.
Предвид изложеното, предявеният иск за сумите, формиращи главницата от общо
3352,67 лева, се явява основателен.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция
за лихва за забава от датата на падеж на всяка от процесните фактури до 14.01.2021 г., като
сумите в претендирания размер са потвърдени при изчисление с електронния калкулатор на
уебсайта на НАП. Основателна се явява и претенцията за законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.01.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, включително в частта за
разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
При този изход от спора разноски за защита срещу неоснователна въззивна жалба се
следват на въззиваемата страна. Същата, със списък по чл. 80 ГПК и представени Договор за
правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за Б. превод претендира
сторени във въззивното производство разноски в размер на 588,00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК от процесуалния представител на
въззивницата е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско
9
възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 4679/2021
г. по описа на РС - Варна, XLIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ф. ЯК. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Доброволци“ № 13, ап. 2, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север“ АД –
гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Е“, сумата в размер на 588,00 лева (Петстотин
осемдесет и осем лева), представляваща сторени във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, включващи платено по Б. път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10