Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр. Пловдив 12.02.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на 24.01.2019 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
с участието
на секретатаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като
разгледа т.д. № 579/2018 г. по описа
на ПОС, докладвано от съдия АНТОНИЯ РОГЛЕВА, намира за установено следното:
Иск по чл.
422 от ГПК вр. чл.327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „МЪРФИ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 137, ет.5, ап.17 моли да се постанови
решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответното дружество „СЕФЕРИНКИН ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“ № 51, че:
„СЕФЕРИНКИН
ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* дължи
на „МЪРФИ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК *********
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 4406/16.5.18 г. по ч.гр.д.
№ 6389/18 г. на Пловдивски районен съд, ІV бр.с., а именно:
- 8 747.58 лв. с ДДС –
неплатена главница по фактура № 7744/23.7.14, ведно 3 198.28 лв. – мораторна лихва за периода 31.7.14- 23.4.18;
- 8 440.73
лв. с ДДС – неплатена главница по
фактура № 7732/16.7.14, ведно 3 314.61
лв. – мораторна лихва за периода 31.7.14- 23.4.18;
- 7 774.36 лв. с ДДС – неплатена главница по фактура № 7823/7.8.14,
ведно 2878.76 лв. – мораторна лихва
за периода 31.8.14- 23.4.18;
Ведно със законната лихва върху главниците, считано от
23.4.18 до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски, вкл. за заповедното производство.
Ответното
дружество „СЕФЕРИНКИН ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предявеният
иск е допустим.
За
процесните задължения е издадена заповед за изпълнение № 4406/16.5.18 г. по
ч.гр.д. № 6389/18 г. на Пловдивски районен съд, ІV бр.с.
Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, за
което ищецът е уведомен на 26.6.18 г. Исковата молба е подадена на 25.7.18 г.,
т.е. в рамките на законоустановения едномесечен срок.
Направените
в отговора възражения за недопустимост на иска поради изтичане на давностен
срок са неоснователни. Въпросът за евентуалното изтичане на давностен срок по
отношение на претендираните задължения касае основателността на иска, а не
неговата допустимост.о.
Твърди
се от ищеца, че между двете дружества е налице
облигационна връзка, по силата на която камионите на ответника зареждали гориво
на бензиностанция, собственост на ищеца, както и за закупуване на хидравлични и
други масла, необходими за правилната експлоатация на камионите. В края на
месеца се извършвало фактуриране на зареденото количество гориво и закупените
масла, като ответникът превеждал дължимите суми по банков път. Търговските
отношения датирали от няколко години, като първоначално ответникът коректно
изпълнявал всичките си задължения, впоследствие започнал да допуска забава в
плащанията, а накрая плащанията били преустановени изцяло. Процесните суми по
описаните фактури останали неплатени, поради което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6389/18 г. на Пловдивски районен съд, ІV
бр.с. Предвид подаденото от страна на ответника възражение ищецът обосновава
правния си интерес от завеждане на настоящия установителен иск.
Ищецът е
заявил в исковата молба, че договорките между страните са били устни, а с
допълнителната искова молба заявява, че между страните е бил сключен и писмен договор
при условия на разсрочено плащане № 4/1.1.12 г. с допълнителен анекс и
споразумение към него, които се представят към допълнителната искова молба.
Представеният
договор е от 1.1.2012 г., има за предмет доставка на посочени петролни
продуктип и масла, като е уговорено разсрочено плащане от 30 дни. Определена е
цена на продуктите, като по т. 6.2 е уговорено право на продавача да калкулира
нова единична цена сам, без изричното съгласие на купувача, в случаите на
промяна на пределната цена.Договорът е със срок на действие от 12 месеца,
считано от датата на подписването му.
Представен е
анекс към договора от 01.01.2015 г., с който страните са договорили промяна на
т. 9.1 в смисъл, че сключеният договор е със срок до 31.12.2016.
Съдът
намира, че така представеният писмен договор не се явява относим към процесните
фактури, които са от 2014 г. Няма надлежни доказателства действието на писмения
договор да е било продължено по съгласие на страните към 2014 г. Срокът на
договора е една година от датата на сключване - т.е. до края на 2012 г., а
представеният анекс е от дата 01.01.2015 г. Няма ангажирани доказателства, от
които да е видно, че именно този писмен договор е уреждал отношенията между
страните към 2014 г., когато се твърди да са осъществени процесните доставки,
съответно са издадени процесните фактури. Но всъщност представянето на договора потвърждава тезата
на ищеца, че между страните са били установени трайни търговски отношения преди
издаването на конкретните процесни фактури.
В този
смисъл възраженията на ответника по отношение действителността на този договор
са ирелевантни по делото. Независимо от това, следва да се отбележи по
същество, че тези възражения са неоснователни. Възражението, че договорът не е
подписан от управителя на ответното дружество, е недоказано по делото.
Позоваването на неравноправни клаузи е неоснователно, тъй като договорът е
сключен между търговски дружества и няма потребителски характер, като нормите
на Закона за защита на потребителите са изцяло неприложими към същия.
По делото е
назначена съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът възприема
като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От същото категорично се
установява, че трите процесни фактури са подписани от управителя на ответното
дружество С.С.в качеството на "получател" на доставката.
Назначена е
и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице
е установило, че процесните фактури са отразени в счетоводните регистри на
ответното дружество , по съответните сметки от индивидуалния му сметкоплан.
Данъчната основа на закупените горива и масла е отразена по дебита на
синтетична сметка 302/4 с обяснителен текст "гориво", и с
аналитичност към нея, съответно "дизелово гориво" и "масло"
, начисленият ДДС по доставките, съответно по дебита на синтетична сметка
4531"Начислен ДДС за покупките". Крайната стойност за плащане по
процесните фактури е отразена по кредита на с/ка 401/2 "Доставчици",
като за идентифициране на отделните съконтрахенти са използвани цифри,
конкретно за "Мърфи ойл" - 2.
Вещото лице
е констатирало, че процесните фактури са отразени от ответника в дневниците му
за покупки, както и в справките - декларации по ЗДДС за съответните данъчни
периоди, като по тях е упражнено правото на ползване на данъчен кредит.
С оглед така
приетите по делото заключения съдът намира за изцяло неоснователни възраженията
за липса на облигационна връзка за доставка на горива и масла по процесните
фактури, както и за липса на осъществени доставки и липса на възникнало
задължение на ответника за плащане по фактурите.
Съставените
фактури, подписани от надлежен представител на ответника, обективират сключени
между страните договорености за доставка на горива и масла, като съдържат
съществените елементи на договора за търговска продажба. Отразяването на
фактурите в счетоводството на ответника
по съответните счетоводни сметки, в дневниците за покупки и
справките-декларации по ЗДДС представлява по същество извънсъдебно признание на
ответника за сключения договор, изпълнението на задълженията на доставчика и за
възникване на задължение за плащане от страна на купувача.
Възраженията,
че фактурите не са съставени съобразно изискванията на ЗДДС – чл. 113, ал.4 в
петдневен срок от датата на настъпване на данъчното събитие, остават голословни
и няма основание да бъдат споделени.
Без значение
в случая е обстоятелството, че доставките не са удостоверени с нарочно
съставени документи като стокови разписки, приемо-предавателни протоколи,
транспортни документи и т.н., доколкото самият ответник е осчетеводил редовно
фактурите и ги е включил в дневниците си покупки, справки-декларации по ЗДДС и
е ползвал данъчен кредит по тях, които обстоятелства, както беше посочено
по-горе, представляват по същество признание за осъществяване на доставките и
за възникване на задължение за плащане.
По делото не
са ангажирани доказателства да е осъществено плащане на дължимата цена.
Наведено е
възражение за изтекла кратка тригодишна давност на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
тъй като ответникът счита, че се касае за периодични плащания. Това възражение
е неоснователно.
Няма
основание да се приеме, че процесните фактури касаят периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, при което кратката тригодишна давност е
неприложима. Основателни са доводите на ищеца, че случаят касае множество
отделни търговски сделки между двете дружества за закупуване на горива и масла,
като възникването на всяко отделно задължение за плащане зависи от конкретната
доставка - вид и количество горива и масла, като отделните доставки имат
относително самостоятелен характер и падежът на задълженията не настъпва
периодично, с изтичането на определен срок.
Доколкото
тригодишната давност е неприложима, няма основание да се приеме, че
задълженията по фактурите са погасени по давност, тъй като общият петгодишен
давностен срок безспорно не е изтекъл.
С оглед
посоченото съдът приема, че искът по отношение на претендираните главници е изцяло
основателен и следва да се уважи.
По отношение
претендираното мораторно обезщетение е формиран спор относно падежа на задълженията, респ. за
началната дата на евентуално дължимото обезщетение за забава.
Ответникът
оспорва задълженията по процесните фактури да са станали изискуеми на 31.7.14 г., респ. на
31.8.14 г., от които дати се претендира обезщетение за забава. Възразява, че
покана за доброволно плащане била оформена по-късно, а същевременно в нея не
била посочена конкретна сума и бил посочен адрес, различен от седалището и
адреса на управление на ответника.
Доколкото
липсват конкретни доказателства за това страните да са договорили срок за
плащане на паричното задължение, в случая е приложима нормата на чл. 303, ал. 3
от ТЗ, съгласно който ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за
плащане; когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени
преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня,
следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или
поканата за плащане са отпреди това.
В случая данните сочат, че фактурите
са издадени след осъществяване на доставката, при което падежът на задължението
съгласно цитираната правна норма настъпва 14 дни след получаване на фактурата. След
като фактурите са подписани лично от управителя на ответника, съдът приема, че
са получени на датите на издаването им - 16.07.2014, 23.07.2014 и 07.08.2014 г.
При това положение падежът е настъпил
съответно на 30.07.2014, 6.8.14 и 21..8.14 г.
Т.е. към 31.7.14 г. ответникът е
изпаднал в забава по отношение плащането по ф. 7732/16.7.14 на стойност 8 440.73
лв. с ДДС, при което дължи мораторна лихва за периода 31.7.14- 23.4.18.
Стойността на обезщетението на база законна лихва възлиза на 3 198.28 лв. съобразно изчисления,
направени с общодостъпен програмен продукт, както и съобразно приложените от
ищеца в заповедното производство доказателства за такива изчисления - л. 6 от
ч.гр.д. 6389/18 касае именно сумата 8 440.73 лв.
При това
положение искът за мораторно обезщетение по ф. 7732/16.7.14 следва да се уважи
до размер на 3 198.28 лв., а за разликата до
3 314.61 лв. да се отхвърли като неоснователен.
По отношение
ф. 7744/23.7.14 на стойност 8 747.58 лв. мораторно обезщетение се дължи с
начална дата 07.08.14 г., като същото, изчислено с общодостъпна програма,
възлиза на 3 297.97 лв. Тъй като ищецът
претендира по-малка сума, искът следва да се уважи до пълния претендиран
размер, като съдът не може да присъди повече от поисканото. /Сумата 3 198.20
лв. всъщност е размерът на законната лихва, изчислен върху сума 8 440.73 лв., а не върху 8 747.58 лв./
Падежът по
третата фактура 7823/7.8.14 е настъпил на 21.08.2014, при което за исковия
период 31.08.14 - 23.04.2018 се дължи мораторно обезщетение, което възлиза на
претендирания размер от 2 878.76 лв. /л.10 от
ч.гр.д. 6389/18 на ПРС/. Искът в тази част е изцяло основателен и следва
да се уважи в претендирания размер.
За
разноските:
С оглед
уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
направени в настоящето производство разноски в размер на 3 730 лв., както и
разноските по заповедното производство - 687.09 ДТ и 1700 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „МЪРФИ ОЙЛ“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 137, ет.5, ап.17 и „СЕФЕРИНКИН ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, бул. „Цариградско шосе“ № 51, че:
„СЕФЕРИНКИН
ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* дължи
на „МЪРФИ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК ********* следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 4406/16.5.18 г. по ч.гр.д. №
6389/18 г. на Пловдивски районен съд, ІV бр.с., а именно:
- 8 747.58 лв. с ДДС –
неплатена главница по фактура № 7744/23.7.14, ведно 3 198.28 лв. – мораторна лихва за периода 07.08.14- 23.4.18;
- 8 440.73 лв. с ДДС – неплатена главница по
фактура № 7732/16.7.14, ведно 3 198.20
лв. – мораторна лихва за периода 31.7.14- 23.4.18;
- 7 774.36 лв. с ДДС – неплатена главница по фактура № 7823/7.8.14,
ведно 2878.76 лв. – мораторна лихва
за периода 31.8.14- 23.4.18;
Ведно със законната лихва върху главниците, считано от
23.4.18 до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху върху
неплатена главница по ф. 7732/16.7.14 за периода 31.7.14- 23.4.18 за разликата над 3 198.20 лв до 3 314.61 лв.
ОСЪЖДА „СЕФЕРИНКИН
ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
район Източен, бул. „Цариградско шосе“ №
51 да заплати на „МЪРФИ ОЙЛ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 137, ет.5, ап.17
деловодни разноски както следва:
- 3 730
лв. разноски по настоящето производство;
- разноските по заповедното производство -
687.09 ДТ и 1700 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: