ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
гр. Бургас, 02.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500267 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9095/28.06.22г. на БОС от „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.„М.“ №
*, чрез ю.к.Х.Д., със съдебен адрес: гр.С., бул.„В.“ №*, ет.*, против
определение № 1272/30.05.22г. по гр.д.№ 20222100100631/2022г. БОС , с
което е постановено спиране на производството по изп.д.№ 20228050400188
на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на КЧСИ, с район на действие – района на Бургаски
окръжен съд. Твърди неправилност. Позовава се на неоснователност на
въведените от противната страна оплаквания за наличие на неравноправни
клаузи в сключения договор за жилищен и ипотечен кредит, за недължимост
на вземането, за неправилно изчислен размер на дълга. Моли определението
да бъде отменено и постановено разглеждане на спора по съществото му.
Ангажира доказателства. Не претендира разноски.
Ответната по частната жалба страна – К. К. Т., я оспорва. Твърди, че не
е основателна и също излага аргументи. Моли за потвърждаване на
определението на БОС. Не ангажира доказателства, не претендира разноски.
Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и
е допустима.
Съдът, като се запозна подробно с приложените по делото
доказателства и със становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по депозирана от „Банка
ДСК“ ЕАД искова молба против К. К. Т., с предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК – за установяване на вземане на Банката от К.Т. в размер на
309 213.47лв., подробно описани по пера в исковата молба. Ангажирани са
1
писмени доказателства, че Банката се е снабдила със заповед за изпълнение
против ответника по настоящата частна жалба, по която заповед на основание
чл.418, вр. с чл.417, т.2 ГПК е допуснато незабавно изпълнение. Също е
безспорно, че длъжникът е депозирал възражение по реда на чл.415 ГПК и по
този повод е образувано исковото производство.
С получаване на исковата молба, Т. е депозирал молба за спиране на
незабавното изпълнение на заповедта. Позовал се е на липса на вземане
против него в полза на Банката, свързано с приложението на чл.739, ал.1 ТЗ.
На следващо място твърди, че вземането се основава на неравноправни
клаузи, включени в договора за жилищен и ипотечен кредит от 18.10.2013г.,
сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД. На последно място твърди
неправилно изчислен размер на вземането. Молбата е уважена, като е
постановено обжалваното определение.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и
съобразено със закона.
Изброените оплаквания намират законовото си основание в
разпоредбата на чл.420, ал.2, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Видно от частната жалба, по
която е образувано настоящото производство, „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че
дори в сключения между нея и Т. договор за жилищен и ипотечен кредит да
съществуват неравноправни клаузи, те не са приложени така, че да влошат
положението на длъжника. Също така твърди съществуване на вземането.
Излага аргументи, които настоящият съд приема, че са свързани пряко с
крайното разрешение по същество на сложения за разглеждане спор между
страните за съществуване на вземането в общ размер от 309213.47лв., за
което Банката се е снабдила с изпълнителен лист.
С крайния си акт съдът ще постанови със сила на присъдено нещо дали
съществува и в случай, че съществува, в какъв размер е вземането на Банката
против Т.. Ето защо настоящият състав приема, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че обсъждането на правозащитните
възражения на Банката е въпрос по съществото на спора. Още повече, че
Банката е гарантирала вземането си посредством договор за ипотека, затова
интересите и няма да бъдат съществено увредени в случай, че
принудителното изпълнение бъде временно спряно. За разлика от това, при
липса на задължение или при наличие на задължение в размер, по-малък от
посочения по исковата молба, длъжникът може съществено да бъде увреден,
както и ипотекарните длъжници, учредили тежест върху собствения си имот,
в полза на Банката.
Така се налага крайно заключение за потвърждаване на обжалваното
определение.
Водим от изложеното, БАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1272/30.05.22г. по гр.д.№
2
20222100100631/2022г. БОС, с което е постановено спиране на
производството по изп.д.№ 20228050400188 на ЧСИ С. Н., рег. № 805 на
КЧСИ, с район на действие – района на Бургаски окръжен съд, до
приключване на спора по гр.д.№ 20222100100631/2022г. БОС с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок
от връчване на препис на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3