ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Варненският апелативен съд, търговско отделение
в закрито заседание на седми август през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 332
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на Община Силистра за
допълване на решение № 131 от 03.07.2020г. в частта му разноски.
Излага в молбата, че съдът в решението е изложил мотиви, защо следва да
присъди по-малък размер от реално заплатеното и претендирано
адвокатско възнаграждение, в решението е присъден определеният по-малък размер,
но липсва произнасяне с отхвърлителен диспозитив за
неуважената част от искането. Твърди че само изрично отхвърлително
произнасяне в диспозитива на решението би подлежало
на обжалване. Моли съда да постанови определение, с което да допълни
постановеното решение с изрично произнасяне в диспозитива
по пълния размер на претендиранато адвокатско
възнаграждение.
Препис от молбата не е връчван на насрещната страна.
С решение № 131 от 03.07.2020г. въззивният съд е
потвърдил първоинстанционното решение и е присъдил в
полза на Община Силистра направените по делото разноски, сред които и сумата
300лв., представляваща направени разноски по ч.търг.дело № 2622/19г. на ВКС. В
мотивите на решението е прието че по отношение на тях направеното от насрещната
страна възражение за прекомерност е основателно и възнаграждението, което
следва да бъде възложено на насрещната страна е определено в размер на сумата
300лв., която е присъдена.
Действително няма постановен диспозитив за разликата до реално заплатените
и претендирани 2 421.60лв. Но отхвърлителен диспозитив за разноски от съда не се дължи.
Задължителните реквизити на решението са посочени в чл.236 ал.1 от ГПК.
Решението следва да съдържа какво постановява съдът по съществото на спора
/т.5/ и в тежест на кого се възлагат разноските /т.6/. Претенцията за разноски,
макар и обусловена от повдигнатия правен спор има относителна самостоятелност.
Съдът дължи произнасяне по своевременно направена претенция за разноски само с
осъдителен диспозитив. Самостоятелно обжалване на решението на съда в частта му
за разноските не е предвидено. В случай на несъгласие на страната с присъдените
от съда разноски чл.248 от ГПК регламентира производство по изменение на
решението в частта му за разноските, което се развива пред съда, постановил
решението, и едва определението по чп.248 от ГПК
подлежи на обжалване съобразно чл.248 ал.3 от ГПК.
Чл.
248 ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани
с промяна на вече постановения съдебен акт в частта
му, с която е определена отговорността за разноски, установени
като изключение от правилото на
чл.246 ГПК. Аналогично на
чл.250 от ГПК, първата хипотеза на чл.248 ал.1 от ГПК
обхваща случаите, при които съдът
не се е произнесъл
по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. При втората хипотеза на чл.248 ал.1 от ГПК, след като съдът
е определил дължимите разноски, е налице искане от страната
те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане
не е за допълнително
произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
В молбата на Община Силистра вх.№ 4055 от 06.08.2020г. няма искане в нито една от двете хипотези на чл.248 от ГПК,
поради което и същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството
по нея прекратено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Община Силистра вх.№ 4055 от 06.08.2020г.
по чл.248 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: