Р Е Ш
Е Н И Е
№ 160
гр. Брезник, 10.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 19.11.2021г., ІІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 94
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „ЕКО ПЕТРОЛ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от М. Н. М. – управител и Д. З. С. – управител, чрез
пълномощника си адв. Н.В.М. от САК, със съдебен адрес: *** ************* срещу
ЗП А. М. Б., адрес: гр. **********с правно основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД с цена
на исковете общо 6 351.12лева.
По изложени обстоятелства в исковата молба, ищцовото дружество иска да
бъде осъден ответникът да заплати сумата в общ размер на 6 351.12лева, от
която както следва:
- Сумата 4 573.68лв., с ДДС представляваща стойността на приета и
незаплатена доставка на дизелово гориво по фактура № **********/05.11.2020 г.,
изпратена и получена от ответника по имейла на 07.11.2020г., законната лихва
върху тази сума за периода от 22.11.2020 г. до 09.04.2021 г. в размер на 185.51
лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на основното задължение;
- Сумата 1 553.10лв., с ДДС представляваща
стойността на приета и незаплатена доставка на дизелово гориво по фактура № **********/23.11.2020г.
изпратена и получена от ответника по имейла на 26.11.2020г., законната лихва
върху тази сума за периода от 11.12.2020 г. до 09.04.2021 г. в размер на 38.83
лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на основното задължение.
С отговора по чл. 131 ГПК, ответникът,
а и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С.Д. ***, с
които заявява, че иска е допустим, но неоснователен. Заявява, че не оспорва
качеството си на ЗП, като в това си качество през 2020г. ищцовото дружество е
доставял горива, като доставките са осчетоводени и дължимите суми са изплатени
изцяло. Оспорва твърдението на ищеца, че е получила по имейла и осчетоводил
проц. фактури за доставено гориво, оспорва доставка на описаните в същите стоки
/дизелово гориво/. Поради липсата на такиви доставки в посочените прц. фактури
не е осчетоводил същите, счита исковите претенции за неоснователни и недоказани.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
От приложените 2- броя фактури /л. 7-9
от делото/, съдържащи минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и
представляващи първичен счетоводен документ, се установява, че за периода,
посочен в тях, дружеството - ищец е експедирало за ответника- ЗП А. М. Б. и
съответно фактурирало стоки– дизелово гориво, посочени във всяка една фактура
по вид, количество, цена, начин на плащане, имена на купувача и продавача,
време и място на сключване на продажбата, на обща стойност от 6 126.78лв. с ДДС.
Не се оспорва от ответника, че с
ищеца по делото са имали уговорка за доставки на дизелово гориво, като през
2020г. ищцовото дружество е доставяло горива, като доставките са осчетоводени и
дължимите суми са изплатени изцяло от ответника.
Във връзка с оспорването от
ответника, че не е получил доставка на горивото по процесните фактури, от
заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установяват и следните
релевантни за спора факти: процесните фактури са осчетоводени от ищеца,
съгласно журнал на сметка 411 за периода от 01.10.2020г. до 30.11.2020г., като
са взети следните счетоводни операции и са извършени следните котировки – на 05.11.2020г.
по фактура № **********/05.11.2020г., дебитна сметка 411,
клиент, контрагент 392 ЗП А. М. Б. – 4 573.68лв. с ДДС и на 23.11.2020г.
по фактура № **********/23.11.2020г., дебитна сметка 411,
клиент, контрагент 392 ЗП А. М. Б. – 1 553.10лв. В счетоводството на ищеца
не е осчетоводявано плащане от страна на ответника по процесните фактури и те
стоят с неразкрити дебитни салда по сметка 411 – клиенти. Процесните
фактури не са включени в дневника за покупки на ответника - ЗП А. М. Б., с ДДС № BG********** за м. ноември 2020г. и следващите отчетни
месеци периоди по ЗДДС до м. август 2021г. включително и съответно не е
упражнено право на ползване на данъчен кредит към настоящия момент. Правото на
ползване на данъчен кредит по процесните фактури не е изтекло към настоящият
момент, тъй като може да се ползва с включването им в дневника за покупки и с
подаването на Декларация по ЗДДС до м. 1.2021г.
Реална доставка на горивата по
процесните фактури се установява от показанията на св. З. Д. С.– шофьор на
камион /цистерна/ с № СВ **** ВХ, според който между страните са сключвани
търговски сделки за покупка на горива, които той извършвал до базата на
ответника в гр. Брезник, ул. „***********“ **, която се
намира в началото на града в дясно на влизане от с. М.. През 2020г., месец
ноември е извършвал доставки на гориво, като същото е прието в базата, без
възражения от представители на земеделския производител. Кореспонденцията между
страните, заявките са извършвани по „Вайбър“, тел. и ел. поща до управителя на
ищцовото дружество и той е нареждал на свидетеля да товари количества и да
извършва доставки на клиентите по техните заявки. Не се случвало да отиде на
място и да не извърши разтоварване на заявеното гориво /дизел/, или същото да е
отказано.
Горното се потвърждава и от
извършената по делото съдебно – автотехническа експертиза, видно от нейното заключение
и дадените пояснения от в.л. инж. В.В. в о.с.з. на
19.11.21г. е, че според приложените две извадки от системата на автомобила с
рег. № СВ **** ВХ, той е бил на адреса в гр. Брезник, ул. „**********“ ** два
пъти: на 05.11.2020г., като е престоял от 17:27:11ч. до 18:11:26ч. и на
23.11.2020г. е престоял на място от 13:51:02ч. до 14:03:24ч. Приложени са две
копия на разпечатки от принтера на брояч, регистриран под № 015602 и монтиран
на МПС № 6, като времето на изливане и съответно количество са: за времето от
17:50ч. до 17:57ч. на 05.11.2020г. са източени 3009л. /15˚С/; за времето
от 13:56ч. до 13:58ч. на 23.11.2020г. са източени 1002л. /15˚С/. Времената
и датите от двете системи съвпадат – времето на престой на МПС с рег. № СВ ****
ВХ на ул. „**********“ ** е по-голямо от времето на реално източване на
горивото, което е обяснимо, тъй като е необходима известна подготовка на
машината, като преди, така и след ефективната работа на помпата.
Искът е с правно основание чл. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на суми по две фактури- фактура № **********/05.11.2020
г. и фактура № **********/23.11.2020г., представляващи стойността на
доставено от него, но незаплатено от ответника дизелово гориво.
Анализът на доказателства сочи, че между страните са
възникнали облигационни отношения по силата на неформален договор за продажба
на горива. Ответникът, чрез свои служители е правил устни заявки /тел., вайбър/
за доставка на горива с автоцистерна, въз основа на които ищецът е доставял
заявените количества. Установи се, че процесните доставки не са изолирани
такива между страните, а част от трайно установена търговска практика между
тях. Установи се по делото както начина на заявяване на количествата дизелово
гориво, начина и мястото на доставката му, както и процеса на установяване
количественото на доставеното със заявеното. Предвид на това, съдът намира за
несъстоятелни твърденията на ответника за липса на извършена доставка на процесното
дизелово гориво. За действителността на покупко-продажбата на горива, каквото е
сделката между страните, не се изисква писмена форма.Тази форма е необходима
само в предвидени в закона случаи, а настоящият не е такъв. По делото са
представени фактури за дължимите суми за полученото гориво. Същите установяват
възникването на облигационните отношения по продажбата на приетите стоки, тъй
като съдържат съществените елементи, характеризиращи договора за продажба-
дата, место, страни, вид на стоката, стойността и начин на плащане.
Съгласно чл. 327
от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, ако не
е уговорено друго. Такава уговорка не се установи по делото. Установи се по
безспорен начин, че доставеното от ищеца гориво е получено от представител на ответника-
ЗП А. М. Б..
За стойността на горивото са издадени данъчни фактури, които са изпратени по
имейл и получени от ответника. Същите са осчетоводени в счетоводството на
ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното и липсата на доказателства за
плащане, съдът намира претендираните от ищеца суми за дължими, поради което
същите следва да му бъдат присъдени.
По
иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 327,
ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Правилото е диспозитивно, като дава възможност на страните да уговарят друго
относно това - кога да бъде платена покупната цена. Но ако не са уговорили
друго, купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката, в случая,
както е поискано от ищеца - при издаването на фактурата, което следва
предаването на стоката. С процесния договор задължението на купувача-ответник
за плащане на цената е уговорено като срочно (чл. 303а, ал. 1 ТЗ) – от 22.11.2020 г.,
датата следваща датата на падежа на фактура № **********/05.11.2020г. до
09.04.2021г. и от 11.12.2020 г., датата следваща датата на падежа на фактура № **********/23.11.2020г.
до 09.04.2021г. След като не е уговорено друго, след като не е платено
към посочения момент, на основание чл. 86 ЗЗД, купувачът дължи на продавача
законна лихва за забава. Лихвата за забава на плащането за периода от
възникване на задължението, следва да бъде уважено както е поискано от ищцовото
дружество в размер на общо- 224.34лв.
Върху главниците от 4 573.68лева и 1 553.10лева
се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска- 12.04.2021год.
до окончателното й изплащане.
По
разноските:
Ищецът
доказва разноски в исковото производство в размер на общо 1 995.10лв., от
които- 295.10лв., представляваща – ДТ, 1300лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение за обезпечителното и исковото производство
и 400лв.- възнаграждения за вещите лица, видно от приложения по делото списък
по чл. 80 ГПК, които му се дължат изцяло от ответника.
Съгласно
т. 5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012г. направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход, с оглед на
което направените разноски в обезпечителното производство от ищеца в общ размер
на 134.20лв. от които – 40лв. – ДТ и 94.20лв. – платени такси към ЧСИ Стилян
Бадев, видно от приложения по делото списък по чл. 80 ГПК, които му се дължат
изцяло от ответника.
С оглед
изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗП А. М. Б., ЕГН:**********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕКО
ПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от М. Н. М. – управител и Д. З. С. – управител на осн.
чл. 327, ал.1 ТЗ сумата в общ размер на 6 351.12лева, от която както следва:
- Сумата
4 573.68лв., с ДДС представляваща стойността на приета и незаплатена
доставка на дизелово гориво по фактура № **********/05.11.2020 г., изпратена и
получена от ответника по имейла на 07.11.2020г., законната лихва върху тази
сума за периода от 22.11.2020 г. до 09.04.2021 г. в размер на 185.51 лв., както
и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-12.04.2021г. до
окончателното плащане на основното задължение;
- Сумата 1 553.10лв., с ДДС представляваща стойността на приета и
незаплатена доставка на дизелово гориво по фактура № **********/23.11.2020г.
изпратена и получена от ответника по имейла на 26.11.2020г., законната лихва
върху тази сума за периода от 11.12.2020 г. до 09.04.2021 г. в размер на 38.83
лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-
12.04.2021г. до окончателното плащане на основното задължение.
ОСЪЖДА ЗП А. М. Б., ЕГН:**********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКО ПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, представлявано от М. Н. М. –
управител и Д. З. С. – управител, сумата 2 129.30лева- разноски по настоящето
делото и обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: