Определение по дело №1832/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………….…../……...07.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година  в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията,

търговско дело №1832 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба предявена от “Тйва Интернешанъл“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Мария Кюри“ №3, ет.1, офис 1, представлявано от Даниел Ваньов Захариев, действащ чрез пълномощник адв.Д.И., със съдебен адрес:***1, офис 2, против И.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез особен представител адв.Т.Я., с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 50000 евро, с левова равностойност от 97791.50лв., представляваща главница по Договор за заем от 14.11.2013г. и сумата от 15200.20 евро, с левова равностойност от 29729.01лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016г. до 05.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба-05.11.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани от ответника в отговорът му.

В срока по чл.373 от ГПК особеният представител на ответникът, е подал допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложение в допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което делото, следва да се разгледа в о.с.з. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна за недопустимост на претенцията, поради отсъствието на валидно упълномощаване на адв.Д.И., да представлява ищцовото дружество. Видно от данните по делото и след служебна справка в ТР и книжата по т.д.№1778/2019г. на ОС Варна, че към 25.10.2019г. адв.Д.И. е надлежно упълномощен от тогавашният управител на ищцовото дружество да го представлява същото по повод на настоящият иск. Настъпилата в последствие промяна в органният представител, не влияе на валидното делегиране на представителна власт, доколкото адвоката е упълномощен да представлява дружеството, а не физическото лице. Ето защо и докато не настъпят обстоятелства по чл.41 от ЗЗД /оттегляне или отказ от пълномощието, или прекратяването на юридическото лице/ адв.Д.И. е легитимиран да представлява ищцовото дружество.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

С оглед оспорването от страна на ответник на автентичността на процесният договор за заем и становището на ищеца, че ще се ползва от документа, следва да се открие производство по реда на чл.193 от ГПК, респективно следва да се назначи поисканата от страните СГЕ, която да провери авторството на подписите положени в договора.

С оглед пълното и правилно изясняване на спора, следва да се назначи и поисканата от ищецът ССч.Е.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Тйва Интернешанъл“ ЕООД, с ЕИК *********, против И.Г.Г., с ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 50000 евро, с левова равностойност от 97791.50лв., представляваща главница по Договор за заем от 14.11.2013г. и сумата от 15200.20 евро, с левова равностойност от 29729.01лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.11.2016г.-05.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба-05.11.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата и уточняващата молби се твърди, че по силата на Договор за заем от 14.11.2013г., ищецът се е задължил да предаде в заем на ответника сумата 50000 евро, която последният се задължил да върне, ведно с възнаграждение, в срок до 14.11.2014г. Твърди се, че ищецът е изпълнил изцяло и в срок задължението си по договора, като превел по банкова сметка ***: ***а. Твърди се, че до датата на подаване на настоящата искова молба, ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума и дължимото съгласно договора възнаграждение. Твърди се, че предвид изпадането в забава на ответника, същяит дължи мораторна лихва върху главницата от 50000 евро за 05.11.2016г.-05.11.2019г. в размер на 15200.20 евро, с левова равностойност от 29729.01лв.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от името на ответникът е депозиран писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че представеният договор формално отговоря на изискванията на закона, но същият не е породил конститутивно и транслативно действие. Сочи се, че в процесният договор за заемател е посочено ищцовото търговското дружество, представлявано от управител Йордан Валентин Йорданов, като не са посочени други идентификационни данни. Сочи се, че към 14.11.2013г. според вписванията в ТР, посоченото лице не се явява представляващ на дружеството. Ето защо договора за заем не е породил действие между страните. На следващо място се оспорва доказателствената стойност на представеното от ищеца извлечение от сметка, като се поддържа, че то не доказва по безспорен начин постъпването на сумата по сметка на ответника. В заключение се поддържа, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на договора за заем, респективно че иска се явява неоснователен.

С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че процесният договор съдържа пълна индивидуализация на страните по него, като данните на заемодателя, са записани коректно, в съответствие с вписаното в ТРРЮЛНЦ. Твърди се, че в резултат техническа грешка, в договора като управител, който го е сключил е посочен Йордан Валентин Тодоров, като е пропусната наставката “-ов“ в бащиното му име “Валентинов“. Поддържа се, че посочената грешка не прави индивидуализацията на заемодателя непълна или неточна, нито влияе на пораждането на действие на договора между сключилите го страни. На следващо място се поддържа, че дори договорът да е бил сключен от лице без представителна власт, то той обвързва дружеството-заемодател на основание чл.301 от ТЗ с узнаването за сключването на договора и липсата на незабавно противопоставяне от страна на дружеството.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа доводите си за неоснователност на претенцията.

 

Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно изложеното от страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно наличието на валиден договор за заем обвързващ страните с твърдените права и задължения, качеството си на изправна страна по договора, настъпване на падежа на задължението, както и да ангажира доказателства за размера на вземанията си, в това число за обезщетението за забава. Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения.

ДОПУСКА до събиране в о.с.з., представените от страните, писмени доказателства.

ОТКРИВА производство по оспорване на автентичността на подписите подложени за заемодател и заемател в Договор за паричен заем от 14.11.2013г., на основание чл.193 от ГПК.

ДОПУСКА Съдебно-графологическа експертиза, която след запознаване с материалите по делото и справка в масивите на Дирекция “Български документи за самоличност“ да отговори дали положените в Договор за паричен заем от 14.11.2013г. подпис под израза “Заемодател“ е изпълнен от лицето Й.В.Т., с ЕГН **********, и подпис под израза “Заемател“ изпълнен ли е от лицето И.Г.Г., с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок следва да се представят доказателства за внасянето.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е.А., което да се призове след представяне на доказателствата за внасяне на депозита.

Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.

ДОПУСКА Съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите формулирани от ищеца в допълнителната искова молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 200лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок следва да се представят доказателства за внасянето.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.С., което да се призове след представяне на доказателствата за внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.

НАСРОЧВА производството по т.д.№1832/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.08.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: