№ 496
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500456 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4915/19.01.2024г., подадена от Т.
Д. И., ЕГН ********** срещу Решение № 4194/22.12.2023г., постановено по
гр.д. № 5390/2022г. по описа на РС-Варна, 46 състав, с което е отхвърлен
предявения от Т. Д. И. срещу Църква при старинен храм „Св. Успение
Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум“ № 19, част от Българската православна
църква, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено
между страните, че ответникът не е собственик на 197 кв. м. идеални части от
ПИ с идентификатор № 10135.1507.916 по КК и КР на гр. Варна, целият с
площ по скица 830 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Г.И." № 24 /посочен в
исковата молба като находящ се на ул. „Ч.Х.“ № 20/, предишен
идентификатор – няма, номер по предходен план: 3, кв. 65А, парцел I-3, при
съседи: 10135.1507.915, 10135.1507.923, 10135.1507.921, 10135.1507.920,
10135.1507.908 и 10135.1507.917, като е отхвърлено и искането за отмяна по
1
реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 24, том 3, рег. № 6509, д. №
378/2001 г. на нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195 на НК и нотариален
акт № 49, том 2, рег. № 10976, д. № 231/2009 г. на нотариус Роза Кожухарова,
с рег. № 212 на НК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност
на решението като постановено при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд
не е обсъдил значението на регулационните промени по отношение на
процесния имот, описани в нот.акт от 1948г., както и на застрояването на
имота, обединяването на три имота в едни парцел с приложен регулационен
план под действието на ЗПИНМ. Въззивницата счита, че по делото са
доказани правата й по отношение на 164,55 кв.м. от 358/860 кв.м. от имота,
както и че е подала заявление до Община Варна да закупи и останалите кв.м.
до 358/860 кв.м. Сочи, че ответникът по иска се легитимира като собственик
на ид.ч. от процесния имот по силата на няколко титула за собственост. По
отношение на констативния нотариалния акт от 1948г. сочи, че в същия не са
отразени приложени регулационни промени по отношение на част от имота,
които се установяват от заключенията на вещите лица по делото. Излага се, че
първоинстанционния съд не е изследвал отчуждителното действие на
дворищната регулация под действието на благоустройствените закони. Сочи
се, че през 1958г. е одобрен квартално застроителен план, обединяващ
парцели, в който е предвидено да се построят две жилищни сгради.
Строителството е осъществено и регулацията е приложена. По отношение на
нотариалните актове от 2001г. и 2009г., с които се признават права на
въззиваемата страна, се сочи, че същите не отчитат материално правния закон
по отношение на единия парцел, отнет от собствениците му и включен в
общия парцел, отреден за жилищно строителство. Излага се, че не са налице
предпоставките на чл.2, ал.2 и чл.2, ал.6 от ЗВСОНИ за възстановяване на
реална част от този парцел в полза на ответника по иска, доколкото имотът е
завзет за групово строителство, което мероприятие е изпълнено още през
1960г. Регулацията е приложена преди приемане на ЗТСУ, строежът е
законен, а реалният ефект на реституцията може да се осъществи само чрез
обезщетение по ЗОСОИ. В заключение въззивникът отправя искане
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде признато за установено между страните, че ответникът
2
не е собственик на ид.ч. от процесния имот. Моли за присъждане на разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Църква при старинен храм „Св. Успение
Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ *********, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно.
Излага се, че първоинстанционния съд е обсъдил задълбочено всички
твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото
доказателства и е приложил правилно материалния и процесуалния закон.
Оспорват се аргументите на въззивника за отчуждителното действие на
дворищната регулация под действието на благоустройствените закони.
Оспорват се като неоснователни доводите на въззивника за придаване на
части към съседни парцели, наличие в парцела на отчуждена част от стар
имот без законова процедура, разпореждане от страна на църковното
настоятелство с посочени части от имота, както и че нотариалните актове от
2001 и 2009г. не отчитат материално-правния закон. Сочи се, че в случая не е
налице завземане и застрояване и съответно неприложими са ЗВСОНИ и
ЗОСОИ. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна.
Третото лице-помагач Община Варна не е депозирало становище по
жалбат.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Т. Д.
И., ЕГН ********** срещу Църква при старинен храм „Св. Успение
Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум“ № 19, част от Българската православна
църква, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено между страните, че ответникът не е собственик на 197 кв. м.
идеални части от ПИ с идентификатор № 10135.1507.916 по КК и КР на гр.
Варна, целият с площ по скица 830 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Г.И."
№ 24 /посочен в исковата молба като находящ се на ул. „Ч.Х.“ № 20/,
предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 3, кв. 65А,
3
парцел I-3, при съседи: 10135.1507.915, 10135.1507.923, 10135.1507.921,
10135.1507.920, 10135.1507.908 и 10135.1507.917, като е направено и искане
за отмяна на констативен нотариален акт № 24, том 3, рег. № 6509, д. №
378/2001 г. на нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195 на НК, на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на
четири жилищни обекта в сграда в гр. Варна, ул. „Ч.Х.“ № 20, както и на
220,84 кв. м. ид. ч. от ПИ в гр. Варна, с административен адрес: ул. „Ч.Х.“ №
20, в който сградата е построена, целият с площ от 830 кв. м., с
идентификатор № 10135.1507.916 въз основа на договори за покупко-
продажба, обективирани в НА, вписан в СВ под № 33, т. 16, н. д.
1493/02.04.2012 г. и НА, вписан под № 178, т. 52, peг. 20113, н. д.
3372/26.09.2012 г. Твърди, че е подала заявление до Община Варна да закупи
и останалите до 358/860 кв. м. ид. ч. от имота, но е получила отговор, че
ответникът Храм Свето Успение Богородично, гр. Варна, правоприемник на
Църковното настоятелство при същия храм, също желае да изкупи. На свой
ред ответникът се легитимирал като собственик на ид. части от процесния
имот с НА № 48/2001 г. и НА № 160/2009 г. на СВ-гр. Варна. Ищецът оспорва
правата на ответника по следните съображения: С нотариален акт № 158, т. 7,
peг. 5248, д. 1458/1948 год. на ВН Църковното настоятелство на храм „Св.
Богородица“- старата, гр. Варна, е признато за собственик по давностно
владение в продължение на повече от 34 години на следния имот: дворно
място от 812 кв. м., с малка едноетажна постройка и една паянтова къща в гр.
Варна, ул. Г.И." № 26, бивше име Св. Атанасий. Към дата на издаване на акта
е действал РП от 1900 г., като имотът вероятно е представлявал част от пл. №
38, а някаква част от него е била включена в парцели V-38, III-38, VIII-38. С
НА № 75, т. 2, н. д. 1925/1957 г. на варненски нотариус Църковното
настоятелство е признато за собственик на 63 кв. м., придадени по регулация
към парцел VIII-38, с граници на придадената част: улици Г.И. и Ч.Х. и
парцел осем в старите му очертания. С НА 63, т. 6, д. 1316/1957 г. на
варненски нотариус Църковно настоятелство се е разпоредило в полза на
трети лица с парцел седем от кв. 169 по плана на гр. Варна, целият с
пространство 435 кв. м. С НА № 24, т. 5, н. д. 1053/1958 г. на ВН Църковно
настоятелство се е разпоредило с още 5/6 ид.ч. от парцел осем в кв. 169 с
площ 330 кв. м., а по скица - 302 кв. м. През 1959 г. при действието на
4
ЗПИНМ е приет ЗРП, по силата на който парцелите 3, 8 и 9 са обединени в
един парцел. В парцел три е включена само част от стария имот, а други части
от стария имот са придадени по регулация към съседни имоти. По този начин
в парцел V-3,8,9 Църковното настоятелство е останало да притежава само 1/6
ид.ч. от стария парцел 8. С въпросната 1/6 ответникът се е разпоредил по
силата на горепосочените разпоредителни сделки. С НА № 24 т. З, н. д.
378/2001 г.. на варненски нотариус № 195 Църковно настоятелство е признато
за собственик на 142 кв. м. ид. ч от ПИ в гр. Варна, целият с площ от 804 кв.
м., представляващ имот пл. № 3 в кв. 65А по плана на осми микрорайон. С
НА № 49, т. 2, peг. 10976, н. д. 231/2009 г.. на варненски нотариус peг. № 212
на НК Църковното настоятелство е признато за собственик на 55 кв. м. ид. ч.
от ПИ с идентификатор 10135.1507.916 в гр. Варна, цялото с площ от 830 кв.
м., със стар идентификатор парцел 1-3 и имот пл. № 3 в кв. 65А по плана на
осми подрайон на гр. Варна от 1981 г., от своя страна идентичен с парцел V-
3,8,9 по плана от 1959 г. С така признатите му права ответникът не разполага,
тъй като се е разпоредил с обема от правата, които е притежавал в
съсобстветния имот. Оспорва се правоприемството между Църковното
настоятелство от 1948 година и сегашното църковно настоятелство, предвид
различният статут на храмовете по време на социалистическия режим и
прекратяване на старите църковни настоятелства.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че
ищецът не е доказал правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, както и че не е налице основание за участие на Община
Варна в процеса като трето лице помагач, доколкото същата по никакъв
начин не оспорва правата на ответника върху процесния имот. Твърди, че с
нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка № 158, том 7, peг. №
5248, дело № 1458/16.12.1948 г. на нотариус при Варненски Областен съд,
Църковното настоятелство при Храма „Света Богородица" - старата - гр.
Варна е признато за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот, представляващ дворно място с площ 812 кв. м., заедно с една малка
едноетажна постройка в него и една паянтова къща, находящо се в град
Варна, ул. „Г.И." № 26. С площта си имотът попадал в имот пл. № 38,
включена в парцели VII-38, VIII-38 и III-38 в кв. 169 по регулационния план
на гр. Варна. С нотариален акт № 63, том 6, дело № 1316/24.07.1957 г.
5
Църковното настоятелство при Храма „Св. Богородица"- старата в гр. Варна е
продало собственото си празно дворно място, съставляващо парцел № VII с
площ от 435 кв. м. по документ за собственост. Според изготвена частна
експертиза нямало данни за платено придаваемо място от ул. Гр. Игнатиев, а
включената площ от пл. № 38 в парцел VII-38, измерена по плана, е 379.5 кв.
м. С Нотариален акт за отчуждение по регулация № 75, т. III, д.
1925/5.11.1957 г. Църковното настоятелство при Храма „Св. Богородица"-
старата е признато за собственик по регулация върху 63 кв. м, придадени към
парцел VIII-38 в кв.169 на гр. Варна. С Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 24, том 5, дело 1053/26.06.1958 г. Църковното
настоятелство на Храма „Света Богородица" /старата/ в гр. Варна е продало
на Я.П. Н., А.М.М., Г.И.И., П.Я.К. и Д.В.Г. общо 5/6 идеални части от
собственото си дворно място, находящо се в град Варна, ул. Г.И. №24,
представляващо парцел VIII от квартал 169 по плана на град Варна, с площ от
330 кв. м., а по скица 302 кв.м., при граници: улица „Г.И.", улица „Ч.Х." и
парцели № III, VII и IX от същия квартал. След тази разпоредителна сделка с
Нотариален акт за суперфиция № 194, том I, дело № 500/22.05.1959 г.
съсобствениците /в това число Църковното настоятелство на Храма „Света
Богородица" /старата/ в гр. Варна/ са си учредили безвъзмездно право на
строеж на Жилищно строителна кооперация „Простор" в град Варна върху
горепосоченото дворно място с площ 330 кв. м. Поддържа, че към 13.11.1958
г. е бил одобрен КЗСП на кв. 169. С него са обединение парцели III, VIII и IX
в кв. 169, а в новообразувания парцел са предвидени за изграждане две
жилищни сгради на три етажа. За ЖСК "Простор" е записано, че се разполага
върху бившия парцел VIII. Със заповед № 244/16.01.1959 г. е одобрен нов
ЗРП на Варна, като са обединени бивши парцели III, VIII и IX в кв. 169 и е
образуван парцел номер V-3,8,9 в кв. 65. С Нотариален акт № 20, том 8, дело
№ 2933/21.12.1963 г. Църковното настоятелство на Храма „Света
Богородица" /старата/ в гр. Варна е признато за собственик на апартамент № 4
от ЖСК ПРОСТОР, заедно с прилежащото му избено помещение и таванска
стая, заедно с 1/6 идеална част от дворното място, в което е построена
сградата от бившия парцел пл. VIII, кв. 169 по плана на гр. Варна. В
последствие собствеността върху самостоятелния обект е прехвърлена на
трето лице с Нотариален акт № 48, том 11, дело № 3408 от 1989 г. на
нотариус при ВРС, но без да е прехвърлена собствеността на притежаваните
6
от ответника 1/6 идеална част от дворното място, в което е изградена ЖСК
Простор. Освен въпросните 1/6 ид. част от дворното място, с Нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 24, том 3, peг. № 6509, дело 378 от 2001
г., вписан в СВ при ВРС, вх. рег. № 13317 от 09.10.2001 г. ответникът е
признат за собственик на 142 кв. м. идеални части от поземлен имот, находящ
се в град Варна, ул. „Г.И." № 24, представляващ имот пл. № 3, в квартал 65 А
по плана на 8 микро район на град Варна. С Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 49, том 2, peг. № 10976, дело 231 от 29.06.2009 г. на
Нотариус с peг. № 212 на НК, ответникът е признат за собственик на 55 кв. м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.1507.916, по КК и
КР на гр. Варна. По тези съображения сочи, че е собственик на 197 кв. м.
идеални части от процесния недвижим имот с идентификатор №
10135.1507.916. Позовава се на правоприемство между Църковното
настоятелство от 1948 година и сегашното църковно настоятелство. В тази
връзка поддържа, че собствеността принадлежи на Църква при старинен храм
„Св. Успение Богородично“ – стара, с БУЛСТАТ *********. В евентуалност
се позовава, че е придобило собствеността въз основа на изтекла придобивна
давност по силата на явно и необезпокоявано владение, продължило от 1948
г.
Конституираната като трето лице помагач на страната на ищеца
Община Варна не изразява становище по делото.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
При преценка на положителните и отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на
7
иск при постановяване на съдебното решение, съдът намира същото за
недопустимо по следните съображения:
Предявеният отрицателен установителен иск за собственост е с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Абсолютна положителна предпоставка за предявяване на иск, за която
съдът следи служебно, е наличието на правен интерес.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 8/2012 г., ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които
произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.
Спецификата в конкретния спор касае обстоятелството, че ищецът се
легитимира като собственик на ид.ч. от процесния имот, но оспорва
собствеността на ответника по отношение на ид.ч. от имота, която не засяга
тази на ищеца. По въпроса „Може ли съсобственик да предяви отрицателен
установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи
собствената му идеална част?“ също е постановено Тълкувателно решение №
3 от 25.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГК, с което въпросът е
отклонен. В мотивите на решението са разгледани постановени от ВКС
решения, сочени като даващи противоречиво разрешение на поставения
въпрос, но ОСГК е достигнала до крайния извод за липса на противоречива
практика по идентични материалнопавни въпроси и за приложимост на
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС във всеки случай.
Посочено е още, че във всеки конкретен спор наличието на правен интерес се
преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в
исковата молба, като се имат предвид и правните последици на съдебното
решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен
отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в
процеса други съсобственици на имота.
В настоящия случай ищецът е навел твърдения, че е собственик на
8
220,84 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот, които е придобил по силата на
два договора за покупко-продажба, сключени с Община Варна, притежаваща
преди сделките 358/860 кв.м. ид.ч. от имота. След разпореждането Община
Варна е останала съсобственик в имота. Същевременно ищецът твърди, че
ответникът също се е легитимирал като собственик на 197 кв.м. ид.ч. от
същия имот, по силата на давностно владение, признато с констативен
нотариален акт от 1948г. Ищецът оспорва собствеността на ответника върху
сочените идеални части. Правният си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост обосновава с твърдението, че е подал
заявление до Община Варна да закупи и останалите й до 358/860 кв.м. ид.ч. от
имота, но е получил отговор, че към този имот интерес проявява и ответника.
В този смисъл, за да може да изкупи идеалните части на Община Варна
ищецът счита, че има правен интерес от иска.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. е посочено,
че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от
ищеца, различно от спорното, право върху същия обект , чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Разгледани са и възможните хипотези на наличен
правен интерес, а именно: 1. когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект; 2. за защита на фактическо съС.ие, когато
владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от
установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик;
3. когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно
основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Настоящият състав намира, че тълкувателното решения ясно сочи, че спорът
между страните следва да касае същия обект, т.е. да се концентрира върху
обект, за който и двете страни имат претенции за собственост, който се
владее от ищеца или който би могъл да бъде придобит от ищеца в случай на
отричане правото на собственост на ответника. В конкретиката на процесния
казус спорното право са идеалните части на ответника от имота и ищецът би
имал правен интерес от иска, ако има реална възможност да придобие именно
идеалните части на ответника, а не такива на друг съсобственик. В исковата
9
молба ищецът е навел твърдения и, че Община Варна е пряко засегната от
издадения в полза на ответника констативен нотариален акт като
правоприемник на лицата, от които преди време са отчуждени парцелите,
образуващи процесния имот, поради което е поискал и привличането й като
трето лице помагач. Следва да се има предвид, че ищецът в случая не е
процесуален субституент на Община Варна и не разполага с процесуална
възможност да брани нейните права. Няма никакви данни по делото Община
Варна да е оспорвала собствеността на ответника по отношение на идеалните
части от имота, за които той се легитимира като собственик. Такава позиция
общината не е заела и в хода на процеса след конституирането й като
подпомагаща страна. Във всеки случай, с исковата молба ищецът е заявил
само и единствено желанието си да изкупи оставащите ид.ч. на Община Варна
до първоначално притежаваните от нея 358/860 кв.м., а не и евентуално
полагащите й се такива, за които ответникът се легитимира като собственик.
На следващо място, дори и принципно да се приеме за обоснован
правният интерес от оспорване на собствеността на идеалните части на
ответника, въпреки че не те са тези, които ще бъдат придобивани от ищеца,
съдът намира, че в конкретния случай за ищеца не е налице реална и сигурна
възможност да придобие идеалните части на Община Варна в случай на
отричане правата на ответника с влязло в сила съдебно решение. Както е
посочено в Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2021 г., ОСГК, следва да бъде извършена преценка и за правните последици
на съдебното решение и противопоставимостта му на неучаствали в процеса
други съсобственици на имота.
За доказване на правния си интерес ищецът е представил писмено
доказателство – писмо от Община Варна с изх. № АУ 052941ВН-004ВН от
07.05.2014г. /л.18 от първоинстанционното дело/. В същото се сочи, че в
отговор на искане на ищцата Т. Д. И. с вх. № АУ№052941ВН/10.05.2013г. за
ликвидиране на съсобственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна,
ул. „Г.И.“ № 24, представляващ ПИ 10135.1507.916, съгласно чл.36, ал.1, т.2
от ЗОС по реда на чл.33 и 34 от НРПУРОИ, я уведомяват, че в недвижимия
имот тя се явява съсобственик с лицата Г.С.Г., Е.А.М., М.Я. Н., П.П.С., Л. Г.а
Г. и Църковното настоятелство на храм „Св. Успение Богородично“, както и
че за да бъде продължена исканата от нея процедура е необходимо да бъде
подадено искане от всички съсобственици на имота, а в случай, че не желаят
10
да изкупуват частта на Община Варна, съгласно чл.33 от ЗС могат да се
откажат в нейна полза с нотариално заверена декларация. Сочи се, че към
момента на изготвяне на писмото искане е постъпило само от Църковното
настоятелство на храм „Св. Успение Богородично“.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗОС прекратяването на съсобственост върху
имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се
извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата
по чл. 8, ал. 2, като съгласно т.2 от същата разпоредба това може да стане и
чрез продажба на частта на общината.
Съгласно чл.27 от Наредба на ОбС Варна за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/- наредба по
чл.8, ал.2 от ЗОС, прекратяването на съсобственост върху недвижими имоти,
собственост на общината и трети лица, се извършва по предложение на
съсобствениците до Кмета на Общината или по инициатива на Кмета на
Общината след решение на общинския съвет, като един от предвидените
начини е чрез продажба на частта на общината (т.2). Граматическото
тълкуване на текста на посочената разпоредба, в който е използвано мн.ч.,
налага извода, че възможността за прекратяването на съсобствеността с
общината не е предвидено по искане на един съсобственик, а на всички
съсобственици /извън общината/. Соченото тълкуване е в съответствие и с
насоките, дадени на ищцата в гореописаното писмо на Община Варна от
07.05.2014г., според които за продължаване на процедурата е необходимо
искане от всички съсобственици, а такова е подадено само от Църковното
настоятелство на храм „Св. Успение Богородично“. С писмото ищцата е
уведомена още, че останалите съсобственици, в случай, че не желаят да
изкупуват частта на Община Варна, могат да се откажат в полза на ищцата с
нотариално заверена декларация. По делото липсват данни за подписани
такива декларации от страна на останалите съсобственици. Предвид
изложеното, съдът намира, че дори и в настоящото производство по иска на
ищеца да бъдат отречени правата на ответника в процесния имот, за него не
съществува сигурна възможност да придобие идеалните части на Общината.
Отделно от това, следва да се има предвид, че представеното от ищцата
писмо е от 2014г., като очевидно заявлението й за ликвидиране на
съсобственост е от 2013г. По делото липсват каквито й да било актуални
11
данни за съсобствениците в имота и за тяхното желание или нежелание да
изкупуват идеалните части на Община Варна от процесния имот, съответното
за реалната възможност да бъде приключена такава процедура. На следващо
място, за Община Варна не съществува задължение да прекрати
съсобствеността по искания от ищеца начин, като до продажба в полза на
ищеца би се стигнало едва след евентуално решение на Общинския съвет в
тази насока.
По всички изложени съображения се налага извод, че за ищеца липсва
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с оглед на
което искът се явява недопустим. Решението, с което първоинстанционният
съд се е произнесъл по същество на предявения иск, също е недопустимо и на
основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено изцяло, а
производството по делото да бъде прекратено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.4 от ГПК въззивникът
/ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия /ответника/
направените в двете инстанции разноски, от които 1060 лева за въззивното
производство и 1810 лева за първоинстанционното производство, включващи
750 лева за депозити за вещи лица и 1060 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4194/22.12.2023г., постановено по гр.д. №
5390/2022г. по описа на РС-Варна, 46 състав, с което е отхвърлен предявения
от Т. Д. И., ЕГН ********** срещу Църква при старинен храм „Св. Успение
Богородично“ - Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Хан Крум“ № 19, част от Българската православна
църква, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено
между страните, че ответникът не е собственик на 197 кв. м. идеални части от
ПИ с идентификатор № 10135.1507.916 по КК и КР на гр. Варна, целият с
площ по скица 830 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Г.И." № 24 /посочен в
исковата молба като находящ се на ул. „Ч.Х.“ № 20/, предишен
идентификатор – няма, номер по предходен план: 3, кв. 65А, парцел I-3, при
12
съседи: 10135.1507.915, 10135.1507.923, 10135.1507.921, 10135.1507.920,
10135.1507.908 и 10135.1507.917, като е отхвърлено и искането за отмяна по
реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 24, том 3, рег. № 6509, д. №
378/2001 г. на нотариус Илияна Маджунова, с рег. № 195 на НК и нотариален
акт № 49, том 2, рег. № 10976, д. № 231/2009 г. на нотариус Роза Кожухарова,
с рег. № 212 на НК, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5390/2022г. по описа на РС-
Варна, 46 състав и по в.гр.д. № 456/2024г. по описа на ОС-Варна, 5 състав.
ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ч.Х.“ №
20, ап.5 да заплати на Църква при старинен храм „Св. Успение Богородично“
- Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Хан Крум“ № 19, сумата от 1810 лева, представляваща направени
пред първата инстанция разноски и сумата от 1060 лева, представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13